Решение № 624 от 30.3.2021 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 103/2021 г.

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 285486/30.11.2020г. от Н. Б. К., ЕГН:

•••••••••• /конституиран като наследник на Д. Н. К.а, ЕГН: •••••••••, починала в хода на процеса/, с адрес: 9000 гр.Варна, ул.Лонгоз №14, кв.Аспарухово срещу Решение № 261036/05.11.2020г. по гр.дело № 13083/2019г. по описа на ВРС, 49св. В ЧАСТТА, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че въззивникът ДЪЛЖИ на „Енерго-про продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, над ½ от сумите както следва: сумата от 734, 72лв. (седемстотин тридесет и четири лева и 72 стотинки) за обект на потребление заведен с абонатен номер 0107806100 и клиентски № 1100307083, находящ се в •••, дължими по неплатените фактури ФП0275138662/14.01.2019г., с падеж 01.02.2019г. и ФП0275781251/25.01.2019г., с падеж 11.02.2019г., представляваща главница за ползвана ел.енергия в периода 21.11.2018 г. - 17.01.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 26.86лв. (двадесет и шест лева и 86 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 17.06.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №4963/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. 9886/2019г. по описа на Районен съд-гр. Варна.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Въззивникът твърди, че при постановяване на решението и в хода на първоинстанционното производство, съда неправилно е приел, че иска следва да се насочи единствено към него, доколкото починалата в хода на процеса Д. К.а има двама наследника – С. К.а-дъщеря и Н.К. –син. С оглед на това, както и, че по делото не е изяснено дали е налице отказ от наследство на първоначалния ответника, въззивиникът счита, че той е носител само на половината от задължението на своя наследодател.Цитирана е съдебна практика.

Претендира се присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да му се присъдят направените разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който същата се оспорва с аргументи идентични с посочените в исковата молба. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Излагат се твърдения, че ответника дължи сумата т.к. е потребител на ел.енергия по смисъла на закона и доколкото е наследник на титуляра на партидата и ползва имота. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Прави в условията на евентуалност възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество, редовно призован, чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа отговора на жалбата, претендира отхвърлянето и, както и присъждане на сторените по делото разноски. Прави в условията на евентуалност възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 против Д. Н. К.а ЕГН •••••••••, с адрес •••, иск с правно основание чл.422 от ГПК да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1025.98лв. /Фактура № 0275138662 от дата 14.01.2019г., падеж 01.02.2019г. с период на доставка от 21.11.2018г. до 20.12.2018г. на стойност 474. 78лв., Фактура № 0275781251 от дата 21.01.2019г., падеж 11.02.2019г. и период на доставка от 21.12.2018г. до 17.01.2019г. на стойност 515.23лв./ за обект на потребление, заведен под абонатен номер 0107806100 и клиентски № 1100307083, находящ се в •••, мораторна лихва върху главницата в общ размер на 35.97 лв. /тридесет и пет лев и 97 ст./, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 17.06.2019г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. 1100307083 към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 4963/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 9886/2019г. по описа на Районен съд-гр. Варна. Претендират се и извършените разноски.

В хода на процеса на 19.02.2020г. ответника Д. Н. К.а е починала.С Определение № 8648/10.07.2020 г., съдът е конституирал в качеството му на ответник в производството по гр. дело №13083/2019г. на ВРС, ХLIХ-ти състав, наследника й - Н. Б. К. ЕГН: ••••••••••, на осн. чл. 227 ГПК.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание ответникът оспорва иска и претендира отмяната му.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело 9886/2019г. по описа на ВРС, съда е уважил заявлението на въззививаемия по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза против Д. Н. К.а Заповед № 4963/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение, за сумите от заявлението.

След подадено от длъжника възражение в срок, „Енерго-Про продажби” АД е депозирал искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.

По делото няма спор, че Д. Н. К.а, ЕГН ••••••••• и въззиваемия, към дата на издаване на процесните фактури са били в облигационна връзка по повод доставка на ел.енергия с адрес на потребление находящ се в •••, с абонатен номер 0107806100 и клиентски № 1100307083.

Предмет на претенцията на ищеца са приложените по:

• ФП0275138662/14.01.2019г., с падеж 01.02.2019г. на стойност 474.78 лв., представляваща стойност на ел.енергия за период на доставка от 21.11.2018г. до 20.12.2018г. в размер от 2077 Kwh, в това число по тарифа 1-1408 Kwh, а по тарифа 2 -669 Kwh, както и лихва за забава към 17.06.2019г. в размер на 17.94 лв. и общ размер на задължението от 492.72 лв.

• ФП0275781251/25.01.2019г., с падеж 11.02.2019г., на стойност 515.23лв., представляваща стойност на ел.енергия за период на доставка от 21.12.2018г. до 17.01.2019г. в размер от 2254 Kwh в това число по тарифа 1-1635 Kwh, а по тарифа 2 -619 Kwh, както и лихва за забава към 17.06.2019г. в размер на 18.03 лв. и общ размер на задължението от 533.26 лв.

От справка за консумираната електроенергия от абоната Д. Н. К.а за партида с клиентски № 1100307083 и обект на потребление ••• е видно, че е налице пълна идентичност между отчетеното по електромер количеството ел.енергия за процесния период и фактурираното такова с горните фактури, т.е. касае се за суми по редовен отчет.

Приобщено към доказателствения материал по делото е и извлечение за фактури и плащания по партида на К.а за периода м. 01.2017г. до м.01.2019. Установява се, че неразплатените задължения за обект с абонатен номер 0107806100 и клиентски № 1100307083, датират от м. 01.2019г., а именно по процесните фактури.

В първоинстанционното производство, съда е приел за безспорно установено, че именно отв. Д. Н. К.а /а след смъртта й наследникът й Н. Б. К., ЕГН: ••••••••••/ са адресно регистрирани на адреса на потребление с абонатен номер 0107806100 и клиентски № 1100307083.

Видно от представените по делото писмени доказателства, копие от акт за смърт и удостоверение за наследници, след смъртта си Д. Н. К.а е оставила двама наследници – въззивника Н. Б. К. –неин син и С. Б. К.а –дъщеря.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да установи главно и пълно, при наличието на изрично оспорване, че ответникът по делото има качеството на потребител на ел. енергия в процесния обект на потребление и за посочения период, изпълнението на договора от страна на ищеца, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.

В тежест на ответника – въззивник е да установи правопогасяващите си възражения.

В конкретната хипотеза спора между страните не е по същността на материалното право, а относно обема му, а именно, каква част от процесната сума дължи въззивника Н.К., против който ответника Енерго Про Продажби е насочил иска си, за цялата дължима от наследодателя му сума по процесните фактури.

За пълнота на изложението, настоящия съдебен състав счита, че с оглед събраните пред първа инстанция доказателства, а именно копие на извлечение от сметка към 17.06.2019 г. по партида на ответника, за размера на задължението, към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, както и за размера на прендираната лихва към същата дата; Копие от фактури, описани в извлечение от сметка по т. 1; Справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника за процесния период, Справка по партида на ответника със списък на платените и неплатени фактури, Копие от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД, Копие от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Енерго- Про Продажби АД, Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД, Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД; споразумителен протокол № ДР 21322 от 30.11.2018 г.; КП 1295375/22.07.2018 г. за монтаж на СТИ 1115031100485922, КП 11249321/11.09.2018 г., КП 11277532: 17.01.2019 г., КП 11277522/22.01.2019 г., Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г., ОУ на договорите за продажба на ел.енергия, два броя публикации, ищецът, чиято е доказателствената тежест е представил убедителни доказателства, от които да се обоснове положителен извод, че към дата на издаване на процесните фактури, Д. Н. К.а има качеството на потребител по смисъла на закона и от там, че в това си качество му дължи процесните суми.

Възраженията на въззвиника относно недължимостта на половината от присъдените в полза на „Енерго Про Продажби“ АД суми, съда счита за основателно по следните аргументи.

Съгласно разпоредбата на чл. 227 от ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

Безспорно, въззивника Н. Б. К. има качеството на потребител на ел. енергия по смисъла на закона с адрес на потребление •••, с абонатен номер 0107806100, което не се оспорва, и като такъв дължи заплащането на консумираната от него ел. енергия отчитана по посочената партида.

Доколкото в настоящата хипотеза се касае за суми начислени за реален отчет за периода 21.11.2018г. – 17.01.2019г., т.е. приживе на титуляра на партидата - Д. К.а, то безспорно наследниците на първоначалния длъжник са отговорни до размера на притежаваните от тях дялове от наследството. Съгласно правилата на чл. 5 ал.1 от ЗС децата наследяват своя родител по равно, т.е. въззивника е задължен за стойността на потребената, но незаплатена от неговия наследодател ел.енергия в размер на половината, а именно 367.36 лева главница и 13.43 лева лихва.

Предвид изложеното предявения от ищцовото дружество иск е неоснователен за сумата над 367.36 лева дължима по за обект на потребление заведен с абонатен номер 0107806100 и клиентски № 1100307083, находящ се в •••, дължими по неплатените фактури ФП0275138662/14.01.2019г., с падеж 01.02.2019г. и ФП0275781251/25.01.2019г., с падеж 11.02.2019г., представляваща главница за ползвана ел.енергия в периода 21.11.2018 г. - 17.01.2019 г. Като последица от неоснователността на иска относно главното задължение, неоснователен е и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата над 13.43 лева, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 17.06.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата.

Поради частично съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решение в обжалваната част следва да бъде частично отменено.

С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за присъдените разноски.

На ищеца следва да се присъдят разноски за първа инстанция и заповедното производство в размер на 167.00лева, съобразно уважената част на иска.

На ответника следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и заповедно производство в размер на 503.08лева, съобразно отхвърлената част на иска. За настоящото производство, предвид уважаване на жалбата, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350.40 лева. Възраженията на ищеца, съответно въззиваемия по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователни с оглед цената на иска и обема на осъщественото процесуално представителство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът