Решение № 3133 от 24.11.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 340/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр.чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на М. В. Р. чрез адв.М. А. от АК-Русе като наследник на Р. Г. Р., и присъединена жалба от И. В. Р. от гр.Русе също като наследник на Р. Г. Р. против решение № 60 от 06 февруари 2025 година на МС на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на с.Божичен, с.Иваново и с.Тръстеник, община Иваново, гр. Две могили, община Две могили и с.Екзарх Йосиф, община Борово, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от ЗДС- имот с идентификатор 04981.8.287(8.29) с площ 7, 604 дка в землището на с.Божичен, общ.Иваново местност „Мешето“, шеста категория –т.42 по приложение 1 на оспореното решение и определен размер на парично обезщетение от 2 281 лева. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Твърди се, че определеното за отчуждения имот обезщетение не отговаря на условията за равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и несъответстващо на пазарната цена на имота. Иска съдът да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената му част като увеличи размера на определеното обезщетение. Претендира се и присъждането на направените деловодни разноски, съгласно списък на разноските. Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в съпроводителното писмо към жалбата и в представеното на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС становище излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г., като паричното обезщетението било определено по реда на чл. 32 от ЗДС. Заявява, че оспорва заключението на вещото лице по отношение на датата на определяне на обезщетението и използвания метод на капитализираната поземлена рента. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител счита жалбите за неоснователни и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение Останалите заинтересовани страни: министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите не вземат становище. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбите са процесуално допустими. Според чл. 34б, ал. 2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл. 18а от същия кодекс. Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“ е представила доказателства за връчване на оспореното решение спрямо жалб. М. В..Р. на 25.04.2025г./ л.35/, а жалбата е подадена на 07.05.2025г. АПИ не е връчвала оспореното решение на другата наследница на собственика на отчуждения имот Р. рачев- И. В. Р., поради което и подадената жалба с вх.№ 4855/12.11.2025г. преди устните състезания се явава допустима и е присъединена за общо разглеждане. Предвид това жалбите се явяват подадена в срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, от процесуално легитимирана страна – наследниците по закон на собственика на имота, който се отчуждава с решението, в оспорената му част досежно определения размер на обезщетение, поради което са неблагоприятно засегнати от него, при наличие на правен интерес. Разгледана по същество, жалбите се явява основателни. Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията /л.90 от делото/. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Решение № 60 от 06.02.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС. Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т. 1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. По-конкретно в приложението по т. 1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе, ЕКАТТЕ 04981, колона „№ по ред“, процесният поземлен имот, собственост на наследниците на Р. Г. Р., който се отчуждава, е посочен под позиция № 42: имот с идентификатор 04981.8.287(8.29) с площ 7, 604 дка в землището на с.Божичен, общ.Иваново, местност „Мешето“, шеста категория. Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо с вх.№ 90-03-1054/19.11.2024 г. (от л.86 до л.88 от делото). С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (л.91и л.92 от делото), изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на с.Долна Студена, общ.Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган (л.92, гръб и л.93 от делото). Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателите, е категорично установена. От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл.34, ал.2 от ЗДС, като с искането са представени и изискуемите приложения. По-конкретно - представена е, съгласно чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Сървей груп“ ЕООД гр.София. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г. (на л.131 от делото) на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че лицето, на което е възложена оценката, има качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификат рег.№ 810100524/2017 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност земеделски земи и трайни насаждения. Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо с вх.№ 90-03-1054/19.11.2024 г., а оценителският доклад е от 11.11.2024 г., т.е. той е представен само осем дни преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване. С приемане на оспореното решение, размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад. Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му. От представеното удостоверение за наследници жалбоподтелките М. В. Р. и И. В. Р. са наследници на починалия Р. Г. Р.. Последният по силата на договор за делба е собственик на поземлен имот с идентификатор 04981.8.287(стар номер 008029) с площ 11, 534 дка в землището на с.Божичен, общ.Иваново, местност „Мешето“, шеста категория. В одобрения проект за парцеларен план на трасето на автомагистралата имот с идентификатор 04981.8.287(стар номер 008029/ по КККР на с.Божичен, който е идентичен с имот № 008029 по КВС на с.Божичен, или 04981.8.29 в трасето на магистралата попада само източлата част от ПИ с идентификатор 04981.8.287 с площ 7, 604 дка., земеделска земя шеста категория, описан в приложение към т.1 от решението под позиция № 42. В колона № 8 „Име на собственика“, на същата позиция, като собственик на отчуждавания имот са посочени наследниците на Р. Р., починал преди приемане на оспореното решение на 06.02.2025 г. Следователно по безспорен начин се установи идентичността между отчуждавания и притежавания преди това от наследодателя на жалбоподателите недвижим имот, а също, че към момента на вземане на оспореното решение, собственици по наследство са наследниците на Р. Р., сред които са двете жалбоподателки. В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза. Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗДС. От заключението на вещото лице е видно, че в землището на с. Божичен, община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози: от приложените актове 3 броя са за сделки с имоти – урбанизирана територия, а не земеделска земя с начин на трайно ползване – нива, а четвъртият акт, касае 123 имота (ниви) в няколко различни землища, но ипотекирани с обща стойност. В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, включително на предвидената в чл.3, ал.1 от същата /в редакция на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ начална цена от 200 лв./дка, която на основание чл. 4 ал. 2 от Наредбата, се коригира както следва: 200 лв./дка х 1, 45 = 290 лв./дка или определеното паричното обезщетение за отчуждения имот 04981.8.287 по КККР на с.Божичен: 7, 604 дка х 290 лв./дка е 2 205 лв., каквото е по възприетия оценителен доклад и в позиция № 42 от колона „№ по ред“ на приложението към т.1 от оспорения административен акт. Във втория вариант на заключението вещото лице се е позовало на информацията от Протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024 г./2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ гр.Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява на база вписани договори в СВ за имоти с начин на трайно ползване ниви, пасища, ливади, трайни насаждения и лозя за всяко землище. Не се отчита почвената категория на наетата земя. За с.Божичен средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024 - 2025 г. е в размер на 52 лв/дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 52 х 25 = 1300 лв/дка, и с прибавените коефициенти 1, 45 / включващи корекция за площ, отстояние от пазарен център и от населено място по чл.4 от Наредбата/ пазарната цена на дка е изчислена на 1885 лева или така обезщетението за отчуждената част от имота на жалбоподатекта, с площ 7, 604 дка и идентификатор 04981.8.287 по КККР на с.Божичен е 14 334 лева. Вещото лице е направило изчисления с оглед измененията на Наредбата в сила от 08.08.2025г., с оглед изменената начална цена на шеста категория земя на 629 лв/дка и с прибавен коефециент от 1, 45 началната цена възлиза на 912 лева/дка или за процесния имот обезщетението е в размер на 6 935 лева. С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорената част от решението на МС, съдът на първо място отбелязва, че при преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен /по арг. от чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от АПК/, които изрично предвиждат принципа за съблюдаване юридическата сила на правните актове, както и чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България, според която конституционнна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл. 46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея, т.е и нормата на чл. 1 „Защита на собствеността“ от протокол № 1 към ЕКПЧ. От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването. В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България, имащо задължителен характер за Република България по силата на чл. 46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на чл. 1 от протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква чл. 1 от протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86). В този смисъл са и последващите решения по дела „Х. и други срещу България“, № 56681/15, § 6, от 5 септември 2023 г., „Б. и други срещу България“, № 56383/15, §§ 11-13, от 5 септември 2023 г., дело „Невада турс 2004“ АД и Българско туристическо дружество „Глобал турс“ АД срещу България (жалби № 4173/20 и 6186/20) от 10 септември 2024 г. и др. Тук е мястото да се отбележи, че Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, последно изм. и доп., бр. 65 от 8.08.2025 г., в сила от 8.08.2025 г. Едва с последните изменения обаче са увеличени началните цени на земеделските земи по категории, предвидени в таблицата към чл. 3, ал. 1 от този подзаконов нормативен акт като за шеста категория земеделска земя е нормативно определена начална цена на декар 629, 00 лева. Съгласно мотивите на органа така определеният по-висок размер на начална цена за съответната категория земеделска земя отразява размера на инфлацията спрямо 1998 г. съгласно информация от НСИ към 2024г. Според съда, в настоящия му състав, дори да се приеме, че с тези изменения в наредбата, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, предприема действия по изпълнение на задължението си за вземане на общи мерки по изпълнение решенията на ЕСПЧ, то тези нормативни промени, влезли в сила от 08.08.2025 г., касаят на първо място материалноправна разпоредба, за която не е предвидено обратно действие или т.н. несъщинско обратно действие. Изменението на чл.3, ал.1 от Наредбата и актуализиране на началните цени на земеделските земи е направено едва с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., но тази редакция е неприложима за случая, тъй като не е действала към датата на издаване на частично оспореното решение на МС и не й е придадено обратно действие. При съобразяване на приложимата редакция на чл.3, ал.1 от Наредбата, преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., е абсурдно да се приеме, че началната цена на земеделската земя от шеста категория, от която категория е процесната нива, продължава да бъде в размер на 200 лв./дка, каквато тя е била през 1998 г., както твърди ответната страна. На следващо място, по същественото обаче в случая е, че дори и в този им размер след изменението, началните цени на земеделските земи по категории, предвидени в чл. 3, ал. 1 от наредбата, към които съответно са приложими и коефициентите по чл. 4, ал. 1 от наредбата, не се явяват съобразени с актуалните пазарни условия. Според съда единствено и само при съобразяване на размера на инфлацията, без да е приложен и друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени, органът отново е определил размер на начални цени, който не води до изпълнение на решенията на ЕСПЧ, т.е. до определяне на разумно обезщетение, свързано с пазарната стойност на имота, определена по време на отчуждаването. Следва да бъде отбелязано, че с изменението в сила от 08.08.2025 г. изцяло е подменен методът, подходът при определяне на началната цена на отделните категории земеделски земи. До нормативната промяна в сила от 08.08.2025 г., той се е основавал на и е отразявал размера на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане за декар, умножено по 25), докато в сега действащата редакция на нормата този подход, метод изцяло е отпаднал.Т.е. не е и налице несъщинско обратно действие на изменената норма. Според съда, именно капитализираната поземлена рента следва да се приеме за меродавна при определяне на разумно обезщетение, свързано с пазарната стойност на имота, определена по време на отчуждаването при липсата на пазарни аналози. Съображенията за това са следните: В съответствие с константната си практика в цитираните решения ЕСПЧ припомня, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е. към момента на постановяване на оспорения акт. Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл. 32, ал. 1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т.е. на отнемане на частна собственост от Държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватното и равностойното парично обезщетение да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Дори и с увеличението, в сила от 08.08.2025 г., началните цени по чл. 3, ал. 1 от наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи при липса на пазарни аналози, и увеличени със съответния корекционен коефициент, не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар “, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС и вече това на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди, тъй като отново не е преодоляно посоченото в параграф 84 и 86 от решението на ЕСПЧ“ обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели“. На следващо място, според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена. С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12-месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 06.02.2025 г. Според нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл.1, т.5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а нормата на чл.5а указва, че цените по наредбата са база за определяне на цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. Както обаче беше посочено по-горе и както е отбелязал Съдът в Страсбург в коментираното решение, посочената наредба е приета през 1998 г. като не е била актуализирана към момента на постановяване на оспореното частично решение на МС, при настъпилото през годините съществено изменение на пазарните цени на земеделските земи. От заключението на вещото лице е видно, че в землището на с.Божичен, община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г. Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника, но както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, преди изменението на чл.3, ал.1 с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно член 1 от Протокол №1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози, регламентираният в чл.3, ал.1 от Наредбата /редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024-2025 г., т.е по втория вариант. Директната капитализация на дохода (в случая на поземлената рента) е техника, приложима при метода на приходите, т.е. самият законодател, в лицето на МС, чрез позоваването в нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата/ в редакцията на разпоредбата до 08.08.2025 г. /, именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи. Нещо повече в параграф 31 и 32 от решението К. ЕСПЧ е възприел позицията на МС, че „ в чл. 3 от Наредбата се посочва, че основната стойност е равна на двадесет и пет пъти годишния наем за съответната категория земеделска земя….и пазарните условия“, а в параграф 63 се посочва, че „Условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите“. Поради и това съдът възприема втория вариант на екстертизата, при който вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“, гр. Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл. 77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. Следва да се отбележи, че информацията за средното рентно плащане по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ действително не е представена в протокола на ОД „Земеделие“ гр. Русе по отделни категории на земеделската земя (нива), както това е сторено в таблицата към чл. 3, ал. 1 от наредбата. От друга страна обаче тази информация се отнася до получаваните рентни плащания/наеми при отдаването на земеделски земи, принадлежащи именно към землището на конкретното населено място, докато, както ЕСПЧ отбелязва в § 86 от решението си по делото К. и други срещу България, началните цени, предвидени в таблицата към чл. 3, ал. 1 от наредбата, се основават на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели. Така и с оглед изложените по-горе аргументи за липса на същинско и несъщинско обратно действие на наредбата изчисленията на в.л. по вариант 3/4 с оглед измененията се явавят неотносими. В заключението си по вариант 2/3 вещото лице е посочило, че за с.Божичен, община Иваново, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 52 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер на 1300 лв./дка, т.е за отчуждената част от имота на жалбоподателката паричното обезщетение за имот с идентификатор 04981.8.287 по КККР на с.Божичен с площ 7, 604 дка при прости математически изчисления е 9 885 лева. Вещото лице е приложило и коефициента от 1, 45 и е определило размера на обезщетението за имота на 14 334 лева. Съдът приема за неприложимо към определянето на средната рентна цена от 1300 лв/дка и прилагането на коефициента 1, 45, при който изчислената капитализирана поземлена рента е увеличена с коефициентите по чл. 4, ал. 1 от наредбата, имащи за цел да преодолеят именно липсата на конкретика относно местоположението на имота и неговите характеристики. Както беше посочено получаваните рентни плащания/наеми, тяхната осреднена стойност при отдаването на земеделски земи в конкретно землище отчитат именно спецификите на пазарната стойност на земеделските земи от това конкретно землище, включително обощено категорията земя, площ и отдалеченост. Показателите, посочени като коефициенти по чл. 4, ал. 1 от наредбата при формулата от методиката средна премерена цена, образувана от площи, отдадени под наем или аренда, на база сключени и вписани договори върху общата площ в дадено землище на база всикчите договори, без да се има предвид категория земя, в случая шеста, отдалеченост от пазарен център и от населено място, то те съвкупно вече са били отчетени при определяне на рентното плащане/наема в съответното землище и ако не са отчетени е само поради зададената утвърдена Методика и търсените с нея цели, при което явно е обхванато общото съобразяване на цената на предлагания пазар на база сключени и вписани договори. Безспорно чл.4 ал.1 и ал.2 от Наредбата при изчисленията по вариант 2 от заключението според вещото лице изискват наслагване на коефициенти. Тези коефициенти, обаче са относими към началните цени по категорията земя, докато действащата Методика не съобразява търсенето на това обстоятелство при определяне на средното рентно плащане, т.е. усредняването покрива и тези допълнителни коефициенти и се явава разумно близко до пазарната стойност на отчуждения имот. Поради тази причина приема за относимо само заложеното като годишна капитализация на рентното плащане х 25 без изчисленията с приложените коефициенти и най-вече отстоянеята от основен пазар и населено място, в съотношение с категорията земя. Не на последно място, за да приеме за меродавно определеното по вариант последен от заключението на вещото лице обезщетение за отчуждения имот, съдът съобрази и обстоятелството, че дори при ползване началната цена на земеделска земя по категории, след изменението на разпоредбата по чл. 3, ал. 1 от наредбата, в сила от 08.08.2025 г., увеличена с коефициентите по чл. 4, ал. 1 от наредбата, то отново се получава размер на обезщетение, който се явява по-нисък от изчисления от вещото лице размер на капитализирана поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар, умножено по 25) за стопанската 2024/2025 г. По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена като размерът на паричното обезщетение, определено за поземлен имот – нива с идентификатор 04981.8.287 по КККР на с.Божичен с площ 7, 604 дка следва да бъде увеличен от 2 205лева на 9 885 лева. По разноските Жалбоподателката И. Р. не претендира разноски. Жалбоподателката М. Р. е направила деловодни разноски в общ размер от 1710, за които е представен и списък (л. 134 от делото), както следва: 10 лева – държавна такса за образуване на дело, 600 лева – заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице и 1100 лева – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения по делото договор за правна защита и съдействие, имащ в тази част характера на разписка, удостоверяваща посоченото обстоятелство (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Размерът на адвокатското възнаграждение е изцяло съобразен с правната и фактическа сложност на делото и минималния размер на възнаграждението с оглед интереса и проявената процесуална активност и не следва да бъде намаляван. Поради това и с оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да бъде присъдена сумата от общо 1 020 лева – деловодни разноски. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да бъдат възложени в тежест на Администрацията на Министерския съвет, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗА. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът