Решение № 23861 от 10.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1872/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. Т., подадена чрез адв. К., против Решение № 3392 от 18.07.2024 г., постановено по АНД № 6983/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 108-ми състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 11-01-823/2022 от 12.04.2023 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ/Агенцията), за наложена на жалбоподателката на основание чл. 255а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл.110, ал. 1, т. 8 ЗОП. По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието – касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество с присъждане на деловодните разноски. Като процесуален порок от категорията на съществените се сочи отсъствието на собствени мотиви в решението, поради неизвършен анализ на всички доказателства по делото и необсъждане в цялост на изложените в жалбата възражения. Противно на възприетото от съда, касаторката счита, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, компрометиращи законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Позовавайки се на многократно увеличен миграционен натиск, налагащ промяна в ресурсното обезпечаване на униформените служители, натоварени с охрана на държавната граница, твърди несъставомерност на вмененото й противоправно деяние. С доводи за маловажност на случая – формален характер на нарушението, липса на настъпили вредни последици, несъответствие на ангажирането на административнонаказателната й отговорност с целта на закона – обосновава приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Ответникът – директорът на АДФИ, чрез юрк. Х., оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заявените от насрещната страна разноски. Заключението на участвалия в производството прокурор е за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав я намира за неоснователна. За да потвърди оспореното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че е издадено при спазване на процесуалните правила по установяване на нарушението и налагане на наказанието. По съществото на спора е формирал извод, че значително нарасналия миграционен поток не представлява съществена и непредвидима промяна на обстоятелствата, обуславяща отпадане на необходимостта от провеждане на процедурата или от възлагане на договора. Счел е, че неправомерното прекратяване на процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП. С аргумент за липса на смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието, съдът е отрекъл приложимостта на чл. 28 ЗАНН към спорното правоотношение. Индивидуализираната в минимален размер глоба е преценил като съответна на тежестта на нарушението. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на заявените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическите установявания на административнонаказващия орган, възприети и от съда, кореспондират на данните по делото. Съдът е формирал съобразени с доказателствения материал изводи по наведените от нарушителя доводи, преценил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по случая въпроси. Конкретните възражения на оспорващата досежно непредвидимо и чувствително увеличаване на миграционния натиск от бежанци по границата са надлежно разгледани от районния съд, който е изложил съответни аргументи, отричащи тяхната основателност. Решението е постановено след извършена цялостна въззивна проверка в пределите, очертани от чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН и при излагане на подробни, точни и ясни мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Не са налице процесуални пропуски при разглеждане на делото във въззивното производство, поради което оплакванията на касаторката за засягане на обжалваното решение от процесуален порок са несъстоятелни. Съответно на доказателствата и на материалния закон е заключението на съда за правомерно ангажиране на административнонаказателната отговорност на Т. Т. в качеството й на възложител по смисъла на ЗОП. Съжденията му за отсъствие на припознатите от оспорващата съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство се споделят от настоящия касационен състав. Противно на твърденията в касационната жалба, идентични на релевираните пред въззивната инстанция, актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя, комуто е предявен за запознаване – чл. 40, ал. 1, чл. 43, ал. 1 ЗАНН, формата и съдържанието на акта и на наказателното постановление отговарят на изискванията съответно на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, спазени са и сроковете, регламентирани в специалния закон - чл. 261, ал. 1 ЗОП, изключващ приложението на общия - чл. 34 ЗАНН. Административнонаказващият орган е приложил точно процесуалните норми, обезпечаващи законосъобразното развитие на процеса и пълноценното упражняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Верен е изводът на съда за осъществяване признаците на административното нарушение от обектива и субективна страна. Към момента на извършване на нарушението жалбоподателката Т. Т. е заемала длъжността директор на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на вътрешните работи. В това си качество е притежавала статут на публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 13 ЗОП. С Решение № 5785опр-7 от 23.02.2022 г., постановено именно при упражняване на правомощията й на възложител, е отменила влязлото в сила Решение № 5785опр-160 от 03.11.2021 г. за определяне на изпълнител по Рамково споразумение № 5785р-2731 от 28.01.2020 г. с предмет: "Доставка на костюм зимен камуфлиран" и е прекратила процедурата по възлагане на обществената поръчка. Разпореденото въз основа на чл. 110, ал. 5, вр. с чл. 110, ал. 1, т. 8, пр. 1 ЗОП и докладна записка на началника на отдел „Материално-техническо осигуряване“ прекратяване е мотивирала с отпаднала преди сключване на договора за възлагане на поръчката необходимост от нея в резултат на съществена промяна в обстоятелствата по причини, които възложителят не е могъл да предвиди - нововъзникнал засилен миграционен натиск, налагащ служителите на МВР, участващи в специализирани полицейски операции по противодействието му, да изпълняват специфични дейности в сложни метеорологични условия и трудно достъпни терени за неограничен период от време. Спорът по делото не е по фактите, а по тяхната правна оценка. Разрешаването му се концентрира върху отговора на въпроса дали факта на значително повишаване на мигрантския поток след откриване на процедурата по възлагане на конкретната обществена поръчка е окачествим като съществена промяна на обстоятелствата, обуславяща прекратяването й и налице ли са предпоставките за приложение на института на маловажност на нарушението. На касационната инстанция е служебно известно влязлото в сила Решение № 6323 от 27.06.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 4515/2022 г., с което е отменено като незаконосъобразно постановеното от касаторката Решение № 5785опр-7 от 23.02.2022 г., т. е. по окончателен и обвързващ начин е разрешен въпросът за отсъствието на предпоставките по чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП за прекратяване на процедурата. Само на това основание следва да бъде отречен главният касационен довод, на който почива защитната теза на оспорващата. Неоснователното прекратяване на процедурата, по което е формирана сила на пресъдено нещо, обуславя съществуването на материалноправните предпоставки на отговорността по чл. 255а, вр. с чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП. В качеството й на възложител, Т. Т. е субект на нарушението. Прекратявайки възлагането на поръчката без основание, е осъществила от обективна страна състава на вмененото й противоправно деяние. За разлика от наказателното право, по ЗАНН непредпазливите деяния са по принцип наказуеми. Такъв е и настоящият случай. Правилна е преценката на районния съд, че нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост, в частност - небрежност. С оглед заеманата ръководна длъжност и качеството й на възложител касаторката е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици. При липса на обстоятелства, изключващи вината (чл. 14, чл. 15 и чл. 16 НК, вр. с чл. 84 ЗАНН), не може да бъде отречено и осъществяването на субективния елемент от състава на нарушението. Споделими са съжденията на съда, отричащи приложение на института на маловажност към процесното противоправно деяние, който противно на представата на санкционираното лице няма връзка с касационния довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието. Нарушението не е резултатно, а формално, затова и изследването на въпроса за конкретно негативно изменение на обществените отношения е неотносимо към маловажността. Деянието не се отличава от обикновените, типични случаи на нарушения от този вид, а това е основание да се изключи маловажността му. Накърняването на обществените отношения, обект на защита с административнонаказателната норма, е последица от правнорелевантния факт на неправомерното прекратяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка. Интензитетът на отрицателно въздействие към момента на нарушението не предпоставя квалифициране на случая като маловажен. Неприложимостта на чл. 28, вр. с §1, т. 4 от ДР на ЗАНН произтича от значимостта на регулираните със ЗОП обществени отношения, свързани с осигуряването на ефективност при разходването на публични средства. Обезпечаването на регламентираните в чл. 2 ЗОП принципи при провеждане на процедурите по възлагане на обществени поръчки предполага засилена защита и постигане на превантивната цел на санкцията. Изложеното мотивира заключение за законосъобразност на оспореното наказателно постановление. Достигайки до същия извод, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Крайният изход на спора в касационната му фаза обуславя право на разноски за процесуална защита в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 1 ЗАНН. Своевременно заявените и дължими на АДФИ разноски са на стойност 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, която сума Т. Т. следва да бъде осъдена да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - София град, XXII касационен състав