Решение № 105 от 26.8.2022 г. на Районен съд - Харманли по дело № 357/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на КР. Д. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Харманли, бул. ••••• против Наказателно постановление № 22-0271-000270 от 01.03.2022г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400, 00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от К.К., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че същото е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Твърди, че процесните АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същевременно административното нарушение не било констатирано по надлежния ред и било необосновано, тъй като липсвали доказателства за извършването му. Оспорва се дадената правна квалификация на твърдяното за извършено нарушение. Посочва се, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде ангажирана, тъй като е погасена по давност. Приложим бил институтът на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят К.К., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат А., който пледира за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски. Представя писмено становище с изложени подробни съображения по същество на делото. Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: На 07.02.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 372275 от свидетеля СЛ. Г. СЛ. на длъжност младши полицейски инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на с••м•• К., за това, че на 07.02.2022г. около 16: 30 часа в гр. Харманли по ул. „Македония“ до бензиностанция „Петрол“ в посока към гр. Хасково жалбоподателят управлявал лек автомобил Мерцедес Е320 ЦДИ, собственост на Д•••К•Д•, който е бил регистриран на територията на Република България, без задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения. На същата дата – 07.02.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта. Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-000270 от 01.03.2022г. от П•Д•П• на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 19.01.2022г., с което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400, 00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя С.С.. От показанията на свидетеля С. се разкрива фактическа обстановка идентична с направената в процесното наказателно постановление. Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата. От приетата по делото справка за сключена „Гражданска отговорност“ се установява, че за процесния лек автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с период от 07.02.2022г. от 20: 00 часа до 06.02.2023г. до 23: 59 часа. Същият факт се установява и от приетата по делото застрахователна полица № BG/05/122000443767 oт 07.02.2022г. Застрахователната полица е била издадена на 07.02.2022г. в 17: 03 часа. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна: По допустимостта на жалбата: Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 10.06.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 31.05.2022г. Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити. По основателността на жалбата: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма. Разпоредбата на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ определя компетентните лица да издават актове за установяване на административни нарушения по КЗ и наказателни постановления. Съгласно посочените разпоредби за нарушения на чл. 638, ал. 1-3 и ал. 5 и чл. 639 от КЗ актове се издават от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП, а наказателните постановления от директора на областна дирекция на МВР, в чийто район е установено нарушението или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена заповед № 1253з-26 от 19.01.2022г. на ВПД Директор на ОДМВР Хасково, съгласно която са определени длъжностните лица, които могат да издават НП за нарушение на чл. 638, ал. 1 – 6 и чл. 639 от КЗ. Видно от съдържанието й такова правомощие имат началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ и групи „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково. В съдържанието на процесното НП е посочено, че се издава от П•Д•П• на длъжност началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, без обаче изрично да е посочено в кой сектор или на каква група. Доколкото със заповедта се оправомощават единствено началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ и групи „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково непълното посочване на длъжността на издателя на оспореното наказателно постановление не позволява извършването на проверка дали същото е издадено от компетентен орган. Непълното изписване на длъжността на издателя на процесното наказателно постановление представлява нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Посочената разпоредба изисква като задължителен реквизит в наказателното постановление да са посочени три имена и длъжност на лицето, което го е издало. Това изискване обезпечава законосъобразното формиране на изводите относно материалната, териториалната и персонална компетентност на наказващия орган към датата на издаване на наказателното постановление. Неизпълнението му обуславя цялостна отмяна на санкционния акт, независимо дали в действителност е издадено от компетентен орган, тъй като съдът няма как да извърши тази проверка. В допълнение следва да се посочи, че изискването на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН няма да се счита за изпълнено дори тогава, когато по преписката са налични всички индивидуализиращи данни за наказващия орган, ако те не са обективирани в наказателното постановление, а в друг документ по преписката. С оглед направените изводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено. По разноските: С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя. Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези разноски, за които е доказано да са реално извършени. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350, 00 лева е платено „в брой“ - следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане. Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в размер на 400 лева е 300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и в полза на жалбоподателя следва да се присъди минималният размер предвиден от закона. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,