Решение № 831 от 4.3.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 15909/2022 г.

Производството е по реда на чл.295, ал.3 /предишна ал.2/ Закон за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, обнародван ДВ бр.15 от 16 февруари 2018година, в сила от същата дата - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.8 от 25 януари 2023година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година. Образувано е по жалба на “АЛАРИК СЕКЮРИТИС“ООД, подадена срещу наказателно постановление №Р-10-271, издадено на 15 ноември 2022година от заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл.290, ал.9, т.13, предл.първо вр. ал.5, предл.първо ЗПФИ, на юридическото лице е наложена “имуществена санкция“, в размер 5 000лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.7, ал.1 вр. чл.20, ал.1, изр.първо вр. чл.6, ал.2, т.3 ЗПФИ, изразило се в това, че в периода от 21 януари 2021година до 30 септември 2021година, в град София, в качеството на инвестиционен посредник, “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД е сключило по занятие за собствена сметка шест сделки с финансови инструменти - валутни фючърси, без да е притежавало лиценз за извършване на такъв вид инвестиционна дейност. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.295, ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.8 от 25 януари 2023година вр. чл.59, ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено в несъответствие с приложимите и относими материалноправни и процесуалноправни разпоредби и поради несъстоятелност и недоказаност на нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение. В подкрепа на защитната теза на жалбоподателя е релевиран довод за неспазен приложим срок с давностен характер по чл.34, ал.1 ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство, освен това и по същество е оспорено осъществяването на състава на вмененото нарушение, предвид факта, че жалбоподателят е разполагал с “пълен лиценз” за извършване на инвестиционни дейности и услуги, на фона и на целта на сключването на значимите сделки, както са изложени подробни съображения за приложимост по казуса, дори в хипотезата на формално осъществен състав на административно нарушение, на правилото по чл.28 ЗАНН, респ. оценка на стореното като маловажен случай на административно нарушение. Отправено е искане, при благоприятен изход на делото, за присъждане на направените от жалбоподателя деловодни разноски. Защитникът на жалбоподателя - адвокат М. В., САК, легитимирана с пълномощно, приложено като лист 9 от делото, позовавайки се на формираната доказателствена съвкупност, в съдебно заседание поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно, по съображенията, подробни развити в жалбата, акцентирайки на липса на съставомерно деяние. Поддържа и искането за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него деловодни разноски, съобразно списък и разходно-оправдателни документи /лист 91-94 от делото/. Пред съда санкционираното юридическо лице ”АЛАРИК СЕКЮРИТИС“ООД, в процесуалното качество на жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представляващ по закон дружеството. Представителят на въззиваемата страна, с приложено по делото пълномощно /лист 23 от делото/, в съдебно заседание пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, изразявайки, включително чрез депозирани “писмени бележки” /лист 95-98 от делото/, становище за несъмнена установеност на констатираното и квалифицирано като административно нарушение, за което законосъобразно и правилно, при коректно прилагане на относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, в т.ч. при коректна индивидуализация на наложената санкция, а в същото време в изчерпателен порядък е обоснована неоснователността на доводите от защитната теза на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН, при изход на делото, благоприятен за въззиваемата страна. Прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя деловодни разноски и при благоприятен за последния изход на делото. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.295, ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./, не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Настоящият състав на Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на представляващите страните, изразени за целите и в хода на съдебното производство и обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: По делото няма спор, но и се установява, че към 2021година, включително към периода месец януари - месец септември, в правния мир съществувал, надлежно регистриран, правен субект, с фирма/наименование “АЛАРИК СЕКЮРИТИС“, в правната форма на дружество с ограничена отговорност /ООД/, ЕИК 201482151, както, че същият и притежавал лиценз, издаден от КФН с решение №145-ИП от 24 февруари 2011година, обхватът на който бил разширен с решение №577-ИП от 22 юли 2013година, за извършване на дейност като инвестиционен посредник в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, като сред подлежалите на изчерпателно определяне от лиценза инвестиционни услуги и дейности, които имал право по занятие да извършва инвестиционният посредник към 2021година, не попадали сделки за собствена сметка с финансови инструменти, т.е. инвестиционната услуга и дейност по чл.6, ал.2, т.3 ЗПФИ или чл.5, ал.2, т.3 ЗПФИ, обнародван ДВ бр.52 от 29 юни 2007година, отменен ДВ бр.15 от 16 февруари 2018година. Притежавайки лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник, “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД следвало с особено внимание да съблюдава специфичните изисквания на ЗПФИ, подзаконовите нормативни актове по прилагането на същия и на свързаните международни нормативни актове. На основание заповед №З-26 от 19 януари 2022година на заместник- председател на КФН, ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, конкретно определени длъжностни лица при КФН, сред които и свидетел Николай Димитров, извършили проверка, относима към период 01 януари 2021година - 30 юни 2022година, на “АЛАРИК СЕКЮРИТИС“ООД, като поднадзорно лице, за нуждите на която проверка, при положение, че и самата заповед била надлежно връчена на представляващ по пълномощно дружеството, конкретно на 21 януари 2021година, първоначално били изискани документи и информация, обективирани в Искане №1, включително на отправено запитване, условно обозначено като т.30, в насока “инвестиционният посредник сключвал ли е сделки за собствена сметка с финансови инструменти в периода от 01 януари 2021година до датата на представяне на информацията, съотв. и ако отговорът е положителен, посочете вида на финансовите инструменти”, отговорът, предоставен на проверяващия екип, вх.№РГ-03-236-5#2/08.02.2022г. по описа на КФН, от страна на дружеството жалбоподател бил в насока, че “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД не извършвало по занятие сделки за собствена сметка, като за периода от 01 януари 2021година до датата на предоставянето на информацията, в качеството на инвестиционен посредник, било сключило сделки с валутни фучърси, с оглед хеджиране на собствените валутни позиции”. При така даденият отговор, последвало изискване на документи и информация за целите на извършваната проверка, обективирано в Искане №2, включително да се представи “справка за всичките сключени сделки с валутни фючърси /отваряне или затваряне на позиция/ за сметка на ”АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД в периода от 01 януари 2021година до момента на изготвяне на справката...”. Следвал пореден отговор с приложение, включително справки, препоръка от 19 януари 2021година от ръководител Отдел”Управление на риска”, адресирано до управителите на “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД и решение на управителите на дружеството, взето на заседание от 20 януари 2021година, предоставен на проверяващия екип, вх. №РГ-03-236-5#5/22.02.2022г., както вх.№РГ-03-236-5#16/04.03.2022г. по описа на КФН, като видно от така представените материали от страна на дружеството жалбоподател, “целта на сделките с валутни фючърси /сключени при следване решението на управителите на дружеството от 20 януари 2021година, от своя страна взето на база препоръката от 19 януари 2021година на ръководител Отдел”Управление на риска”/, е да се хеджира валутният риск, на който е подложено “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД, възникнал поради различната валутна структура на приходите и разходите на инвестиционния посредник, като делът на приходите в USD е по-голям от дела на разходите в долари, поради което флуктуацията на валутните курсове оказва влияние върху разходите на инвестиционния посредник и от там върху печалбата, целта на хеджираните сделки бе именно да ограничи потенциално негативен ефект от изменението на валутния курс, като инвестиционният посредник взе решение да хеджира около 1 000 000EUR от разходите си чрез покупка на фючърс EUR/USD”, а сключените сделки с валутни фючърси по предоставената от дружеството жалбоподател справка се оказали шест на брой, от които три за покупка и три за продажба на валутни фючърси, сключени в периода от 21 януари 2021година до 13 септември 2021година, включително, конкретно две сделки за покупка на валутни фючърси, сключени на 21 януари 2021година, две сделки за продажба на валутни фючърси, сключени на 15 март 2021година, една сделка за покупка на валутни фючърси, сключена на 18 юни 2021година и една сделка за продажба на валутни фючърси, сключена на 13 септември 2021година. В оформено искане като т.8 от Искане №5 на проверяващия екип, в хронология било изискано предоставяне от дружеството жалбоподател на информация, относима към идентифицираните шест сключени сделки с валутни фючърси - “с каква честота е извършвана преоценката на всяка една от отворените позиции във валутни фючърси, какъв метод за преоценка е използван за всяка една от отворените позиции във валутни фючърси, кой е източникът, от който инвестиционният посредник е получавал информация за цената, по която е извършвана преоценката на отворените позиции във валутни фючърси, по какъв начин счетоводно е отразявана отчетената промяна в стойността на всяка една от отворените позиции във валутни фючърси, след извършена преоценка...”. Следвал отговор, отново с приложение, от страна на ”АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД, вх.№РГ-03-236-5#85/05.05.2022г. по описа на КФН, видно от който “преоценката на всяка една от отворените позиции във валутни фючърси се извършва ежедневно, фючърсите се преоценяват по пазарна цена, източникът на информация за цената, по която е извършвана преоценката, е борса CME GLOBEX - цена затваря за съответния фючърс и промяната в стойността на отворените позиции във валутни фючърси е отразена счетоводно през приходи/разходи за преоценка”. При положение, че въз основа на така предоставените информация и документи се констатирало, че в периода 21 януари 2021година – 13 септември 2021година, “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД, чрез сключването за собствена сметка на конкретно посочените по-горе шест сделки с финансови инструменти /валутни фючърси/, е извършило като по занятие инвестиционни дейности, за които към посоченото време не е имало получен лиценз от КФН, издаден при условията и по реда на ЗПФИ, с писмо, изх.№РГ-03-236- 5/18.05.2022г. по описа на КФН, представляващите по закон дружеството били уведомени за предстоящото образуване срещу “АЛАРИК СЕКЮРИТИС“ООД на производство по установяване на административно нарушение от страна на КФН, като били поканени за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение, на която покана се отзовал представляващ дружеството по пълномощно, а конкретно от свидетел Николай Димитров на една от алтернативно указаните в поканата дати - 20 май 2022година, бил съставен акт №Р-06-194 за установяване на административно нарушение по чл.7, ал.1 вр. чл.20, ал.1, изр.първо вр. чл.6, ал.2, т.3 ЗПФИ, с посочено време на осъществяване, периода от 21 януари 2021година до 13 септември 2021година, местоизвършване град София и посочено да се е изразило в това, че в качеството на инвестиционен посредник, “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД е извършвало инвестционна дейност по занятие, като е сключило за собствена сметка шест сделки с финансови инструменти - валутни фючърси, без да е притежавало лиценз за извършване на такъв вид инвестиционна дейност, а именно за сключване на сделки за собствена сметка с финансови инструменти. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на участвалия в процедурата представляващ по пълномощно на дружеството, нещо повече, в приложимия срок по чл.295, ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.44, ал.1 ЗАНН, от страна на “АЛАРИК СЕКЮРИТИС“ООД било упражнено правото на писмени възражения по акта, оценени обаче за неоснователни, респ. въз основа на акта, на 15 ноември 2022година заместник-председател на КФН, ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, издал атакуваното наказателно постановление №Р-10-271, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на “АЛАРИК СЕКЮРИТИС“ООД, чрез налагането на “имуществена санкция“, в размер 5 000лв., на основание чл.290, ал.9, т.13, предл.първо вр. ал.5, предл.първо ЗПФИ, за осъществения състав на административно нарушение, описано от фактическа и от правна страна подробно и по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване. С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, възприети в акта и в наказателното постановление, предвид естеството на нарушението и начина на установяването му, по делото в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят Николай Димитров, взел и непосредствено участие в установяването на самото нарушение, ангажиран в екипа, извършил проверката на инвестиционния посредник, както са приобщени писмени материали, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но и допълнително постъпили в хода на съдебното производство, представени от страните, но и приложени служебно от състава, а именно писмо-покана за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение от КФН до представляващите по закон “АЛАРИК СЕКЮРИТИС“ООД, изх.№РГ-03-236-5/18.05.2022г. по описа на КФН, включително с данни за изпращането му по електронен път, пълномощно, легитимиращо представителната власт по отношение на ”АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД на физическото лице, участвало в процедурата по образуване на административнонаказателното производство, писмени възражения по акта, депозирани на основание чл.295, ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.44, ал.1 ЗАНН, вх.№91-01-164#1/27.05.2022г. по описа на КФН, Искане №1, ведно с разпечатка от електронна делеводна система на КФН за получен отговор, регистриран с вх.№РГ-03-236-5#2/08.02.2022г. по описа на КФН, съдържателно възпроизведен на оптичен носител, Искане №2, ведно с разпечатка от електронна делеводна система на КФН за получен отговор, регистриран с вх.№РГ-03-236-5#5/22.02.2022г. и вх.№РГ-03-236- 5#16/04.03.2022г. по описа на КФН, съдържателно възпроизведен на оптичен носител, Искане №5, ведно с разпечатка от електронна деловодна система на КФН за получен отговор, регистриран с вх.№РГ-03-236-5#85/05.05.2022г. по описа на КФН, съдържателно възпроизведен на оптичен носител, заповед №3- 26/19.01.2022г. на заместник-председател на КФН, ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, за извършване на проверка на “АЛАРИК СЕКЮРИТИС“ООД, включително с данни за връчването й на представляващ по пълномощно /приложено/ дружеството, заповед №3- 51/07.02.2022г. на заместник-председател на КФН, ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, с отношение към установяване компетентността на актосъставителя, приложените от страните в хода на съдебното производство, конкретно от жалбоподателя и неговата защита - писмо, изх.№РГ-03-236-21/23.06.2022г. по описа на КФН, адресирано до представляващите по закон ”АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД, ведно с приложение, представляващо решение №532-ИП от 23 юни 2022година на КФН за разширяване обхвата на издадения на “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник, с включване на инвестиционни дейности и услуги по чл.6, ал.2, т.3 и т.6 ЗПФИ /лист 26-28 от делото/, междинен индивидуален доклад и междинен индивидуален финансов отчет на ”АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД към 30 септември 2021година /лист 29-52 от делото/, приложени от процесуален представител по пълномощно на въззиваемата страна и с молба - решение №145-ИП от 24 февруари 2011година на КФН за издаване на лиценз на ”АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД за извършване на дейност като инвестиционен посредник, решение №577-ИП от 22 юли 2013година на КФН за разширяване обхвата на издадения на “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник, както възпроизведена на хартиен носител информация, предоставена като отговор от дружеството жалбоподател на Искане №1, Искане №2 и Искане №5, в цялост налична на приложения по административнонаказателната преписка оптичен носител /лист 53-81 от делото/, още служебно направена и приложена, актуална към 12 юни 2023година, справка по данните, отразени в ТРРЮЛНЦ за “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД, с проследяване /история/ на промените, касаещи седалището и адреса на управление на дружеството /лист 10-15 от делото/, както приложен по административнонаказателната преписка и приобщен като веществено доказателство по делото - оптичен носител, представен от КФН, съдържащ в цялост информацията, предоставена от дружеството жалбоподател като отговори на отправените искания-запитвания в хода на извършената проверка, предшествала и обусловила образуването на административнонаказателното производство. С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл.т. естество на констатираното нарушение, начин на установяване и защитна теза, развита в жалбата, съдът счита, че е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина, а същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитания свидетел, обсъдени отделно, но и във връзка с приобщените писмени материали, установяват убедително и еднопосочно гореизложената фактическа обстановка. Нещо повече, в рамките на доказателствената съвкупност, според съда, не се очертават противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е. такива, които да засягат фактите с правно значение, ето защо съставът и не намира предпоставки да излага подробни съображения, представляващи анализ на доказателствата. За коректност на изложението съдът намира удачно изрично да отбележи, че показанията на свидетел Димитров са ясни, логични, последователни, непротиворечиви, но и информативни, а и доколкото намират подкрепа и не се опровергават, при това убедително от други материали в рамките на формираната доказателствена съвкупност, съдът преценява, че има всички предпоставки да ги кредитира и то без резерви, още повече, че няма и основания да поставя под съмнение тяхната обективност, достоверност и правдивост, а и Димитров по никакъв начин не може да бъде считан заинтересован от изхода на делото, като е споделил свои непосредствени възприятия, ангажиран в извършването на проверката, единствено пречупени през призмата на собствените специфични професионални знания относно пазара на финансови инструменти, инвестиционните дейности и услуги и инвестиционното посредничество, но не с тенденциозност или намерение за безпричинно злепоставяне интересите на жалбоподателя, още повече и в качеството на последния на инвестиционен посредник, във връзка с което и поднадзорно на КФН лице. С така направените пояснения и предварителни уговорки, съдът приема за несъмнено доказано, първо кога и как е била извършена проверката, респ. как, на каква основа, проверяващият екип и в частност свидетел Димитров, е извел констатацията, че “АЛАРИК СЕКЮРИТИС“ООД, притежавайки качеството инвестиционен посредник, в рамките на посочения по административнонаказателното обвинение период от време, чрез явяващи се сключени по занятие и за собствена сметка шест конкретни сделки с финансови инструменти /валутни фючърси/, като вид инвестиционна дейност, за която обаче инвестиционният посредник към този момент не е имал предоставен лиценз от КФН, е нарушило нормативните правила, съотв. и е осъществило състава на вмененото административно нарушение. За отбелязване е, че жалбоподателят е оспорил основанието за реализираното административнонаказателно санкциониране, но доколкото е направил това с аргументи, относими към приложението на правото, не с доводи за неустановеност на значимите факти, по тези съображения съставът също счита, че направеният анализ на доказателствата се характеризира с достатъчност, освен че съобразява еднопосочността на доказателствената съвкупност. Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното: Намира жалбата за процесуално допустима /явява се подадена в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице по пощата, с известие за доставяне /обратна разписка/, на 18 ноември 2022година, а жалбата е била депозирана при административнонаказващия орган, подадена по електронен път, на 02 декември 2022година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. съдът счита, че жалбата подлежи на разглеждане досежно преценка основателността й. В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т., съдът, в разрез с доводите в жалбата, не констатира процесуални нарушения, притежаващи характеристиките съществени, в рамките на административнонаказателното производство. Счита, че образуването на последното, съставянето на акта за установяване на нарушението и издаването на атакуваното наказателно постановление, е станало при спазване на предвидените в ЗПФИ и в ЗАНН приложими срокове, като органите на административнонаказателното производство логично, в достатъчна пълнота и последователност, от гл.т. на правнорелевантни факти, взаимовръзки между последните и в съответствие между възприета фактическа и юридическа формулировка на констатираното нарушение, а и при идентичност, са оформили съдържанието на акта и на наказателното постановление, като гаранция в т.ч. за правото на защита на санкционираното лице, включващо и възможността за пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно производство, образувано по жалба срещу наказателното постановление, както и като предпоставка за разкриването на обективната истина. За пълнота на изложението и в отговор на конкретен довод от защитната теза на жалбоподателя, следва да се отбележи, че сроковете по чл.295, ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.34, ал.1 ЗАНН, на плоскостта на казуса са били спазени, доколкото принципно положение, при това последователно и трайно възприето в съдебната практика е, че преценката относно правилното прилагане на цитираните нормативни разпоредби е обусловена преди всичко от изясняването на въпроса, дали изобщо е бил осъществен състав на административно нарушение, каквато обективна констатация от страна на надзорния орган, преди всичко без изобщо да е била възложена проверката, не е могла да бъде направена, а е могла да бъде направена едва при предоставяне на всичките изискани писмени материали и информация, което в случая е станало в периода месец февруари - месец май 2022година, считано от когато актът за установяване на административно нарушение от 20 май 2022година, в случая без съмнение се явява съставен още в рамките на краткия 3-месечен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, а и в 2-годишния от извършването на нарушението, респ. от последната посочена дата - 20 май 2022година, спрямо датата 15 ноември 2022година и атакуваното наказателно постановление е било издадено в 6-месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. На плоскостта на казуса, от гл.т. естество на констатираното нарушение, съдът счита, че в хода на цялото административнонаказателно производство, както на основата на съдържанието на акта, така и на наказателното постановление, при това при съблюдаване и на изискването за идентичност, са били посочени времето и мястото, възприети като такива на осъществяване на нарушението, обстоятелствата, при които е било прието реализиране на нарушението, при това посочени в дължимата и възможна пълнота, а и при съответствие между фактическа и юридическа формулировка на констатираното нарушение, чиято правна квалификация, според съда, също категорично коректно е била направена, от гл.т. посочени като нарушени в привръзка нормативни разпоредби, така, че да може с категоричност да се приеме спазване, както на приложимите изисквания, произтичащи от разпоредбата на чл.42 /понастоящем ал.1/, т.3, т.4 и т.5 ЗАНН при съставянето на акта, така и на тези, произтичащи от разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН при издаването на атакуваното наказателно постановление. На следващо място, съобразно приложимите разпоредби на чл.295 вр. чл.3 ЗПФИ вр. чл.15, ал.1, т.6 и т.7 Закон за Комисията за финансов надзор, обнародван ДВ бр.8 от 28 януари 2003година и приобщената като писмено доказателство по делото заповед №З-51/07.02.2022г. на заместник- председател на КФН, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, съдът преценява, че както актът за установяване на нарушението, така и атакуваното наказателно постановление, са били изготвени от компетентни длъжностни лица. Налице са предпоставките за разглеждане на правния спор и по същество, а в тази връзка съдът преценява, че доколкото доказателствата по делото, анализирани в съвкупност, има опора да се приеме, че убедително потвърждават тъкмо възприетите от органите на административнонаказателното производство обстоятелства и фактически констатации, а именно, че санкционираното юридическо лице, в качеството на инвестиционен посредник и адресат на законодателството в сферата на регулираните пазари на финансови инструменти и на предоставянето на инвестиционни услуги и дейности, при положение, че е сключило в рамките на по-малко от година време повече от три, конкретно шест сделки, с една и съща цел, за собствена сметка, с финансови инструменти - валутни фючърси, без да е притежавало лиценз за извършване на такъв вид инвестиционна дейност, то и именно по този начин юридическото лице е осъществило признаците от състава на административно нарушение по чл.7, ал.1 вр. чл.20, ал.1, изр.първо вр. чл.6, ал.2, т.3 ЗПФИ, довело до ангажиране на отговорността му по чл.290, ал.9, т.13, предл.първо вр. ал.5, предл.първо ЗПФИ, като отговорността в случая е обективна, безвиновна, респ. в смисъла на последното, дори изначално е безпредметно и липсват предпоставки да бъде обсъждана субективна съставомерност на извършеното административно нарушение. Тук е мястото съставът да изложи съображенията си относно водещия довод от защитната теза, развит като т.1 от сезиращата жалба, доколкото същият и е послужил за обосноваване на материална незаконосъобразност при ангажиране на административнонаказателната отговорност в случая, но без опора да го сподели. Така е, защото действително с решение на КФН обхватът на издадения на “АЛАРИК СЕКЮРИТИС”ООД лиценз за извършване на дейности като инвестиционен посредник е бил разширен с включване на дейности и услуги по чл.6, ал.2, т.3 ЗПФИ - “сделки за собствена сметка с финансови инструменти”, но въпросното решение за това е следващо времето на извършването на нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение, доколкото е от дата 23 юни 2022година, включително е във връзка със заявление, подадено на 29 октомври 2021година - дата също следваща времето на извършване на нарушението, а обстоятелството, че процедурата, оказва се вече инициирана към времето на извършването на проверката, а и на образуването на административнонаказателното производство, коректно наказващият орган е преценявал, единствено реализирайки правомощията по административнонаказателното санкциониране, оценявайки възможностите за приложимост или не по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, както при индивидуализирането на административнонаказателната санкция. Касателно целта на сключването на релевантните за административнонаказателното обвинение сделки и значимостта на същата за преценката относно осъществен или не състав на административно нарушение, в който смисъл също има наведен довод в жалбата, съдът оценява установеното, при това чрез предоставената от инвестиционния посредник в хода на проверката, предшествала образуването на административнонаказателното производство, информация, че е сключил въпросните сделки, с оглед хеджиране на собствени валутни позиции, при извършвана обаче ежедневно преоценка /характерно тъкмо за позиции, държани в търговски портфейл на инвестиционния посредник/, по пазарна цена на всяка една от отворените позиции във валутни фючърси и при положение, че промяната в стойността на всяка една от отворените позиции във валутни фючърси е била отразявана счетоводно през приходи/разходи на инвестиционния посредник, респ. на тази основа съдът приема да сподели като законосъобразна и правилна направената констатация от органите на административнонаказателното производство, че санкционираният субект, в качеството на инвестиционен посредник, е сключил по занятие конкретно посочените шест сделки с финансови инструменти - валутни фючърси, за собствена сметка, без да е притежавал, макар да е било необходимо, лиценз за извършване на такъв вид инвестиционна дейност. Що се касае и до конкретната приложена административнонаказателна разпоредба, съставът преценява, доколкото не се намира място за обсъждане на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН, че “имуществената санкция” за осъществения от дружеството жалбоподател състав на административно нарушение, е била законосъобразно определена като вид, а и като размер, доколкото последният е в рамките на предвидения от закона минимален /”имуществена санкция от 5 000 до 10 000лв.“/, като съобразява също така, че не разполага с правомощия да заменява или да определя размер на санкцията под предвидения в закона най-нисък предел /в т.см. чл.27, ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН/, считайки в крайна сметка, че и в тази част са налице предпоставки за потвърждаване на постановлението, предмет на атакуване, включително по причина, че според съда, за разлика от защитната позиция и правилно случаят не е бил оценен от наказващия орган като “маловажен“, на фона на обществените отношения, предмет на уреждане, регулиране и защита от ЗПФИ и актовете по прилагането му, в т.ч. относими към дейността на инвестиционните посредници, на която самият законодател изначално, по дефиниция, е отдал подобаваща значимост, поставяйки завишени изисквания, включително за лиценз при предоставяне по занятие на една или повече инвестиционни дейности, на една или повече инвестиционни услуги, с насоченост реалното обезпечаване на сигурност, предвидимост и ефективност на динамичния пазар на финансови инструменти, на който освен това е ключово мястото и ролята именно на инвестиционните посредници. Точно на фона на посоченото, според съда, наказващият орган законосъобразно и правилно е приел, че казусът не може да бъде третиран като представляващ по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените /типични/ случаи на нарушение от вида, а обстоятелството, че обхватът на издадения на санкционирани субект лиценз за инвестиционен посредник е бил разширен точно с включване на дейности и услуги по чл.6, ал.2, т.3 ЗПФИ - “сделки за собствена сметка с финансови инструменти”, но във време следващо извършването на нарушението, а и на основание заявление, подадено също след извършването на нарушението, макар преди образуването на административнонаказателното производство, както и неустановеността на настъпили от нарушението реални, макар и несъставомерни вреди, коректно са били съобразени при индивидуализирането на наложената административнонаказателна санкция, която от вида “имуществена санкция“, е била определена в размера на предвидения минимален. С оглед изхода на делото и искането от взелия участие в откритото съдебно заседание представител по пълномощно на въззиваемата страна, съдът намира, че при допустимо и своевременно направено такова, са налице предпоставки да възложи в тежест на жалбоподателя заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН, в размер на 100, 00 /сто/лева - определено при съобразяване на приложимите правила по чл.295, ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година вр. чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78, ал.8 Гражданско-процесуален кодекс вр. чл.37, ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06 януари 2006година, обнародвана ДВ бр.5 от 17 януари 2006година, в сила от 01 януари 2006година, като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан правен спор, характеризиращ се, от гл.т. позиция на процесуалния представител на въззиваемата страна, респ. споделена от състава при настоящата преценка, по-скоро със стандартна фактическа и правна сложност, това, че делото е било разгледано и обявено за решаване в рамките на реално проведени две открити съдебни заседания, но и при едно отсрочено, макар по обективни причини, но нестоящи в страните и в поведението на процесуалните им представители, които и в този случай са реализирали явяване, както, че от представителя по пълномощно на въззиваемата страна не се е изисквала, нито се е наложила, а и не е била реализирана излизаща от рамките на обичайното процесуална активност, включително на фона на това, че жалбоподателят е бил процесуално представляван, като съставът все пак и оценява положените усилия от страна на процесуалния представител по пълномощно на въззиваемата страна да отговори изчерпателно на доводите от защитната теза на жалбоподателя, включително чрез своевременно депозирани “писмени бележки”, в заключение приемайки да възложи в тежест на жалбоподателя заплащането тъкмо на посоченото като размер по-горе юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на КФН. Що се касае до искането за присъждане на деловодни разноски, изрично направено още с жалбата, поддържано и в открито съдебно заседание от защитника на жалбоподателя, съдът, макар да го оценява допустимо и своевременно направено, намира, че с оглед изхода на делото, същото няма предпоставки да бъде уважено. Именно по изложените доводи в съвкупност, съобразно характера на настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание чл.295, ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ