Решение № 241 от 27.7.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 395/2022 г.

Производство по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 7 от 15.03.2022 г. по НОХД № 55/2022 г., Кюстендилският окръжен съд, НО, е признал подсъдимия А. Р. Д. български гражданин, осъждан, с начално образование, неженен, безработен, ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.•••, ул. „•••“, № •, за виновен в това, че:

1. На 19.10.2021 г. в гр.Кюстендил, през отворен прозорец на кабинет на първи етаж на административна сграда на Областна дирекция „Безопасност по храните", намираща се на ул.„Цар Освободител“ № 338, противозаконно е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 170 лева и дамска чанта на стойност 32.00 лева, всички вещи на обща стойност 202.00 (двеста и два) лева, от владението на собственика С. С. М. от гр. Кюстендил, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК, след като е бил осъждан с Определение по НОХД № 162/2017 г. по описа на КнРС, в сила от 08.07.2017г., с което на основание чл.25, ал.1, във вр, с чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание по НОХД 162/2017г., по НОХД № 653/2017г. и НОХД № 1992/2016г. всички по описа на КнРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 18 (осемнадесет) месеца; и с Определение по ЧНД № 472 от 2020г., с което на основание чл.25 от НК му е наложено общо наказание по НОХД № 492/2019г. по НОХД № 380/2019г. по описа на КнРС, в сила от 09.07.2020г., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, поради което и на основание по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК, и във връзка с чл.36, 37 и 58а, ал.1 от НК и във вр. с чл.371, т.2 от НПК и във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 (девет) години, което е намалено при условията на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години.

1. За периода от 15: 38: 42 ч. на 19.10.2021 г. до 15: 45: 27 ч. на 19.10.2021 г. в гр.•••, обл.•••, в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, на десет пъти, чрез използване на платежен инструмент - дебитна карта №••••••••••••• издадена от „ЦКБ" АД на името на С. С. М. с ЕГН ••••••••••, от гр.•••, обл.•••, без съгласието на титуляря С. С. М. извършил 10 на брой тегления от АТМ на „ПИБ" АД гр. София, находящ се на ул. „Яворов" № 6 в гр. Кюстендил от терминал AFIB2502, всяко от тях в размер на 400 лв., в общ размер 4000 (четири хиляди) лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл.36, 37, 58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК и във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години, което е намалено при условията на чл.58а, ал.1 от НК, с 1/3 и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок о т 4 (четири) години, като е наложено и предвиденото кумулативно наказание „глоба“ в размер на 4000 лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия Д. е наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от двете – „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗИНЗС, като към това най-тежко наказание, на основание чл.23, ал.3 от НК, съдът е присъединил и наказанието „глоба“ в размер на 4000 лева, платими в полза на държавата.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и задържан по ЗМВР, считано от 04.11.2021 г. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата, подсъдимият А. Р. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец С. С. М., сумата 4202.00 лева, представляваща обезщетения за претърпените от пострадалата в резултат от престъпленията имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, от които 202.00 лв. за престъплението по чл.196, ал.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК и 4000.00 лева за престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както и държавна такса в размер на 168.00 лева, за уважените граждански искове.

В тежест на подсъдимият А. Д. са възложени и сторените на досъдебното производство разноски, в размер на 232.95 лева, платими по сметката на ОД на МВР, както и 5.00 лева държавна такса, по сметката на Кюстендилски окръжен съд, за служебно издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК, първоинстанционната присъда е обжалвана от служебния защитник на подсъдимия и от самия подсъдим.

В депозираните две жалби на защитника се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Наложеното на подсъдимия наказание от девет години, за извършеното от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, при максимум на наказанието от 10 години, според защитника, е крайно завишено. Макар и подсъдимият да е бил осъждан и престъпленията да са били извършени в условията на опасен рецидив, подсъдимият бил дал обяснения по случая, признал фактите и обстоятелствата по събраните доказателства и пожелал съкратено съдебно следствие, като изразил и съжаление за стореното от него. Според защитника, за престъплението по чл.196 от НК, наказание в средния размер – 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, редуцирано с 1/3, на 2 години „лишаване от свобода“, би било по-справедливо наказание.

По отношение на престъплението по чл.249, ал.1 от НК, защитникът счита, че наложеното наказание следва да е за срок от 4 години „лишаване от свобода“, редуцирано с 1/3 – на 2 години и 8 месеца.

В заключение защитникът моли за изменение на първоинстанционната присъда, в посока намаление на наказанията на подсъдимия, както и намаление на определеното общо най-тежко, измежду двете наказания, наказание „лишаване от свобода“ до 3 години и 6 месеца.

В саморъчно написаната си жалба /именована „касационна“/, подсъдимият също възразява по отношение на отмерените срокове на наказанията „лишаване от свобода“, наложени за извършените от него две престъпления, както и по отношение срока на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, като ги определя като крайно несправедливи, неоснователно завишени и в противоречие с визираните в чл.36 от НК цели. Такива наказания, според подсъдимия, били налагани за престъпления, извършени с по-голяма дързост, отличаващи се с по-голяма обществена опасност, при които с принуда, довела до физически наранявания, са били налагани много по-леки наказания. Подсъдимият счита, че при отмерване на наказанията му, съдът бил отчел само отежняващите вината му обстоятелства, като обремененото му съдебно минало, без да е отчел смекчаващите вината му обстоятелства, като пълното му съдействие по разследването, от задържането му, до произнасянето на присъдата, както и изразеното му искрено съжаление за извършените престъпления. В заключение, подсъдимият моли за изменение на атакуваната от него присъда, в частта на наложеното наказание, като претендира за намаляване размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.322 от НПК писмено възражение срещу жалбите не е депозирано от Окръжна прокуратура - Кюстендил.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕД Софийския апелативен съд, назначеният от САС служебен защитник поддържа доводите в писмената жалба. В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият А. Р. Д. се солидаризира с казаното от защитника си.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура излага съображения за законосъобразност на постановената присъда и заявява искане за потвърждаване.

В предоставеното право на последната дума подсъдимият Д. моли въззивната му жалба да бъде уважена.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното: по жалбата на подсъдимия:

Релевираните в жалбата доводи са били поставени и пред първата инстанция, били са разгледани и са получили правилно разрешение в изготвените мотиви. Събраните доказателствени източници не дават основание да се направят различни от приетите от първата инстанция изводи, както по отношение на приетата квалификация и авторството на деянието, така и относно вида и размера на наказанието, поради което и за настоящия състав същите се явяват неоснователни.

Производството пред първата инстанция е било проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК (съкратено съдебно следствие) при условията на чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият изцяло е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти.

Независимо от заявената от подсъдимия позиция и направените от него самопризнания, целящи от друга страна и възползване от по- благоприятните последици по прилагането на диференцираната процедура по чл.373, ал.2 НПК е необходимо да се подчертае, че тези самопризнания са били изцяло подкрепени от доказателствата по делото и обвинението доказано.

При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. От фактическа страна е установено, че подсъдимият А. Р. Д. е многократно осъждан (над 30 пъти), видно от препис- извлечения от бюлетините на съдимост.

Последните му осъждания са както следва:

С определение към споразумение № 121/22.06.2017г. по НОХД № 162/2017г. по описа на Кюстендилски районен съд, в сила от 08.07.2017 г., на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание за престъпленията по НОХД № 162/2017г. и наказанията по НОХД № 653/2017г. и НОХД № 1992/2016 г. всички по описа на Кюстендилски районен съд, а именно най-тежкото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца. Наказанието е изтърпяно на 19.09.2018 година;

С определение към споразумение № 35/28.02.2020 г. по НОХД № 492/2019 г. по описа на Кюстендилски районен съд, в сила от 22.12.2021 г., на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, му е наложено общо наказание измежду влезлите в сила присъди по НОХД 492/2019 г. и НОХД № 380/2019 г. и двете по описа на Кюстендилски районен съд, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. На основание чл.24, ал.1 от НК, размера на наложеното общо наказание е увеличен с 4 месеца. Наказанието е изтърпяно на 21.04.2021 година.

Свидетелка С. С. М. е от гр. Кюстендил. Като клиент на „ЦКБ" АД, клон гр.Кюстендил имала открита сметка с № •••••••••••. В тази връзка е била издадена дебитна карта №-•••••••••••••.

На 19.10.2021 г., подсъдимият А. Д. и свидетелката З. Р. от гр.

Кюстендил, с която живеел на семейни начало от 7-8 месеца, се намирали пред административната сграда на Областна дирекция „Безопасност по храните“, находяща се на ул. „Цар Освободител“ № 338 в гр.Кюстендил. През отворен прозорец на кабинет, намиращ се на първия етаж на административната сграда, ползван от свидетелката С. М., подсъдимият Д. видял дамската чанта на свидетелката, поставена на бюро до прозореца. Прозорецът бил на около 1.20 -1.40 метра от земята. От външната страна на прозореца била монтирана метална решетка с отвори в нея, позволяващи дамската чанта да се промуши през тях и открадне. В стаята нямало никой. Подсъдимият Д. съобразявайки се с височината на прозореца, местоположението на чантата и описаната обстановка, решил да открадне чантата.

От близките до сградата храсти, подсъдимият Д. откъснал една пръчка с дължина и дебелина, даваща му възможност да достигне чантата и я повдигне. С пръчката бръкнал през прозореца, повдигнал чантата през дръжките и я приближил до решетката. Промушил дамската чанта през решетката, взел я във свое владение, скрил я под якето си и със свидетелката Р. тръгнали към квартал „Изток“.

Достигайки до най-близкия контейнер за смет, подсъдимият Д. изсипал в него съдържанието на откраднатата чанта. От нея изпаднали дамски принадлежности, документи, ключове, пари и дебитна карта. Взел парите, които били около 170 лева и дебитната карта на М., към която било прикрепено листче с написани на него четири цифри. Виждайки кода към картата, подсъдимият решил, че може да изтегли пари от сметката на пострадалата и се насочил, придружен от свидетелката Р., към банкомат с тази цел.

Към 15: 30 часа, подсъдимият Д. и свидетелката Р. стигнали до сградата на поликлиниката в гр. Кюстендил, намираща се на ул. „Яворов“, където имало банкомат - АТМ на „ПИБ" АД гр. София, с № AFIB2502. Към 15: 35 часа, подсъдимият Д. вкарал в банкомата откраднатата от него банкова карта и започнал да изписва цифрите от листчето, прикрепено към картата. Успял успешно да изтегли 400 лева. Така, за времето от 15: 38: 42 ч. до 15: 45: 27 ч. на 19.10.2021 г., с десет последователни тегления чрез платежния инструмент - електронна дебитна карта №••: ••••••••••, всяко на стойност от 400 лева, изтеглил от сметката на свителката М., с № ••••••••••• в „ЦКБ" АД общо сумата от 4000 лева.

Свидетелката Р. не участвала в престъпната дейност на подсъдимия Д., а през цялото време стояла от страни и наблюдавала действията му. При тегленето на парите Д. бил облечен с тъмносиньо яке, с поставена черна качулка на главата, с черен панталон и черни обувки. В този вид бил заснет от камерите на банкомата.

След като изтеглил парите от сметката на свидетелката М., подсъдимият Д. и свидетелката Р. отишли в магазин „Мания“, откъдето подсъдимият купил на свидетелката Р. дрехи на стойност от около 100 лева. До началото на месец ноември 2021 година, останалите пари били изхарчени от подсъдимия и свидетелката Р. в Кюстендил, Дупница и София, за покупка на вещи, храна, ползване на хотел и други.

На 04.11.2021 година, подсъдимият Д. бил задържан от органите на полицията, като пред свидетелите К. и А. направил пълни самопризнания. Същите съответстват и с показанията на свидетелката Р., описваща като очевидец механизма на извършените от подсъдимия Д. престъпления.

В хода на разследването са назначени и изготвени техническа (лицево разпознавателна) и оценителна експертизи.

За да приеме изложената фактическа обстановка, съдът прецизно е обсъдил всички доказателства. Приел е за установена по несъмнен начин въз основа на събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени материали: направеното от подсъдимият Д. признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт пред КнОС, (подкрепено от доказателствата), от протокола за разпит на обвиняем на ДП в присъствие на защитник- л.35 от ДП, извлечение от ЦКБ на името на титуляра на сметката С. М. за периода от 01.10.2021 г. - 20.10.2021 г.- л.11 от ДП, протокол за доброволно предаване на 21.10.2021 г., удостоверяващ предаване на 1 бр. запис на охранителна камера- л.14 от ДП, от протоколите за разпит на св. М.- л.45, св. Зл.Р.- л.46, св.К.- л.48, св. А.- л.49, от СТЕ по протокол № 458/05.11.2021 г. на вещото лице В. П., от СОЕ на вещото лице М. Д.- л.59 от ДП, от протокол за следствен експеримент от 09.11.2021 г.- л.64 от ДП и приложен към него фотоалбум, искане за оспорване на транзакции с банкова карта от 20.10.2021 г. - л. 74 от ДП, справка за съдимост- л.38- 44 от ДП и преписи - извлечения от бюлетините за съдимост, събрани от КнОС, както и въз основа на приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приети и прочетени в съдебно заседание.

От изготвената съдебно техническа експертиза № 458/05.11.2021 г. (л.52 от ДП) на запис от охранителна камера, е установено, че лицето, заснето от камерата на АТМ на „ПИБ" АД гр. София AFIB2502, извършващо тегленията чрез платежния инструмент карта №•••••••••••••, за времето от 15: 38: 42 ч. до 35: 45: 27 ч. на 19.10.2021год. е идентично с подс. Д.. Съдебно-оценителната експертиза ( л.62 ДП) е установила, че стойността на отнетата дамска чанта е 32.00 лв.

В хода на разследването е извършен и следствен експеримент с оглед безспорно изясняване достоверността на описания от обвиняемия в показанията му механизъм на извършената кражбата на дамската чанта. От проведения експеримент (вж.протокол за следствен експеримент- л.64 от ДП по указания ред в чл.166 - чл.168 НПК), е установено, че с оглед разположението на прозореца, находящ се в сградата на ОДБХ, е възможно отнемането на чантата на пострадалата да съответства на посочения по- горе начин.

Правилно в мотивите си съдът е посочил, че всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства са безспорно установени. Съдът е изготвил мотивите си при спазване разпоредбите на чл.305 ал.3 НПК, като е посочил какви обстоятелства е приел за установени и въз основа на какви доказателства, посочил е от кой факт, какви изводи са направени.

При анализа на доказателствата, съдът е отделил особено внимание на показанията на св. М. и на св.Р.. В показанията на пострадалата и на св.Р. не са били констатирани противоречия и логически несъответствия и съвсем правилно са били използвани за сигурна основа на фактическите констатации на съда, като по съдържанието си са напълно годни да обосноват осъдителните изводи на присъдата. В случая липсват обективно доказани обстоятелства, които да накърнят достоверността на обсъжданото доказателствено средство. По делото липсват каквито и да са данни, поставящи под съмнение добросъвестността им, показанията им са депозирани с максимална точност и пълнота, обективни, подробни и убедителни. Съставените по делото протоколи не само от формална външна страна са отговаряли на изискванията на закона, но и са съдържали верни констатации. Съдът е обсъдил и обосновал изводите си и със заключението на назначените и изслушани експертизи, които е преценил като пълни и точни, отговарящи на всички поставени въпроси. Оценителната експертиза е установила вида и стойността на отнетите вещи.

За съставомерността на деянията:

Относно правната страна обосновано и в съответствие с доказателствата по делото решаващият съд е приел, че деянието се субсумира по чл.196, ал.1 т.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“и б.“б“ от НК и по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. На база събраните по делото доказателства, правилно решаващият съд е приел за безспорно установено, че на инкриминираната дата през отворен прозорец на кабинет на първи етаж на административна сграда на Областна дирекция „Безопасност по храните", намираща се на ул. "Цар Освободител" № 338, подсъдимият е отнел от владението на пострадалата инкриминираните движими вещи (индивидуализирани по вид и стойност от първата инстанция), без нейно съгласие със съзнанието, че прекъсва трайната фактическа власт на собственика, неправомерно установявайки своя с намерение противозаконно да ги присвои. С оглед предходните осъждания на подс. Д., случаят е немаловажен и деянието е извършено в условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл. 29, ал. 1, 6. "А" и б. "Б" от НК.

Обосновано е прието от решаващия съд, че от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици, (съзнавал е, че отнема чужди движими вещи, без съгласието на собственика им) и е искал тяхното настъпване.

Подсъдимият е признат за виновен и осъден, и за извършеното от него престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. При наличната фактическа обстановка квалификацията е законосъобразна.

Безспорно е доказано, че на 19.10.2021 г. за времето от 15: 38: 42 л. на 19.10.2021 г. до 15: 45: 27 часа в гр. Кюстендил, при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент - дебитна карта № • ••••••••••••, издадена от ЦКБ АД на името на С. С. М., без съгласие на титуляра, като извършил транзакция – изтеглил сумата от 4000 лева(четири хиляди лева), като деянието не съставлява по-тежко престъпление. В случая са налице обективните и субективни признаци, като елементи от фактическия състав на предявеното срещу подсъдимия престъпление. Изпълнителното деяние е било насочено към използване на платежен инструмент и данните от него, без съгласието на титуляра.

Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление.

Извършени са десет деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление (това по чл.249 ал.1 НК) при една и съща обстановка през непродължителни периоди от време, като деянията са извършени при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

От субективна страна са били осъществени при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че използва чужд платежен инструмент, без съгласието на титуляра, както и че причинява вреди чрез изтеглянето на сумите, както и че използвайки платежния инструмент за получаване на парични средства, които не му се следват и не са негови, е целял да присвои и неправомерно да се разпореди с тях.

По отношение на наказанието настоящият въззивен състав намира, че няма нарушение на правилата за индивидуализация и същото не е завишено. По принцип съдът е обсъдил релевантните обстоятелства и прецизно ги е посочил. Всички установени по делото обстоятелства за личността на подсъдимия и за обществената опасност на деянието са обсъдени и правилно оценени. Налице е не само висока степен на обществена опасност на деянието, но и на дееца. Въпреки младата си възраст, до момента той е осъждан многократно (общо 30 пъти) с влезли в сила съдебни актове, като голяма част от престъпленията са за извършени престъпления против собствеността. Наказанието по последното осъждане е изтърпяно на 21.04.2021 год., като настоящата престъпна дейност е осъществена шест месеца след като подсъдимият е бил освободен от затвора. Това разкрива установени трайни асоциални навици и демонстрирана престъпна упоритост, характеризиращи от своя страна дееца като личност с висока степен на обществена опасност. Лошите характеристични данни на подсъдимия, изразяващи се в многократните предишни осъждания, главно за квалифицирани престъпления против собствеността на гражданите, отчитайки и високата степен на обществена опасност на конкретните деяния и начина на извършването им, трайно демонстрирано поведение за несъобразаване с обществения ред и незачитане на личната и имуществена неприкосновеност, е извод за завишена лична обществена опасност. Наложените с влезли в сила присъди и изтърпени предходни наказания не са изиграли поправителното, възпитателно и предупредително-възпиращо въздействие. Затова според въззивният съд не са налице обстоятелства, за определяне на наказание към законоустановения минимум, в каквато насока е пледоарията на защитника.

Правилно съдът е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства- високата степен на обществена опасност на деянията, високата лична степен на обществена опасност на дееца, наличието на вреди и е определил наказанията при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчел е едно единствено смекчаващо отговорността обстоятелство- доброто процесуално поведение на подсъдимия, доколкото същият не е създавал пречки пред разследването след установяването му. В случая този подход на съда изцяло се споделя от настоящата инстанция.

При определяне на наказателната санкция за извършените от подсъдимия Д. престъпления по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, първостепенният съд се е ръководил от правилото на чл.54 от НК и е приложил разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК, индивидуализирайки наложените наказания „лишаване от свобода“(по чл.196 от НК малко под законоустановения максимум, а именно в размер на 9 години, а с редукцията в размер на шест години). По отношение престъплението по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК е определил наказание от шест години лишаване от свобода, а с редукцията в размер на четири години и глоба в размер на 4000 лв. На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК съдът е наложил общо наказание в размер на шест години лишаване от свобода и е присъединил и наказанието „глоба“ в размер на 4000 лв.

По отношение самопризнанието и настоящият състав намира, че в конкретният случай е налице формално волеизявление за признание на фактите и правилно то не е третирано допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство. Независимо, че подсъдимият е направил признания, престъпната му дейност е била разкрита в хода на досъдебното производство в резултат от ефективната дейност на компетентните органи. Предвид изложеното САС намира, че наказанието е справедливо, неговият размер не е завишен, общият обем наказателна принуда е правилно определен и целите на индивидуалната и генералната превенция биха били изпълнени.

Съображенията, изложени от защитника пред въззивната инстанция- признатите от последния факти и вината му за извършеното престъпление, младата му възраст и изразеното му съжаление, не могат да са доминантни, поради което и не се споделят от настоящият съд. Младата възраст на подсъдимия също не може да бъде основание за смекчаване на наказателната му отговорност, тъй като от една страна човек на 36 година (възрастта му към дата на деянията), е вече с изграден характер и укрепнала в интелектуален и волеви аспект психика, а от друга-макар и сравнително млад, подсъдимият е вече с богато криминално минало, поради което изобщо не може да става дума за евентуално младежко увлечение.

От друга страна прави впечатление, видно от приложената по делото справка за съдимост, че наложените на подсъдимия наказания по тридесетте му предходни осъждания за престъпления, част от тях са постановени в производства по реда на глава 27-ма от НПК. Това обстоятелство е показателно за „отработено“ поведение от страна на подсъдимия, по време на водено срещу него наказателно производство, целящо благоприятен процесуален изход за него.

Поради това, че настоящото съдебно производство е било проведено по реда на глава 27-ма от НПК, според въззивния съд по изложените по-горе съображения, наказанието на подсъдимия правилно е било определено. Деянията по чл.196 и чл.249 от НК са извършени в реална съвкупност, поради което на основание чл.23 от НК, законосъобразно е било определено едно общо наказание измежду наложените за тях санкции. Общото наказание в конкретния случай следва да бъде "лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) години и присъединеното наказание „глоба“ в размер на 4000 лв., като в този смисъл присъдата следва да бъде потвърдена.

Така определеното наказание по размер ще въздейства предупредително и възпиращо върху подсъдимия с оглед целите, предвидени в чл.36 от НК и съотвествува на принципа закрепен в чл.35, ал.3 от НК. Налагането на по-леко наказание, не би допринесло за дисциплиниране на дееца, а същевременно и би показало на обществото, че подобни прояви са крайно неприемливи.

С оглед гореизложеното, жалбата на подсъдимия се явява неоснователна. Настоящият съд намира, че първата инстанция правилно е извела, с оглед доказаността на обвинението, основателността и размера на предявения от пострадалата С. С. М. граждански иск, за претърпените от нея имуществени вреди, в размер на 4202.00 лева. Безспорно описаните по-горе отнети от нейното владение вещи, са в пряка причинна връзка с престъплението извършено от подсъдимия Д.. Размерът на тези вреди е доказан, посредством предвидените в НПК способи, а именно свидетелските показания на пострадалата, съдебнооценителната експертиза, както и признанията на подсъдимия, поради което не са налице основания за намаляване на техния размер.

Правилно е приложена и разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, със зачитане и приспадане при изпълнение на наложеното на подсъдимия Д. наказание „лишаване от свобода", времето, през което е бил фактически задържан със Заповед за задържане по ЗМВР и с МНО „задържане под стража", считано от 04.11.2021г. до влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, правилно в тежест на подсъдимия А. Р. Д. са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на 232.95 лева, 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, както и държавната такса върху уважения граждански иск, в размер на 168.00 лева.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не констатира основания за изменяване на присъдата или такива, налагащи нейната отмяна, поради което и на основание чл.338, във връзка с чл.334, т.6 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав