РЕШЕНИЕ

№ 545

гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева Членове: Красимир Маринов, Капка П.а при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Капка П.а Въззивно търговско дело № 20221001000665 по описа за 2022 година С решение № 260262 от 11.04.2022г., постановено по гр.д.№ 2527/2019г. по описа на СГС са уважени исковете, предявени от „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД против „Диес Брандс“ ООД както следва:

= на основание чл.50а ЗМГД/отм./ е признато за установено по отношение на „Диес Брандс“ ООД, че притежаваните от „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД марка на ЕС рег.№017949005, CAPRISE, регистрирана на 23.01.2019г. със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. и национална търговска марка с рег.№ 104970 CAPRISE- триизмерна, регистрирана на 26.03.2019г. със срок на закрила до 29.08.2028г. и приоритет от 29.08.2018г. се ползват с известност по отношение на стоките „вафлени пурички“;

= на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗМГО/отм./ е признато за установено, че „Диес Брандс“ ООД е извършило в периода 17.10.2018г.-25.11.2019г. нарушения на правата на ищеца „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД върху марка на ЕС рег. №017949005, CAPRISE, регистрирана на 23.01.2019г. със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. – триизмерна, регистрирана на 23.01.2019г. със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. чрез внос, предлагане за продажба и съхраняване с тази цел на сладкарски изделия- вафлени пурички с крем, произведени от Тоттис Бинго ДО, Гърция в опаковки от 110 и 400 гр в червени цилиндрични кутии с бял капак, върху които са изобразени пурички и с изпълнен по средата на кутията в бял курсивен шрифт надпис SERENATA.

= на основание чл.76, ал.1, т.2 от ЗМГО/отм./ „Диес Брандс“ ООД е осъдено да преустанови нарушенията на правата на ищеца „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД върху марка на ЕС рег.№017949005, CAPRISE, регистрирана на 23.01.2019г. със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. и национална търговска марка с рег.№ 104970 CAPRISE- триизмерна, регистрирана на 26.03.2019г. със срок на закрила до 29.08.2028г. и приоритет от 29.08.2018г. чрез внос, предлагане за продажба и съхраняване с тази цел на сладкарски изделия- вафлени пурички с крем, произведени от Тоттис Бинго ДО, Гърция в опаковки от 110 и 400 гр в червени цилиндрични кутии с бял капак, върху които са изобразени пурички и с изпълнен по средата на кутията в бял курсивен шрифт надпис SERENATA, = на основание чл.76, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./ „Диес Брандс“ ООД е осъдено да заплати на „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД обезщетение в общ размер на 18471, 40лв., от които обезщетение в размер на 14539, 72лв. за вредите от нарушение върху марка на ЕС рег.№017949005, CAPRISE, регистрирана на 23.01.2019г. със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г., извършените в периода 17.10.2018г.- 25.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2019г. до окончателното плащане на обезщетението и обезщетение в размер на 3931, 68 лв. за вредите от нарушения върху национална търговска марка с рег.№ 104970 CAPRISE- триизмерна, извършени в периода 02.05.2019г.-25.11.2019г., видно със законната лихва, считано от 25.11.2019г. до окончателното изплащане на обезщетение, които нарушения са извършени чрез внос, предлагане за продажба и съхраняването с тази цел на сладкарски изделия вафлени пурички с крем, произведени от Тоттис Бинго ДО, Гърция в опаковки от 110 и 400 гр. в червени цилиндрични кутии с бял капак, върху които са изобразени пурички и с изпълнен по средата на кутията в бял курсивен шрифт надпис SERENATA;

= постановено е изземване и унищожаване за сметка на „Диес Брандс“ ООД от търговската мрежа, както и от складовете и другите търговски помещения на „Диес Брандс“ ООД на всички стоки- вафлени пуричики с крем, произведени от Тоттис Бинго ДО, Гърция в опаковки от 110 и 400 гр. в червени цилиндрични кутии с бял капак, върху които са изобразени пурички и с изпълнен по средата на кутията в бял курсивен шрифт надпис SERENATA;

На ищеца са присъдени и разноски.

С решение №260401 от 03.06.2022г. е отхвърлено искането на „Диес Брандс“ ООД за изменение на решението в частта за разноските, както и искането на „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД за допълване на постановеното решение №260262 от 11.04.2022г. по реда на чл.250 от ГПК.

Против първоначалното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Диес Брандс“ ООД, с която се моли същото да бъде отменено въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли исковете.

Посочва се, че ответното дружество не използва в практиката си регистрираните търговски марки на ищеца и твърденията, че са осъществявани такива действия не отговарят на истината. „Диес Брандс“ ООД било дистрибутор на стоки с марка „SERSNATA“, произвеждани от „TOTTIS- BINGO“ S. A. Между двете наименования – използваното от ищеца и използваното от ответника нямало каквото и да е фонетично, граматическо, графично или смислово сходство и поради това липсвала вероятно от объркване на потребителите.

В случая ответникът не използвал „знак“ по смисъла на чл.13 от ЗМГО /отм./, а регистрирана от производителя на стоките и негов доставчик търговска марка „TOTTIS - BINGO“ S. A. Марката „SERSNATA“ била регистрирана в Патентното ведомство, както и в Службата на ЕС за интелектуална собственост. Обстоятелството, че „Диес Брандс“ ООД като дистрибутор използва регистрираната марка „SERSNATA“ изключвало ползването на „знак“ по смисъла на чл.73, ал.1 от ЗМГО /отм./, доколкото ставало въпрос за закрилян обект, а не просто „знак“( който не се ползвал със закрила, а поради идентичност или сходство на същия с регистрирана марка води до нарушаване на правата за марката).

Освен това се изтъква, че регистрираните марки на ищеца включвали и незакриляни елементи и това било реалистичното изображение на продукта „вафлени пурички“, което не подлежи на правна закрила. Позовава се на чл.11, ал.1, т.4 от ЗМГО съгласно който не подлежи на регистрация марка, която се състои изключително от знаци и означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето и метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките и услугите. Изображението на самата стока- вафлени пурички- не можело да бъде регистрирано като марка, тъй като нямало изключителен характер. Със закрила не можели да се ползват червеният цвят на опаковката и белият цвят на капачката също поради лиса на изключителност.

Поддържа се, че водещ при използваната от „Диес Брандс“ ООД опаковка и словният елемент- наименованието на продукта, който е съвсем различен, а сходството в червения цвят или реалистично/ буквално изображение на продукта като незакрилян елемент не може да обуславя нарушение.

Невярно било и твърдението за нарушение на чл.9 от Закона за защита на потребителите, а и евентуалното наличие на такова нарушение било извън предмета на делото.

На следващо място се поддържа, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответникът в търговската си дейност използва знак с отличителни характеристики, описани в исковата молба, както и в представените като веществени доказателства опаковки от стоки. При извършения оглед от съда по реда на чл.204 от ГПК не се установили върху представените от ищеца опаковки –кутии или върху техните етикети идентификационни данни на ответното дружество. Не било установено и ответното дружество да извършва търговия със стоки с твърдяната от ищеца визия.

Представените и приети по делото рекламни материали - брошури и каталози не изхождали от ответника, нито били направени по негова поръчка. Това били рекламни материали на търговски вериги, които се изготвяли по тяхно задание и за тяхна сметка. Поддържа, че нормата на чл.12, ал.2, т.5 от ЗМГО/отм./ има предвид търговски книжа и реклами на лицето, което използва марката- такива, изготвени по негова поръчка и за негова сметка, докато рекламни материали на трети лица не могат да имат доказателствено значение. Именно поради това счита, че с извършения оглед на веществени доказателства и рекламни материали / брошури, листовки, каталози/ не било установено при условията на пълно и главно доказване, а дори и при условията на косвено доказване, ответникът да е използвал твърдения от ищеца знак. Самите рекламни материали не доказвали действителната търговия със стоки с посочения външен вид, извършвана в търговските обекти. Напротив - използваната от ответника опаковка съществено се различавал от тази на стоките, произвеждани от ищеца.

Реално осъществявана от ответника търговска дейност със стоки с твърдяната от ищеца визия и опаковка не било установено и от събраните по делото гласни доказателства. Съдът не съобразил, че нито един от свидетелите не е участвал в процеса на доставка, приемане на стоката и нейната подредба. Това били служители на търговски вериги, които отговарят за маркетинга и продажбите, като никой от тях не можел да потвърди с каква визия и опаковка са били стоките, доставяни от ответника. Напротив, те потвърждавали, че е имало промяна на визията и опаковката на стоките, но не са могли да заявят в кой точно период е станала промяната. Освен това при преценката на тези показания била разместена доказателствената тежест като съдът неправилно приел, че свидетелите, които не са преки очевидци, а имат косвени впечатления са установили в каква визия са се предлагали стоките, доставени от ответника. Това представлявало съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на постановения акт.

Въззивникът счита, че неправилно е уважен искът по чл.50а, вр.чл.73, ал.1 ЗМГО/отм./.

Допуснато било смесване на понятията „общоизвестна марка “ и „марка, ползваща се с известност“. Поддържа, че в случая липсва правен интерес от установяване на общоизвестност при положение, че ищецът се позовава на регистрирани марки- национална и на ЕС.

Освен това първоинстанционният съд не отчел, че по отношение на известността на марката по смисъла на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./ от значение е единствено използването, следващо датата на регистрация на марката. Това било така, доколкото законът визирал „марка, ползваща се известност“, а не „знак, ползващ се с известност“. Изключителното право на марка, възниквало от регистрацията, а не преди това и тъй като регистрацията има действие от датата на заявяване, то от значение било използването, последващо този момент.

В конкретния случай марките на ищцовото дружество били регистрирани на 26.03.2019г. и 23.01.2019г., което означавало, че релевантното им използване било продължило не повече от една година. В същото време марките на ответника били много по-ранни – тази на ЕС била заявена на 29.05.2007г., а националната – на 28.07.2008г.

За да може да реализиран закрилата па чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО била необходимо използването без основание на знака да е довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би го увредило. В случая, дори да се приемело, че е установена известността на марката, не били налице допълнителните предпоставки на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./ Не била налице и възможност за объркване на потребителите. Това следвало от факта, че водещият елемент е наименованието съответно „CAPRISE“ и „SERENATA“. Не можело да се приеме, че незакрилян елемент като цветът на опаковката, който е без отличителен характер може да обоснове свързване на двата продукта в съзнанието на потребителите. Това се отнасяло и за изображението на пурички на опаковката.

Жалбоподателят счита, че средният потребител, който е разумен „добре информиран и разумно наблюдателен и предпазлив“, при избора на този вид продукти може да отличи стоките, носещи процесните марки от други стоки със същото предназначение, но с друг произход. Простото концептуално сходство между марките не било достатъчно, за да се създаде опасност от объркване. След като доминиращият елемент била словната марка, то опасност от объркване нямало.

Изтъква се също, че продуктите с марката „SERENATA“ също са добре познати на българския пазар и на пазара на страните от Европейския съюз.

Неоснователно било и твърдението за наличие на неоснователно облагодетелстване от отличителния характер на марката, тъй като не следвало да се изключи вероятността потребителите да счетат, че става въпрос за свързани лица или че продуктите, означени със знака на ответника се произвеждали със съгласието и под контрола на ищеца се изтъква обстоятелството, че марката на ответника е регистрирана по-рано и изплъзването на марката на ответника преди датата на регистрацията било ирелевантно.

При условията на алтернативност се поддържа, че ответното дружество не може да носи отговорност за нарушение на правото върху регистрирана марка, използвана върху опаковката на продукти, произведени от трето лице и доставено въз основа на договор за дистрибуция, сключен при съответни гаранции от правна стара без да е налице умишлено или при груба небрежност деяние от страна на ответника.

С оглед становището, че искът по чл.76, ал.1, т.1 от ЗМГО/отм./е неоснователен, въззивникът счита, че неоснователен се явява и искът за преустановяване на нарушението по чл.76, ал.1, т.2 от ЗМГО/отм./. Изтъква, че релевантен за уважаването на същия е доказването на факта, че това използване продължава и към момента на постановяване на решението, а не само към датата на подаване на исковата молба, а такова доказване не било проведено.

На следващо място се излагат твърдения за неоснователност на предявения осъдителен иск по чл.76, ал.1, т.3, тъй като същият е обусловен от основателността на иска по т.1 от същия текст като неоснователността на обуславящия иск водела и до неоснователност на тази претенция. При условията на евентуалност се прави оплакване за недоказаност на този иск по размер. Счита, че в двете съдебно- маркови експертизи, приети по делото безкритично се приема, че лицензионното възнаграждение е в размер на 7%. Това обаче противоречало на пазарните реалности. За потребителски стоки с ниска стойност лицензионното възнаграждение било не повече от 4%, в какъвто смисъл били отговорите на вещото лице Енчев, дадени при разпита му в съдебно заседание.

Счита, че при определяне на обезщетението съдът е следвало да определи първо размерът на обичайното и обосновано лицензионно възнаграждение, което е следвало да получи титулярът на марката и едва след това да определи размера на обезщетението като евентуално го завиши с оглед превантивния и санкционен характер на обезщетението.

По отношение на иска с правно основание чл.76, ал.1, т.4 от ЗМГО/отм./ се излага становище, че същият е неоснователен, тъй като е обусловен от иска по чл.76, л.1, т. 1 от ЗМГО/отм./ и след като първата претенция е неоснователна, то това води до неоснователност и на искането да бъде постановено за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.

В жалбата се съдържат и оплаквания и против решението в частта за разноските. В същото време обаче е била подадена молба за изменение на същото по реда на чл.248 от ГПК и е бил постановен надлежен акт в това производство, който също е предмет на инстанционен контрол.

В законоустановения срок насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Изложени подробни доводи във връзка с всяко едно от оплакванията, направени с жалбата на Диес Брандс“ ООД.

„Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД е подала частна жалба против решение №260401/03.06.2022г. в частта му, с която е оставено без уважение искането за допълване на постановеното решение по делото с посочване в диспозитива на същото на конкретните основания, на които се претендира че се нарушава марката[1]посредством използване от ответника на знак, попадащ в обхвата на чл.13, ал.1, т.2 и посредством знак, попадащ в обхвата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО /отм./. Моли се това решение да бъде отменено и въззивният съд да върне делото на СГС като му укаже, че следва да направи допълването. В жалбата се посочва, че двете основания за извършване на нарушения, макар и близки не са идентични и именно това е наложило предявяването на два иска. В диспозитива на решението не било посочено какво се признава за установено – дали че нарушението е извършено посредством използване от ответника на знак, попадащ в обхвата на чл.13, ал.1, т.2 или на знак, който попада в обхвата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./ „Диес Брандс“ ООД е подало отговор на тази частна жалба, с който оспорва същата.

Изразява становище, че съдът се е произнесъл по всички искове, с които е сезиран като напълно удовлетворил защитавания от ищеца интерес. Установителния иск, че процесните марки се ползват с известност по отношение на продукта „вафлени пурички“ бил приет за основателен и уважен поради което било недопустимо и ненужно допълване на решението с отделен диспозитив относно установяване на факта на нарушение на още едно основание – че марките са ползващи се с известност- факт, по който съдът се бил произнесъл. Ищецът нямал интерес от установяване на нарушението на различни правни основания, доколкото съществен бил фактът на нарушението и деянието, с което е осъществен неправомерният юридически факт. Всякакво допълнително произнасяне, според тази страна, щяло да бъде „свръхпетитум“. Нещо повече, ако има постановен допълнителен диспозитив, с който отново се установява нарушение, което вече е установено като извършено с едно и също деяние по отношение на един и същи обект на закрила (регистрирана марка), то би се стигнало до нарушение на принципа да не се налага два пъти санкция за едно и също деяние.

„Диес Брандс“ ООД е подало частна жалба против решение №260401 от 03.06.2022г. в частта му, с която е оставено без уважение искането за изменение на първоначалното решение в частта за разноските. Излагат се доводи, че уговореното между ищеца и неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение е прекомерно и се моли същото да бъде намалено. Страната поддържа, че дори да се вземат предвид всички предявени обективно съединени искове и се сумира възнаграждението по всеки от тях, то пак дължимото възнаграждение, съобразно с посочените в Наредба №1 на ВАдвС размери е неколкократно по-малко.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищцовото дружество, с който се моли тази частна жалба да бъде оставена без уважение. Посочва се, че са предявени общо седем иска, от които само един е оценяем и именно по него минималното възнаграждение е 2884, 14лв., както поддържа частния жалбоподател. За останалите искове обаче се дължало отделно възнаграждение и при сбор на всички възнаграждения се получавала сума, която била по-голяма от договореното и заплатено общо възнаграждение.

И двете страни претендират разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД, с която са предявени следните искове:

= иск с правно основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗМГО/отм./ за признаване за установен фактът на нарушение на правата, произтичащи от регистрацията на Мрака на ЕС рег. №017949005- „CAPRISE“ и търговска марка „CAPRISE“ триизмерна, рег.№104970 от ответника Диес Консулт“ ООД / сега с наименование „Диес Брандс“ ООД / посредством използване от негова страна на знак, попадащ в обхвата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО/отм./;

= на основание чл.76, ал.1, т.2 от ЗМГО/отм./ да бъде осъден ответникът да преустанови занапред нарушението върху Марка на ЕС Рег.№017949005- „CAPRISE“ и търговска марка „CAPRISE“- триизмерна, рег.№ 104970, осъществено посредством използването от негова страна на знак, попадащ в обхвата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО/отм./ без съгласието на притежателя на марката;

=на основание чл.50а, ал.1, т.1 от ЗМГО/отм./ да бъде признато за установено, че всяка една от притежаваните от ищеца търговски марки е „Марка, ползваща се известност“ по смисъла на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./ по отношение на стоките „вафлени пуричики/ вафли с пълнеж“ от клас 30 МКСУ;

= на основание чл.76, ал1, т.1 от ЗМГО да бъде признат за установен фактът на нарушение на правата, произтичащи от регистрацията на ползващите се с известност Мрака на ЕС рег.№017949005- „CAPRISE“ и търговска марка „CAPRISE“ триизмерна, рег. №104970 от ответника посредством използване от негова страна на знак, попадащ в обхвата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./ без съгласието на притежателя на марката;

= на основание чл.76, ал.1, т.2 от ЗМГО/отм./ да бъде осъден ответника да преустанови занапред нарушението върху ползващите се с известност Мрака на ЕС рег.№017949005- „CAPRISE“ и търговска марка „CAPRISE“ триизмерна, рег.№104970, осъществявано чрез използването от негова страна на знак, попадащ в обхвата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./ без съгласието на притежателя на марката;

= на основание чл.76, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./да бъде осъдено „Диес Консулт“ ООД /сега с наименование „Диес Брандс“ ООД / да заплати на ищеца обезщетение в размер на 14539, 72 лв. за претърпени вреди от нарушение на правата, произтичащи от регистрацията на Мрака на ЕС рег.№017949005- „CAPRISE“ и 3931, 68лв. от нарушението на национална търговска марка „CAPRISE“ триизмерна, рег.№104970;

= на основание чл.76, ал.1, т.4 от ЗМГО/отм./ да бъде постановено изземването и унищожаването на стоките в търговската мрежа /както в търговски обекти, така и на склад, предназначени за продажба/.

Ищецът твърди, че притежава на права върху марка на ЕС рег.№ 017949005, CAPRICE, регистрирана на 23.01.2019г., със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. и национална търговска марка с рег.№ 104970, CAPRICE - триизмерна, регистрирана на 26.03.2019г., със срок на закрила до 29.08.2028г. и приоритет от 29.08.2018г. Тези марки се използвали за означаване на произвежданите от него вафлени пурички, които са на пазара от 1978 г. и се предлага в 22 от общо 28 държави членки на ЕС, като от 2005 г. се предлагат в цилиндрични кутии с ярко червен цвят и бял капак, а върху кутиите е разположена думата CAPRICE, изписана в бяло със стилизиран курсивен шрифт, както и изображение на самите пурички. Ответникът нарушавал правата му върху марките, тъй като след 17.10.2018г. внася, предлага за продажба в множество търговски обекти на територията на цялата страна, включително, но не само в търговските вериги „Кауфланд“ и „Фантастико“ и съхранява с тази цел сладкарски изделия – вафлени пурички с крем, произведени от „TOTTIS-BINGO“ S.A., Гърция, които се предлагат в опаковки от 110 и 400 гр., в идентични, освен по размер, червени цилиндрични кутии с бял капак, върху които са изобразени пурички и с бял, курсивен шрифт е изпълнен надпис SERENATA. Поддържа се, че използваната от разпространяваните на територията на страната стоки опаковка в нейната цялост наподобява защитените от регистрация марки на ищеца до степен създаваща вероятност от объркване на потребителите и на следващо място води до несправедливо облагодетелстване на ответника от отличителния характер на марките на ищеца, които се ползват с известност.

Ищецът счита, че има право на основание чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО да поиска да бъде забранено използването в търговската дейност на ползвания от ответника знак, тъй като същият е идентичен или сходен на регистрираната от него марка, която се ползва с известност на територията на Република България и използването на въпросният знак без основание би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката. Поддържа се дори, че връзката между стоките е очевидна и не е изключена вероятността потребителите да считат, че става въпрос за свързани лица или че продуктите, означени със знака на ответника се произвеждат със съгласието на ищеца, в резултат на което за очакват, че стоките на ответника са със същото качество. Именно в това се изразявало използването на репутацията на по-ранната марка.

Твърди се, че марките на ищеца се използват на територията на страната още от 1990г., а от 2005г. са тази визия на опаковката. Вафлените пурички Каприз се предлагали във всички големи търговски вериги, рекламирани били активно и били разпознаваеми и предпочитани от потребителите. Те имали и международно призната репутация, включително с награди. Ето защо се моли да бъде установено по отношение на ответника на основание чл.50а, ал.2, т.1 от ЗМГО/отм./, че се ползват с известност.

Развити са подробни доводи относно това до каква степен трябва да бъде установено сходство между по-ранната и по-късната марка като се изтъква, че в просения случай и с просто око се вижда между регистрираната марка и използвания от ответника знак е налице сходство в изключително висока степен.

По отношение на твърдяното увреждане на отличителния характер на марките и на тяхната известност се посочва, че то се изразява в това, че при появата на новия сходен на тази марка знак, по-ранната ползваща се с известност марка вече не е в състояние да предизвика у потребителя същата спонтанна реакция, каквато е предизвиквала досега, тъй като той отчита наличието и на новия знак и вниманието му се раздвоява.

Що се отнася до претендираните вреди, същите се изразявали в използването на сходния на процесната марка знак без заплащане на лицензионно възнаграждение.

Искът да бъде постановено изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението е мотивиран с прекъсване на възможността за разпространение на пазара на стоките, чрез които се нарушават правата на маркопритежателя, включително и ако такива стока са вече пуснати в търговската мрежа, или се намират на склад. В противен случай въпреки установяване на нарушението и дори заплащане на обезщетение, самото нарушение можело да продължи, доколкото стоките, чрез които то се извършва, ще продължат да се намират в търговската мрежа и да се предлагат на крайните потребители.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва факта на регистрация на марките на ищеца, но счита, че не е извършил нарушение на неговите права и съответно, настъпването на вреди. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от иска за установяване, че марките се ползват с известност.

В отговора се излагат твърдения, че по силата на договор за дистрибуция ответникът разпространява в търговската мрежа, продукти, с марката SERENATA, произвеждани в Гърция от ТOТТIS – BINGO S.A., като продуктите са означени освен с марката и с фирменото наименование на производителя. Посочва се, че SERENATA, също е регистрирана и се ползва със закрила и се оспорва твърдението, че същата има каквото и да било сходство с регистрираните от ищеца марки. Поддържа, че извън знака CAPRICE, останалите елементи – вид, форма, цвят на кутията и капака й и изображението на пурички представляват елементи, които не подлежат на закрила /изображението/ или нямат отличителност. При продуктите, разпространявани от ответника водещ /доминиращ/ бил словният елемент, който е съвсем различен от този, който използва ищеца. Сходството на червения цвят и реалистичното /буквално изображение на продукта като незакриляни елементи не можели да обосноват нарушение на правото върху марка.

На следващо място нямало вероятност потребителите да се заблудят, тъй като продуктите с марката „SERENATA“ също били добре познати на българския пазар / и не само на него/. Тази марка също се ползвала с известност сред релевантните потребители. Нямало вероятност потребителите да решат, че става въпрос за свързани лица, тъй като използването от ответника знак включва и наименованието /логото / на производителя и доставчик на „Диес Консулт“ООД - ТOТТIS – BINGO S.A, главната част на което ТOТТIS се съдържа в регистрираната марка на ЕС „ТOТТIS – BINGO SERENATA“ с рег.№ 005989058, както и в националната марка рег.№74298 „ТOТТIS – PIOTIS SERENATA“.

В отговора се посочва, че марката на доставчика е регистрирана като марка на ЕС на 29.05.2007 г. и като национална марка на 28.07.2008 г., поради което и се явява по-ранна марка.

При условията на евентуалност ответникът оспорва да има основание за ангажиране на отговорността му, тъй като при разпространението на стоките е действал като дистрибутор на производител, който има регистрирани марки, поради което счита, че може да носи отговорност само ако се докаже умисъл или груба небрежност, която не се презумира.

С обжалваното решение № 260262 от 11.04.2022г., постановено по гр.д.№ 2527/2019г. по описа на СГС градският съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като по делото безспорно установено наличието на регистрирана марка от страна на ищеца и висока степен на визуално сходство между опаковката на стоките, които ответникът разпространява и марките на ищеца. За доказано е прието нарушаването на правата на ищеца от страна на ответника. Посочено е, че е налице вероятност от объркване на потребителите при разпознаването на стоките на двете марки.

За неоснователно е счетено възражението, че разпространяваните от ответника стоки се ползват със защита на регистрирани марки, което изключва с тях да е извършено нарушение на правата на ищеца, тъй като съдът е преценил, че регистрираните словни марки не показват фонетично и смислово сходство със словния елемент от марките на ищеца.

За неоснователни са счетени и останалите възражение на ответника като е прието, че правата на ищеца са нарушени чрез извършения от ответника внос и разпространение в периода 17.10.2018г.-02.05.2019г. на вафлени пурички, произведени от ТOТТIS – BINGO S.A. в опаковките, описани в исковата молба.

Прието е също, че за осъщественото нарушение е без значение знанието на ответника за правата на ищеца и субективното му отношение към съществуването и съдържанието на тези права и извършените спрямо тях действия, за които се твърди, че ги нарушават като е посочено, че законът не поставя тези обстоятелства като част от фактическия състав на нарушенията, а добросъвестността е от значение от момента на закрила на тези права по аргумент от чл.13, ал.3 от ЗМГО/отм./, както и от значение за определяне на отговорността на ответника като част от подлежащите на преценка обстоятелства относно нарушените съгласно чл.76а, ал.2 от ЗМГО/отм./ Уважен е искът за присъждане на обезщетение за вредите, причинени от нарушението, които се изразяват в неполучено лицензионно възнаграждение.

За основателна е счетена и претенцията да бъде постановено изземване и унищожаване на стоките, доколкото същата е обусловена от установяване на нарушението.

По повод подадени от страните молби по ред на чл.250 и чл.248 от ГПК е постановено решение № 260401 от 03.06.2022г. Със същото е оставено без уважение искането на ищеца за допълване на решението като в диспозитива на същото бъде посочено, че се уважават и двата обективно съединени иска с правно основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗМГО/отм./, а именно искът по чл.76, ал.1т.1 от ЗМГО/отм./, вр.чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО/отм./ и искът с правно основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗМГО/отм./, а именно искът по чл.76, ал.1т.1 от ЗМГО/отм./вр.чл.13, ал.1, т.3 ЗМГО/отм./. Без уважение е оставено и искането по реда на чл.248 от ГПК за изменение на основното решение по делото в частта за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Обжалваните решения са валидни, тъй като са постановени от съдебния състав, който е разгледал делото и в рамките на правораздавателната власт на съда.

По отношение на допустимостта на същите въззивният съд намира следното:

Обжалваното основно решение е допустимо. Със същото са разгледани претенциите, основани на изложените в исковата молба обстоятелства. Въпросът за допустимостта на иска по чл.50а, ал.1, т.1 от ЗМГО/отм./ да бъде признато за установено, че всяка една от притежаваните от ищеца търговски марки е „Марка, ползваща се известност“ по смисъла на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./ по отношение на стоките „вафлени пуричики/ вафли с пълнеж“ от клас 30 МКСУ е разрешен с влязло в сила определение № 2000 от 17.09.2020г. по ч.гр.д.№ 2746/2020г. по описа на САС.

Постановеното по повод подадени от страните молби решение № 260401 от 03.06.2022г. също е допустимо. Заявеното с молба вх.№ 285039/10.05.2022г. от „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД искане за допълване на постановеното по делото решение по своята същност представлява искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. Този извод следва от факта, че в самата молба ищецът изрично е посочил, че в мотивите на решението са обсъдени и двете претенции, но в диспозитива на същото липсва отделно произнасяне по тях като само е записано, че се уважава искът за нарушение на регистрираните от него марка на ЕС и национална търговска марка и липсва посочването дали това е станало чрез използването на знак по чл.13, ал.1, т.2 или на знак по чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./. Произнасянето на градския съд е лаконично, но от същото става ясно, че е разгледано именно отправеното искане за коригиране на диспозитива на решението, макар да и е използвана думата „допълване“.

В частта, с която е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските този акт също е допустим.

Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт настоящата инстанция намира следното:

Видно от представените от ищеца Свидетелство за регистрация на търговска марка „CAPRISE“ - триизмерна с рег.№104970, издадено от Патентното ведомство, сертификат за регистрация на Марка на ЕС №017949005 и бюлетини на EUPO и на Патентното ведомство, ищецът е притежател на права върху марка на ЕС рег.№ 017949005, CAPRICE, регистрирана на 23.01.2019г., със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018 г. и национална търговска марка с рег.№ 104970, CAPRICE - триизмерна, регистрирана на 26.03.2019г., със срок на закрила до 29.08.2028г. и приоритет от 29.08.2018г. В самите свидетелства за регистрация е налично изображение на марките, от което е видно, че двете марки са идентични и представляват триизмерно изображение на цилиндрична метална кутия в червен цвят с метален златист кант в долната част с бял капак, като в средата на горната й част с бял цвят и в курсив е изпълнен надписът „CAPRICE“. Под този надпис е изпълнена като завършваща буква Р бяла, леко вълнообразна черта с дължина, покриваща дължината на надписа, а в долната част са изобразени пурички в кафяв цвят с кафяв пълнеж, като леко разтворен сноп.

Представени са фотографски изображения на мостри от предлаганите от ищеца и от ответника продукти- вафлени пурички с пълнеж, както два броя касови бележки за закупени вафлени пури SERENATA от две големи търговски вериги – Кауфланд и Фантастико непосредствено преди подаване на исковата молба.

Представени са 86 броя фактури с превод на български език, с които са осчетоводени продажби на различни издалия, но включително и CAPRICE в различни разфасовки от ищеца на различи български дружества за периода от 1993г. до 11.06.2018г.

Приложени са рекламни брошури на различни търговски вериги- Кауфланд, Фантастико, Била, СВА, Метро за периода 2014-2018г., в които се рекламират изделията на ищеца. Във всички тях е налично изображение на вафлени пурички CAPRICE като опаковката съответства на регистрираната триизмерна марка. Приложен е и снимков материал на рекламни пана, разположени на обществени места, както и на микробуси.

Представени са също отчети на рекламни агенции, с които ищецът е имал сключени договори, одиторски доклади и маркетингови проучвания, както и Сертификат за удостояване през 2013г. на продукта на ищеца с наградата Превъзходен вкус, връчвана ежегодно от International Taste and Quality Institute in Brussels.

Ищецът е представил и решения на съдилища в Атина и Кипър, с които са установени нарушения на правата на търговска марка за същия продукт. Те обаче са неотносими към настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани.

Ответникът от своя страна е представил свидетелство за регистрация на националната марка рег.№74298 „ТOТТIS – PIOTIS SERENATA“ и уведомления от Патентното ведомство относно подновяване на същата и относно вписана промяна на наименованието на притежателя по отношение на тази марка, разпечатано на хартиен носител електронно удостоверение за регистрирана марка ЕС „ТOТТIS – BINGO SERENATA“ с рег.№ 005989058, както и договор за дистрибуция от 12.05.2015г.

Представен е снимков материал на опаковъчни кутии за пурички SERENATA.

Същите са цилиндрична форма с червен капак. Надписът SERENAТА върху тях е изпълнен в бяло с червен контур и се намира в долната част, непосредствено под средата на кутията. Изображението на пуричките е по цялата височина на кутията, като те са потопени в кафява, вълниста смес в долната част, а на заден фон в ляво има жълт цвят под формата на отблясък.

Ищецът е представил копия от брошури на магазини Кауфланд, издадени през 2019 и 2020г., както и брошури на търговската верига Фантастика за 2020г., в които се рекламират виенски вафлени пурички SERENATA в кутия, различна от тази, изобразена на снимковия материал на ответника и съответстваща на инкорпорираното в исковата молба изображение, а именно – с цилиндрична форма, червена на цвят с бял пластмасов капак и изобразени на нея кафяви пурички в долната част, с бял надпис в горната част.

Видно от приложената нотариална покана от 10.01.2019г. рег.№149, т.1, акт 5 по описа на нотариус с рег.№227 и район на действие Районен съд – Пловдив, получена от ответника на 15.01.2019г. същият е бил уведомен, че нарушават правата на „И.Джей П. С. А. Бискуитес Енд Фуд Продъктс Манифекчъринг Къмпани“ както разпространява продукти, които са точна имитация на продукт на посоченото дружество с марка CAPRICE и че е налице заблуждаваща търговска практика.

Ответникът е представил фактури, сертификати за опаковане, ЧМР товарителници, договор за дистрибуция между Тоттис Бинго, Гърция и Национални дистрибутори ЕООД от 10.05.2005 г. и доказателства за проведени рекламни кампании на продукти, условно наречени „Серената“ през 2019 г. чрез телевизионни канали, както и пийпълметрични изследвания от 2005г. Същите доказват, че ТOТТIS – BINGO S.A., Гърция е разпространявано на територията на страната продукти, наименовани „Серената“, включително вафли, кроасани, хлебен чипс с различни вкусове, брускети. В тези документи обаче не се намират данни за продажба на вафлени пурички в опаковки от 110 г. и 400 г. По делото са изискани данни от търговци, който продават продукта вафлени пурички като тези търговци са предоставили данни за количествата продадени опаковки от този продукт.

По време на проведеното на 09.02.2021г. съдебно заседание съдът е извършил оглед на опаковките на продуктите на ищеца и тези на продукта с марката Серената. Констатирано е че представените опаковки на пурички с двете марки представляват цилиндрични метални кутии в червен цвят с бяла капачка и дъно в метален златист цвят. И при двете марки по-марката кутия е с 4 см по-ниска от голямата такава. При по-малката кутия дъното не златисто, а е със сив сребрист цвят. Ина двете кутии има изпълнен бял надпис, който при ищеца е изписана думата „CAPRICE“, а при ответника „SERENATA“.

И при двете марки голямата кутия е за продукт от 400 гр., а малката за продукт от 110 гр.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите И. М. П., П. Ц. К.-Т. и М. С. Г.. Първата свидетелка е служител на „Кауфланд България“ като ръководи отдел “Кафе, чай и захарни изделия“. В служебните й задължения се включвало договаряне на асортимент в посочените категории, преговори за цени, оформяне на промоционални брошури, комуникация с всички доставчици. Свидетелката посочва, че при изготвяне на брошурите се предоставяли мостри на продуктите, които се снимат от фотограф и тези снимки биват поставяни в брошурата. Това ставало при първо участия на продукта в брошурата, а след това при последващото му включване в нея се ползва същата снимка. Ако има промяна във визията на продукта, то тогава се предоставя нова мостра. Имало случаи, при които при изготвяне на брошурата не се знаело, че визията е сменена, поради факта, че като търговски отдел служителите не участвали в самото приемане и предаване на стоката. В повечето случаи самият доставчик информирал за смяната на визията.

Свидетелката сочи, че към момента на разпита във веригата магазини Кауфланд се предлагат и вафлени пурички Каприз и вафлени пуричики Серената заедно с пурички с марката на самия Кауфланд „Ка Класик“ и на други производители. Само пуричките на марките Каприз и Серената се продавали в цилиндрични метални кутии. Свидетелката твърди, че пуричките Серената се продават в тази търговска верига от началото на 2019г., а пуричките Каприз – от средата на 2019г. Преди това пуричките Каприз се внасяли от друг дистрибутор и до средата на 2018г. се продавали в Кауфланд, после имало прекъсване. Спомня си, че 2016 и 2017г. са се подавали само пуричики Каприз, но не и Серената. Свидетелката заявява, че около месец преди разпита е разбрала, че Серената имат нова визия.

Свидетелката е разпознала кутиите пурички Серената с червена капачка като новата визия на продукта, а тези с бялата – като предишната кутия, в която са се продавали същите. Заявява, че като мостри са й предоставяни опаковките на пурички Серената с бялата капачка.

На свидетелката са предявени страници от брошури на Кауфланд, намиращи на л.1563 и 1564 от делото, както и тези, намиращи са на стр.56-59 от делото. На първата страница е налице изображение на продукта „вафлени пурички“ на ищеца и ТOТТIS – BINGO S.A. като същата е потвърдила, че именно това са пуричките, предлагани в магазините Кауфланд. Свидетелката е разпознала и изображението, намиращо се на стр.59 като такова на пурички Серената, предлагани от същата верига магазини като посочва, че със сигурност брошурите са на тази верига.

Свидетелката К.-Т. разказва, че е работила като продуктов мениджър във верига магазини Фантастико в периода от 2011г. до 2017г. и от юни месец 2018г. до момента на разпита. Тя потвърждава, че вафлените пурички Каприз и вафлените пурички Серената се предлагат от тази верига магазини. Първата марка се предлагала от 1999г. Същата си спомня, че вафлените пурички Каприз се предлагат в този вид отдавна, но не може да определи от преди колко години са тези спомени, докато пуричките Серената е видяла за първи път по повод продажбата им магазините от веригата и от около две-три години преди разпита.

Свидетелката знае, че пуричките, произвеждани от ищеца се дистрибутирали първо от Интерфуудс“, а след това фирма с наименование „Орбико“. Пуричките Серената се внасяли от фирма „Диес Брандс“.

Свидетелката разпознава показаните й кутии за пурички Серената с бяла капачка като посочва, че това е предишната визия на продукта. Кутиите с червена капачка определя като настояща /нова/ визия на опаковките. Заявява, че със сигурност предлаганите от магазините продукти са изглеждали така, както са изобразени в брошурата за съответния период.

Свидетелката Г. към момента на разпита също е служител на веригата магазини Фантастико. Същата е работила в различни фирми, които са се занимавали с дистрибуция или продажба на хранителни стоки. Тя разказва, че през 2016 и 2017г. е работила във фирма „Интерфуудс“, която е дистрибутирала вафлените пурички Каприз. Познава и продукта вафлени пурички Серената. Същите се продавали в страната по времето когато „Интерфуудс“ внасяло пуричките Каприз.

По отношение на пуричките с марка Каприз свидетелката посочва, че същите са продавани още от 2000г. в страната като не е сигурна за визията им. Свидетелката разпознава двете разфасовки на този продукт с като потвърждава, че именно в тях се подават пуричките Каприз. По отношение на пуричките Серената си спомня, че били сходни.

Въззивният съд счита, че свидетелските показания са логични и последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат ценени при преценката на фактическата обстановка по делото.

В хода на първоинстанционното производство е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Д. Г.. От заключението по същата се установява, че по данни от счетоводството на ответника той е внесъл и продавал Serenata Виенски вафлени пурички 400 гр. и Serenata Виенски вафлени пурички 110 гр. През исковия период от 17.10.2018 г. до 25.11.2019 г. са внесени 33773 бр. от разфасовката от 400 гр. и 86854 бр. от по-малката разфасовка продадените количества от голямата разфасовка са 31803 бр. на стойност 125101, 27 лв. без ДДС и 76606 бр. от малката разфасовка на обща стойност от 115579, 76 лв. без ДДС.

По делото са допуснати първоначална и повторна съдебно-маркови експертизи.

Първата от тях е изготвена от вещото лице И. И.. Този експерт посочва, че използваният от ответника знак /и по-специално опаковката, разгледана в цялост/ е сходен на регистрираните Марка на ЕС рег.№ 017949005, CAPRICE, регистрирана на 23.01.2019г., със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. и национална търговска марка с рег.№ 104970, CAPRICE - триизмерна, регистрирана на 26.03.2019г., със срок на закрила до 29.08.2028г. и приоритет от 29.08.2018г. сходството е високо ниво, което се констатира при визуалното сравнение на триизмерните изображения.

Посочено е, че марките на ищеца са регистрирани в клас 30 на МКСУ, а продуктът, за който се използват тези марки са вафлени пурички, т.е стоките, за които са регистрирани марките на ищеца са идентични с тези, за които ответникът използва процесния знак.

С оглед на тези изводи и след направен анализ на останалите фактори като начин на разпространение на стоките – чрез търговски обекти /често едни и същи/ и поставени в сектори със сходни стоки, сравнително ниската цена на стоките, което предполага, че потребителят не влага специални знания и не извършва анализ при закупуването им, вещото лице е достигнало до извода, че цялостното впечатление, което оставят марките е силно сходно и и може да се предположи, че съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака, използван от ответника с марките на ищеца.

По отношение на евентуалното лицензионно възнаграждение, което ищецът би получил експертът посочва, че същото е варира в диапазона 5-10% като в конкретния случай са предложени 7%. На база установените от икономическата експертиза обороти за процесния период възнаграждението е изчислено на 18 471, 42лв.

По отношение на опаковките, в които се продават пурички Серената във варианта с червена капачка и променена визия вещото лице е заключило, че има значително по-ниско ниво на сходство, макар такова относно да има поради цилиндричната форма на кутиите, червеният цвят, който все пак остава преобладаващ, наред с белия надпис и комбинацията от изображения на пурички.

Направено е сравнение на опаковките във връзка с поставената задача да бъде преценено какво е значението на цялостното впечатление на всеки от продуктите с представените опаковки на словния сегмент SERENATA, съотв. CAPRICE, логото на производителя Tottis и съотв. Papadopolos, както и разликите в подцветката, цвета на капака, изображението и начина на представяне на вафлените пурички и цялостното оформление на опаковките на стоката. Вещото лице е п посочело, че надписите са позиционирани на едно и също място, в един и същия цвят и шрифт и допринасят за цялостното визуално сходство. В мострите представени от ответника / визията с червена капачка/ надписите са разположени в различни части на цялостните изображения, което допринасяло за цялостно визуално различие.

По отношение на надписа Tottis се отбелязва, че същият не присъства на кутиите на ищеца, а е поставен върху кутиите на ответника като няма съществено значение, тъй като заема минимално място и не би отклони вниманието на потребителя.

Посочва, че елементът Papadopolos не фигурира в процесните марки като той е различен и отличим и създава визуално различие между продуктите на ищеца и тези на ответника.

Като съществено за цялостното впечатление от продукта е определено значението на подцветката, цвета на капака, изображението и начина на представяне на вафлените пурички.

Вещото лице посочва, че визуално цялостното впечатление, което оставят марките и процесните продукти е силно сходно и може да се предположи, че потребителят много лисни би сгрешил по отношение на тези продукти като в заблуда може да вземе единия продукт, смятайки, че взема втория такъв.

Освен това потребителят можел да се заблуди, като продуктът на ответника може да му напомни за марките на ищеца. Възможно било да се получи и „Непряко объркване“ като при него релевантният потребител в състояние да направи разлика между марките, но може да повярва, че означените с тях стоки и/или услуги произхождат от едно и също или от икономически свързани предприятия.

Използваният от ответника знак /опаковката, посочена в исковата молба/, разгледан в цялост е сходен по смисъла на чл.13, ал.1г.1 от ЗМГО с регистрираните от ищеца марка на ЕС рег.№ 017949005, CAPRICE, регистрирана на 23.01.2019г., със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. и национална търговска марка с рег.№ 104970, CAPRICE - триизмерна, регистрирана на 26.03.2019г., със срок на закрила до 29.08.2028г. и приоритет от 29.08.2018г.

С оглед наличните по делото материали е направено заключение, че означенията, използвани при реализация на продуктите „CAPRICE“ имат придобита отличителност и по-конкретно разпознаваемост на пазара в следствие на дългата и непрекъсната употреба, както и реализираните рекламни компании и представянето й пред потребителите. Посочва се, че самите марки са с нормална степен на отличителност и има възможност за свързване, заблуда, асоциации, напомняне между тях и и използваните от ответника опаковки С оглед оспорването на тази експертиза от ответника, първоинстанционният съд е допуснал повторна такава, която е изготвена от вещото лице В. М. Е.. Този експерт е дал идентични отговори на поставените въпроси, а именно – че използваният от ответника знак/опаковката, използвана от ответника в цялост/, е сходен на регистрираните марка на ЕС рег.№ 017949005, CAPRICE и национална търговска марка с рег.№ 104970, CAPRICE - триизмерна, притежавани от ищеца; че стоките за които са регистрирани марките са сходни с тези, за които ответникът използва процесния знак; че е налице е вероятност от объркване на потребителите, което включва възможност за свързване на знака с по-ранната марка. Дължимото лицензионно възнаграждение е изчислен на 18 471, 42 лв.

Посочено е също, че сходство между словните елементи на регистрираните марки и на наименованието на продукта, който използва ответника няма, но с оглед начина на неговото композиране и съотнесен с другите елементи, се създава сходно впечатление у потребителя. Различността на самата дума не е достатъчна, за да се преодолее цялостното впечатление за сходство.По отношение на словните елементи Tottis и Papadopolos е посочено, че те не са нито доминиращи, нито отличителни и те практически нямат никакво значение за цялостното впечатление, което създават продуктите.

Според този експерт отличителността на знака е малко над нормалната, която има всяка една регистрирана марка Що се касае за елементите като цилиндричност на кутията и червеният й цвят, е посочено, че сами по себе си те не са защитими, но в композиция създават отличителност. Изображението на пуричките е доминиращ елемент и макар да е неотличителни, допринася за общата отличителност на марките. Водеща била цялостната композиция.

При разпита в съдебно заседание експертът е посочил, че 7% е обичайно възнаграждение за общоизвестни марки. Това била горна граница за лицензионно възнаграждение като счита същата за разумна.

Съдът счита, че така приетите експертизи са компетентно и добросъвестно дадени и следва да бъдат ценени. Вещите лица са направили обстоен анализ на регистрираните марки, наличието на сходство между тях и визията на опаковката, която се използва за продукта, внасян от ответника.

Въз основа на така събраните доказателства по делото безспорно беше установено, че ищцовото дружество е собственик на марка на ЕС рег.№ 017949005, CAPRICE, регистрирана на 23.01.2019г., със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. и национална търговска марка с рег.№ 104970, CAPRICE - триизмерна, регистрирана на 26.03.2019г., със срок на закрила до 29.08.2028г. и приоритет от 29.08.2018г.

Продуктът, който се защитава с тези марки - вафлени пурички с какаов крем, който се продава в опаковки от по 400гр. И 110гр. е наличен на българския пазар отпреди 2000г. От представените брошури на различни вериги магазини за хранителни стоки, както и от събраните гласни доказателства става ясно, че в тази си визия той е бил наличен на пазара най-малко от 2014г.

Установи се също, че пуричките, внасяни от ответника / наличието на изключително право за дистрибуция на тези стоки също е безспорно установено/ се разпространяват в същите магазини, в които се продават и тези, произвеждани от ищеца и то в опаковката, която е посочен в исковата молба, а не в тази, чиято фотография е приложена към отговора, подаден от ответника..

От приетите по делото експертизи се установи, че е налице сходство във визията на регистрираните марки от ищеца и опаковките, в които ответникът е продавал своите продукти.

По отношение на иска с правно основание чл.50а, ал.1, т.1 от ЗМГО/отм./ За да бъде уважен такъв иск е необходимо да бъдат преценени следните обстоятелства: : степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги; продължителност, степен и географска област на използване на марката; продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т.ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката; данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана; стойност на марката и други обстоятелства. Тази преценка следва да бъде направен към момента на подаване на исковата молба, доколкото ищецът се позовава на това обстоятелство за периода, който я предхожда.

От представените по делото фактури се установи, че вафлените пурички, произвеждани от ищеца са продавани на българския пазар още през 1993г. като това е продължило през целия период до подаване на исковата молба.

От представените брошури и снимки на рекламни материали е видно, че е провеждана активна рекламна кампания за представяне на този продукт на пазара във вида, в който е регистрирана марката като същият е продаван в големи вериги магазини в продължителен период време без да има данни тази дейност да е прекъсвана. При излагането му в търговските обекти продуктът е поставян на рафтове, където е бил пред погледа на потребителите с възможност сами да го вземат и да запомнят неговата визия.

Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства.

С оглед на така установените факти и при прилагане на критериите на чл.50а, ал.1т.1, 2 и 3 от ЗМГО/отм./ съдът намира, че са налице предпоставките за признаване на марката „CAPRICE“, регистрирана като марка на ЕС рег.№ 017949005, CAPRICE на 23.01.2019г., със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. и национална търговска марка с рег.№ 104970, CAPRICE - триизмерна, регистрирана на 26.03.2019г., със срок на закрила до 29.08.2028г. и приоритет от 29.08.2018г. за такава, ползваща се с известност.

Неоснователни са оплакванията, че тази известност следва да бъде придобита след датата на регистрация на марката. Такова изискване е въведено в закона. От значение е марката да е регистрирана към момента на предявяване на иска и да бъде установено, че тя се ползва с репутация /реноме/, която й осигурява интереса на потребителите. Ако е установено, че марката е популярна, то този факт от обективната действителност, на който законът придава правно значение не може да бъде игнориран поради факта, че популярността е придобита преди датата на регистрация. Ето защо същият следва да бъде взет предвид при преценката на основателността на предявения иск по чл.50а, ал.1, т.1 от ЗМГО/отм./.

Съдът счита за неоснователни и оплакванията на въззивника, че е допуснато смесване на понятията „Общоизвестна мрака“ и „марка, ползваща се с известност“. Тъй като липсва легално определение на понятието „марка, ползваща се с известност“, то следва да бъде направен анализ в какъв смисъл е използвано то в законовите разпоредби. Същото се използва в чл.12, ал.3 ЗМГО и чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./, като и в двата случая се касае за сравняване на марка и знак, които са идентични или сходни, но за стоки или услуги, които не са идентични или сходни. Начинът на определянето на марка ползваща се с известност е идентичен на начина, по който се определя една марка като общоизвестна, защото се използват критериите посочени в чл.50а, ал.1 ЗМГО. Доколкото понятието „общоизвестна марка“ се употребява в чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО във вр. с ал. 1 ЗМГО, а там се сочат марка и знак, които са идентични или сходни и са за идентични или сходни стоки и услуги, то следва извода, че терминологичната разлика между „общоизвестна марка“ и „марка, ползваща се с известност“ е свързана с това, дали се сравняват марки за стоки или услуги, които са идентични или сходни или марки за стоки и услуги, които не са идентични или сходни. Следователно, посоченото терминологично разделение е условно и марката, ползваща се с известност следва да бъде определена като тази, посочена в Парижката конвенция чл. 6 bis, съобразно легалната дефиниция на „общоизвестна марка“ по § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗМГО, или марка, която е определена като ползваща се с известност от компетентните органи на съответната държава. Според българското законодателство това е Патентното ведомство или СГС – чл. 50а, ал. 2 ЗМГО, въз основа на критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО. Условността на двете понятия се потвърждава и от обстоятелството, че в практиката на СЕС и ВКС закрилата по чл.13, ал.1, т. 3 ГПК, с която е транспонирана нормата на чл. 5, ал. 2 от от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки, се прилага и за марки относно идентични или сходни стоки и услуги, каквито са процесните / дело № С-292/00 и С- 408/01 на Съда на Европейския съюз и Р № 121 от 16.12.2014г. по т.д.№ 2718/2013г., ІІ т.о. на ВКС/. Доколкото целта на иска по чл.50а от ЗМГО/отм./ е да установи факт от фактическия състав именно на нормата на чл.13, ал.1, т.3 ЗМГО/отм./, приложима и в процесния случай, то няма пречка да се установява качеството „марка, ползваща се с известност“ (който термин се използва за марки, използвани за стоки и услуги, които не са сходни или идентични), вместо „общоизвестност на марка“ (който термин се използва при сравнение на марки за идентични или сходни стоки, каквито са процесните).

По иска с правно основание чл.76, ал.1 т.1, вр.чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО/отм./:

Нормата на чл.76, ал.1 т.2 от ЗМГО/отм./ дава възможност на притежателя на марка да предяви иск за установяване на нарушение на тази марка. За да бъде уважена претенция за нарушение свързано с хипотезата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО/отм./ е необходимо да бъде установено, че ответникът ползва знак, идентичен или сходен на марката на ищеца за продукт / стоки/, които са идентични или сходни със стоките, за които марката на ищеца е регистрирана и поради това сходство съществува вероятност от объркване на потребителя.

Материалноправната легитимация на ищеца се обуславя от притежаването на право на марка, което в случая е налице с оглед представените по делото доказателства за регистрация, както на марка н ЕС, така и на национална марка. Правото върху марка, съгласно чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМГО/отм./ включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО посочва какво следва да се разбира под използване на марката в търговската дейност, като съгласно т.1, т.2, т.3 и 4 такива са предлагането или предоставянето на услуги под тази марка, вносът или износът на стоките с този знак и използването на марката в търговските книжа и реклами.

От събраните по делото доказателства и по-конкретно приетите съдебно- маркови експертизи се установи, че визуално цялостното впечатление, което оставят марките и процесните продукти е силно сходно и може да се предположи, че потребителят много лесно би сгрешил по отношение на тези продукти като в заблуда може да вземе единия продукт, смятайки, че взема втория такъв, както и че съществува за свързване на знака, използван от ответника, с регистрираната марка на ищеца. В случая водещи са формата на опаковката и цветовете, в които тя е изпълнена /червена кутия с бял пластмасов капак и златисто дъно/, както и реалистичното изображение на продукта, който на практика е идентичен на вид - кафяви вафлени пурички с по-тъмно кафяв пълнеж.

Използването на знака от ответника е също безспорно установено от наличния по делото договор за дистрибуция, от представените брошури, които отразяват предлагането на стоките именно във вида, означен в исковата молба в търговски вериги, които имат магазини във всички по-големи населени места в страната, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че тези лица работят на такива длъжности, при които не участват в процеса на доставка, приемане на стоката и нейната подредба. Напротив осъществяваната от свидетелите работа има пряко отношение към асортимента в магазините, който включва продуктите на ищеца и тези, внасяни от ответника. Неоснователни са и възраженията, че представените рекламни материали не са изготвени от ответника, тъй като няма значение дали именно той ги е поръчал, а е важно само това, че се рекламира продаваната от същия стока.

В същото време е налице идентичност/сходство между конкретната стока – вафлени пурички с какаов крем, предлагани от ответника, и тези, покрити от регистрацията на марката на ищеца.

Неоснователни са възраженията на ответника, че предлага стоки, които са обозначени с притежаваната от неговия доставчик и производител на стоката марка. Последната е само словна такава и поставянето й върху опаковки, които имат визия, която силно се доближава до тази, в която се предлага, продуктът, произвеждан от ищеца в графично и цветово отношение не може да послужи като аргумент за отхвърляне на иска, доколкото общото впечатление, което оставя опаковката не се променя съществено. В същия смисъл са и заключенията по приетите съдебно- маркови експертизи. От същите става ясно, че различността на самата дума не е достатъчна, за да се преодолее цялостното впечатление за сходство.

За уважаване на иска е необходимо също да се установи виновното поведение на длъжностни лица- служители на търговеца, осъществяващ нарушението. В чл. 76г, изр. 2 ЗМГО /отм./ е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника. За да се постигне това е необходимо да се ангажират доказателства, че той не е могъл да знае за наличието на чуждо право върху съответната марка, както и за това, че с действията които нарушава това право, като тази невъзможност следва да се дължи на наличието на външна обективна причина, а не да е в резултат на неполагане на дължимата от него грижа да провери дали в полза на трето лице съществува признато от закона право, както и дали чрез своите действия той го нарушава.

В случая такива доказателства не бяха ангажирани. Дори напротив - от представената от ищеца нотариална покана се установява, че „Диес Брандс“ ООД / с предишно наименование „Диес Консулт“ ООД/ е било уведомено за извършваното нарушение и е било поканено да преустанови същото.

Неоснователни се явяват доводите във въззивната жалба, че ответното дружество не е осъществило виновно поведение, тъй като отговорността следва да се понесе от производителя на стоките. Внасянето на стоки, които нарушават правото на марка представлява „използване в търговска дейност“ по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗМГО /отм./ и именно спрямо това действие следва да бъде преценено субективното отношение на длъжностните лица на ответника, обсъдено по-горе.

С оглед на всичко изложено следва да се приеме, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. чл.76, ал.1 т.1, вр.чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО/отм./ По отношение на иска с правно основание чл.76, ал.1 т.1, вр.чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./:

Предпоставките за уважаване на същия в голяма степан се припокриват с тези по предходния иск като единствената разлика се изразява в това, че следва да бъде установено, че марката, която се нарушава е такава, ползваща се с известност, както и че ответникът е извличал облаги от това свое поведение.

Обстоятелството, че марката се ползва с известност вече беше установено по повод предявения иск с правно основание чл.50а от ЗМГО/отм./.

Неоснователно облагодетелстване от отличителния характер и известността на марката е налице тогава, когато нарушителят на правото на марка може да извлече облага с оглед привлекателността на регистрирания знак, който предхожда този, който използва ответника. След като е налице сходство между продаваните стоки, то винаги съществува вероятност търговецът, който продава стоката, наподобяваща по своя вид по-ранната такава, то е възможно качествени характеристики на стоките на ищеца да бъдат приписани на стоките на ответника и съответно, това да доведе до по-високо търсене и купуване на тези стоки. Всичко това ще доведе до по-високи печалби на ответника. От друга страна появата на сходен на вече регистрирана и известна марка може да има като резултат обезличаване на първата марка и да увреди тази марка.

Предвид на вече приетото, че са налице останалите елементи от фактическия състав, а именно ищецът да притежава правото на марка върху определени стоки или услуги, ответникът да използва в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката, както и вината на длъжностните лица- служители на ответника за извършеното нарушение.

Необходимо е да се отбележи, че макар в чл.13, ал.1т.3 от ЗМГО /отм./ да е посочено, че тази защита се дава за стоки и услуги, които не са сходни с тези, за които е регистрирана марката, в практиката на СЕС и ВКС, цитирана по-горе се приема, че защитата, предвидена в чл.13, ал.1, т.3 ЗМГО /сега отменен/ за марка, ползваща се с известност на територията на Република България, се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични.

Предвид на това са налице предпоставките за уважаване и на този обективно съединен иск.

След като вече беше прието, че исковете, с които се установява извършено от ответника нарушение на правото му на марка са основателни, то такъв се явява и искът с правно основание чл.76, ал.1, т.2 от ЗМГО /отм./ за осъждането му да преустанови това нарушение. Макар по делото да бяха представени доказателства, че дистрибутираните от ответника стоки вече се предлагат в променена опаковка, не беше категорично установено, че всички стоки с опаковката, за която беше прието че нарушава марката на ищеца са изтеглени от пазара. Ето защо и с оглед установеното вече нарушение, и тази претенция се явява основателна.

По отношение на иска с правно основание чл.76, ал.1, т.3 от ЗМГО /отм./:

За да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. чл. 76а ЗМГО, в производството трябва да бъде доказано освен, че е налице нарушение на правото на марка, притежавано от ищеца, също и че този субект е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на притежаваните от него права върху регистрираната търговска марка. Съгласно разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗМГО /отм./ обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

С исковата молба са изложени твърдения, че претърпените вреди са имуществени такива и същите се изразяват в използването на сходния на процесната марка знак без заплащане на лицензионно възнаграждение. Това означава, че претендират пропуснати ползи. За да бъде преценено дали тази претенция е основателна, то трябва да бъде изследван въпроса дали такива вреди действително са били претърпени и дали тази загуба е в причинна връзка с осъщественото от ответника нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗМГО /отм./ обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Претендираното от ищеца обезщетение за вредите от нарушението на правата му върху процесните търговски марки е за неполучено лицензионно възнаграждение, което би било получено, ако ответникът се беше съобразил с правата на ищеца, произтичащи от търговските марки, и бе поискал правомерно ползване на знака и сключване на лицензионен договор.

Съдът съобразява практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, с която е отговорено именно на въпроса дали в хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, последният търпи вреди под формата на пропуснати ползи и в какво се изразяват те. С решение № 22 от 10.05.2012 г., постановено по т.д. № 1157/2010 г. по описа на ВКС, II т.о. е прието, че причинените на притежателя на търговската марка вреди в резултат на нарушение, представляващо извършен внос на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на титуляря на правото, могат да се изразяват в пропуснатата полза, която последният би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО / сега отменен/.

В случая липсва такъв лицензионен договор, поради което следва да се приеме, че маркопритежателят със сигурност е претърпял вреди, които се изразяват в това, с което същият със сигурност би увеличил имуществото си, а именно – дължимото лицензионно възнаграждение. Вредата е в пряка причинна връзка с нарушението, тъй като именно чрез него се изразява неправомерното ползване на сходния знак.

По отношение на размера на това възнаграждение:

Същият е изчислен на база получените от ответника приходи за исковия период /стойността на продадените стоки от този вид/, които се установяват от неоспореното от страните заключение на вещото по приетата съдебно- счетоводна експертиза и процента на това възнаграждение, предложен от вещите лица, изготвили съдебно- марковите експертизи. Въззивният съд счита, че този процент не е завишен с оглед обстоятелството, че марката на ищеца е широко известна и появата на друга сходна стока и в сходна опаковка е дала отражение на впечатлението, което потребителя е придобил за първата марка. Освен това ответникът е продължил да нарушава правото на марка на ищеца дори и след като е бил поканен да преустанови това нарушение и да реализира приходи от това нарушение. Следва да се добави също, че процентът, посочен от вещите лице е под средния на обичайно определяните лицензионни възнаграждения.

Разпределението на общата сума от 18 471, 42лв., която е изчислена от вещото лице, е мотивирано подробно от ищеца в молбата за допускане на увеличение на иска и в писмената защита, представена пред първоинстанционния съд като съдът намира, че така направените изчисления са коректни.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът е следвало да опрелеи първо размера на дължимото обезщетение съобразно обичайния процент на лицензионното възнаграждение, който ответникът счита за по-нисък от посочения от вещите лица и едва след това да завиши обезщетението съобразно разбирането си, че то следва да въздейства възпиращо за нарушителя. Първоинстанционният съд е посочил, че според него обезщетението е следвало да възлиза на цялата реализирана от ответника печалба, но поради ограничеността си от петитума на исковата молба, присъжда толкова, колкото е претендирано. Следователно, съдът не е завишил обезщетението, а е възприел предложения от вещите лица процент на лицензионно възнаграждение като е приел същия за обичаен.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.76, ал.1, т.3 от ЗМГО/отм./ се явява основателен в пълния му предявен размер.

По отношение на претенцията за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението:

Искът е с правно основание чл.76, ал.1, т.4 от ЗМГО/отм./. Съгласно тази норма в случаите на нарушение на права върху търговска марка, маркопритежателят може да предяви иск за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението и на средствата за неговото извършване. Това право е свързано с прекъсване на възможността за разпространение на пазара на стоките, чрез които се нарушават правата ищеца независимо от това дали те са в търговската мрежа или се намират на склад или трето лице. Уважаването на този иск е обусловено от нарушението на правото на марка. След като вече беше прието, че такова нарушение е налице и няма данни стоките чрез които се осъществява да са изтеглени от пазара, то и този иск следва да бъде уважен.

Постановеното от първоинстанционния съд основно решение е в същия смисъл, поради което ще следва да бъде потвърдено.

По жалбата, подадена от „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД против решение №260401 от 03.06.2022г. в частта му, с която е отхвърлено искането този жалбоподател за допълване на постановеното решение №260262 от 11.04.2022г. по реда на чл.250 от ГПК, съдът намира следното:

С подадената от ищеца молба, наречена „искане“ с вх.№ 285039/10.05.2022г. е поискано съдът да допълни диспозитива на решението си в частта, с която уважава иска по чл.76, ал.1 т.1 от ЗМГО/отм./ като включи в същия нормите на чл.13, ал.1 т.2 и чл., ал.1, т.3, тъй като става въпрос за две различни нарушения. В молбата е изтъкнато, че в мотивите на решението са обсъдени и двете хипотези на нарушение като е прието, че те са осъществени. И оглед на това настоящият състав намира, че макар да е посочена нормата на чл.250 от ГПК искането по своята същност е такова по чл.247 от ГПК, тъй като ищецът твърди, че е налице разминаване във формираната в мотивите на решението воля и това, което е отразено в диспозитива на същото.

По - горе бяха изложени съображения, че макар да е използвал думата „допълване“, на практика съдебният състав се е произнесъл по направеното искане като е приел, че става въпрос за начина, по която словесно е обективирал волята си в диспозитива на същото и с оглед на това решението в тази му част не недопустимо. Същото обаче е неправилно, тъй като предвид отбелязаното по-горе обстоятелство, че съдът в мотивите на решението си е обсъдил и двата иска и е приел, че същите са основателни, то е налице разминаване на обективираната в тези мотиви воля и това, което е отразено в диспозитива му. Ето защо това решение ще следва да отменено в частта, с която е оставено без уважение искането на „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД. Вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитва на решение № 260262 от 11.04.2022г., постановено по гр.д.№ 2527/2019г. по описа на СГС в частта му, с която е признато за установено на основание чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО/отм./ че „Диес Брандс“ ООД е извършило в периода 17.10.2018г.-25.11.2019г. нарушения на правата на ищеца „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД върху марка на ЕС рег.№017949005, CAPRISE, регистрирана на 23.01.2019г. със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. – триизмерна, регистрирана на 23.01.2019г. със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. чрез внос, предлагане за продажба и съхраняване с тази цел на сладкарски изделия- вафлени пурички с крем, произведени от Тоттис Бинго ДО, Гърция в опаковки от 110 гр. и 400 гр. в червени цилиндрични кутии с бял капак, върху които са изобразени пурички и с изпълнен по средата на кутията в бял курсивен шрифт надпис SERENATA като диспозитива бъде в следния смисъл:

„Признава за установено на основание чл.76, ал.1, т.1, вр.чл.13, ал.1, т.2 и чл.13, ал2, т.3 от ЗМГО /отм./, че „Диес Брандс“ ООД е извършило в периода 17.10.2018г.- 25.11.2019г. нарушения на правата на ищеца „Фабрика за бисквити и хранителни продукти Е.Дж.П.“ АД върху марка на ЕС рег.№017949005, CAPRISE, регистрирана на 23.01.2019г. със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. – триизмерна, регистрирана на 23.01.2019г. със срок на закрила до 30.08.2028г. и приоритет от 30.08.2018г. чрез внос, предлагане за продажба и съхраняване с тази цел на сладкарски изделия- вафлени пурички с крем, произведени от Тоттис Бинго ДО, Гърция в опаковки от 110 и 400 гр в червени цилиндрични кутии с бял капак, върху които са изобразени пурички и с изпълнен по средата на кутията в бял курсивен шрифт надпис SERENATA.“ По жалбата на „Диес Брандс“ ООД против решение №260401 от 03.06.2022г. в частта му, с която е отхвърлено искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските:

В същата се излагат доводи за прекомерност на уговореното между ответника и представляващия го адвокат възнаграждение. Посочва се, че дори да се вземат предвид всички обективно съединени искове и се сумира възнаграждението по тях съобразно установените в Наредба №1 на ВАдвС размери, то пак сумата би била няколкократно по- малка от тази, която е определена от градския съд.

Въззивният съд намира, че тази жалба се явява неоснователна.

По делото са разгледани и общо седем обективно съединени иска. Шест от тях са неоценяеми и размерът на възнаграждението към датата на сключване на договора е по 600лв. на иска. Възнаграждението за оценяемия иск е в размер на 1003, 57лв. Тези суми са без ДДС. Слез начисляване на ДДС общо минималното възнаграждение е в размер на 5524, 28лв. Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд, че делото е с висока правна и фактическа сложност. В хода на производството са събрани доказателства, които са в четири тома, изслушани са три експертизи, разпитани са свидетели. Проведени са общо седем съдебни заседания, в които са извършвани активни процесуални действия. Отделно от това става въпрос за специфична правна материя, която изисква познаване освен на националното и на европейското законодателство и съдебна практика. Всичко това води до извода, че е обосновано по-високо заплащане на осъществената адвокатска защита като определеното от градския съд възнаграждение е адекватно на същата.

Предвид на тези съображения решение №260401 от 03.06.2022г., в частта му имаща характер на определение по чл.248 от ГПК, с която се оставя без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение №260262 от 11.04.2022г. в частта за разноските се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата и инстанция на въззиваемата страна ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. Видно от приложените документи за плащане същото е в размер на 6260 евро съобразно отчетените изработени часове и уговорката в договора за правна помощ за почасово заплащане на труда на адвоката.

Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение. Съдът намира, че това възражение е частично основателно по съображенията, изложени по-горе относно възнаграждението, заплатено пред първата инстанция. В конкретния случай обаче следва да се вземе предвид, че е проведено само едно съдебно заседание и не са събирани нови доказателства. Ето защо адвокатското възнаграждение ще следва да бъде намалено до сумата 9 000лв.

Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд