Решение № 1711 от 3.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 820/2024 г.

производство по оспорване на истинността на Пълномощно с печат и подпис на нотариус Н. В., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 014, с район на действие Районен съд – София (л. 176 от делото) в частта относно авторството на подписа, положен като упълномощител, както и производство по оспорване на истинността на Пълномощно на английски език (л. 179 от делото), без нотариална заверка на подписа на упълномощителя (л. 177 от делото) в частта относно авторството на подписа, положен като упълномощител. Със същото определение, съдът изрично е указал на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, на ответника, че тежестта на доказване истинността на оспорения документ пада върху него, като страна, която го е представила. Въпреки изрично предоставената възможност на ответната страна за събиране на доказателства във връзка с откритите производства по оспорване на процесните две пълномощни, както и за предприемане на други процесуални действия, в зависимост от становището на страната, такива не са ангажирани.

Фактите по спора, становищата на страните, събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на тях правните изводи на съда по материалната законосъобразност на ревизионния акт са както следва:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 156, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред съобразно изискванията на чл. 156, ал. 2 ДОПК.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността на процесния акт. Спазени са процесуалните правила за започване, извършване и приключване на ревизионното производство. Ревизираното лице е надлежно уведомявано за съответните процесуални действия и издадените актове в хода на ревизията, събирани са относимите доказателства, чрез допустимите способи и доказателствени средства.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният Ревизионен акт № Р-22000123 003666-091-001/ 09.02.2024 год., е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС). Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената форма, съгласно чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионния доклад е неразделна част от ревизионния акт и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на ревизионния доклад са и мотиви на ревизионния акт. Видно от приложеното копие на процесния ревизионен акт, същият е подписан с електронен подпис.

С процестният Ревизионен акт № Р-22000123 003666-091-001/ 09.02.2024 год. на М. Г. е установена отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на търговски пълномощник на „Е И Н Мегастрой Инвест“ ЕООД, ЕИК 202390259, за задължения на дружеството, ведно с начислените лихви, по периоди са както следва:

В мотивите си към РА, органите по приходите, позовавайки се анализ на събраните в хода на ревизията доказателства са приели наличие на основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19 ал. 8 от ДОПК, приемайки за установено, че за ревизирания период М. Г. Г. е извършвал стопанската си дейност чрез неплатежоспособен длъжник - „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД в качеството си на негово поставено лице или скрит пълномощник, т.е. при наличие на хипотезата на скрито съучастие. Отговорността на последният в това му качество е ограничена само до тези възникнали публични задължения, които в резултат на действията на управителя не могат обективно да бъдат погасени. С Ревизионния акт, е прието за безспорно установено, че отклонените от М. Г. Г. парични средства, собственост на дружеството, през периодите, попадащи в обхвата на процесната ревизия са на обща стойност 430 694. 74 лв., в т.ч.: изтеглени суми на АТМ в общ размер на 347 040. 00 лв.; преводи с неясни основания в общ размер на 50 630. 00 лв. в полза на дружества и ФЛ; онлайн покупки в общ размер на 28 950. 00 лв. с които е захранвана личната платежна сметка за електронни пари на М. Г. Г.; плащания на ПОС терминал в общ размер на 4 074. 74 лв. Цитираните факти според ревизиращия екип се установяват от банковите извлечения от платежните сметки на дружеството в „Айкарт" АД. За това свое съждение, контролният орган е приел за безспорно установен факт при ревизията, че М. Г. Г. с регистриран [тел. номер] и имейл: [електронна поща] е единственото лице, упълномощено да оперира с посочените две сметки за електронни пари от името на дружеството „Е и Н Мегастрой Инвест“ ЕООД, ЕИК 202390259. В контекста на последното се сочи, че към ревизионната преписка са налични копия на пълномощни на английски и български език в полза на М. Г. Г., [ЕГН], предоставени от П. А. И., [ЕГН] в качеството му на управител на „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД. Анализа на доказателствата по отношение на посочените факти, сочи според екипа за доказана по безспорен начин хипотезата на скрито съучастие, приемайки, че М. Г. Г. и „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД са "свързани лица" по смисъла на § 1 т. 3 б. "к" от ДР на ДОПК предвид факта, че М. Г. Г. е действал в качеството си на търговски представител/пълномощник на дружеството. Съгласно издадените процесни 2 бр пълномощни, М. Г. Г. е упълномощен с права да отваря, оперира, поддържа и закрива сметки от името на „Е и Н Мегастрой Инвест“ ЕООД в ICard AD в онлайн платформите за LeoPay Cervice, като [интернет адрес], от името и за сметка на дружеството да се разпорежда с откритата от него сметка на Дружеството, като включително и неизчерпателно внася и тегли средства, нарежда преводи в страната и чужбина, извършва всякакви касови и безкасови операции, закрива сметката и т.н. по своя свободна преценка, с правото да попълва и подписва от името на Дружеството необходимите пред Банката декларации други документи, да подписва и подпечатва договори и протоколи при извършване на СМР от фирмата. Така, по законова дефиниция (чл. 26, ал. 1 от ТЗ) Търговски пълномощник е: „лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение.".

По отношение на въпросните пълномощни, с оглед допуснатите производства по чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът взе предвид следното:

От представеното пълномощно на английски език се установява, че М. Г. Г. е упълномощен с права да отваря, оперира, поддържа и закрива сметки от името на „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД в ICard AD в онлайн платформите за LeoPay Cervice, като www.leopay.eu. Действително в същото за упълномощеното лице М. Г. са посочени [тел. номер] и имейл: [електронна поща]. Пълномощното е издадено на 19.03.2020 г. в [населено място], като на копието приложено към административната преписка няма нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

От своя страна, с пълномощното на български език на ревизираното лице са предоставени следните права от името на „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД: 1. Да открива разплащателна сметка на Дружеството в Айкарт АД и всички други банки в страната, в лева и евро, като подписва, подава и получава от името на Дружеството всички необходими за откриване на сметката документи. 2. От името и за сметка на дружеството да се разпорежда с откритата от него сметка на Дружеството, като включително и неизчерпателно внася и тегли средства, нарежда преводи в страната и чужбина, извършва всякакви касови и безкасови операции, закрива сметката и т.н. по своя свободна преценка, с правото да попълва и подписва от името на Дружеството необходимите пред Банката декларации други документи. 3. От името и за сметка на дружеството да извършва Интернет банкиране с право да се разпорежда със средствата от откритата от него сметка на Дружеството, с право да попълва и подписва от името на Дружеството необходимите пред Банката документи във връзка с Интернет банкирането, както и да получава кодове, пароли и др. Във връзка с това. 4. Да представлява Дружеството пред Банката и по всички други въпроси, свързани с оперирането със сметката, открита от него с титуляр Дружеството. 5. Да представлява Дружеството пред Банката във всички други случаи, когато това е необходимо, във връзка с предоставените му с настоящото пълномощно права. 6. Да подписва и подпечатва договори и протоколи при извършване на СМР от фирмата. Пълномощното е съставено в [населено място], липсва датата на издаване, на копието няма нотариална заверка на подписа на упълномощителя. Има положен е кръгъл печат на Нотариус № 014 Н. В., район на действие PC София, Република България. Наред с горното е приложена и справка в електронен формат с IP адресите, от които е достъпван профила на клиента дружеството „Е и Н Мегастрой Инвест“ ЕООД, ЕИК 202390259. Видно е, че за интернет банкирането по платежната сметка за електронни пари на „Е и Н Мегастрой Инвест“ ЕООД, са ползвани различни IP адреси, но при всички случаи според контролните органи, имейлът за достъп еatroitelnigrupi@[интернет адрес], безспорно е ползван от М. Г.. Както бе посочено по-горе, истинността на въпросните пълномощни са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя, съответно в частта им относно авторството на подписа, положен като упълномощител. Приемайки, че в случая предмет на оспорването са частни документи, които не носят подписа на оспорващата ги страна, съдът изрично е указал, че тежестта на доказване истинността на същите пада върху страната, която ги е представила, в случая ответника, представил пълномощните като заверени преписи, съставляващи част от документите на административната преписка по ревизионното производство, в рамките на което е издаден оспорения РА, по арг. на чл. 193, ал. 3 от ГПК. Въпреки изрично предоставената възможност на ответната страна за ангажиране на доказателства във връзка с откритите производства по оспорване на процесните две пълномощни, както и за предприемане на други процесуални действия, в зависимост от становището на страната, надлежни доказателства установяващи противното не се ангажираха, поради което и съдът не следва да кредитира процесните две пълномощни като писмени доказателства по делото, т.е. същите следва да се изключат от доказателствения материал.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореният РА, съдът излага следните свои съждения:

Спорът при съдебното обжалване на процесния ревизионен акт се свежда до това, дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателя М. Г. по реда на чл. 19, ал. 8 от ДОПК, в частност дали в ревизирания период последния е извършвал стопанската си дейност чрез неплатежоспособен длъжник - „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД в качеството си на негово поставено лице или скрит пълномощник, т.е. при наличие на хипотезата на скрито съучастие за установените с Ревизионен акт № Р-22000123003666-091-001/ 09.02.2024 год., задължения на дружеството, ведно със съответните лихви за забава.

С материално-правните разпоредби на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай за лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци и/или осигурителни вноски субекти, а именно физически и юридически лица, които са носителите на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски – ДДС, корпоративен данък /чл. 14, т. 1 от ДОПК/ или са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски – данък върху доходите, задължителни осигурителни вноски за наети лица /чл. 19, т. 2 от ДОПК/. Т. е. отговорността по тези разпоредби може да възникне за всички видове данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими както от физическо лице, така и от юридическо лице. Целта на производството по чл. 19 от ДОПК е да се насочи вземането за данъци и/или осигурителни вноски от задълженото лице към трети лица, които са осъществявали управлението към момента на осъществяване на предвидените във фактическия състав на разпоредбата юридически факти. Отговорността се установява с ревизионен акт, според чл. 21, ал. 1 от ДОПК, като обхваща задължението за данъци и осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им, съгласно чл. 16, ал. 3 от ДОПК.

В разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ДОПК е регламентирана солидарна отговорност на лицата, които действат в скрито участие с неплатежоспособно юридическо лице за неплатените от последното задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Легална дефиниция на понятието "скрито съучастие" няма в данъчното законодателство. Принципно само в чл. 609 ТЗ се третира "скрито съучастие" в смисъл, че се открива производство по несъстоятелност и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник. Отговорността по чл. 19 ДОПК съгласно тълк. решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. дело № 7/2019 г. на П. и Втора колегия на ВАС е за трето лице, което отговаря за непогасени задължения на юридическо лице. Според това решение в чл. 19 ДОПК е уреден специален случай на особена лична имуществена отговорност на трети лица за публичните задължения на задължения на юридически лица – главници и лихви, като се има предвид разпоредбата на чл. 20 ДОПК тази отговорност се определя като субсидиарна. В свое решение по търг. дело № 1294/2011 г. на ВКС, Търговско отделение, Второ отделение, е извършено тълкуване на посоченото понятие. В цитираното решение е прието, че "доколкото законодателят не е поставил изрично изискване относно правния статут на "скрития съучастник", логическото тълкуване на нормата на чл. 609 във връзка с нормите на чл. 610 и чл. 611 ТЗ, уреждащи другите изключения от посочения принцип на търговската несъстоятелност, позволява да се приеме, че скритият съучастник може да бъде всеки субект на правото – физическо или юридическо лице, без да е необходимо да е вписано като търговец". Съставът на ВКС е приел, че следва да се съобразят и гражданскоправните разпоредби, третиращи персоналната симулация (сламен човек) по чл. 17 ЗЗД, който остава скрит само за третите лица по привидната и прикрита сделка, а също и чл. 292 ЗЗД по отношение на косвеното представителство, в който случай страната остава скрита за другата договаряща се страна.

В случая според съда, позовавайки се на събраният доказателствен материал, неправилно е прието в ревизионния акт, че с действията си М. Г. се явява скрит съучастник с извършвана от него търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник - „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД, в качеството си на негово поставено лице или скрит пълномощник, с което е препятствал погасяване от страна на дружеството на дължимите към държавата публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по ревизионния акт.

Ревизиращите са приели от фактическа и правна страна, че М. Г. е оперирал с две сметки за електронни пари на дружеството „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД, извършвайки тези действия като негов пълномощник. За наличието на представителна власт на жалбоподателя, ревизиращите съдят по два бр. пълномощни, приложени като доказателства към административната преписка по издаване на РА, предмет на откритото производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК. Както бе посочено по-горе, въпреки изрично предоставената възможност на ответната страна за ангажиране на доказателства във връзка с откритите производства по оспорване на процесните две пълномощни, както и за предприемане на други процесуални действия, в зависимост от становището на страната, надлежни доказателства установяващи противното не се ангажираха, поради което и съдът не следва да ги кредитира като писмени доказателства по делото, изключвайки ги от доказателствения материал. В подкрепа на това свое съждение, съдът взе предвид и следните обстоятелства:

Видно от съдържанието на въпросните пълномощни, и двете не съдържат дата, както и нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието. Доказателствената стойност на въпросните пълномощни се разколебава допълнително от показанията на управителя на „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД, лицето П. И., дадени при разпита му като свидетел, в хода на досъдебно производство № 68/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Хасково. (л. 247 и сл. от делото) От съдържанието на протокола за разпит на П. И., приобщен като доказателство към административната преписка, съответно и в настоящото производство се установява, че свидетелят И. отрича да е подписвал каквито и да било документи, свързани с „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД, освен тези, подписани при нотариуса в [населено място], когато е придобил дяловете на дружеството, и пълномощно, подписано пред немски нотариус, на немски език, в [населено място], Германия. Наличието на въпросните пълномощни отрича и самият жалбоподател по време на разпита му, в качеството му на свидетел по горепосоченото досъдебно производство, проведен на 22.08.2023 г., за което е съставен протокол. (л. 250 и сл. от делото). [интернет адрес] е заявил, че никога не е разполагал с пълномощно от управителя на „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД да представлява това дружество, никога не е ходил при нотариус, за да бъде съставяно такова пълномощно, и никога не е извършвал дейност от името на това дружество. В тази насока следва да се отбележи, че в процесното ревизионно производство, включително и пред съда не е установено последният по някакъв начин да е извършил действие въз основа на тези пълномощни или пък да се е позовал на тях. Пороците на въпросните пълномощни са установени и от самите ревизиращи, които освен това са констатирали различие в подписа на управителя на дружеството, положен под удостоверителното изявление в пълномощното и спесимена в търговския регистър на същия този управител. Въпреки това, в противоречие със собствените си констатации, ревизиращите са формирали необоснован извод, че М. Г. действал като пълномощник на дружеството именно въз основа на тези невалидни пълномощни. Съгласно чл. 590 ГПК удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила. В конкретния случай върху процесните две пълномощни, няма никакъв надпис, нито по отношение на обстоятелството дали лицето се е явило лично пред нотариуса и е подписало пред него въпросното пълномощно, нито по отношение на датата и съдържанието на документа. Също така видно от реквизитите на същите не може да се направи заключение за евентуално представяне на пълномощните пред нотариус с цел да бъде удостоверена датата на тяхното представяне или съдържание.

С оглед процедурата, уредена в чл. 589-590 ГПК, при която нотариусът в качеството си на длъжностно лице не издава в кръга на службата си, по установени форма и ред документа /в случая пълномощното/, а само слага кръгъл печат с подпис, без да слага какъвто и да било надпис, дава основание да се приеме, че процесното пълномощно, не е официален документ и не съставлява доказателство за съдържащото се в него изявление на автора-упълномощител, т.е. няма материална доказателствена сила по отношение на удостоверителното изявление. Съответно и извлечението от регистъра на нотариуса, където е вписано това удостоверяване, не съставлява доказателство за съдържащото се в пълномощното изявление на автора-упълномощител. Това обосновава извод, че приложеното по делото пълномощно (лист 176, а също и на лист 216 от делото) не притежава характеристиките на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Същото не е издадено по установените форма и ред. Затова пълномощното следва да бъде определено чрез конверсия по чл. 188 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, като частен документ, който се ползва единствено с формална доказателствена сила, но не и с материална такава.

Други доказателства, че М. Г. е действал като пълномощник на „Е и Н Мегастрой Инвест“ ЕООД, не са събрани в хода на ревизионното производство, нито пък са представени в хода на съдебното обжалване на процесния РА.

Горното обосновава извода, че жалбоподателя М. Г. не попада в определения персонален обхват на приложимата хипотеза на чл. 19 ДОПК. Той нито е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, нито търговски пълномощник на „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД. Този извод не се променя и от нормата на чл. 19, ал. 12 ДОПК. Това е така, защото в хода на ревизията не са събрани доказателства за валидно упълномощаване от страна на управителя на „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД в полза на М. Г. да изпълнява негови правомощия, нито пък за М. Г. може да се приеме, че изпълнява условията по чл. 26 ТЗ, дори с изключение на изискването за възнаграждение, доколкото липсва упълномощаване с нотариално заверен подпис.

Най-накрая, извън хипотезата на „скрития съучастник“, в случая не може да се приеме, че М. Г. е действал и като лице без представителна власт при условията на чл. 301 ТЗ, доколкото по време на ревизията от една страна не са събрани доказателства същият да е извършил действия попадащи в регулативния обхват на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, а от друга, не е установено управителят на „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД да е узнал и да е потвърдил такива действия, като не се е противопоставил на тях. В цитираните показания на управителя на „Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД, П. П., дадени в досъдебно производство № 63/ 2023 г. по описа на ОСлО при ОП Хасково, се установява, че П. П. дори не знае името на фирмата, на която е управител, заявява, че лично не е откривал банкови сметки на името на тази фирма и не знае дали на нейно име има открити такива, нито от кого се е водило счетоводството на тази фирма и кое е лицето, което е извършвало действия от името на тази фирма.

Въз основа на изложеното се налага извода, че първата предпоставка, част от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК не е изпълнена. Жалбоподателят М. Г. не притежава качество по отношение на дружеството „Е и Н Мегастрой Инвест“ ЕООД, въз основа на което да му бъде установена отговорност по чл. 19, ал. 8 ДОПК.

В хода на процеса не бе установено, според съда и наличието на втората предпоставка, която е част от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 8 ДОПК.

Твърди се от ревизиращите, че задълженията на дружеството са определени с издадени ревизионни актове РА№ Р-16002620005567-091-001/07.06.2021 г. и РАПРА№ П-16002621119813-003-001/13.07.2021 г.) и РА № Р-16002621000463-091-001/29.10.2021 г. Твърди се също така, че М. Г. е извършил действията, които според ревизиращите са основание за установяване на отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, през периода от 02.04.2020 г. до 26.02.2021 г. Законът изисква, а трайната съдебна практика (Виж Решение № 9906 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14624/2018 г., I отд.) го потвърждава, че за да бъде ангажирана отговорност на лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК, е необходимо към момента на извършване на действията задълженията, за които се реализира тази отговорност, да са били установени, а действията да са довели до невъзможност за плащане на тези задължения.

Не може да бъде ангажирана отговорност на лицето за задължения, които не са били установени към съответните дати, за които се твърди да са извършвани действия от страна на М. Г., довели до затруднения за дружеството да погаси задълженията си.

Обстоятелството, че действията, за които се твърди, че са извършени от М. Г., са осъществени през период, през който „Е и Н Мегастрой Инвест“ ЕООД не е имало установени публични задължения, изключва и една от задължителните характеристики на тези действия при реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК - да са извършени недобросъвестно.

Липсата на установени задължения към момента на извършването на действията не може да обоснове пряка причинно-следствена връзка между извършването на действията и невъзможността за плащане на задълженията.

Самите действия, без значение дали са извършени добросъвестно или не, не попадат в обхвата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Цитираната норма предвижда следните хипотези:

1. третото отговорно лице да извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, 2. третото отговорно лице да отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.

По делото липсват данни и доказателства, които да установяват, че е налице договор, подписан между „Айкард“ АД и М. Г., действащ в качеството му на пълномощник на „Е и Н Мегастрой Инвест“ ЕООД. Това не се и твърди от.Айкард“ АД. В писмото, подадено от това дружество в отговор на ИПДСПОТЛ № Р-16002621000463-041-001/19.03.2021 г. (лист 128 от делото) се твърди единствено, че М. Г. е приел общите условия за неясно каква услуга на „Айкард“ АД. Доказателства за такова приемане въз основа на конкретно сключен договор в това му качество, предвид спорността на факта не са ангажирани. Необоснован е според съда и изводът на ревизиращите, че М. Г. е извършил онлайн преводи от сметката на „Е и Н Мегастрой Инвест“ ЕООД, както и плащания от ПОС терминал. Ревизиращите не са събрали нито едно доказателство, от което да се установи, че именно М. Г. е наредил и потвърдил въпросните преводи и плащания.

Представеното хартиено копие на „справка в електронен формат с IP адреси за достъп до профила на „Е и Н Мегастрой Инвест“ ЕООД (лист 227 - лист 230 от делото) - единственото доказателство, събрано в хода на настоящото ревизионно производство, не е годно да установи това обстоятелство. Самата справка не съдържа подпис и не е ясно кой е неин издател.

В допълнение към гореизложеното по отношение на материално правната законосъобразност на оспореният РА, съдът приема за недоказана и следващата предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 8 ДОПК, а именно наличие на неплатежоспособен длъжник. Неплатежоспособността на търговеца може да се предполага при предпоставките уредени в ТЗ, но същата се констатира като безспорно установен факт с решението за откриване на производство по несъстоятелност, с което съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и определя началната й дата (чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ). Както вече се спомена, данъчни задължения, включително солидарна отговорност за чужди данъчни задължения, не могат да се установяват на база на предположения. Най-малкото, по отношение на неплатежоспособния длъжник е необходимо да бъде открито производство по несъстоятелност или да е подадена молба за откриване на такова производство. Едва тогава би била налице една от предпоставките на чл. 19, ал. 8 ДОПК - наличие на неплатежоспособен длъжник. Доказателства в тази насока не се ангажираха.

На основание чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в настоящия процес носител на доказателствената тежест да установи/докаже наличието на тези елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] при ЦУ на НАП. При липсата на доказателства, които да установяват горните факти, явяващи се предпоставки за изпълнение на фактическия състав на нормата на чл. 19, ал. 8 ДОПК, реализирането на отговорност на М. Г. на това правно основание е в противоречие с изискванията на материалния закон.

В конкретния случай не е налице нито скрито съучастие, нито явно, фактическо управление или представителство, поради което нормите на чл.19 ДОПК не са приложими по отношение на М. Г. за задълженията на "Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД.

Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваният ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. Предвид изхода на делото и направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноските по делото същото като основателно и доказано в претендирания размер на 16 010. 00 лева, включващо заплатена дължима държавна такса в размер на 10. 00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 16 000. 00 лева следва да бъде уважено и да бъде осъдена ответната дирекция да заплати на жалбоподателя тази сума.

Водимо от гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1 и чл. 161, ал.1 ДОПК Административен съд Благоевград,