Решение № 370 от 10.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2460/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на „А.“ ООД, чрез адв.С.В.К., срещу отказ № 20241128153840- 3/04.12.2024 г. Жалбопосателят твърди неправилност на отказа. Сочи, че А.Ш.А.в е оставил в полза на съпругата си А.А. универсално завещание по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗН, поради което оспорва извода на длъжностното лице по регистраця(ДЛР), че дружествените дялове се извън предмета наследственото завещателно разпореждане. Моли откъзът да баде отменен и се задължи АВ да извърши вписване на заявените обстоятелства. АВ е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила мотиви аналогични на отразените в отказа. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваният отказ е постановен по депозирано заявление за вписване № 20241128153840- 3/28.11.2024 г., с което са заявени за вписване нов съдружник – А.А., съответно заличаване на починали Р.А. като съдружник и управител. Към заявлението са представени заверени с апостил документи, придружени с превод. Съгласно депозираното завещание на А.Ш.А.в той се е разпоредил с цялото си имущество, парични средства и права в полза на съпругата си А.А.. Посочил е, че смисъла на понятието „имущество ми” включва цялото имущество и принадлежащите му активи от всякакъв вид и род, късето и а било, както и в Израел, така и в чужбина, било то движими или недвижимо, във вид на чуждестранна валута, спестовни програми, ценни книжа, парични средства и пр. Заявил е в условията на евентуалност, че ако към момента на смъртта му съпругата му е починала, начина на разпределение на наследяванато имущество между неговите деца и внуци. Завещанието е придружено със заповед за изпълнение от регистъра на наследното имущество на Държавата Израел, с което е деларирано, че завещанието е валидно. Приложен е и Смъртен акт на А.Ш.А.в, установяващ смъртта на лицето е настъпила на 22.01.2017 г. Видно от представения „Препис – извлечение то Закон за наследството от 1956 г.” на Израел, не могат да се претендират права по завещание, ако за същото не е издадена заповед за изпълнение на завещание, издадена от националния координатор и регистратор по въпросите на наследственото имущество. С протокол от 21.11.2024 г. на съдружниците на дружеството А.А. е приета за съдружник, като решението е взето с гласа на единствения съществуващ към този момент съдружник – Р.Ахаронов. По заявлението е постановен обжалвания отказ, мотивиран с неизпълнение указания на заявителя да представи документи, с които да установи заявените за вписване обстоятелства. При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жабата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на АВ от лице с правен интерес и следователно се процесуално допустима. Разгледаната по същество е основателна. Със смъртта на съдружника членственото му правоотношение не преминава към неговите наследници. Те могат да встъпят вдружеството, ако желаят и бъдат приети от останалите съдружници, или дружеството следва да им изплати стойността на дружествения дял на наследодателя към момента на неговата смърт(чл.260з, ал.3 от ТЗ). От преставените документи се установява смъртта на съдружника А.Ш.А.в, както и правно валидна му воля за преминаване на цялото му имущество в случай на смърт към съпругата му А.А.. Способността на лицето да се разпорежда със своето имущество и действителността на завещанието по форма се уреждат от правото на Държавата Израел, съгласно чл.89 и чл.90 от КМЧП. В случая приложимият закон, представен по делото, допуска универсални завещателни разпореждания, като тяхното действие се поставя в зависимост от издадена заповед за изпълнение, която е налице. При тълкуване на съдържателната част на волята на завещателя, настоящата инстанция намира, че тя несъмнено съставлява универсално завещателно разпореждане, като наследникът в случай на смърт получава цялото наследство, което включва и дружествените дялове. Взето е и валидно решение за приемане на наследника като съдружник, със съответния на неговия наследодател дял от капитала на ТД. Това мотивира съда да приеме, при отчитане и на останалите приложения, че са налице всички нормативни изисквания за вписване. Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ДЛР отказът следва да се отмени, като се укаже извършване на вписване. Воден от горното Софийски градски съд