Решение № 4042 от 28.10.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 7669/2022 г.

Производството е по чл.58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба н а А. И. Ш. срещу НП № Р – 10 – 141 /16.05.2022г., издадено от заместник - председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, с което на основание чл. 351 ал.1 т. 4 КСО на жалбоподателя в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите на „•••” АД е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. – за това, че не е извършил съответните действия и допуснал повече от 5 на сто от собствените средства на „•••” АД, покриващи границата на платежоспособността му по см. на чл. 121 в ал. 6 от КСО, да са инвестирани във финансови инструменти издадени от един емитент - нарушение на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН, извършено на 01.09.2021г в гр. София. С жалбата не се оспорват фактическите констатации по обжалваното НП относно допуснатото нарушение на инвестиционното ограничение по чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН при дейността на „•••” АД. Претендира се отмяна на постановлението поради допуснато при издаването му нарушение на материалния закон. Поддържа се, че не е установена вината на жалбоподателя, тъй като дружеството не е разполагало с достатъчно време и финансов ресурс, за да осигури изпълнението на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН за времето от обнародването на Наредбата на 16.07. 2021г. до указания за изпълнението срок 01.09.2021г. Административнонаказващият орган оспорва изцяло основателността на жалбата с подробни писмени съображения по приложението на материалния закон. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното като факти по делото: Към процесния период „ ••• ” АД е лицензирано пенсионноосигурително дружество, вписано в регистъра на КФН по чл. 30 ЗКФН. Жалбоподателят заемал длъжността изпълнителен член на Съвета на директорите на „•••” АД и по силата на чл. 121е ал.3 т. 6 КСО бил задължен да създава и осигурява прилагането в дейността на дружеството на необходимата организация и правила, с които да се гарантира спазването от дружеството на К С О и на подзаконовите актове по неговото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 121в ал. 7 от КС О пенсионноосигурителното дружество поддържа най-малко 75 на сто от собствените средства, покриващи границата на платежоспособност по чл. 121 в ал. 6 от КСО, във финансови инструменти по чл. 176 ал. 1 т. 1-4 от КСО и влогове по чл. 176 ал. 1 т. 5 от КСО в банки, които не са в производство по несъстоятелност. Количествените ограничения при инвестирането на тези средства са регламентирани с чл. 4 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН. Според разпоредбата на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН - не повече от 5 на сто от собствените средства, покриващи границата на платежоспособност, могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти, издадени от един емитент. Съгласно чл. 121в ал. 6 от КСО - границата на платежоспособност е минималният размер на собствените средства на пенсионноосигурителното дружество, който е необходим като допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения за изплащане на пожизнени пенсии и на разсрочени плащания с поети гаранции. Границата на платежоспособност възлиза на 4 на сто от капитализираната стойност на тези пенсии и разсрочени плащания, но не по-малко от 7, 5 млн. лв. При осъществен от КФН текущ контрол на постъпилата в информационната система на Комисията информация от 29.09. 21г. „ •••” АД за стойността към 31.08.2021 г. на инвестициите на собствените средства на пенсионноосигурителното дружество, покриващи границата на платежоспособността по см. на чл. 121 в ал. 6 от КСО, в дългови финансови инструменти, без инвестициите на резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии, било установено, че инвестираните от дружеството средства във финансови инструменти, издадени от "•••" АД представляват 21. 77 на сто от собствените средства на „•••” АД, покриващи границата на платежоспособността - нарушение на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН за изискванията към границата на платежоспособност и собствените средства на пенсионноосигурителното дружество, към неговата оздравителна програма и към минималните ликвидни средства на дружеството и на управляваните от него фондове. В хода на започналата проверка за осигуряване изискването на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН с писмо от 27.10. 2 1 г изпълнителните членове на СД уведомили КФН за предприети от дружеството действия, в резултат на които до 14.01. 22г. превишението на инвестиционните ограничения да бъде отстранено. Въпреки това към 30.03. 2022 г. установеното нарушение на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. при инвестирането на собствените средства, покриващи границата на платежоспособност на „••••” АД, не било прекратено и с решение на КФН от 30.03. 2022 г. спрямо „ •••” АД е била приложена принудителна административна мярка по чл. 344 ал.1 т. 1 КСО. Така приетото за установено по делото не се оспорва в съдебно заседание от представителя на жалбоподателя и се установява от показанията на свидетеля - актосъставител К. Д. и документите по административнонаказателната преписка - писмо от 27.10. 21г от изпълнителните членове на СД до КФН за предприети от дружеството действия за отстраняване на превишението на инвестиционните ограничения, решение на КФН от 30.03. 2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 344 ал.1 т. 1 КСО и останалите приобщени към материалите по делото документи, посочени в обжалваното НП. При така установеното като факти от правна страна съдът прие, че законосъобразно от административнонаказващия орган е прието, че е налице основание за санкциониране на жалбоподателя за допуснато от него нарушение на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН. Според § 109 и §112 т. 3 от ПЗР ЗИД на КСО, обн. в ДВ бр. 19 от 5 март 2021 г. - пенсионноосигурителните дружества е следвало до 31.08.2021 г. да приведат капитала си в съответствие с изискванията на чл.121в ал. 2-7 от КСО и дейността на дружествата в съответствие с измененията в КСО и подзаконовите нормативни актове за неговото приложение. В съответствие с изложеното по силата на чл. 121е ал.3 т. 6 К С О жалбоподателят като член на СД е бил задължен да осигури необходимата организация за изпълнение на инвестиционното ограничение за ПОД по чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН, обнародвана на 16.07. 2021г. С оглед на това и на установеното по делото, че към 01. 09. 2021 г стойността на инвестираните от „ •••” АД средства във финансови инструменти, издадени от „ •••„ АД, превишавала значително допустимата по чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 и нарушението не било прекратено до 30.03. 2022 г. - законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че е налице основание за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за нарушение по чл. 351 ал.1 т. 4 КСО, предвиждащ административно наказание глоба з а задължените по закон лица, допуснали извършване на нарушение на нормативните актове по прилагане на КСО. Според показанията на разпитания свидетел - актосъставител към процесния период притежаваните от „ •••” АД финансови инструменти, издадени от „ ••• „ АД, са били ликвидни и се търгували на Българската фондова борса. От страна на жалбоподателя не са ангажирани, нито посочени конкретни доказателства в подкрепа на твърдението, че ПОД не е разполагало с достатъчно време и финансов ресурс, за да осигури изпълнението на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10, поради което съдът прие, че при полагане на дължимата по закон грижа жалбоподателят е имал обективна възможност да осигури изпълнението на закона от страна на ПОД. Нарушението е извършено при непредпазливост като форма на вината - по небрежност, тъй като жалбоподателят е бил длъжен и съобразно обстоятелствата по делото следва да се приеме, че е могъл при полагане на дължимата по закон грижа да не допусне нарушение на инвестиционното ограничение за ПОД. По изложените съображения неоснователно се явява възражението за допуснато при издаването на НП нарушение на материалния закон. Съобразно изложеното и като взе предвид, че определеният с НП размер на наказанието е минималният, предвиден в закона за извършеното нарушение, съдът прие, че НП следва да бъде изцяло потвърдено. На осн. чл. 63д ЗАНН, чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на възнаграждение за участие на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в размер 80лв.. По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът