Решение № 2020 от 22.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 179/2025 г.

Административен съд - Благоевград22.04.2025 г.докладчик Димитър Думбанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194/18.12.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 677/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич. ОСЪЖДА „Ц.Б.С.-2009“ ООД с ЕИК 200855503, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя В. М. Б., да заплати на Националната агенция за приходите – [населено място], сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Ц.Б.С.-2009“ ООД с ЕИК 200855503, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя В. М. Б., подадена чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт С. Х., против Решение № 194/18.12.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 677/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 779420-F755785/18.07.2024 г., на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в случая забраната въведена с разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) е била спазена от дружеството-жалбоподател. Излагат се съображения, че описаната фактическа обстановка е с незначителна обществена опасност, респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, съответно са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай. По изложените в жалбата аргументи, се иска отмяна на решението, алтернативно да се приложи чл.28 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение. Релевира се възражение за претендираните от насрещната страна разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Х., който поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Петрич е потвърдил Наказателно постановление № 779420-F755785/18.07.2024 г., на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което на „Ц.Б.С.- 2009“ ООД, за нарушение на чл. 9, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), на основание чл. 103 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 (две хиляди) лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че визираното в НП нарушение и неговото авторство са безспорно доказани, същото е квалифицирано правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наред с горното е извел, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което с издаденото НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството - касатор. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Имуществената отговорност на „Ц.Б.С.- 2009“ ООД е ангажирана за това, че при извършена на 04.01.2024 г. в 13.30 часа, проверка в обект – игрална зала за хазартни игри – „ЕФБЕТ“, находяща се в [населено място], [улица], в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Ц.Б.С.-2009“ ООД, е установено, че дружеството-жалбоподател, като организатор на хазартни игри не е изпълнил задължението си регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗХ, а именно в хода на проверката при извършен оглед на входа на обекта е установено, че на входната врата е поставен надпис „Кештерминал“ и в игралната зала има поставено устройство „Кештерминал“. Резултатите от извършената проверка са документирани с Протокол за извършена проверка № 0004180/04.01.2024 г., към който е приложен и снимков материал (л. 32 от първоинстанционното дело). От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на чл. 9, ал. 6 от ЗХ, която норма по императивен начин регламентира забраната на игрална зала да се поставя наименование, различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри“. Кореспондиращата на извършеното нарушение санкционна разпоредба на чл. 103 от ЗХ определя, че организатор на хазартни игри с игрални автомати, който постави наименование на игрална зала, различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри“, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева. В настоящия случай, не е спорно, че „Ц.Б.С.-2009“ ООД има качеството на организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, съгласно представеното Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-10476/19.12.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП /на л. 23 от първоинстанционното дело/ за игрална зала, находяща се в [населено място], [улица]. С оглед на гореизложеното, настоящия състав на касационната инстанция напълно споделя извода на районния съд, че установеното при проверката безспорно уличава дружеството в нарушаване на забраната по чл. 9, ал. 6 от ЗХ. При извършената на 04.01.2024 г. проверка в стопанисвания от дружеството – касатор обект е констатирано наличието на надпис „Cashterminal“ на входната врата. Като именно по този начин е извършено поставянето на наименование, различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри“, в каквато насока е формулирано административното обвинение. Относно тези факти, както в хода на административнонаказателното производство, така и в съдебното производство са събрани категорични доказателства. От показанията на свидетелите М. Н. – актосъставител и М. П. - свидетел по констатиране на нарушението и съставяне на АУАН, по несъмнен начин се установява, че на входната врата на обекта е имало поставен надпис изписан на латиница „Cashterminal“. В показанията си свид. Н. е категоричен, че е видял на входната врата на игралната зала поставен надпис на латиница „Cashterminal“, като този факт не се отрича и от касатора. Ето защо, предвид наличието на категорични данни, че именно дружеството–жалбоподател стопанисва процесния обект, както и че на входа на обекта е установено, че на входната врата е поставен надпис изписан на латиница „Cashterminal“, следва категоричният извод, че от страна на дружеството – касатор е осъществен съставът на чл. 9, ал. 6 от ЗХ, поради което отговорността му е ангажирана законосъобразно. По тези съображения доводите в жалбата за процесуална незаконосъобразност на НП, са неоснователни. Същото е издадено, а предхождащият го АУАН е съставен от компетентни органи, спазени са сроковете, формата и редът при издаването им респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 9, ал. 6 от ЗХ. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, по отношение описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. От своя страна процесното НП, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: името и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелствата, при които е извършено. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а АУАН и НП са надлежно връчени. Неоснователно е и наведеното в касационната жалба възражение, че при извършената проверка на процесния обект – игрална зала за хазартни игри не е имало надпис „Кештерминал“, изписан на кирилица, както е описано в издаденото наказателното постановление и в съставения АУАН. Съдът счита, че макар в процесното наказателно постановление да е изписано на кирилица „Кештерминал“, а не на латиница „Cashterminal”, както е в действителност, то в случая не е налице процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като за касатора не е създадена неяснота относно факта за какво нарушение е ангажирана имуществената му отговорност. Съдът намира за неоснователно и възражението на касатора, че се касае за „маловажен случай“. Законодателят е преценил, че подобно нарушение е с висока степен на обществена опасност, което ясно личи от размера на предвидената санкция. В конкретния случай не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение. Изискването на закона е ясно и категорично – забрана на игрална зала да се поставя наименование, различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри“. Следва да се отчете и фактът, че предвиденият по отношение на хазартната дейност контрол е засилен, както и отговорността при нарушения по ЗХ, поради което и нарушенията на неговите разпоредби се отличават с по-висока степен на обществена опасност. Поради това, законодателят е определил този вид деяния поначало като такива с висока степен на обществена опасност, което е видно от вида и размерите на определените за тях санкции. В тази връзка, размерът на наложената санкция от 2000 лева правилно е определена в рамките на установения в чл. 103 от ЗХ минимален размер, съответстващ на тежестта на конкретното нарушение. Поради изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството - жалбоподател, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно. Предвид гореизложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Предвид изхода от спора, искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба за настоящата инстанция, е основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, който размер се определя съобразно фактическата и правната сложност на делото, обема на осъществената защита и обстоятелството, че пред касационната инстанция е проведено само едно съдебно заседание. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград

Цитирани разпоредби

21