Решение № 904 от 4.11.2021 г. на Софийски районен съд по дело № 8555/2021 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С НП № 23-003131/09.03.2020 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област”, на „•••” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ••••••••, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Р А № 26, бл. 3, вх. А, ет. 5, ап. 10, с управител И М И, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, във връзка с постъпил сигнал за нарушения, на място в обект на контрол: Бърза закуска “С”, находящ се в гр. София, бл. •••••• и на 25.11.2019 г., на 16.12.2019 г. и на 06.01.2020 г. за приключване на проверката по документи в сградата на ДИТСО, било установено, че „•••” ЕООД, в качеството му на предприятие ползвател (ПП), по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на КТ, е приел от предприятието, осигуряващо временна работа (ПОВР) „Е А Е С“ ЕООД, ЕИК: •••••••••, повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители. Съгласно представена идентификационна карта на „•••” ЕООД и направена справка в информационната система на ИА „ГИТ“, в дружеството нямало наети лица, а труд полагали 11 човека, изпратени от „Е А Е С“ ЕООД. С горното „•••” ЕООД, в качеството му на ПП, нарушил разпоредбата на чл. 107р, ал. 2 от КТ, като нарушението било продължено и извършено на 25.11.2019 г., поради което, на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на „•••” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от „•••” ЕООД, чрез неговия управител, който моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се изтъкват множество нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва се териториалната компетентност на директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област”, по отношение на издаденото от него НП. Проверката на място в обекта била осъществена по отношение на друго контролно производство и по отношение на друго ЮЛ. Освен това, посоченият обект на бул. •••••• (Ринг Мол) не бил стопанисван от „•••” ЕООД. В НП липсвали част от задължителните реквизити на чл.57, ал.1 т. 5 от ЗАНН и по-конкретно непосочване на мястото на твърдяното нарушение. Неяснота съществувала и по отношение на посочената дата на нарушение. Посочената като нарушена разпоредба на чл.107р, ал.2 от КТ и предвидените в нея условия били неприложими спрямо „•••” ЕООД. Отделно от това, „Е А Е С“ ЕООД не било ПОВР по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ, тъй като задължителната му регистрация в Агенция по заетостта била изтекла на 21.07.2019 г. Съответно, при това положение „•••” ЕООД не било ПП по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на КТ. Дружеството нямало качеството на работодател спрямо лицата, назначени от „Е А Е С“ ЕООД, поради което не можело да бъде адресат на санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ. Цитираният договор за услуги от 01.06.2015 г. между „•••” ЕООД и „Е А Е С“ ЕООД не уреждал отношения по предоставяне на персонал за временна (краткосрочна или сезонна) работа и не съдържал нито един от реквизитите на чл.100у, ал. 2, т. 1-10 от КТ. Алтернативно се изтъква, че дори да е било осъществено, нарушението било маловажно, както по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, така и по чл. 415в, ал. 1 от КТ. За с.з., редовно призовано, дружеството не изпраща представител.

Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на въззивната инстанция са следните:

На първо място, в нарушение на чл.42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актосъставителят и АНО не са посочили в своите актове редица релевантни и относими към предмета на доказване обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение по чл. 107р, ал. 2 от КТ („Общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители“). Именно материално- правните характеристики на вменената като нарушена разпоредба определят задължителните съставомерни обстоятелства, които следва да присъстват непротиворечиво в АУАН и НП. В тази връзка, съдът следва да посочи (макар това да не е уточнено в АУАН и НП), че спазването на разпоредбата на чл. 107р, ал. 2 от КТ е обвързано с наличието на предпоставките, визирани в предходната алинея 1 на чл. 107р от КТ („В трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол“). Тоест, за да се установи нарушение на изискванията на чл. 107р, ал. 2 от КТ (за недопускане на повече от 30 на сто от общия брой на работещите да са работници и служители, изпратени от ПОВР), е необходимо да се посочат поименно работниците и служителите, изпратени от ПОВР (по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ) в ПП (по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на КТ), както и данни за изискуемия и с реквизитите по ал.1 трудов договор на всеки един от тях, сключен с ПОВР. В случая, нито от АУАН, нито от НП стават ясни имената на работниците и служителите, изпратени от „Е А Е С“ ЕООД, нито датите и номерата на сключените от тях договори, което да подпомогне въззивната инстанция при дължимата служебна проверка за основанията, визирани в чл. 107р, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Цитира се единствено число (11) на броя на работниците, без да се конкретизира кога е бил сключен трудов договор с всеки един от тях, дали той е бил сключен с ПОВР и на какво основание.

Липсата на горепосочените релевантни обстоятелства безспорно и сериозно нарушава правото на защита на наказаното дружество. Още повече, че спрямо същото е приложена санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ, което предполага дружеството да е наказано в качеството му на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. В случая обаче не става ясно кои са работниците и служителите, спрямо които „•••” ЕООД се явява работодател.

На второ място, и в нарушение на чл.42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актосъставителят и АНО са посочили по твърде неясен начин датата и мястото на твърдяното нарушение. Като дата е посочено, че нарушението „е продължено и извършено на 25.11.2019 г.“. Освен, че в ЗАНН и НК няма понятие за „продължено“ престъпление (в тази връзка АНО поне е следвало да посочи началната дата на осъществяване на нарушението), датата 25.11.2019 г. трябва да е свързана и да се следва логично от текстовото описание на нарушението и изискванията на чл. 107р, ал. 2 от КТ. След като в АУАН и НП се твърди, че „•••” ЕООД няма въобще наети лица, а работещите за него 11 човека са изпратени от „Е А Е С“ ЕООД, то очевидно е, че още с изпращането на първия работник и служител в „•••” ЕООД визираното в разпоредбата съотношение (не повече от 30 на сто) е било нарушено. Тоест, на датата на изпращане на този първи работник/служител е било осъществено нарушение на чл. 107р, ал. 2 от КТ. При липсата на каквито и да е данни не само за личните данни за всичките 11 работници/служители и датите на изпращането им в „•••” ЕООД, датата на нарушението 25.11.2019 г. се явява не само неясна и нелогична, но и напълно произволна, с което допълнително се препятства адекватното упражняване на правото на защита.

По подобен начин, мястото на твърдяното нарушение въобще не е посочено изрично и то, при положение, че за твърдения обект (Бърза закуска “С”, находящ се в гр. София, бл. ••••••) не сочи да е стопанисван от „•••” ЕООД, нито въобще е посочено от кого се стопанисва.

Като допълнение на горното, следва да се посочи, че изготвеният по случая протокол за проверка № ПР 1935704 не е връчен на представляващ „•••” ЕООД, а на представляващия другото дружество „Е А Е С“ ЕООД, поради което не би могло да се приеме, че наказаното дружество е било в състояние да се осведоми за обстоятелствата около твърдяното нарушение (за да реализира и правото си на защита) от друг документ, извън АУАН и НП.

3.Относно приложението на материалния закон.

Горепосочените съществени процесуални нарушения са накърнили по драстичен начин правото на защита на наказаното дружество, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

За пълнота, въззивната инстанция следва да добави и допълнителни аргументи по същество, които са също самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, поради неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбите на чл. 107р, ал. 1 и ал. 2 от КТ визират задължения единствено към ПОВР. Изрично е подчертано, че работниците и служителите, изпратени на временна работа, сключват трудовия си договор с ПОВР. Съответно, ал. 2 предвижда забрана за „изпращане“ на работници от ПОВР в ПП „повече от 30 на сто от общия брой на наетите“ в ПП работници. Не съществува забрана за ПП да „приема“ повече от това съотношение. При липсата на изрична санкционна разпоредба в КТ по този Раздел VIII "в" от КТ (Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа) логиката повелява, че административно-наказателната отговорност в качеството му на „работодател“ следва да бъде понесена от ПОВР (в случая „Е А Е С“ ЕООД), с което работниците и служителите сключват трудов договор, а не от ПП (в случая наказаното дружество „•••” ЕООД).

Отделно от горното, при липсата не само на цитирани, но и приложени трудови договори за визираните в НП 11 човека, няма как да се прецени дали тези лица са обект на приложения по преписката договор за услуги от 01.06.2015 г. между „•••” ЕООД и „Е А Е С“ ЕООД (ведно с приложение и анекс към него) и дали последният договор е относим към предмета на делото, както и дали покрива изискуемите реквизити по чл. 100у, ал. 2 от КТ.

На последно място, във връзка и с изложените по-горе аргументи за евентуалната дата на осъществяване на нарушението, както и доколкото АНО се позовава именно на договора от 01.06.2015 г., ако визираните 11 човека са били изпратени от ПОВР в ПП именно въз основа на този договор, то за твърдяното нарушение към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от НК.

Въз основа на горното, атакуваното НП следва да бъде отменено, а искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение оставено без уважение.

В рамките на настоящото съдебно производство другата страна не е претендирала разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ