Решение № 2710 от 18.12.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 611/2019 г.

Производството е по реда на чл. 175 от АПК. Постъпила е молба вх. № 20922 от 15.11.2019г. от ответника директор на служба „Военна полиция“, в която се иска в осъдителния диспозитив на решение № 2072 от 23.10.2019г. да бъде поправена допусната очевидна фактическа грешка, като вместо „Министерство на отбраната“ се чете „Служба „Военна полиция“. Мотивирано е, че именно това е юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал обжалвания административен акт, което е юридическо лице на бюджетна издръжка, съответно директорът й е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Жалбоподателят С. Г.Ч., редовно уведомен чрез пълномощника адв. К., не изразява становище по молбата. Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира за установено следното: Съобразно чл. 175 от АПК по свой почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Съдът намира искането за процесуално допустимо, а разгледано по същество същото е основателно. Жалбоподателят Г. Г.Ч. е оспорил заповед № ВП-359 от 17.01.2019г. на директора на служба «Военна полиция» - гр. София, с която на основание разпоредбите на чл. 20, ал. 5 от Закона за военната полиция и чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за отбраната и въоръжените сили му е наложено дисциплинарно наказание «забележка» за нарушение на военната дисциплина. Съдът със свое решение № 2072/23.10.2019г. е отменил обжалвания административен акт и е осъдил Министерство на отбраната да заплати на С.Г.Ч., ЕГН •••••••••• сумата от 310 /триста и десет/ лева разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съответно, съгласно разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК (Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Съдът констатира, че структурата и дейността на служба „Военна полиция“ са предмет на правна регламентация в Закона за военната полиция и правилника за прилагането му. Така, съгласно чл. 3 от ППЗВП, Служба „Военна полиция“ – гр. София е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната – юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, а нейният директор е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната, поради което именно последната може и следва да поеме сторените от жалбоподателя разноски. В този смисъл, молбата на директор на служба „Военна полиция“ се явява основателна. Видно от гореизложеното е, че в случая е налице писмена грешка и очевидна неточност, която следва да бъде отразена в съдебния акт, като в диспозитива му бъде променен текстът „Министерство на отбраната“ на Служба „Военна полиция“. По изложените съображения Съдът