Решение № 409 от 30.11.2020 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 755/2020 г.

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. С. Б. С., взискател по изпълнително дело № 62 по описа на съдебен изпълнител при Свищовски районен съд за 2020 година, претендира отмяна на постановление от 13.08.2020 год., с което разноските за адвокатско възнаграждение, направени от взискателя, са намалени до размер на сумата от 300 лв. Постановлението противоречало на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 68 от 31 юли, 2020 година), от която било ясно, че заплатеното на пълномощника адв. Росен Тодоров възнаграждение – образуване на изпълнително дело и процедурно представителство по същото, е договорено в минимума по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата, а съдебният изпълнител нямал право да редуцира разноските за възнаграждение под този минимум. Ответникът по жалбата – Стефан Костадинов Русанов, длъжник по изпълнението – като е оспорил доводите по частната жалба, е изразил становище за правилност на атакуваното постановление. Съдебният изпълнител излага доводи за неоснователност на жалбата. Съдът, като прецени относимите за спора доказателства и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема: Производството по изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист за сумата от 250 лв., разноски, присъдени по в.гр.дело № 140 по описа на Русенски окръжен съд за 2019 година. Взискателят е образувал производството чрез пълномощник, комуто е заплатил адвокатско възнаграждение от 450 лв.: за образуване и за процедурно представителство по изпълнителното дело. Жалбата е жалбата неоснователна. Макар изчерпателното изброяване на актовете, които взискателят може да атакува по реда на чл. 437 от ГПК, да не включва постановлението за разноски, следва да му се признае право на жалба и искането му да бъде разгледано по същество. Обратното разрешение би довело до неприемлив резултат съдебният изпълнител безконтролно да може да жертва интереса на взискателя, намалявайки, и дори напълно игнорирайки, възможността му да репарира направените в изпълнителния процес разходи. Правото на длъжника да иска редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от взискателя, следва да бъде балансирано с право на жалба на последния против постановлението на съдебния изпълнител, уважаващо това искане - чл.9 във връзка с чл. 5 от ГПК. По същество: В разрез с правилата на добросъвестността по чл. 3 от ГПК и нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 68 от 31 юли, 2020 година), взискателят претендира присъждане и на договореното с адвокат Тодоров възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. Съпоставителното тълкуване на точки 1 и 2 на чл. 10 от Наредбата ясно сочи, че възнаграждение за образуване на изпълнително производство се дължи, само когато адвокатското съдействие се изчерпва с образуване на изпълнителното дело. Учредяването на мандат за процедурно представителство по изпълнително дело по необходимост включва и действието по образуване на делото. Това е така, защото адвокатът не би могъл да изпълни задължението си по договора за правна помощ да образува изпълнителен процес, ако не упражни представителните права спрямо клиента си. Без доказателства за валидно овластяване, съдебният изпълнител не би образувал производство по молба на адвокат, действащ от чуждо име. Доводите по жалбата са неоснователни. Те не държат сметка за съотношението на поглъщане между действията по точка 1 и точка 2 на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 68 от 31 юли, 2020 година). Като резултат съдебният изпълнител не е намалил разноските, дължими от насрещната страна за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, а е отказал да признае правото на последния да претендира от длъжника по изпълнението разход, който не е бил нужен да прави: адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително производство. Нередността в начина, по който е уговорен адвокатския хонорар личи и от простата съпоставка между стойността на изпълняемото право – сума от 250 лв., и претендираните като разноски за изпълнителния процес адвокатски възнаграждения за образуване на процес и за представителство по него. Несъмнено, взискателят може да уговаря всякакви възнаграждения със своя адвокат, включително и възнаграждение за всяко едно процедурно действие по подобие на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ДВ. бр.35 от 28 април 2006г., изм. и доп), да уговаря възнаграждение на час или по други подобни начини. Не всеки компонент от такова възнаграждение обаче подлежи на репарация от насрещната по производството страна. Идеята на отговорността за разноски е да се покрият имотните загуби на изправната по процедурното правоотношение страна, причинени от необходимостта да се води процес. Затова далата повод за такъв процес страна не дължи суми, над необходимите разходи за образуване и движение на производство. По изложените съображения съдът