Решение № 48 от 17.6.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 27/2024 г.

Производството е по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба от МБАЛ Д. ЕАД-Д., представлявано от Р. Г., а последната чрез адв. Е.Р., срещу отказ №20240509222946-2/14.05.24г. на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ към Агенцията по вписванията по заявление вх.№20240509222946/09.05.24г. на Агенцията, за вписване на заявени промени в обстоятелствата по партидата на търговеца, а именно увеличение на капитала. Поддържа се, че било подадено заявление в поле №31 „Размер на капитала“, поле №31а „Акции“ и поле №32 „Внесен капитал“, за изменение на вписания по партидата на дружеството капитал. Мотивите за отказа, според жалбата, били следните: „ В чл.100, ал.4 ЗЛЗ изчерпателно са заявени лечебните заведения- търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала. Следователно посочената норма е приложима за лечебни заведения, които имат държавно участие в капитала, но не и МБАЛ Д.. Това се потвърждава и от разпоредбата на чл.100, ал.8 ЗЛЗ, съгласно която заявлението до търговския регистър се подава от министъра на здравеопазването или от оправомощено от него лице. От представените документи не се установява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона и заявлението е подадено от неоправомощено лице“. Жалбоподателят поддържа, че посочените мотиви за отказ били неправилни, а постановеният отказ- незаконосъобразен. Министърът на здравеопазването нямал правомощия, свързани със заявяването на промени по партидата на лечебно заведение, което нито с държавно, нито със смесено държавно и общинско участие. Такива правомощия имали управителните му органи- едноличният собственик на капитала /община Д./ и изпълнителният му директор. Жалбоподателят излага подробни съображения за спазването на особените изисквания на закона, които доказвали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона- предходно вписано увеличение на капитала на същото основание по решение №185/30.11.21г. на 890 000лв., субсидия за финансово оздравяване за увеличение на капитала, решение №207/23.12.22г. на ОбС- Д. за трансформиране на парични заеми в общ размер 880 000лв. в целеви субсидии, което било единствената възможност по чл.100, ал.4 ЗЛЗ за финансово оздравяване, изплащането им и увеличаването на капитала на МБАЛ Д. ЕАД с тази сума, включването й в общинския бюджет за 2023г. като дялово участие на общинна Д., уведомяване на министъра на финансите за посочената трансформация, респ. изпълнение на указанията по решение №13/27.03.23г. по т.д.№10/23г. на ОС-С. по предходен отказ на Агенцията по вписванията на същото основание. Предвид на всичко изложено, моли съда да отмени обжалвания отказ и даде задължителни указания на Агенцията за вписване на заявените обстоятелства. В срок е подаден отговор на жалбата, в който се възпроизвеждат мотивите за отказ. ФАКТИ ПО ДЕЛОТО: Безспорно със заявление вх.№20240509222946/13.05.24г., подадено по електронен път от адв. Р. от името на МБАЛ Д. ЕАД-Д., е било заявено подлежащо на вписване обстоятелство, а именно увеличение на капитала на дружеството чрез записване на нови поименни акции, от 890 000лв. на 1 770 000лв. За установяване на съществуването на подлежащото на вписване обстоятелство и съответствието му със закона в производството пред Агенцията били представени, както следва /л.86/: решение №207/23.12.22г. на ОбС-Д. за преобразуване на парични заеми в целеви субсидии и увеличение на капитала от 890 000лв. на 1 770 000лв. с издаване на нови 88 000 поименни акции с номинал 10лв. всяка /л.23/; решение №28/26.02.10г. /л.40/, решение №39/02.05.11г. /л.39/, решение №5/15.01.14г. /л.109/, решение №104/03.09.15г. /л.38, гръб/ всички на ОбС-Д. за предоставяне на заеми на общинската болница, споразумение от 20.01.23г., адвокатско пълномощно, актуален устав /л.24-25/, декларации за истинността на декларираните обстоятелства, платежни документи- преводни нареждания за плащане на сумите по заемите в полза на МБАЛ Д. ЕАД /л.30-36/, писмо и отговор до министъра на финансите за трансформиране на заемите в целева субсидия, решение на ОбС- Д. за приемане на бюджет №154/12.09.23г. /л.56-59/. Тези доказателства установяват следното: с решение №154/12.09.23г. на ОбС- Д. община Д., като едноличен собственик на капитала на МБАЛ Д. ЕАД чрез ОбС-Д., е одобрила общински бюджет за 2023г., в който сумата от 880 000лв. е била предвидена за придобиване на дялово участие в МБАЛ Д. ЕАД /л.56, гръб, р. 1.1.2.10 /. Преди приемане на бюджета, с писмо от 12.09.22г. /л.26/ до министъра на финансите, кметът на общината е поискал становище и разрешение на министъра за трансформиране на паричен заем от 700 000лв. на МБАЛ Д. ЕАД в целева субсидия. Отговорът на министъра от 23.09.22г. е бил, че като публично предприятие и администратор на държавна помощ, преди вземане на решение за увеличение на капитала на болницата с посочената целева субсидия, общината следва да извърши оценка за съответствие на мярката със законодателството в областта на държавните помощи, според чл.21 от Закона за публичните финанси и чл.2, ал.1, т.1 от Закона за публичните предприятия. С изключение на писмото до министъра на финансите и отговора на последния, няма доказателства за извършена предварителна оценка от община Д. за съответствие на мярката увеличение на капитала на МБАЛ Д. ЕАД- Д. с 880 000лв. чрез издаване на 88 000 нови поименни акции за сметка на общинския бюджет, със Закона за държавната помощ и правилника за приложението му, респ. с приложимото право на ЕС и практиката на СЕС. С решение №207/23.12.22г. на ОбС- Д., община Д. като едноличен собственик на капитала на МБАЛ Д. ЕАД- Д., е преобразувала паричните заеми на общината към болницата в целева субсидия за финансово оздравяване, чрез увеличение на капитала от 890 000лв. на 1770 000лв. чрез записване на 88 000лв. нови поименни акции с номинал 10лв. всяка, представляващи стойността на предоставените средства от бюджета на общината, платени по номинал по сметка на дружеството, като в съответствие с взетото решение съответно е бил изменен чл.8 от устава на дружеството, в частта му за внесения капитал. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, съдържа изискуемите реквизити и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. На първо място, основателен е доводът на жалбоподателя, че след като МБАЛ Д. ЕАД не е дружество с държавно или смесено държавно и общинско участие, министърът на здравеопазването няма правомощия нито в процедурата по увеличение на капитала, нито по заявяване и вписване на промените в търговския регистър. Това е така, защото към болниците с изключително общинско участие, какъвто е жалбоподателят, редът на чл.100, ал.8 ЗЛЗ е неприложим, а за увеличение на капитала следва да се прилага общият ред, или в случая Търговският закон. Участието на министъра или оправомощено от него лице в регистърното производство при заявяването на промените по чл.100, ал.8 във вр. с ал.2, ал.4 и ал.7 ЗЛЗ при лечебните заведения с изключително държавно или смесено държавно и общинско участие, гарантира ненакърняването на държавния интерес и публичен ресурс. От друга страна, допустимо е лечебните заведения с изцяло общинско участие да бъдат финансирани от общинския бюджет, с цел финансово оздравяване чрез целеви субсидии, според чл.100, ал.1 и ал.2, т.4 ЗЛЗ. Единствената разлика в режима на лечебните заведения с изключително държавно и смесено държавно и общинско участие е, че лечебните заведения с изключително общинско участие не могат да се ползват от облекчения ред за финансово оздравяване на чл.100, ал.8 във вр. с ал.2, т.4 и ал.4 ЗЛЗ, а следва да следва да спазят общия ред за вземане на решение за увеличаване на капитала по Търговския закон. Този ред е бил спазен, по решение на едноличния собственик на капитала, община Д., паричните заеми от предходни години са били трансформирани в целева субсидия, това вземане е било включено в общинския бюджет за 2023г. като дялово участие, посредством увеличение на капитала и изменение на устава, с издаване на нови поименни акции, а средствата са били преведени на дружеството. Едновременно с това, макар да не е била извършена предварителна оценка за съответствие със законодателството в областта на държавната помощ по чл.21, ал.2 и ал.3 от Закона за публичните финанси и чл.2, ал.1, т.1 от Закона за публичните предприятия, такава помощ не е налице. Това е така, защото при прилагането на „теста за държавна помощ“ по чл.107, §1 ДФЕС в случая, МБАЛ Д. ЕАД не е предприятие, по смисъла на този текст, а липсата на този кумулативен признак е пречка мярката /трансформиране на паричен заем в целева субсидия от общинския бюджет с цел финансово оздравяване/, да се приеме за държавна помощ. В системата на българското здравеопазване обществената болница, в случая лечебно заведение за болнична помощ с изцяло общинско участие, е неразделна част от националното здравно обслужване и е изцяло основана на принципа на солидарността. Тази болница е финансирана пряко от вноските за социално осигуряване чрез бюджета на НЗОК и други държавни и общински средства, и предоставя услугите си безплатно, въз основа на всеобщо осигуряване. В тези случаи съдилищата на ЕС са потвърдили, че когато съществува такава структура, съответната организация не действа като предприятие. В този смисъл решение Т-319/99 FENIN и решение на Съда от 11 юли 2006г. по дело FENIN, С-205/03. Националният съд може и следва да приложи пряко принципите на лоялно сътрудничество, предимство и пряко действие на правото на Съюза, както и да гарантира пълното действие на разпоредбите му, включително относно преценката дали е налице държавна помощ, по смисъла на чл.107, §1 ДФЕС, което по необходимост включва оставянето без приложение на всяка разпоредба от националното законодателство, която му противоречи. В този смисъл решение на Съда от 05 февруари 1963г., Van Gend en Loos, C-26/62, решение на Съда от 15 юли 1964г., Costa v.ENEL, С-6/64, решение на Съда от 09 март 1978г., Simmenthal, С-106/77. Макар случаят да не е такъв, обстоятелството, че община Д., като администратор на публичен ресурс не е извършила предварителна оценка за съответствие на мярката, посочена по – горе, със законодателството в областта на държавните помощи, не е пречка да се приеме, че заявеното за вписване обстоятелство съществува, не е в противоречие с императивна законова разпоредба и/или правото на ЕС и подлежи на вписване, по смисъла на чл. 21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ. Това е така, защото прилагането на „теста за държавна помощ“ от администратора на публичен ресурс би довело до същия извод, до който е дошъл и националният съд в процедурата при обжалването на отказа, а именно, че не е налице държавна помощ. Затова законът не е нарушен и вписването следва да се извърши. Трябва да се отбележи също, че това съдебно решение е постановено като акт на безспорна съдебна администрация при обжалване на акт, постановен в охранително производство, затова не се ползва със сила на пресъдено нещо относно извода за държавната помощ, в този смисъл решение на Съда от 18 юли 2007, Luchini, С-119/05, т.60-61. Съдебната практика на съдилищата на Съюза е ограничила включително действието на принципа на силата на пресъдено нещо в областта на държавната помощ. Принципът на предимство не позволява прилагането на принципа на силата на пресъдено нещо да ограничи изключителната компетентност на Европейската комисия да преценява съвместимостта на държавната помощ, същото решение т.т.61- 63. Затова по аргумент на по- силното основание, след като дори силата на пресъдено нещо може да бъде преодоляна от правото на ЕС в случая, толкова повече може да бъде преодоляна задължителната сила на решението в случай, че се установи, че изводът относно държавната помощ е неправилен. Освен това, обстоятелството, че национален съд е отхвърлил наличието на държавна помощ във връзка с дадена мярка, не може да попречи на Комисията да установи на по-късен етап, че въпросната мярка представлява неправомерна и несъвместима държавна помощ. Така решение на Съда от 11 ноември 2015г., Klausner Holz Niedersachsen, C-505/14. Това е валидно дори в случай на решение, постановено от национален съд, който се е произнесъл на последна инстанция, решение на Съда от 04 март 2020г., Buonotourist/ Commission, C-586/18. Това важи и когато националните правила относно силата на пресъдено нещо обхващат правни основания, които е могло да бъдат посочени, но не са били посочени в съдебното производство, какъвто е настоящият случай. Така т.т.30 и 42-43 от решение С-505/14. С оглед изхода на делото, Агенцията следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски от 7.50лв. държавна такса. Затова и на посоченото основание, съдът