РЕШЕНИЕ

№ 1158

гр. Велико Търново, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110103296 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове, имащи за предмет претендирани облигационни права, попадащи според изложените в исковата молба твърдения в приложното поле на чл.79, ал.1, пр.1-во, вр. с чл. 258, ал.1, чл.79, ал.1, пр.1-во, вр. с чл.82, вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Т. Н. Г., с ЕГН: ••••••••••, от ••• чрез пълномощника си адвокат В. Ч. от АК Варна, твърди, че на 29.10.2022 г. е сключил с ответника „А.-Лукс“ ЕООД, с ЕИК 200853071, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от управителя му И. Х. А., писмен договор за извършване на строително- ремонтни дейности, по силата на който дружеството е поело задължението да извърши реставрация на покрива на собствената на първия къща/ историческа забележителност, построена през 1881 г. и ремонтирана през 1988 г. със запазен автентичен вид / с площ от 120 кв.м., намираща се в •••, в срок от 35 календарни дни / от 15.11.2022 г. до 20.12.2022 г. / срещу заплащане на сумата от 20 000 лева, включваща материалите и труда.

За изпълнението на договора му заплатил на части общо 17 500 лева: на 31.10.2022 г. – 9000 лева; на 01.11.2022 г. – 1000 лева и на 16.12.2022 г.- 7500 лева / за закупуване на нови керемиди /. През ноември 2022 г. ответникът демонтирал старите керемиди от покрива, след което изоставил сградата една година на преките атмосферни условия без защита срещу разрушителното им влияние, без да извърши необходимите строително ремонтни дейности в уговорения срок, продължен до 01.06.2023 г. в резултат на подписан от страните на 20.03.2023 г. констативен акт.

Тази негова забава е породила задължението да заплати неустойка в размер на 5 % от общата цена за всеки просрочен ден, но не повече от 10 процента общо съгласно уговорката – предмет на чл.18 от договора.

През ноември 2023 г. поставил част от дъските/ заковаване на летвите/ на покрива, изолационна мембрана и едва 10 кв.м. от керемидите, след което отново изоставил и досега къщата на произвола на времето. Въпреки че ищецът писмено го поканил да довърши изпълнението на договора/ поканата е получена на 13.08.2024 г./ в срок до 01.09.2024 г. изпълнение не последвало.

Бездействието му, противно на дължимите по договора действия през цялото упоменато време довежда до имуществени вреди, причинени от разрушителното влияние на лошите атмосферни условия поради оставената без завършен покрив сграда, изразяващи се в наводняване на пода, намокряне и подкожушване на стените и таваните на втория й етаж, наводняване на стените и таваните, намиращи се в коридора на първия етаж, между първи и втори етаж и част от стълбите; намокряне на външните й стени и разрушаване на мазилката; на част от покривната конструкция; поява на пукнатини по фасадите и стените на къщата; разлепяне на гардероб и 2 броя шкафове от влагата; повреждане на стълбищните пътеки, 2 броя дивани; 2 броя легла, завеси и дюшеци – до негодност за употреба, както и от небрежността на неговите работници – в счупени керемиди на пристройката.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което 1/ да осъди ответника да довърши изпълнението на договора съгласно чл.1, ал.1 и ал.2, включително и като му предостави необходимите документи за гаранция за качество на поставените керемиди на покрива, да го покани да приеме обекта след приключване на изпълнението, да му предостави количествено- стойностна сметка и да подпише приемо—предавателен протокол; 2/ да поправи за своя сметка причинените имуществени вреди, като възстанови подовите настилки, измаже, шпаклова и боядиса стените и таваните вътре в помещенията, да възстанови разрушената външна мазилка и да боядиса ремонтираното; да поправи разрушените керемиди на пристройката и да залепи гардероба и 2 броя шкафове; 3/ да му заплати сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за повредените от намокрянето стълбищни пътеки; 2 броя дивани, ; 2 броя легла; завеси и дюшеци; 4/ да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща неустойка за забава, дължима на основание чл.18 от договора; 5/ да му заплати сумата от 3400 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие на неизпълнението на договора в срок и оставянето на имота с открит покрив, образувано по средна пазарна наемна цена, за времето от 01.06.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира направените по производството разноски.

В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявените искове с доводи, изложени устно и в представена писмена защита.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба.

В с.з. чрез пълномощника си адвокат К. М. от ВТАК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с доводи, че платеното по договора съответства на изпълненото, а неизпълнението на останалата договорена работа е по причини в поведението на ищеца, който в крайна сметка след влошаване на отношенията, отказал да допусне работниците на изпълнителя да я довършат; исковете за обезщетение заради увредените в имота стени, тавани, под и движими вещи не са доказани по основание относно това увредата им да е настъпила след започване на реставрацията на покрива, а сградата не е била годна за ползване отпреди сключване на договора. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Юридическият факт на сключен между страните договор, притежаващ типичното съдържание на изработката по смисъла на чл.258 от ЗЗД/ предмет на изложеното в исковата молба твърдение / е безспорен и писмено документиран, какъвто е и факта на извършеното от ищеца на ответника плащане на части на сумата от 17 500 лева във връзка с изпълнението му.

Включените в предмета му видове строително- ремонтни дейности/ вж.чл. 1, ал.2 и подписания от страните констативен акт от 20.03.2023 г. – допълваща, неразделна част от договора /, необходими за да бъде извършена реставрацията / тук по скоро се има предвид не толкова възстановяване в тесния смисъл на понятието, колкото подобряващ /текущ ремонт/ параграф 5, т.38 и т.43 на ДР на ЗУТ/ с цел запазване на старинния автентичен архитектурен облик/ на покрива на старинната къща/материалният резултат на работата, годен да изпълни съответното по естеството си предназначение - чл.261, ал.1 от ЗЗД/ са демонтаж на стари керемиди и улуци, дъсчена обвивка и цялата дървена конструкция/носещи греди/, извозване на отпадъци, частична подмяна на дъсчена обвивка, доставка и монтаж на керемиди- комплект, доставка и монтаж на летви, реставрация на 2 броя комини.

В уговорения срок / до 20.12.2022 г./ ответникът не е изпълнил договора.

Към 20.03.2023 г. изпълнението е имало следната частична промяна в действителността/ вж. констативния акт /: демонтаж на стари керемиди – 128, 41 кв.м.; демонтаж на улуци- 33 метра + водосточни тръби -24 метра; демонтаж на дъсчена обвивка – 128, 41 кв.м.; демонтиране на цялата конструкция за подмяна на носещите греди; частична доставка и монтаж на нови дървени греди; монтаж на стари дървени греди / ребра/; частичен монтаж на дъсчена обшивка; доставка на керемиди комплект, тип Боржа, старобългарски – 3 палета по 1000 броя, съответстващи на покритие от 120 кв.м. Договорът не е изпълнен/ работата не е довършена / и в продължения срок до 01.06.2023 г. Към ноември 2023 г. носещата дървена конструкция е изпълнена, направена е плътна обшивка с дъски, над която ответникът е поставил част от керемидите на площ от около 13 кв.м. и е положил изолационна/ трислойна, паропропусклива, водоустойчива и ветроустойчива / мембрана от фолио - безспорен и установен с констатациите на вещото лице- строителен инженер в приетата по делото съдебно- техническа експертиза и показанията на свидетеля Петър Ковачев, факт.

В къщата е проникнал воден теч отгоре, причинил поражения / увреждания / на вътрешните стени, пода/ настилка и мозайка/ и таваните на помещенията на втория етаж, коридора между него и първия етаж и на външната стена на фасадата, изразяващи се в поява на тъмни петна от влага, подкожушена и изронена мазилка, шпакловка и боя; потъмняла летвена обшивка на покрива; на дървената обшивка на стрехите на покрива / потъмняване със следи от влага /, както на движимо имущество на обзавеждане: библиотека; столове с тапицерия -2 броя; диван персон и половина; фотьойли с дървени крака- 4 броя; столове -3 броя дървени; библиотека с рафтове 1/1, 20 м.; масичка дървена квадратна; масичка ниска – дървена полирана; скрин/ старинен/с 3 чекмеджета/ в много лошо състояние /; спалня с пружини и две нощни шкафчета/ в много лошо състояние /; дюшеци- 2 броя / изгнили/; гардероб старинен, двукрилен / в много лошо състояние /; старинни картини – 4 броя и пътека на стълбището- на обща крайна пазарна стойност от 1615 лева- факт, установен с констатациите на приетите по делото съдебно – техническа и съдебно оценителна експертизи, най – общо с показанията на свидетелите Петър Ковачев и Василка Петрова и отчасти с констативния акт от 20.03.2023 г. / вж. т.10 /.

Искът за реално изпълнение на договора, състоящо се в довършване на реставрацията на покрива на къщата е основателен – чл.79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД.

Доколкото в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът изпълнител не е изложил и впоследствие доказал настъпването на обстоятелства/ предмет на възражения срещу иска, които ако не бъдат направени в този процесуален срок без уважителна причина, страната губи правото да ги направи по-късно – чл. 133 от ГПК /, преди за изпадне в положение на забава/ считано от 21.12.2022 г. до 20.03.2023 г. и после, считано от 02.06.2023 г. насетне /, осуетяващи това изпълнение, представляващи неправомерно поведение на ищеца кредитор по смисъла на чл.95 от ЗЗД, по смисъла на чл.260, ал.1 от ЗЗД и договора все още не е прекратен в резултат на упражнено преобразуващо право на развалянето му /в общите хипотези на чл.87, ал.1, ал.2 от ЗЗД или в частната хипотеза на чл. 265, ал.2 от ЗЗД, която обаче очевидно е неприложима за случая / или поради отказ от него направен от втория / чл. 268, ал.1 от ЗЗД/, задължението му да изпълни останалата му част не е погасено и следва да бъде принудително осъществено по съдебен ред.

Тази довършителна част на реставрацията на покрива на къщата включва монтиране на останалите керемиди, възстановяване на двата комина, направа на обшивка с ламарина на улуците и комините и монтаж на улуците и предоставяне на възложителя на необходимите документи за гаранция за качество на поставените керемиди на покрива.

Искът за поправяне на вредите от водния теч чрез действия на ответника за негова сметка е основателен.

Описаните по-горе имуществени увреждания без никакво съмнение и в съгласие с естествената логика на нещата, са пряка каузална последица от неправомерния юридически факт, че след демонтиране на старите керемиди сградата е оставена от ответника разпокрита на произвола / разрушителното влияние на лошите атмосферни условия, без да е осигурил против тях надлежна физическа защита, както в срока за изпълнение на договора / 20.12.2022 г./, така и през цялата зима до пролетта на 2023 г., а впоследствие чак до ноември 2023 г., когато / но вече твърде късно/ частично е осигурил такава защита с полагане на изолационна мембрана върху дървената обшивка на покривната конструкция.

Ответникът е бил длъжен, полагайки вменената му от правилото на чл. 302 от ТЗ грижа на добрия търговец, както да изпълни договора в срок, така и да осигури такава защита срещу евентуално започване на вредоносен процес от течове, която е в неделимо единство с безвредното му и точно изпълнение по силата на закона и в този смисъл добавена част от съдържанието му - чл. 63, ал.1 от ЗЗД, чл. 169, ал.3, т.3 от Закона за устройството на територията.

Вредите не биха настъпили, както, ако бе го изпълнил срок, така и макар и да е бил в положение на забава, ако бе осигурил въпросната надеждна физическа защита на обекта върху който е предвидено да стане изпълнението.

Тази пряка причинна връзка с неизпълнението на разгледаното негово задължение, времето на настъпване на вредите / след сключване на договора, а не преди това / и тяхната предвидимост се установяват с двустранно подписания от страните констативен акт / вж. т.10, където е записано и съответно признато от ответника, обстоятелството, че към 20.03.2023 г. той като строител не е предвидил мерки за предпазване на щети по къщата като „овлажняване на мебели и теч по тавани“ / и показанията на свидетелите, които заявяват, че преди това/ началото на ремонта/ имота е бил в доста добро състояние отвън и отвътре и не е имало следи от течове.

Макар и изрично да не го урежда, общият облигационен закон не изключва изрично правото на кредитора с оглед интереса си да иска от длъжника поправяне на вредите от неизпълнението на договора не само чрез даване на парично обезщетение, а и чрез действия на втория за отстраняването им за собствена сметка, т.е. да обезщети в „натура“ първия. Законът използва родовите понятия „ обезщетение за вреди“, „обезщети“/ чл.79, ал.1, пр.1-во, чл.82, чл.12, чл. 85 от ЗЗД/ без да разграничава двете му познати от правната история и традиция / както и в изрично деление на някой чужди съвременни законодателства/ форми като средства за ликвидация на влошеното по стойност и ползвателна функция имуществено състояние на кредитора: паричната / макар и тя обичайно да се е наложила в практиката/ и деятелно- натуралната / тя се възприема като възможна в теорията и е позната на обективното ни право- вж. например чл.406 от КЗ /. Щом кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши едно дължимо от длъжника действие за сметка на втория / чл.80, ал.1 от ЗЗД/, както и да премахне за сметка на длъжника това, което той е направил в нарушение на задължението да не го прави / чл.80, ал.2 от ЗЗД/, няма логическо основание да му се отрече правото да иска по свой избор от длъжника да го обезщети за причинените му вреди не с пари, а с действия за премахването им. Идеята на закона не е да брани неизправната страна по договора и да ограничава изправната при упражняване на правото му на обезщетение.

Отговорността на ответника да поправи за своя сметка доказаните от ищеца вреди/ но без отклонение от изрично поисканото им поправяне в петитума на исковата молба- чл.6, ал.2 от ГПК и съобразно действителната възможност да го направи, произтича от повелението на нормите на чл. 79, ал.1, пр.1-во, вр. с чл.82, вр. с чл. 63, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 163, ал.3 от ЗУТ.

Доказателства/ а не предположение /, че работници на ответника са счупили керемиди на пристройката няма събрани по делото, поради което искът в тази му част подлежи на отхвърляне.

Искът за поправяне на вредите от водния теч заради поражения, нанесени на движимо имущество / обзавеждане/ в къщата чрез заплащане на парично обезщетение е частично основателен.

Казаното по-горе за обосноваване на отговорността на ответника важи и тук и не е необходимо да се повтаря. Извън обхвата на обезщетението трябва да останат увредените вещи, непосочени изрично в петитума на исковата молба като подлежащи на обезщетяване с решението на съда и за стойността на един брой диван, един брой легло и завеси като неиндивидуализирани и лишени от стойност / само завесите/.

Размерът му следва да бъде сумата от 382 лева, съставляваща сбор на определената от вещото лице пазарна стойност на съответните изрично поискани и доказано увредени до негодност за употреба вещи- стълбищна пътека; 2 броя дюшеци; спалня с пружини и диван с дървен корпус, а за разликата до пълния му търсен размер от 1800 лева, искът полежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Искът за заплащане на неустойка е основателен и подлежи на уважаване в пълен размер, тъй-като е осъществена предпоставката за пораждане на това право на ищеца възложител – предмет на уговорка в чл.18 на договора: забава на ответника да изпълни в уговорения срок договора, без да са налице обстоятелства от категорията на непреодолимата сила, пречещи на това срочно изпълнение и без да е нужно първият да доказва вредите от забавата – чл. 92, ал.1, изр.1-во от ЗЗД.

Искът заплащане на сумата от 3400 лева, представена да изпълнява функцията на обезщетение за пропуснати ползи вследствие на неизпълнението на сключения между страните договор в уговорения срок и оставянето на сградата с открит покрив, образувано по средна пазарна наемна цена, за времето от 01.06.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Пропуснатите ползи са реална, а не хипотетична вреда, поради което нейното наличие винаги следва да се извежда от доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на кредитора, ако не бе се проявило неправомерното / договорно или деликтно/ поведение и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването, нито се предполага от закона. Възможността за сигурно увеличение ще е налице, когато на основата на установени по делото обективни факти според особеностите на конкретния случай, би могло да се направи достатъчно обосновано умозаключение, че в актива на имуществото на кредитора неминуемо е щяла да настъпи твърдяната положителна промяна. Разбира се под доказана възможност не следва да се има предвид абсолютна сигурност за увеличение/ ако трябва да се доказва абсолютна сигурност това би означавало да никога да не може да се докаже и да се обезсмисли този законоустановен вид на имотна вреда, защото никой не би могъл да предвиди съдбовната превратност на утрешния ден, колкото и да му изглежда предвидим с някакво закономерно продължение на нещо, присъстващо днес/, а само реална ситуация, при която според обичайното и естествено стечение на обстоятелствата е било напълно нормално и очаквано да се случи увеличението на имуществото/в подкрепа на гореизложеното вж. приетото в ТР № 3/ 13.01.2023 г. по ТД № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/12.12.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Така възможност нито се твърди, че е съществувала, нито се доказва по делото.

Освен това уговорената неустойка има точно такава функция да обезщети/ покрие подобни вреди във вид на пропуснати ползи от забавата и в подобни случаи правото на обезщетение на основание закона би било оправдано да съществува само ако вредите са по-големи от тези, които неустойката би покрила- чл.92, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК заплащане на сумата от 2109, 18 лева, представляваща направени по производството разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а ищецът дължи на ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 475, 46 лева / във вид на заплатено адвокатско възнаграждение / съразмерно с отхвърлената част от исковете. Предвид горното, съдът