Решение № 677 от 13.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8198/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 08.12.2021г. по НОХД № 11378/2019г. Софийски Районен съд-Наказателно отделение, 17 състав е признал подсъдимата А. М. Ж. за виновна в това, че:

1. На неустановена дата през месец март 2008 г. в гр. София, набрала отделно лице - А.Г.Ц. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 400 лева за сексуален контакт, поради което и на основание чл. 159а, ал.2, т. 6, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена и й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

1. През периода месец юни - месец юли 2013 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с 2 отделни деяния, набрала отделно лице - А.Г.Ц. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като отделните деяния включени в продължаваното престъпление, са извършени чрез обещаване на парични облаги, както следва:

-На неустановена дата през месец юни 2013 г. в гр. София, набрала отделно лице - А.Г.Ц. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в гр. Сандански, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 300 евро за осъществени сексуални контакти в рамките на една вечер;

-На неустановена дата в периода от месец юни до месец юли 2013 г. в гр.

София, набрала отделно лице - А.Г.Ц. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в продължение на 10 дни в Кралство Испания, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 3500 евро за осъществени сексуални контакти в рамките на целия десетдневен престой; поради което и на основание чл. 159а, ал.2, т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена и й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 10 000 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години.

1. През периода месец януари - месец август 2013 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с 5 отделни деяния, набрала и транспортирала отделно лице - П.С.П. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като отделните деяния включени в продължаваното престъпление, са извършени чрез обещаване на парични облаги, както следва:

• На неустановена дата през месец януари 2013 г. в гр. София набрала отделно лице - П.С.П. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в гр. Пловдив, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 600 лева за всеки осъществен сексуален контакт с лице от мъжки пол;

-На неустановена дата през месец февруари 2013 г. в гр. София набрала и транспортирала отделно лице - П.С.П. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в гр. Милано, Италия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 1000 лева за осъществени сексуални контакти с лица от мъжки пол в рамките на един ден;

-На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. София набрала и транспортирала отделно лице - П.С.П. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в област Халкидики, Гърция, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 1200 лева за осъществени сексуални контакти с лица от мъжки пол в рамките на един ден;

-На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. София набрала отделно лице - П.С.П. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в гр. София, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 600 лева за всеки осъществен сексуален контакт с лице от мъжки пол;

-На 14.08.2013 г. в гр. София набрала отделно лице - П.С.П. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в гр. Сандански, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 600 лева за всеки осъществен сексуален контакт с лице от мъжки пол поради което и на основание чл. 159а, ал.2, т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена и й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 10 000 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години.

1. На неустановена дата в периода месец април 2009 г. - месец септември 2013 г. в гр. София, набрала отделно лице - Л.Е.С. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 300 евро за всеки осъществен сексуален контакт с лице от мъжки пол, поради което и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена и й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

1. През периода месец май - месец декември 2011 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с 2 отделни деяния, набрала отделно лице - Р.Е.С. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като отделните деяния включени в продължаваното престъпление, са извършени чрез обещаване на парични облаги, както следва:

-На неустановена дата през месец май 2011 г. в гр. София, набрала отделно лице - Р.Е.С. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в Дубай, Обединени Арабски Емирства, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 10 000 лева за осъществени сексуални контакти с различни лица от мъжки пол в рамките на две седмици;

-На неустановена дата в периода от месец септември до месец декември 2011 г. в гр. София, набрала отделно лице - Р.Е.С. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в гр. София, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 300 евро за всеки осъществен сексуален контакт с лице от мъжки пол; поради което и на основание чл. 159а, ал.2, т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена и й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 10 000 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години.

1. На неустановена дата през 2010 г. в гр. София, набрала и транспортирала отделно лице - А.С.А. с ЕГН •••••••••• с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага в размер на 2/3 от получената сума за всеки осъществен сексуален контакт с лице от мъжки пол, поради което и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена и й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

С присъдата съдът е признал подсъдимата А. М. Ж. за невинна за това, че:

През месец юни 2013 г. в гр. Сандански да е използвала за развратни действия лице, пострадало от трафик на хора по чл. 159а, ал. 2, т. 6 от НК, а именно А.Г.Ц. е ЕГН ••••••••••, пострадала от трафик на хора, извършен през месец март 2008 г., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 159в от НК.

С присъдата съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо най- тежко наказание измежду наложените на подсъдимата по настоящето дело, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 10 000 лева.

Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години.

Съдът на основание чл. 24 от НК е увеличил размера на така определеното наказание „Лишаване от свобода“ с шест месеца до общ размер от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното увеличено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години.

С присъдата съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимата А. М. Ж. да заплати направените по делото разноски в размер на 890.00 лева в досъдебното производство по сметка на СДВР.

С присъдата съдът е върнал на подсъдимата А. М. Ж. иззетите от дома й с протокол за претърсване и изземване от 19.03.2014 г. /на л.15-18 от том 2, ДП/ веществени доказателства - 3 броя мобилни телефонни апарати е марка съответно Айфон, Нокиа и Самсунг, 2 броя зарядни устройства за телефон Айфон и Нокиа; 1 брой преносима памет Kingston 4 GB, 1 брой СИМ карта на Глобъл - Cosmote 3G, както и преносим компютър марка „Делл“, на съхранение в ДАНС.

Срещу присъдата на СРС е подадена въззивна жалба и допълнение към нея, в които се излагат съображения, че присъдата в наказателно - осъдителната й част е незаконосъобразна, необоснована, явно несправедлива и постановена в противоречие с материалния и процесуален закон. Моли се за отмяната й в атакуваната част и постановяване на нова оправдателна такава, алтернативно присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на друг състав на СРС за ново разглеждане, алтернативно същата да бъде изменена като бъде намален размера на така наложеното общо най- тежко наказание „лишаване от свобода от 2 години на 1 година, респ. изпитателния срок да бъде намален от 4 години на 3 години.

Предлага се да бъде приложена и разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК и да не бъде налагано наказание „ глоба“. В допълнение към ВЖ защитата сочи, че по отношение обвинението по пункт 1 за извършено на неустановена дата през месец март 2008 г. престъпление по член 159 а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от НК давността е изтекла през месец март 2023 г. Предлага наказателното преследване за това деяние да бъде прекратено.

В разпоредително заседание на 29.04.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства.

В открито съдебно заседание, защитникът на подс. А. Ж. – адв. П. К. счита, че от събраните по делото доказателства не се доказва по категоричен начин подзащитната й да е извършила деянията, за които е била предадена на съд. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал в мотивите си, че е основал своя съдебен акт на база на даваните на ДП показания, въпреки разпитите които са дадени на два пъти пред различни съдебни състави. Посочва се, че районният съд неправилно не е отчел обстоятелствата, че пострадалите момичета са изложили, че показанията им по време на досъдебното производство, са били дадени от тях след оказан натиск. Предлага наказателното преследване по отношение обвинението по пункт 1 за извършено на неустановена дата през месец март 2008 г. престъпление по член 159 а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от НК да бъде прекратено, тъй като давността е изтекла през месец март 2023 г. Моли да се отмени обжалвана присъда и да се признае подс. Ж. за невиновна.

Представителят на СГП счита депозираната от страна на защитника на подс.Ж. жалба и допълнение към нея за неоснователни, като предлага същата, като такава, да бъде оставена без уважение, с изключение на довода за изтекла абсолютна давност по пункт първи от обвинението. Излага доводи, че направените от първоинстанционният съд фактически и правни изводи са били потвърдени от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подс. А. Ж. редовно уведомена, се явява лично пред въззивната инстанция и в даденото й от съда право на последна дума моли да бъде оправдана.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите и възраженията, направени от страните в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателства и писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключения на способи на доказване, а именно: - гласни — показанията в съдебна фаза на свидетелите А.Ц. /включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 НПК нейни показания по НОХД № 20256/2015г. и по чл. 223 НПК в ДП, както и показанията й пред разследващ орган в ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК/, Р.С. /включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 НПК нейни показания пред съдия в ДП и показанията й пред разследващ орган в ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК/, Л. С. /включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 НПК нейни показания пред съдия в ДП и показанията й пред разследващ орган в ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК/, П.П. /включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 НПК нейни показания в ДП, дадени пред съдия по чл. 223 НПК и показанията й пред разследващ орган в ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК/, А.А. /включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 НПК нейни показания по НОХД № 20256/2015г. и показанията й пред разследващ орган в ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК/, Тина С. /включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК нейни показания пред разследващ орган в ДП/ и Марияна Маркова /включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК нейни показания пред разследващ орган в ДП/. Съдът взе предвид и приобщените към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания на свидетелите Десислава Георгиева, Александрина Йорданова, Теменужка Христова, Таня Сидеренко /включително и дадените от нея пред друг съдебен състав по НОХД № 20256/2015 г./ и Лиляна Рабаджиева /включително и дадените от нея пред друг съдебен състав по НОХД № 20256/2015г./. Обстоятелствата по делото се изясняват и от заключенията на СМЕ за подсъдимата и на компютърно-техническата експертиза, изследвала веществените доказателства по делото - 3 мобилни телефонни апарати, преносима памет и преносим компютър. Съдът се довери и на изготвените веществени доказателствени средства при експлоатиране на СРС /том 1 от ДП/, както и на писмените доказателства, включително и справка за съдимост за подсъдимата, протоколи за претърсване и изземване и за обиск на лице и др. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на протестирания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Внимателно са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата А. М. Ж. е родена на 24.09.1974 г. в гр. Хасково, живее на адрес - гр. София, ул. Неразделна № 13, ет. 2, ап. 4, българка, български гражданин, неомъжена, с висше образование, работеща, неосъждана, с ЕГН ••••••••••.

Към 2008г. подсъдимата А. Ж. работела като „букер“ към модна агенция „Визаж“, като се срещала с модели към агенцията, намирала и организирала ангажиментите им в страната и в чужбина. Тази работа й предоставяла възможност да се среща с млади, красиви момичета, работещи като модели, които подсъдимата решила да мотивира да предоставят сексуални услуги срещу заплащане. В последствие тя започнала да работи самостоятелно, използвайки контактите си с агенцията и познанството си с много момичета - модели. За комуникацията си с момичетата подсъдимата използвала телефони с номера +•••• и +359879863124, както и имейл modacontest@gmail.com.

В началото на 2008г. св.А.Ц., тогава на 21 години, започнала да работи като модел за модна агенция „Визаж“. В гр. София тя се запознала с подсъдимата А. Ж., която работела като „букер“ за агенцията и повечето й контакти били в Гърция. Още при започването на работата си за модната агенция, на св. Ц. било разяснено от други лица, че освен модните ангажименти, от нея се очаква и да предоставя сексуални услуги срещу заплащане на различни мъже.

При проведени разговори на св. А.Ц. с подсъдимата Ж. през месец март 2008 г. в гр. София, подсъдимата казала на свидетелката, че може да я изпраща на лично нейни познати - мъже, с които да има сексуални контакти срещу заплащане. Подсъдимата разяснила на свидетелката, че клиентът ще плаща на нея, а от получените пари, тя ще дава съответната част на свидетелката, за осъществените от нея сексуални услуги на клиента. Подс.Ж. разяснила, че ако свидетелката се среща с клиента в чужбина, той ще й даде парите в плик, който тя трябва да предаде на подсъдимата и от нея да получи своето възнаграждение за сексуалните услуги.

След като св. Ц. дала принципното си съгласие, през месец март 2008 г., подсъдимата й се обадила и й предложила да отиде в Гърция, изцяло на разноски на клиентите, заедно е още едно момиче, където двете да се срещнат с двама гърци. Предложението било св. Ц. да прави секс с един от тях, на име Теодорис, а другото момиче - с другия, като за предоставянето на сексуалните услуги всяка от тях да получи по 500 лева. А подсъдимата щяла да си удържи съответната комисионна. Св. Ц. се съгласила и така през месец март 2008 г. тя пътувала до Атина, Гърция, като цялото пътуване било организирано от подсъдимата. Там А.Ц. имала полово сношение с въпросния грък на име Теодорис и той й дал затворен плик с пари. Но след като тя предала плика на подсъдимата, Ж. не й платила уговореното възнаграждение, с обяснението, че клиентът не бил доволен и не е платил пълната сума. След още един подобен случай на пътуване до Гърция с цел предоставяне на сексуални услуги, за които подсъдимата не заплатила на св. Ц., свидетелката прекратила работата си в агенцията и контакта си с подсъдимата.

Но през лятото на 2013 г. двете се срещнали отново и св. Ц. разбрала, че А. Ж. продължава със своята дейност. Свидетелката позвънила по телефона на Ж. и тя поискала от Ц. да й прати актуални снимки, за да може да й намира клиенти, на които да предоставя сексуални услуги срещу добро заплащане.

След изпращането на снимките, през месец юни 2013 г. в гр. София, подсъдимата се обадила по телефона на св. А.Ц. и й съобщила, че има клиент в гр. Сандански, за където свидетелката щяла да пътува заедно с няколко момичета, като всички те трябвало да осъществят полови сношения с клиента - чужд гражданин и неговите гости. Подсъдимата обещала на св. Ц. парична облага в размер на 300 евро за осъществени сексуални контакти в рамките на една вечер. Свидетелката се съгласила, пътувала с още 3 момичета до Сандански, където изпълнила обещаното и получило сумата от 300 евро за това.

Малко по-късно, на неустановена дата в периода месец юни - месец юли 2013г. подсъдимата изпратила текстово съобщение на св. Ц. с предложение да замине за Испания за 10 дни, където отново да предоставя сексуални услуги срещу заплащане за сумата от 3500 евро за целия период. Св. Ц. се съгласила на предложението, но поискала повече детайли. В следващите няколко дни подсъдимата не й предоставила такива и накрая Ж. казала, че клиентите се били отказали. Но в последствие свидетелката узнала, че подсъдимата е изпратила други момичета в Испания вместо нея. След края на лятото на 2013 г. св. Ц. прекратила всякакви контакти с подсъдимата.

Междувременно, в началото на 2013г. подсъдимата А. Ж. се свързала чрез Фейсбук със св. П.П., на 21 г., която живеела в гр. Бургас, като двете разменили и телефонните си номера. Св. П. знаела от свои познати момичета с какво се занимава подсъдимата. В първоначалните си разговори със свидетелката, подсъдимата й разяснила, че ако П. се съгласи да предоставя сексуални услуги на клиенти на Ж., ще получава по 600 лева на вечер, като други 400 лева ще са за подсъдимата. Като разговорите между двете протичали по телефона, с използването на кодирани думи.

Така, на неустановена дата през месец януари 2013г. подсъдимата се свързала по телефона със св. П. и я мотивирала да отиде в хотел в гр. Пловдив, където щяла да има компания от мъже и свидетелката следвало да има сексуални контакти с някой от тях. Свидетелката П. се съгласила и отишла в посочения хотел в гр. Пловдив, чийто адрес й бил изпратен на съобщение от подсъдимата. Там тя останала една вечер в хотела, срещнала се с неустановен мъж и имала полово сношение с мъжа. В хотела имало още момичета, изпратени там от подсъдимата, които обслужвали други клиенти. За предоставените сексуални услуги св. П. получила от друг мъж сумата от 600 лева, като той й казал, че ще даде останалите 400 лева направо на подсъдимата.

В края на месец февруари 2013г. подсъдимата отново се свързала със св. П. и й разказала за оферта за пътуване до гр. Милано, Италия, заедно с още едно момиче, където да се срещнат с италианец и да имат полови сношения с него срещу заплащане. Св. П. се съгласила и отпътувала със самолет до гр. Милано, като самолетните билети били заплатени и й били предоставени от подсъдимата. Тя останала три дни в апартамента на неустановен италианец, с когото имала сексуални контакти, както и другото момиче. Накрая той им дал сумата от 3000 евро, като за всяка от тях останали по 900 евро, а за подсъдимата общо 1200 евро.

След пътуването си до Милано, св. П. останала за няколко дни в гр. София и тогава се срещнала лично за пръв път с подсъдимата. При тази среща подсъдимата обещала на свидетелката да й се обажда, ако има и други клиенти, като потвърдила, че е получила парите от клиента в Милано от другото момиче. В следващите месеци подсъдимата предлагала на свидетелката да посещава различни места, където да има сексуални контакти с различни мъже, но свидетелката отказвала.

Но в началото на месец август 2013 г. подсъдимата отново се свързала със св. П. и й казала, че е намерила клиенти в Гърция, Халкидики, където трябвало скоро да отпътува с кола с друго момиче и там да имат полови контакти с клиентите срещу заплащане от 1200 лева за всяка от тях. Св. П. пристигнала в гр. София, където била посрещната от шофьор, организиран от подсъдимата и заедно с второто момиче били превозени с автомобил Мерцедес до неустановено място на полуостров Халкидики в Гърция. Там двете били настанени за две вечери в хотел и имали полови сношения с двама чужденци, отседнали на яхта, за което те им заплатили по 2000 лева на момиче, от които по 800 лева били за подсъдимата. На връщане св. П. и другото момиче отново били транспортирани с автомобил, организиран от подсъдимата, който ги оставил в гр. София. Тогава двете се срещнали с подсъдимата в ж.к. Манастирски ливади, близо до жилището на подс.Ж., и й дали по 800 лева всяка. След това свидетелката се върнала в гр. Бургас.

Няколко дни по-късно подсъдимата отново повикала св. П. да дойде в гр. София, за да се срещне с мъж, с който да има сексуален контакт срещу заплащане от 600 лева на вечер. Св. П. отишла до хотел в центъра на гр. София, където имала полово сношение с неустановен мъж за кратко, за което той й дал сумата от 1000 лева, като от тях свидетелката предала 400 лева на подсъдимата.

На 14.08.2013г. подсъдимата отново се обадила на св. П. и я мотивирала да пътува до гр. Сандански с други 3 момичета, където да обслужват сексуално компания от няколко мъже отново срещу сумата от 600 лева за свидетелката. П. се съгласила и с автомобила на едно от момичетата, четирите пътували до ловна хижа край гр. Сандански, където се срещнали с четирима мъже. Останалите момичета се оттеглили в стаите с мъжете, а св. П. нямала никакви сексуални контакти тази вечер, но въпреки това тя получила обещаната сума от 600 лева, като парите за подсъдимата останали в шофьора на мъжете.

След тези случаи св. П. отказала няколко предложения от подсъдимата и тя престанала да я търси.

През 2009 г. св. Л. С., тогава на 22 г., спечелила конкурс за красота „Мис Русе“ и участвала в конкурса „Мис България“. Така тя дошла в гр. София и се запознала с „букери“ към модна агенция „Визаж“. След конкурса „Мис България“ св. Л. С. се запознала и с подсъдимата и разбрала, че тя има клиент грък, с прякор „Спридер“, който заплаща на момичета да имат сексуални контакти с него, като срещите се уреждали чрез подсъдимата Ж.. Първоначалният разговор на св. С. относно предоставянето на сексуални услуги срещу заплащане бил с друг „букер“ от агенцията на име Диана. Но в последствие при разговорите й с подсъдимата било уточнено, че за всяка среща с клиента грък, с прякор „Спридер“, при който св. Л. С. му предоставя сексуални услуги, тя ще получава по 300 евро, а подсъдимата - по 200 евро. Като в периода април 2009 г. до септември 2013 г. св. Л. С. многократно се срещала с въпросния грък в гр. София и имала полови сношения с него, за което получавала 500 евро на вечер, от които задържала сумата от 300 евро. Като всяка конкретна среща с въпросния грък била уточнявана именно чрез подсъдимата, която изпращала съобщения на св. С.. Св. Р.С. знаела за дейността на подсъдимата Ж. от своята сестра и от тяхна обща позната - св. А.А.. През пролетта на 2011 г., когато била на 19 години, тя посетила модна агенция „Визаж“ с цел направата на професионални фотоснимки, за да кандидатства за модел. Тогава свидетелката се запознала с подсъдимата и двете си разменили телефонните номера. Подсъдимата разяснила на свидетелката, че има много познати италианци и гърци и ако св. С. се съгласи да има сексуални контакти с тях, ще получава 300 евро на вечер, а други 200 евро оставали за подсъдимата.

Така през месец май 2011г. подсъдимата се обадила на св. Р.С. по телефона и й предложила да пътува до Дубай, ОАЕ, за 2 седмици. В последващ личен разговор между двете, подсъдимата разяснила на свидетелката, че тя и още едно момиче ще бъдат настанени в хотел в Дубай, заплатен от клиента и той ще ги повика за парти, при което може само да му правят компания или и да му предоставят сексуални услуги, за което ще им бъде платена сумата от 10 000 лева. Свидетелската се съгласила и отлетяла за Дубай, където била с още едно момиче. Но когато на място било установено, че двете имат татуировки, те не били поканени на партито и не се видели с клиента, а се върнали в България.

През есента на 2011г., в периода от месец септември до месец декември, подсъдимата отново се свързала със св. Р.С., като й изпратила съобщение, че има клиент - грък в столичен хотел, като мотивирала свидетелката да има сексуален контакт с него срещу сумата от 300 евро. Свидетелката се съгласила и се срещнала с гърка, с когото имала полови сношения, за което получила сумата от 500 евро, като дала половината на подсъдимата. В последствие св. Р.С. имала още няколко подобни срещи със същия грък. Но през пролетта на 2012 г. тя си сменила телефонния номер и преустановила контактите с подсъдимата.

Св. А.А., родена 1989 г„ участвала в конкурс за красота „Мис България“ 2006 г„ като през 2010 г. се запознала с подсъдимата покрай работата на последната като „букер“ за модна агенция „Визаж“. Тя се познавала и със св. С.. В разговорите си с подсъдимата, свидетелката споделила, че е склонна да прави секс с различни мъже срещу заплащане, като тя знаела, че подсъдимата има по-заможни познати от чужбина.

Така през лятото на 2010 г. подсъдимата се обадила по телефона на св. А. и й предложила да отпътува за Дубай, ОАЕ, където да предоставя сексуални услуги на различни мъже срещу заплащане, като 2/3 от платените суми щели да останат за нея, а 1/3 трябвало да даде на подсъдимата. Но свидетелката отказала да пътува до Дубай, защото било твърде далеч, но когато подсъдимата я потърсила отново по-късно през 2010 г. и й предложила да замине за гр. Атина, Гърция, където да има сексуални контакти с грък срещу заплащане, свидетелката се съгласила. Подсъдимата организирала полета й до Атина и там св. А. била посрещната от грък, с когото прекарала една нощ и двамата имали полови сношения, след което той й платил неустановена по размер сума. След връщането си в България, св. А. предала на подсъдимата 1/3 от сумата. Подсъдимата предлагала на свидетелката още няколко пъти подобни срещи с мъже, като А. осъществявала сексуални услуги срещу заплащане при същите условия.

След като служители на ГДНП се сдобили с информация за дейността на подсъдимата и било образувано ДП, по което било разрешено провеждането на подслушване на ползван от подсъдимата телефон с номер +••••, като по делото са приложени изготвени ВДС - доклади от експлоатираното СРС. След това, на 19.03.2014 г. в дома на подсъдимата в ж.к. Манастирски ливади било извършено претърсване и изземване, както и обиск на подсъдимата, при които били иззети 3 мобилни телефонни апарати, преносима памет и преносим компютър. Същите били предоставени за изследване от експерт, който в хода на ДП изготвил компютърно- техническа експертиза, при която свалил на хартиен носител част от запазените имейли на подсъдимата със св. А., М., А.Ц. и други момичета, както и получавани и изпращани съобщения от подсъдимата.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. При изграждането им не са допуснати логически грешки. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Налице е прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон обсъждане на доказателствените източници, в рамките на което са обсъдени и противоречията между някои от тях и са изложени конкретни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбата или протеста ( решение № 181/2012г. на ВКС, I н.о., решение № 372/2012г. на ВКС III н.о., решение № 513/2013г. на ВКС, I н.о., решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

С оглед възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи евентуално връщане на делото на предходна инстанция, въззивният съд счита, че контролираният съд е провел пълно, всестранно и обективно съдебно следствие, събирайки възможния достъпен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, който е подложил на задълбочен анализ. В случая районният съд не е нарушил принципа, закрепен в чл. 14 от НПК, тъй като в съдържанието на мотивите към атакуваната присъда съдът е подложил на задълбочен анализ цялостния доказателствен материал, отговаряйки обосновано защо приема част от доказателствените източници за достоверни и защо не се доверява на други. Несъгласието от страна на защитата с възприетото по фактите не може да послужи за обосноваване на тезата за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата, след като контролираният съд е спазил процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, както и е гарантирал равни възможности за страните да участват в процеса. В конкретния случая в мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Предвид изложеното настоящата инстанция не констатира пропуски в доказателствената дейност на контролирания съд и поради това счита, че вътрешното му убеждение не е било накърнено.

Настоящият съдебен състав споделя доказателствената оценка на първия съд, че съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат показанията на св. А.Ц.. От същите се установява времето, мястото и механизма на извършване на деянието, както и неговият извършител – а именно подсъдимото лице. Нейните показания са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, като в по-голямата си част намират опора в останалия събран и проверен доказателствен материал. Правилно районният съд е отбелязал, че показанията на този свидетел са истинни и защото тя не се е поколебала да опише факти, които излагат нея самата пред обществото по един осъдителен от морална гледна точка начин. В показанията си свидетелката описва, че е била мотивирана от подсъдимата през 2008 г., и отново през 2013 г. към предоставяне на сексуални услуги на различни мъже срещу заплащане, телефонните номера, чрез които се е свързвала с подсъдимата Ж., както и първото си пътуване до Атина, организирано от подсъдимата (при което е имала сексуални контакти с мъж, клиент на Ж., включително и че не й е било платено за това) и предложените й ангажименти в гр. Сандански, където е предоставяла сексуални услуги и й е било заплатено за тях. В показанията си св. Ц. дава подробни сведения и за имената на други момичета, които са били мотивирани от Ж. да предлагат сексуални услуги срещу заплащане - св. А., св.С., А.П. и Г.Г.. Правилно е отбелязано, че част от тези имена са отразени и в доклада относно прилаганите СРС чрез подслушване на телефона на подсъдимата, както и в справките от мобилните оператори за нейната комуникация, както и в сваленото съдържание на електронна кореспонденция на подсъдимата в Приложение № 5 към КТЕ, том 10 от ДП, могат да се открият имейли до О. М., А.А. и до Г.Г.. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на св.Ц., които са били дадени при първото разглеждане на делото в СРС и в които тя се е отрекла от показанията си от ДП, уличаващи подсъдимата. Същите влизат в цялостно противоречие с дадените детайлни, логични и последователни показания от същия свидетел пред разследващ орган и пред съдия в ДП и при второто разглеждане на делото пред друг съдебен състав на СРС. Те противоречат обаче и на данните съдържащи се в СРС, осъществени чрез подслушване, в електронна кореспонденция по имейл, на справките на мобилните оператори за нейна комуникация. Този рязък обрат в показанията на св.Ц. е логично обяснен от нея самата при разпита и пред втори състав на СРС с оказан натиск от страна на адвокат да се отрече напълно от първоначално казаното от нея. Ето защо въззивният съд също като първоинстанционния намира за оправдано и логично да не бъдат кредитирани тези й показания.

Настоящата инстанция също като първоинстанционният съд, след внимателен анализ кредитира показанията на св. Л. и Р. С., П.П. и А.А. от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК, тъй като те са последователни, логични и съвпадат с останалите събрани доказателства. Обосновано контролираният съд е приел същите за правдиви, нетенденциозни и отразяващи обективната действителност, въпреки че свидетелките отричат конкретни факти пред първоинстанционния съд. Поначало отказът на свидетелите от показанията им, дадени пред разследващия орган, не обвързва съда при преценката на доказателствената им стойност, а изисква да се направи внимателна проверка на собствената им логическа последователност и убедителност, както и на отношението им към несъмнено установените обективни факти. Изхождайки от тази принципна позиция, настоящият съд също отчете, че свидетелките не дават убедителен отговор за промяната на показанията си. При внимателен прочит и съпоставка на показанията на свидетелките от различните фази на процеса съдът констатира, че твърденията на същите пред първата инстанция, с които отричат част от показанията си, остават изолирани и неподкрепени от събрания доказателствен материал. В същото време са налице някои противоречия, които внасят основателни съмнения в достоверността им и навеждат настоящата инстанция на извод, че чрез показанията си целят оневиняване на подсъдимата Ж.. Съдът в този си състав, съпостави изложеното от свидетелките Л. и Р. С., П.П. и А.А. пред първоинстанционния съд с показанията на свидетелката Ц.. Последната е единствената, която потвърждава надлежно приобщените показания от досъдебното производство. Разгледана съвкупно споделената от Ц. информация в двете фази на наказателното производство представлява последователен, логичен и непротиворечив разказ относно обстоятелствата свързани с дейността на подс. Ж.. В тази връзка следва да се обърне внимание, че видно от показанията на св. П. дадени пред съдия в ДП на 19.03.2014 г., тя описва конкретните си разговори с подсъдимата, нейните обещания за заплащане на суми по 1000 лева на вечер, в която П. има интимни контакти с различни мъже и съответно реализацията на тези планове. От тези показания се установява и периода на предоставяне на сексуалните услуги през 2013 г., сексуалните й контакти с различни мъже в гр. Пловдив, гр. София, гр. Сандански, както и в гр. Милано в Италия, и на полуостров Халкидики в Гърция, за които е получавала различни суми, част които е предавала на подсъдимата. В тази насока са и показанията на св. Л. С. от ДП, дадени пред съдия в СРС, която споделя за имена на лица, включително гръцкия си клиент с прякор „Спридер“; как подсъдимата е уредила срещата между двамата; къде се е срещала с него и колко й е заплащано за оказаните му сексуални услуги; начина за комуникация с подсъдимата и др. както и че към есента на 2013 г. е продължавала да се среща със „Спридер“ с уговорени срещи чрез подсъдимата, като мъжът й е плащал за интимните контакти, като тя предавала част от сумата на подсъдимата. Потвърждение на тези им действия се констатира в изпратените имейли на подсъдимата до св. А., в които пише, че е предоставила на „Спридер“ телефона и на „Л.“, за да контактуват директно. В тази връзка правилно контролираният съд се е доверил и на показанията на св. Р.С., дадени пред съдия в ДП на 19.03.2014г., като в тях същата подробно разказва за познанството си с подсъдимата през 2011 г., за която била чувала от сестра си и от св. А.. Свидетелката разказва за предложението на подсъдимата да се срещне с грък в хотел Радисън, за сексуалните контакти с когото ще получи 300 евро, разказва за няколко срещи с този грък, при което той й е плащал по 500 евро, половината от които е давала на подсъдимата. Това изцяло се потвърждава и от показанията на нейната сестра относно контактите на св. Р.С. със „Спридер“.

В обобщение на гореизложеното настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото не са налице данни свидетелките по време на разпитите, протоколите от които са надлежно приобщени, да са депозирали своите показания под нечие влияние или въздействие. Поредно доказателство за липса на въздействие от страна на полицейските органи е обстоятелството, че свидетелките Л. и Р. С., както и св. П. са били разпитани и пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, в които показания те преповтарят изложеното от тях в предходните им разпити. Причините, поради които свидетелките не поддържат част от прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания, се коренят в желанието да подкрепят защитната версия на подсъдимата Ж., а не са продиктувани от оказано въздействие. Първоинстанционният съд правилно е формирал вътрешното си убеждение въз основа на протоколите от разпитите, проведени от разследващите органи по реда и правилата на НПК. Ето защо, настоящата инстанция намира възраженията на защитата относно оказаното въздействие върху свидетелките при депозиране на техните показания за напълно неоснователни.

Въззивният съд изцяло споделя и извода на районния за установено всяко от инкриминираните деяния от фактическа страна с оглед показанията на посочените като пострадали свидетели. В подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства, а именно доклада за информацията, получена при прилагане на СРС /том 1 от ДП/, както и заключението на приетата по реда на чл. 282, ал. 3 НПК компютърно-техническа експертиза.

Правилно е прието и експертното заключение на КТЕ, което е аргументирано и изготвено от компетентно вещо лице. В него експертът е изследвал иззетите от дома на подсъдимата и от самата нея телефонни апарати, USB памет и лаптоп, като е свалил съдържанието на записаните телефонни номера, някои кратки съобщения, както и на комуникация чрез електронните пощи на подсъдимата, като именно тези имейли са послужили на съда за преценка достоверността на показанията на разпитаните свидетели.

С оглед на всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на подсъдимата, а оттам и правната оценка на действията й се явяват обосновани от информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите доказателства.

Настоящата инстанция следва да отбележи факта и да се съгласи с направеното от защитата искане, че спрямо деянието по чл. 159а, ал.2, т.6, вр. ал.1 НК, което е извършено от подс. Ж. на неустановена дата през месец март 2008г. спрямо св. А.Ц. ( визирано като пунк 1 от обвинението) е изтекла абсолютната давност за наказателното преследване. Това е така тъй като за визираното престъпление, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от три до десет години. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.3, вр чл.81, ал.3 НК наказателното преследване се изключва за престъплението по чл. 159а, ал.2, т.6, вр. ал.1 НК при изтичането на 15 години от извършването на същото. В тази връзка следователно през месец март 2023г. абсолютната давност за наказателното преследване по първото деяние посочено в присъдата спрямо подс.Ж. следва да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т. 3 НПК.

На база така събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е стигнал до верния извод, че с поведението си подсъдимата А. Ж. е осъществила пет деяния, които от обективна и субективна страна осъществяват състава на престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр., ал. 1 НК по отношение на лицата А.Ц., П.П., Л. С., Р.С. и А.А.. Правните изводи на СРС по отношение на осъществените от страна на подсъдимата форми на изпълнително деяние "набиране" и "транспортиране" напълно се споделят от настоящия съдебен състав. От наличния доказателствен материал се установява, че подсъдимата Ж. е извършила активни действия по привличането и склоняването на пострадалите свидетелки, за да постигне една от съставомерните цели по чл. 159а, ал. 1 НК. Това е така поради използването способа за вербално осъществяване по набиране на пострадалите чрез проведените с всяка от тях разговори по телефон, в лични срещи или чрез кореспонденция в социалната мрежа Фейсбук ( св. П.) за естеството на работата и определените тарифи за различните сексуални услуги. Ето защо изводът на първата инстанция, според който подсъдимата Ж. е извършила престъплението трафик на хора при форма на изпълнителното деяние "набиране", е правилен и законосъобразен. Този извод е в съответствие с установената в тази насока съдебна практика и най-вече с указанията на ВКС, дадени в неговото Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г., в мотивите на което обявите за предлагане или приемане на работа са дадени като пример за набиране на лица по смисъла на чл. 159а, ал. 1 НК чрез привличането им с напълно легални средства. В посочения тълкувателен акт е поставена разделителна линия между понятията "намиране" и "набиране", които, без съмнение, не са идентични. Намирането на жертва на трафик не изпълва състава на престъплението, включително и чрез обява за работа, тъй като адресатът на обявата в този случай не формира воля да приеме предложението на дееца. Обратното, набирането включва и получаване на съгласие от жертвите да следват дееца, каквото съгласие пострадалите свидетелки са изразили в присъствието на подсъдимата вербално, както и с конклудентни действия, започвайки да упражняват инкриминираната дейност на посочените от нея места – хотели, градове и държави. В конкретния случай се касае за повдигнати шест почти идентични обвинения за набиране /в два от случаите и транспортиране/ на отделни лица от женски пол с цел да бъдат използвани за развратни действия, като с оглед повдигнатото обвинение по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 НК, следва да се установи, че набирането е извършено чрез обещаване на парична облага на това лице. А по отношение на деянията срещу св. А.Ц., П.П. и Р.С. се твърди те да са част от продължавани престъпления по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

Ето защо осъществената от подсъдимата дейност като е използвала способа за вербално осъществяване на изпълнителното деяние по набиране на пострадалите чрез проведените с всяка от тях разговори, независимо дали по телефона или в лични срещи не може да се квалифицира като намиране, а като набиране по смисъла на чл. 159а, ал. 1 НК. Провеждането на разговори лично или по телефона с осигуряването на последваща среща, при която с целите по чл. 159а, ал. 1 НК да бъде разяснено естеството на дейността, изисква във всички случаи активни действия при търсенето на жертва на трафик. Подсъдимата е търсила, привличала, вербувала, уговаряла и склонявала проституиралите свидетелки да осъществяват развратни дейности. За да се постигне съставомерната цел - „използване за развратни дейности“, по всяко едно от деянията, за които й е повдигнато обвинение, подсъдимата е осъществила и квалифициращия признак – обещаване на облага, и по-точно на пари. В настоящия случай жертвите на трафик съзнателно и по собствено убеждение са се присъединили към подсъдимата, след като им е било разяснено какви са условията за работа и колко ще им се заплати. Именно разясненията на подсъдимата за предлаганите от нея условия, за създадената от нея организация по намиране на клиенти, осигуряване на хотел, транспорт, включително с шофьор, закупуване на самолетни билети, обещано заплащане на сексуалните услуги, имат основен принос за формирането на мотивация у пострадалите да откликнат на предложението за работа спрямо мъже, които тя е познавала и на места предпочитани от тях.

От обективна страна подс. Ж. е набрала поотделно св. А.Ц. /на два пъти съответно през 2008 г. и 2013 г./, П.П., Л. С., Р.С. и А.А., като е уговорила, убедила, склонила всяка от тях да участва в развратни действия - проституция /извършване на полови сношения и действия на полово удовлетворение срещу заплащане/. В момента, в който тя е получавала тяхното съгласие да работят в съответствие с предлаганите от нея условия е осъществено изпълнителното деяние на престъплението "набиране". Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. по т. д. № 2/2009 г., ОСНК на ВКС привличането на лицата може да се осъществи освен с противоправни средства, така и с напълно легални такива, каквито са разговорите по телефон, в лични срещи или чрез кореспонденция в социалната мрежа Фейсбук, или на други места.

Настоящият съдебен състав приема за установено, че въздействието върху психиката на жертвите е било извършвано в разговор между подсъдимата с всяка една от свидетелките, осъществен по различно време, в който тя лично или чрез трето лице посредник разяснявала естеството на предлаганата работа, а именно предоставяне на сексуални услуги, като е обяснявала на всяка една свидетелките финансовите изгоди от осъществяването на посочените развратни дейности и като на всяка една по отделно е разяснявала съответните тарифи за предлагани сексуални услуги, както и каква част от изработената сума пари следва да бъде заделена за нея и за тях. Фактът на предлагане на работа чрез разговор по телефона, личен разговор или чрез социалните мрежи, която по същество се свързва с предоставянето на сексуална услуга срещу заплащане, вербалната комуникация на подсъдимата с жертвите (лично или чрез трето лице), за да бъде описано естеството на работата и тяхното съгласие да я следват изпълва състава на престъплението по чл. 159а, ал. 1 НК при форма на изпълнително деяние "набиране".

В случая психическото въздействие върху волята на свидетелките е несъмнено установен факт, макар и същото да се характеризира с нисък интензитет. Съдът приема, че това въздействие върху волята им е било осъществено с действия на подсъдимата, които са осигурили комуникацията с тях, както и с последващи извършени от нея действия, при които тя е формирала представи у тях за мястото, условията и облагите на инкриминираната дейност. Информирането на жертвите на трафик за условията на работа винаги е изходна база, която създава предпоставки те да вземат решение дали да започнат да я упражняват.

Правилно районният съд е приел, че по отношение на св.попов и св.А. е осъществена и втората форма на изпълнителното деяние по чл.159а, ал.1 от НК – „транспортиране“. То е осъществено чрез закупуване на самолетни билети и организиране на пътуване до гр.Милано за св.П. и до гр.Атина за св.А., както и организацията по посрещането им на съответното летище и откарването им до клиента. По отношение на св.П. се доказва и организиране на превоза й до Гърция, полуостров Халкидики чрез осигуряване на автомобил с шофьор.

Реализиран е и квалифициращият признак по чл. 159а, ал. 2, т. 6, свързано с обещаване на облага. Това е така поради дадените от подсъдимата разяснения за стойността на всяка една сексуална услуга и свободата на жертвите да задържат част от заработените средства за себе си след общото заплащане на сумата. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че за постигане на целта по чл. 159а, ал. 1 НК, а именно използване на лицата за развратни действия подсъдимата Ж. е обещавала на всяка по отделно бъдеща облага срещу предоставената сексуална услуга. И на четирите свидетелки подсъдимата е обещала, че половината от изработената сума пари остава за тях, а останалата ще бъде заделена за нея. Доброволният характер на поведението на трафикираните лица е несъмнено установен факт, но не води до обективна несъставомерност на деянието, тъй като е напълно правно ирелевантно за фактическия му състав. Съгласието на жертвата за поставянето в положение, което ще създаде предпоставки за нейната бъдеща експлоатация, не изключва отговорността на дееца. Отделно от това, за съставомерността на основния състав на инкриминираното престъпление не се изисква използване на средствата, посочени в т.6 на ал. 2 на чл. 159а от НК, а е необходимо само да се установи, че деецът е въздействал върху волята на жертвата по начин, по който тя е взела решение да го следва за постигане на една от съставомерните цели, предвидени в чл. 159а, ал. 1 НК. Достатъчно е да се установи, че жертвата е влязла пряко или косвено в комуникация с дееца, че тази комуникация е желана от дееца с една от целите по чл. 159а, ал. 1 НК и в резултат на това е оказано психическо въздействие върху волята на жертвата, което е довело до вземането на решение от страна на пострадалото лице да бъде използвано за развратни действия.

Правилно контролираният съд е счел, че са налице и всички признаци на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК по отношение на деянията през 2013 г. спрямо св. Ц., както и спрямо св. П. и Р.С., тъй като така описаните отделни деяния, включени в съответните продължавани престъпления осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време /в рамките на няколко месеца/, при една и съща обстановка /мотивирайки всяка от пострадалите да участва в развратни действия срещу заплащане/ и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

На следващо място първоинстанционният съд е достигнал и до правилни и обосновани изводи относно субективната страна на деянието. Подсъдимата е осъществила деянията при форма на вината пряк умисъл. Същата е осъзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици, искала е тяхното настъпване и е извършила всяко едно от деянията с цел отделните лица да бъдат използвани за развратни действия. Съзнавала, че по време на инкриминираните си разговори с пострадалите, тя е убеждавала всяка от тях да вземе решение за извършване на развратни действия срещу имуществено облагодетелстване. Тя пряко е целяла да въвлече свидетелките в развратни действия срещу заплащане /т.е. проституция/, която да бъде осъществявана в страната и в чужбина с различни мъже. Отправените и към петте свидетелки предложения са недвусмислени и конкретни, като са обсъдени и условията на нейната оферта, включително и по транспортиране на св. П. и А. до мястото на предоставяне на развратните действия в чужбина. От субективна страна специалната цел по чл. 159а, ал. 1 НК винаги се включва в съзнанието на дееца. Наличието на тази цел в настоящия случай се обективира със създадената от подсъдимата организация на бъдещата експлоатация на свидетелките, със създаването на условия за разврат, вкл. и с осигуряването на помещение, което да бъде ползвано за такава дейност.

Правилно първоинстанционният съд е признал подс.А. Ж. за невинна за извършено престъпление по чл.159в от НК, като настоящата инстанция се солидаризира с изразеното от страна на контролирания съд правни изводи, в каквато връзка и не смята да ги преповтаря, още повече че не е налице протест по отношение на тази част от присъдата.

При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието на подсъдимата, като е приел, че са налице предпоставките за определянето му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради изключително смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство, а имено нарушаването на принципа за разглеждане на делата в разумен срок. Присъдата на настоящия съдебен състав е постановена 8 години след повечето инкриминирани деяния, които са от 2013г., но цели 13 години след деянието по пункт 1 на обвинителния акт.

Правилно районният съд е отмерил и вида и размера на следващата се на подсъдимата наказателна санкция за всяко едно от извършените от нея престъпления. Отредените наказания не се явяват нито несъразмерно тежки и завишени, нито явно несправедливи, с оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние и дееца. Размерът и видът на наказателната санкция е съобразен с обществената опасност на дееца и всяко едно от деянията. Вярно първият съд е възприел, като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, чистото съдебно минало на подсъдимата към момента на извършване на престъпленията и влошеното здравословно състояние скоро след образуване на ДП, а като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства наличните данни за извършването и на други идентични деяния спрямо други момичета, както и получаваните от подсъдимата облаги, в резултат от вменените й деяния.

Правилно първоинстанционният съд е индивидуализирал и следващите се на подсъдимата наказания за всяко едно от извършените от нея престъпления, като за всяко едно от петте престъпленията по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр., ал. 1 от НК я е осъдил на наказание "лишаване от свобода", а именно по пункт 2 – на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и Глоба в размер 10 000 лева, като на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години; по пункт 3 – на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и Глоба в размер на 10 000 лева, като на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години; по пункт 4 - на лишаване от свобода за срок от една година, като на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три години; по пункт 5 - на лишаване от свобода за срок от една година и Глоба в размер на 10 000 лева, като на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години и по пункт 6 - на лишаване от свобода за срок от една година, като на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три години Така индивидуализирани наказанията, наложени на подсъдимата, са съответни на проявената чрез деянията степен на обществена опасност, поради което и не се явяват прекалено завишени по размер, в какъвто смисъл е становището в оплакването, съдържащо се във въззивната жалба. По-конкретно, настоящата инстанция намира, че правилно и обосновано първият съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, и наред с наказанието "лишаване от свобода" е наложил на подсъдимата и наказание "глоба" в гореупоменатия размер. От една страна, както вече се посочи, не се установяват многобройни или изключително смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко, а от друга - извършените престъпления от дееца без изключение са користно мотивирани, което налага и съответното въздействие върху патримониума му, чрез налагане на съответното по вид имуществено наказание. В съответствие с нормата на материалния закон - чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо, най-тежко наказание "лишаване от свобода", измежду наложените на подс.Ж. за съвкупността от престъпления, а именно наказание "лишаване от свобода", в размер на една година и шест месеца. Законосъобразно на основание чл. 23, ал. 3 от НК, съдът е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание и наказанието "глоба" в размер от 10 000 лева.

Правилно и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено реалното изпълнение на така определеното наказание "лишаване от свобода", за срок от четири години. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание "лишаване от свобода". За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Въззивният съд напълно споделя вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната му социална среда. Евентуална такава би се явила разрешение, непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън законноустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. При подсъдимия не са формирани престъпни навици (чисто съдебно минало). Законоустановените цели на наказателната репресия при същия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му изпитателен срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо и възпиращо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.

Воден от изложените съображения, въззивната инстанция намира за вярно и точно решението на първоинстанционния съд да отложи за срок от четири години изпълнението на така определеното наказание "лишаване от свобода", на основание чл. 66, ал. 1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, районният съд е съобразил характеристичните данни на подсъдимия, като едновременно с това отчел и обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това законосъобразно е приел, че именно такъв размер отлагателен срок, ще окаже максимално поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.

Настоящата инстанция изцяло споделя и доводите на решаващия съд като на основание чл. 24 от НК е увеличил размера на така определеното наказание „Лишаване от свобода“ с шест месеца до общ размер от две години.

Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че така отмереното наказание "лишаване от свобода", наложено на подсъдимия за съвкупността от престъпления, е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяния и деец и отговаря в пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство. Чрез него биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като същевременно същото не се явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване нужния възпитателно - поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК. В същото време, ще се даде възможност на подс. Ж. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд относно разпореждането с веществените доказателства по делото. Правилно СРС е върнал на подсъдимата А. Ж. иззетите от дома й с протокол за претърсване и изземване от 19.03.2014 г. /на л.15-18 от том 2, ДП/ веществени доказателства - 3 броя мобилни телефонни апарати е марка съответно Айфон, Нокиа и Самсунг, 2 броя зарядни устройства за телефон Айфон и Нокиа; 1 брой преносима памет Kingston 4 GB, 1 брой СИМ карта на Глобъл - Cosmote 3G, както и преносим компютър марка „Делл“, на съхранение в ДАНС.

По отношение на присъдата в частта, в която подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски, то същата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно подсъдимото лице е осъдено, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати сторените по време на наказателното производство разноски, в частност на досъдебното такова, в размер на 890 (осемстотин и деведесет) лева. Същите са вярно изчислени. Точно е определено това да стане в полза на държавата, в частност на СДВР, тъй като разноските са направени единствено на досъдебното производство, като средствата за същите са заплатени от СДВР, поради което следва да се възстановят само по сметка на държавния бюджет.

Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, в съответствие със закона, направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимата Ж.. Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна (освен по пункт 1 от обвинението поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване) или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

По отношение на тази част от присъдата на СРС, с която е извършено произнасяне по пункт 1 от обвинението, въззивният съд счита, че в тази й част присъдата следва да се отмени и воденото в тази част наказателно производство следва да се прекрати на основание осн. чл. 334, т. 4, вр.чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр.чл.80, ал.1, т.3, вр. чл.81, ал.3 НК Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 от НПК вр.чл.338 от НПК и на основание чл. 334, т. 4, вр.чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр.чл.80, ал.1, т.3, вр. чл.81, ал.3 НК, Софийски градски съд, НО, IV въззивен състав,