Решение № 2750 от 18.6.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2409/2023 г.

Предявен е иск по чл. 40 ЗС, във вр. с чл. 43 ЗУЕС за отмяна на решения на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 19.01.2023 г. Установява се, че ищецът Ж. Н. У. е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, представляващ апартамент № ••• в сграда с адрес гр. П., ••• за което е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.07.1992 г. Следователно ищецът е легитимиран да предяви иска по чл. 40 ЗУЕС, като последният следва да се счита за допустимо предявен в законоустановения за това 30-дневен срок. Това е така, тъй като исковата претенция е постъпила в съда в посочения 30-дневен срок от датата на провеждане на Общото събрание. По делото е представено и съобщение за обявяване на протокола от Общото събрание на Етажната собственост, за което е поставено съобщение на 26.01.2023 г. от управителя на Етажната собственост. Исковата претенция е предявена в законоустановения за това срок и считано от датата на обявяване на протокола по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В този смисъл следва да се посочи, че с Определение № 213 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 2739/2013 г. на ВКС, І г.о., и Определение 462 от 24.09.2012 г. по ч.гр. д. № 373/2012 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато собственик, който обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, не е бил уведомен надлежно за поканата за свикване на общо събрание или за съобщението за изготвения протокол от общото събрание, за него срокът за обжалване на решенията започва да тече от момента на действителното узнаване на обстоятелството, че протоколът е изготвен. Щом оповестяването на протокола е било ненадлежно, независимо от причините за това, се приема, че срокът за обжалване започва да тече от момента на действителното узнаване, че такъв е изготвен, тъй като от този момент всеки заинтересован собственик може да поиска копие от него. По делото е представен Протокол от Общо събрание на Етажната собственост с адрес гр. П, ••• проведено на 19.01.2023 г., на което са взети следните решения: т. 1. избиране на г-жа Й. А. за управител на Етажната собственост; и 2. възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД за поддържане и управление на общите части от сградата срещу възнаграждение в размер на 6 лв. от обект/апартамент на месец, както и за упълномощаване на г-жа Й. А. да подпише договора, който да е в сила от 01.02.2023 г. за срок от 12 месеца. С настоящата искова претенция се моли за отмяна на решението по т. 1 и по т. 2 в частта му, с която е взето решение за възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД за поддържане и управление на общите части. Съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено в частта му, с която на основание чл. 40 ЗУЕС се моли за отмяна на решението за възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД за поддържане и управление на общите части, по следните съображения: Искът с правно основание чл. 40 ЗУЕС е конститутивен. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че правният интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при конститутивния иск правният интерес се презумира от закона, регламентиращ защитата на претендираното потестативно право, а при осъдителния иск - с оглед твърдението на ищеца за наличие на вземане срещу ответника. В различни свои решения, макар и по искове с правно основание чл. 74 ТЗ, ВКС приема, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът за отмяна на решения на ОС на съдружниците, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува /Решение № 150 от 30.06.2014 г., т.д. № 286/2012 г., ІІ т.о., Решение № 254 от 12.07.2018 г., т.д. № 1479/2017 г., ІІ т.о.; Решение № 255 от 12.07.2018 г., т.д. № 1734/2017 г., ІІ т.о./. Същото разрешение е дадено и по отношение иска с правно основание чл. 25 ЗЮЛНЦ, където състав на ВКС приема, че независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, исковете за отмяна решения на ОС предполагат конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото /Решение № 81 от 25.04.2017 г., т.д. № 563/2016 г., ІІ т.о. /. Тези принципни разрешения са релевантни и по отношение на иска по чл. 40 ЗУЕС. Съдът намира, че към датата на постановяване на съдебното решение за ищецът е отпаднал правния интерес от предявяване на иска за отмяна на посоченото решение, за което обстоятелство съдът следи служебно и което обстоятелство следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. За да достигне до този извод съдът съобрази, че в изпълнение на решението на Общото събрание на Етажната собственост е сключен Договор от 02.02.2023 г. между Етажната собственост с адрес гр. П, ••• и „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД, по силата на който на „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД е възложено да урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сградата, както и правата и задълженията на собствениците и обитателите на самостоятелни обекти, е качеството си на професионален домоуправител. В Раздел IV от Договора е установено, че последният се сключва за срок от 12 месеца, считано от 03.02.2023 г., като действието на договора се продължава автоматично за 12 месеца при същите условия, ако нито една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му. В посочения раздел е установено, че договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, както и едностранно с 30-дневно писмено предизвестие от възложителя или от изпълнителя, ако за изпълнителя са налице следните условия – при обявяване в ликвидация, неплатежоспособност или несъстоятелност, ако не са изплатени всички задължения, при неплащане в срок на дължимите суми, виновно извършване на други съществени нарушения от възложителя на задълженията му по договора. Съдът намира, че към момента на приключване на съдебното дирене в производството договорът, сключен с „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД е прекратен, поради изтичане на срока на договора. Това е така, доколкото не е настъпило условието за неговото автоматично подновяване за срок от още 12 месеца, тъй като на проведеното на 11.01.2024 г. Общо събрание на Етажната собственост управителят на „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД е обявил, че поради отправени нападки отказва да изпълнява функциите на управител и договорът се прекратява с едномесечно предизвестие. Така отправеното изявление на управителя на дружеството следва да се счита за писмено противопоставяне за автоматично продължаване на срока на договора и последният следва да се счита прекратен с изтичане на неговия 12-месечен срок на действие, а именно на 03.02.2024 г. Дори да се приеме, че действието на автоматичното продължаване на срока на договора е настъпило, то последният следва да се счита за прекратен с изтичане на едномесечното предизвестие, считано от 11.01.2024 г. Предвид прекратяване на сключения договор за поддръжка и управление на общите части на Етажната собственост с дружеството „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД, чието сключване е предмет на оспорената т. 2 от решенията на Общото събрание, взети на 19.01.2023 г., за ищецът не е налице правен интерес от предявяване на иска, който интерес е отпаднал в хода на съдебното дирене. Това е така, доколкото оспореното решение е изпълнено, но след това действието на договора е прекратено, поради изтичане на срока, поради което и целеният с предявяване на конститутивния иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС резултат е настъпил. По аргумент от текста на чл. 124, ал. 1 ГПК правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за чието наличие съдът във всяка инстанция следи служебно до приключване на съдебното дирене (Решение № 107 от 10.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 78/2010 г., I г. о.). По така изложените съображения исковата претенция следва да бъде върната в посочената й част и производството по делото – прекратено в тази част, като в останалата част по отношение на решението за избор на управител на Етажната собственост исковата претенция е допустима и следва да се пристъпи към разглеждане на въведените в исковата молба възражения за допуснати нарушения на ЗУЕС. В константната практика на Върховния касационен съд са дадени разяснения, че Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"-чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/ При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по- късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. В този смисъл е Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., Г. К., І г. о. на ВКС. При преценката законосъобразно ли е взетото решение, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет. В този смисъл Решение № 37/20.04.2016 г. по гр.д. № 4432/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. В исковата молба са въведени възражения за допуснати нарушения при свикване на общото събрание по смисъла на чл. 13 ЗУЕС, поради липса на кворум в нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС и поради допуснати нарушения при обявяване на протокола от проведеното Общо събрание на основание чл. 16 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по- късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по- късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето ѝ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗУЕС поканата се смята за връчена, когато се залепи на външната врата на самостоятелния обект в сградата в сроковете по ал. 1. Залепването на поканата се удостоверява с протокол, в който се отбелязва обстоятелствата, поради което поканата не се връчва лично, датата и часа на залепването й. В ал. 7 на посочената разпоредба е установено, че поканата съдържа дневния ред на общото събрание - въпросите, предложени за обсъждане, конкретни проекторешения в случай на неприсъствено гласуване, датата, часа и мястото на провеждането му, срока за провеждане на неприсъствено гласуване и електронен адрес на управителния съвет (управителя), който адрес е задължително да бъде вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 2 ЗУЕС. По делото е представена покана за свикване на Общо събрание, в която е посочено, че на 19.01.2023 г. от 18: 30 часа на партер ще се проведе Общо събрание на Етажната собственост, при следния дневен ред: 1. избор на Управителен съвет/управител и 2. вземане на решение да се възложат правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД. Поканата е изготвена на 10.01.2021 г. от Й. А., като Протоколът за съобщаване на поканата е поставен на 10.01.2024 г. от Й. А. – в присъствието на двама свидетели – Ж. К. и Н. З.. По делото са представени доказателства за оповестяване на свиканото Общо събрание в законоустановения за това седемдневен срок, поради което съдът не възприема възраженията на ответника за допуснати нарушения за реда на свикване на Общото събрание на Етажната собственост по реда на чл. 13 ЗУЕС. По делото е представен протокол за поставяне на поканата за свикване на общото събрание, в която са посочени дата, час и място на провеждане на общото събрание. Съответно последното е свикано редовно. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 149 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2013 г., Г. К., І г. о. на ВКС, с което се приема, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, изр.2 от ЗУЕС е в смисъл, че върху поканата следва да се отбележат датата и часа на нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Това е така, тъй като именно с това отбелязване се удостоверява спазването на предвидените в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС срокове за поставяне на поканата преди датата на провеждане на общото събрание /7-дневен и 24-часов/. Установява се, че протоколът за Общото събрание е оповестен чрез поставяне на съобщение за неговото обявяване, поставено на 26.01.2023 г. и подписано от управителя А. и от трима свидетели. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на съдържанието на протокола, включващо достоверността на отразените в него решения, а оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в седемдневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Срокът за оспорване на съдържанието на протокола започва да тече от неговото оповестяване по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, поради което и доколкото исковата претенция е депозирана в съда след изтичане на срока за оспорване на съдържанието на протокола и последният се е стабилизирал по отношение на обективираните в него решения. Въпреки това следва да се пристъпи към разглеждане на възражението на ищеца за допуснато нарушение при провеждане на Общото събрание във връзка с кворума на неговото провеждане, доколкото в практиката на Върховния касационен съд се възприема становището, че възраженията във връзка с кворума при провеждане на общото събрание не представляват оспорване по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а представляват възражения във връзка със законосъобразността на взетите решения, които подлежат на разглеждане по реда на чл. 40 ЗУЕС. В този смисъл е Решение № 198 от 23.12.2014 г. по гр. д. № 2036/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС, в което се приема, че когато в исковата молба се поддържа липса на кворум за провеждане на общото събрание, респ. незаконосъобразно проведено общо събрание на ЕС, което има за последица - незаконосъобразност на взети (взето) решения (решение), не е задължително липсата на кворум за провеждане на ОСЕС да се установява единствено по реда на оспорване на протокола, съставен за провеждането на ОСЕС. Съдът намира, че при провеждане на Общото събрание не са допуснати нарушения на чл. 15 ЗУЕС относно кворума при неговото провеждане. По делото е представен съставеният протокол от Общо събрание, в който е отразено, че са присъствали собственици, или представителите им, притежаващи 67 % от общите части. От представения по делото списък на собствениците на самостоятелни обекти се установява, че в сградата в режим на Етажна собственост има 18 самостоятелни обекта (л. 65 по делото). Видно от приложения по делото списък на собствениците на имоти, присъствали на Общото събрание, проведено на 19.01.2023 г. е, че на последното са присъствали представители на 12 самостоятелни обекта, които притежават 68, 077 % ид.ч. от общите части на сградата. В представения от ответника списък представителите на самостоятелните обекти са положили подпис, с който са удостоверили присъствието си на общото събрание. Представеният от страна на ищеца списък на представените ид.ч. от общите части на Общото събрание не установява изложените от него твърдения за липса на кворум, тъй като представеният списък е съставен от ищеца и отразява изложените от него твърдения, като не носи подпис на посочените в него като присъствали лица. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС (в редакцията, действаща към датата на провеждане на Общото събрание – ДВ, бр.14 от 17.02.2021 г.) общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко от 67 на сто идеални части от общите части на ЕС, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 4 ЗУЕС. В случая с оглед представените ид.ч. от общите части следва да се приеме, че Общото събрание на Етажната собственост е проведено при необходимия кворум. Доколкото с оспореното решение е избран нов управител на Етажната собственост, решенията са приети с необходимото мнозинство по смисъла на чл. 17, ал. 7 ЗУЕС. От представените по делото доказателства се установява, че протоколът от проведеното Общо събрание е обявен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, доколкото по делото е представено съобщение за изготвен протокол, поставено от управителя на ЕС в законоустановения седемдневен срок, а именно на 26.01.2023 г. В ЗУЕС е установено задължение за поставяне на съобщение за изготвен протокол, а не за лично връчване на последния на всеки собственик на самостоятелен обект. Предвид изложеното не са допуснати нарушения във връзка с обявяване на протокола от проведеното Общо събрание на ЕС. По така изложените съображения и поради липса на допуснати нарушения при свикване и провеждане на Общото събрание на сочените от ищеца основания, предявеният иск следва да се отхвърли. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следват разноски, но не подлежат на присъждане, тъй като не са сторени. Така мотивиран, Пловдивският районен съд