Решение № 1598 от 17.12.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3742/2024 г.

Производството е образувано по повод молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР от Л. К. М., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Пазарджик, ул. „••••••, чрез пълномощник – адв. Б. Т. от АК Пазарджик, съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „••••••. В молбата се твърди, че при раждането молителят е записан с имена Л. К. М.. При сключването на граждански брак със съпругата си М. В. В. възнамерявал да приеме фамилното име на своята съпруга, тъй като изговарянето на нейната бащина фамилия в чужбина било много по-лесно, отколкото изговарянето на фамилията на молителя. Поради спецификата в подреждането на буквите на латиница често се стигало до объркване при изговарянето, а това от своя страна създавало значителни затруднения пред различните институции. Намерението на молителя и неговата съпруга било да се установят трайно в чужбина и по-конкретно в Германия. Реакцията на родителите и близките на молителя за това да приеме фамилното име на съпругата си била много остра, тъй като традициите в тяхното общество не приемали такъв вариант, а трябвало след сключването на гражданския брак съпругата да приеме фамилията на своя съпруг. Поради това съпругата на молителя приела неговата фамилия М.а. След като заминали за Германия обаче молителят и съпругата му често започнали да се сблъскват с трудности при своята комуникация с различните институции и други трети лица. Постепенно в обкръжението им започнали да ги идентифицират с фамилията В., знаели ги и възприемали като децата на сем. В.. Молителят и съпругата му взели решение да предприемат действия за промяна на фамилията им от М.и на В.. Родителите на молителя не проявили разбиране, но поради факта, че молителят и съпругата му вече били разпознавани с фамилията В. в обкръжението им, молителят взел решението да предприеме действия за промяна на своята фамилия. Неговата съпруга имала същото намерение, но с оглед трудовите й ангажименти към настоящия момент, била възпрепятствана да предприеме тези действия заедно с него. Посочва се, че молителят и съпругата му са устроили своя живот в Германия и имат намерение да останат да живеят и работят там. По изложените съображения счита, че са налице „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР и иска от съда да постанови решение, с което фамилното име на молителя да бъде променено от М. на В.. В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, молителят не се явява лично, представлява се от пълномощник - адв. Б. Т. от АК Пазарджик. Иска от съда да уважи депозираната молба и да бъде допусната промяна във фамилията на молителя. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от контролиращата страна община Пазарджик и Районна прокуратура Пазарджик. В проведеното съдебно заседание общ. Пазарджик и РП Пазарджик не изпращат представител. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от приложеното по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0594/29.04.1996 г. на общ. Пазарджик при раждането си молителят е записан с имената Л. К. М.. От приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0374 от 22.08.2019 г. на общ. Пазарджик се установява, че на 22.08.2019 г. в гр. Пазарджик молителят е сключил граждански брак с М. В. В., с ЕГН •••••••••• като след сключването на брака съпругата на молителя е приела да носи неговото фамилно име М.а. Фамилното име на молителя е останало непроменено. От приложената по делото справка от НБД „Население“, се установява, че и към настоящия момент имената на съпругата на молителя са М. В. М.а, а родителите на молителя са с имена Н. Х. М.а и К. С. М.. От изисканата от съда справка за съдимост рег. № 241112005000481875/12.11.2024 г, издадена от Бюро съдимост при РС Пазарджик, е видно, че молителят не е осъждан. От представеното писмо с вх. № 28254/14.11.2024 г. с приложена разпечатка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България се установява, че към 12.11.2024 г. за молителя няма данни за неприключени досъдебни производства. Видно е от приложената по делото справка от ОДМВР Пазарджик, че срещу молителя няма образувани досъдебни производства, регистрирани заявителски материали и наложени административни мерки. От разпита на свидетеля Р. К.а А. /сестра на молителя/ се установява, че молителят от около 10-15 години живее в Германия заедно със съпругата си. Установява се, че в Германия молителят не среща затруднения при комуникацията с фамилията М., но желае да носи бащиното фамилно име на съпругата си. Свидетелката не си спомня каква точно е било фамилното име на съпругата на молителя преди сключването на брака им /М. или В.а/. Молителят още при сключването на брака искал да приеме фамилното име на своята съпруга. Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. К.а А. като обективни, последователни, логични и непротиворечиви. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, налагащи промяна на фамилното име на молителя поради следното: Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗГР фамилно име на лицето е бащиното или фамилното име на бащата с наставка „ов” или „ев”, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Ал. 2 на същия член препраща към правилата на Семейния кодекс досежно фамилното име на лицата, сключили брак. Чл. 12 от СК предвижда възможност сключващият брак да запази своето фамилно име, да приеме за фамилно име фамилното име на другия съпруг или името, с което другият съпруг е станал известен в обществото, или към своето фамилно име да добави фамилното име на другия съпруг. В случая молителят не е упражнил това свое право да приеме фамилното име на своята съпруга. Напротив съпругата на молителя е приела неговото фамилно име и към настоящия момент съпругата на молителя е с фамилно име М.а. С фамилно име М.и са и родителите на молителя. За да бъде допусната промяна на фамилното име на молителя по реда на чл. 19 ЗГР, е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин наличието поне на един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващи, опозоряващо, обществено неудобно или важни обстоятелства да налагат това. В закона не са посочени какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на име. Според приетото в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 507 от 22.10.2010 год. на ВКС по гр.д. № 227/2010 год., ІІІ г.о., решение № 200 от 14.04.2010 год. на ВКС по гр.д. № 25/2009 год., ІV г.о., решение № 434 от 24.06.2010 год. на ВКС по гр.д. № 712/2009 год., ІV г.о. и др., значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай, като важни обстоятелства по чл. 19, ал. 1 ЗГР биха били онези, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Прието е, че тази преценка винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице, при което „важните обстоятелства” не следва да водят до нарушение на тези норми. Важните обстоятелства за промяна на фамилно име следва да са обективно обусловени и не могат да бъдат въпрос на лична преценка и желание от страна на молителя. В настоящия случай молителят обосновава необходимостта от търсената промяна с твърдения, че фамилията М. е по – трудна за изговаряне в Германия, където молителят се е установил трайно да живее и това му създава затруднения в комуникацията, с известността му в обществото в Германия с фамилията В., както и с това, че при сключването на гражданския брак не е приел фамилното име на своята съпруга поради негативната реакция и натиск от страна на неговите родители. Съдът намира, че релевираните от молителя доводи и съвкупната преценка на ангажираните доказателства не са в състояние да мотивират извода за наличието на визираните в чл. 19, ал. 1 от ЗГР предпоставки, обуславящи промяна на фамилното му име. Последното е образувано по правилата на чл. 9 и чл. 14, ал.1 от ЗГР, като молителят носи фамилията на баща си. Както съдът посочи по-горе исканата промяна във фамилното име не може да води до нарушение на изискванията на императивните норми, установяващи начина на образуване на имената на едно лице. Същевременно въведените в сезираща молба твърдения, обуславящи исканата промяна, останаха недоказани. От показанията на разпитания свидетел се установи единствено обстоятелството, че молителят се е установил трайно да живее в Германия, както и че неговото желание е да носи бащиното фамилно име на своята съпруга. От гласните доказателства по делото дори в противоречие на твърдението в молбата се установи, че настоящата фамилия на молителя не му създава затруднения в общуването, т. е. носенето на това име не е неудобно. А самият факт, че свидетелката не е в състояние да си спомни бащината фамилия на съпругата на молителя опровергават твърдението, че именно с нея молителят е известен в обществото. Още по – малко може да се счита за доказано по делото обстоятелството за наличие на такава широка обществена известност на лицето с такова фамилно име, каквато известност законът и съдебната практика имат предвид, за да се обуслови промяната. Съпругата на молителя също е с фамилно име М.а и липсват доказателства по делото тя да е предприела действия за промяна на фамилното си име или да има намерение за това. По гореизложените съображения, доколкото по делото не се доказа нито едно от твърденията на молителя, установяването на които биха могли да се разгледат като важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а единствено личното желание на молителя да носи фамилното име В. не е достатъчно за промяна на фамилията му, съдът счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, поради което подадената на това основание молба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното съдът