Решение № 138 от 16.10.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 170/2021 г.

Производството е по реда на чл.250 ГПК и е образувано по молба вх. № 6179/07.07.2023 г. по описа на БАС, подадена от С. А. И. чрез адв.Р. М., за допълване на решение № 65 от 22.05.2023 г. по в.гр.д.170/2021 г. по описа на БАС с осъждане на ЗАД „Армеец“ АД да заплати на молителя И. законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди считано от 07.11.2018 г. Твърди се, че при изложени от въззивника-ищец оплаквания във въззивната му жалба относно началния момент на дължимост на законната лихва, съотв. за неправилни изводи на първоинстанционния съд досежно началния момент на дължимост на законната лихва върху обезщетението, и при заявено искане в петитума на въззивната жалба за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение от 07.11.2018 г., въззивният съд „е приел, че на ищеца се дължи допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв (общо 16 000 лв), но не се е произнесъл по искането върху обезщетнието за неимуществени вреди да бъде присъдена законна лихва считано от 07.11.2018 г.“. В предоставения му срок въззивникът-ответник ЗАД „Армеец“ е представил отговор на молбата, в който е изложил становище за неоснователност на молбата за допълване на решението в посочения смисъл. При условията на евентуалност е посочил, че молбата е неоснователна и поради потта, че съгласно чл.497, ал.1 КЗ, застрахователят изпада в забава с изтичането на определения в чл.396, ал.1 КЗ срок, както са приели и първоинстанционният и въззивният съд. Молбата за допълване на решението е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.250, ал.1 ГПК, поради което съдът я намира за допустима. Разгледана по същество, съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно константната съдебна практика, непълнота, която може да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК е налице само тогава, когато независимо от това дали искът (или възражението), по който съдът не се е произнесъл, е основателен или неоснователен, постановяването на допълнителното решение няма да доведе до промяна на постановеното вече решение и нарушаване на забраната на чл.246 ГПК (в този смисъл Решение № 102 от 27.11.2020 г. по гр.д.№ 819/2020 г. на ВКС, 2-ро ГО). На допълване подлежи това съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл.250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице. Чрез производство по допълване на решение не може да се изменят мотивите и диспозитива на постановеното решение (в този смисъл Решение № 220 от 16.07.2019 г. по т.д.№ 645/2019 г. на ВКС, 2-ро т.о.). Не е налице непълнота на съдебното решение, която да може да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК и когато съдът не е мотивирал решението си. В този случай е налице основание за отмяна на решението по реда на обжалването. В настоящия случай с решение № 65 от 22.05.2023 г. по в.гр.д.170/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд, съдът е отменил Решение № 41 от 29.12.2020 г., постановено от Окръжен съд Ямбол по т.д.№ 79/2019 г. по описа на ОС - Ямбол в частта, с която предявеният от С. А. И. иск против ЗАД „Армеец“АД е отхвърлен над уважения размер от 10 000 лв до размера от 16 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от телесна повреда, причинена при ПТП на 22.08.2018 г. ведно със законната лихва върху сумата - главница от 07.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата като вместо отменената част е постановил, че осъжда ЗАД „Армеец“ АД да заплати на С. А. И. сумата от 6 000 лв обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата главница от 07.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част. Действително, в мотивите на обжалваното решение няма изложени от съда съображения във връзка с оплакването във въззивната жалба на ищеца досежно началния момент на дължимост на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. При така постановения от въззивния съд диспозитив, макар да липсват мотиви относно началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, е налице произнасяне от съда относно този начален момент – както по отношение на дължимата лихва върху допълнително присъденото обезщетение („ведно със законната лихва върху сумата главница от 07.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата“), така и по отношение на законна лихва върху вече присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, в която част първоинстанционното решение е потвърдено с въззивното решение. При така постановеното въззивно решение, с поисканото му допълване на практика би се достигнало до промяна на постановения от въззивния съд резултат – пререшаване на спора в частта на дължимата законна лихва, което не е целта на производството по чл.250 ГПК. По изложените съображения съдът намира молбата на въззивника- ищец за допълване на решението в поискания смисъл за неоснователна. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд