Решение № 643 от 4.4.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 703/2024 г.

Производството е по реда на чл.203, ал.3 АПК вр. чл.2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ) вр. чл.4, §3 ДЕС.

Образувано по искова молба на „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: ••• на „Х.Б.“ АД, представлявано от Т.И., чрез процес. представител •• А.Т., срещу Върховен административен съд гр.София с цена на иска 986 874.64 /деветстотин осемдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ лева и посочено правно основание на иска чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ, вр. чл.203, ал.3 АПК, вр. чл.4, §3 от ДЕС, вр. чл.7 от КРБ. Въз основа на изложеното в исковата молба за нарушаване на правото на ЕС се иска осъждане на ВАС-София да заплати на ищцовото дружество обезщетение за имуществени вреди, подробно конкретизирани в петитума на исковата молба, ведно със законната лихва за забава.

В исковата молба се сочи, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, допуснато от ВАС в правораздавателната му дейност. Неправилно тълкуване и прилагане на чл.168 от ДДС Директивата и Определение на СЕС по дело С-314/17/Д./. В Решение №17161/16.12.2019г. по адм.дело № 4579/2019г. ВАС тълкува и прилага чл.168 от ДДС Директивата неправилно и в противоречие с трайната практика на СЕС, вкл. Определение на СЕС по дело С-314/17, постановено във вр. с друг спор на ищеца, който е напълно аналогичен от фактическа и правна страна, но за други данъчни периоди. Посочва се, че определението на СЕС по дело С-314/17 е постановено по преюдициално запитване, отправено в хода на друго адм.дело на ищеца пред ВАС, в рамките на което е оспорван ревизионен акт, в който данъчните органи са направили абсолютно аналогични твърдения и изводи, но за други данъчни периоди-тоест отново са твърдели, че ищецът е трябвало да самоначисли ДДС по покупките, съответно с РА са му начислили данъка, но не са му признали правото на данъчен кредит. Твърди се, че това определение на СЕС по въпросното дело разглежда същия случай на ищеца и дава разяснения как правото на ЕС трябва да се приложи в този случай, съответно това определение безспорно намира приложение за всички периоди, в които е била налице същата фактическа обстановка за дружеството. Като е оставил в сила акта на приходната администрация, с който тя е отказала на ищеца признаване на данъчен кредит по процесните самоначисления на ДДС, ВАС е приложил чл.168 от ДДС Директивата неправилно и в противоречие с трайната практика на СЕС в конкретната област. Твърди се, че извършеното от ВАС нарушение на правото на ЕС безспорно е достатъчно съществено. Също така се посочва, че несъобразяването с практиката на СЕС води до изцяло неправилно прилагане на чл.168 от ДДС Директивата от страна на ВАС, тъй като в крайна сметка с решението си допуска данъкът да остане в тежест на данъчнозадълженото лице, макар изискванията по същество за правото на данъчен кредит да са изпълнени, защото е безспорно, че процесните покупки са използвани в облагаемата независима икономическа дейност на Д.. На следващо място се посочва, че с Решение №17161/16.12.20219г. по адм.дело №4579/2019г. ВАС тълкува и прилага чл.267, §3 от ДФЕС неправилно и в противоречие с трайната практика на СЕС. Твърди се, че ВАС като последна инстанция, не е отправила такова запитване, макар дори да е имало изрично искане от страна на дружеството. ВАС е допуснал нарушение на чл.267, §3 от ДФЕС и същото е достатъчно съществено, защото е в противоречие с трайната практика на СЕС относно кога съдът е длъжен да отправи такова запитване. Излагат се доводи в тази насока.

Със същото решение ВАС нарушава и основни права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС/ХОПЕС/, а именно правото на собственост съгласно чл.17 от Хартата и правото на справедлив съдебен процес съгласно чл.47 от Хартата. Излагат се доводи в тази насока.

Счита, че настъпилите за дружеството неблагоприятни последици са в резултат на неправилните констатации на НАП, възприети от ВАС в Решение №17161/16.12.2019г. по адм.дело №4579/2019г.

Въз основна на така посочено в исковата молба се твърди, че с процесното Решение №17161/16.12.20219г. по адм.дело №4579/2019г. ВАС отказва възстановяване на сумата от 679 126, 68 лева /шестстотин седемдесет и девет хиляди сто двадесет и шест лева, шестдесет и осем стотинки/. Вследствие на този отказ ищецът претърпява имуществени вреди, които претендира с настоящата искова молба да бъдат обезщетени, а именно:

-имуществена вреда, представляваща отказаната за възстановяване сума от ВАС, а именно 679 126, 68 лева;

• имуществена вреда, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху размера на отказания данъчен кредит/тоест върху сумата от 393 636, 89.(триста деветдесет и три хиляди шестстотин тридесет и шест лева, осемдесет и девет стотинки) от датата, следваща датата на постановяване на увреждащото решение на ВАС/16.12.2019г./ до датата на завеждане на настоящата искова молба-04.12.2024г. - 221 320, 05 лева;

• имуществена вреда, представляваща недължимо платена лихва за забава - 41 007, 84 лв. по Ревизионен акт №06/1102718 от 23.01.2012г., поправен с РА за поправка №1206804 от 06.02.2012г., потвърден с Решение №3232 от 03.06.2014г. по адм.дело №8184/2013г. на ВАС;

• имуществена вреда, представляваща недължимо платена лихва за забава -7 693, 24 лв. по Ревизионен акт №06/1202831 от 07.03.2013г., поправен с РА за поправка №1317081 от 10.06.2013г., потвърден с Решение №15009 от 11.12.2014г. по адм.дело №1117/2014г. на ВАС;

• имуществена вреда, представляваща недължимо платена лихва за забава -4 959, 72 лв. по Ревизионен акт №Р-06-1302556-091-001/05.05.2015г., потвърден с Решение №2592 от 01.03.2017г. по адм.дело №14300/2015г. на ВАС;

• имуществена вреда на стойност 9 842, 57 лв., представляваща платено от ищеца адвокатско възнаграждение по адм.дело №594/2018г. на АдмС-Враца;

-законната лихва за забава, изчислена върху 9 842, 57лв. от 16.12.2019г. до датата на завеждане на настоящата искова молба 04.12.2024г. – 5 533, 91 лв.;

-вреда на стойност 500 лева, представляваща платено от ищеца юрисконсултско възнаграждение на приходните органи по адм.дело №594/2018г. на АдмС-Враца;

-законна лихва за забава, изчислена върху 500 лева от 16.12.2019г. до датата на завеждане на настоящата искова молба-04.12.2024г. – 281, 14 лева;

• вреда на стойност 10 131, 79 лева, представляваща платено от ищеца адвокатско възнаграждение по адм.дело №4579/2019г. на ВАС;

• законна лихва за забава, изчислена върху 10 131, 79 лв. от 16.12.2019г. до датата на завеждане на настоящата искова молба-04.12.2024г.-5 696, 55 лева;

-вреда на стойност 500 лева, представляваща платено от ищеца юрисконсултско възнаграждение на приходните органи по адм.дело №4579/2019г. на ВАС;

-законна лихва за забава, изчислена върху горните главници от датата на настоящата искова молба до датата на окончателното изплащане на сумите;

-държавна такса по делата;

Или общо в размер на 986 874.64 лева, ведно със законната лихва за забава до датата на окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски в производството. Посочена е и банковата сметка по която да бъдат преведени сумите.

В с.з. ищцовото дружество се представлява от •• А.Т.. Моли за уважаване на исковите претенции, така както са предявени. Счита, че същите са доказани в хода на производството. Посочва, че в отговора на исковата молба на ВАС става ясно, че ответникът не е възприел правилно фактическата обстановка. Те реферират по дело на СЕС и са коментирали реално осъществяване на доставките и как това е било предпоставка за осъществяване правото на данъчен кредит, а всъщност никога не се спорило, че доставките между „Д.Б.“ ЕООД, ••• и неговите доставчици са реално извършени. ВАС дори не коментира обратното начисляване на ДДС като механизъм и съответно правото на данъчен кредит в този контекст. Смята, че следва да се обърне внимание, че аргументите, които са посочени от ответната страна са бланкетни и неотносими към спора. Представя и подробни писмени бележки.

Ответникът- Върховен административен съд, чрез процесуалния си представител • В.Х. в писмен отговор депозиран по делото, намира предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен както по основание, така и по размер.

Не са налице посочените елементи от фактическия състав на отговорността. Посочва се, че при осъществяване на правораздавателната си дейност ВАС не се е отклонил от изискванията на приложимото европейско законодателство и практика. Решението на ВАС не обективира изобщо нарушение на правото на ЕС, още по-малко такова с достатъчно сериозен очевиден характер. Моли за решение, с което се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани с произтичащите от това правни последици. Претендират се разноски в производството, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов дава мотивирано заключение, че не са допуснати сочените нарушения на практиката и на нормативната уредба на ЕС, поради което не следва вреда от решението на ВАС. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените от страните доводи и извърши съвкупна преценка на доказателствата, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е търговско дружество, първоначално регистрирано като „Е.Б.“ ЕООД, което на 26.11.2015г. е променило името си на „Д.“ Б. ЕООД/променено с решение на едноличния собственик на капитала, приложено по делото/, част от групата Х.. Дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 ЗДДС.

Не е спорно, че между 2011г. и 2015г. са образувани данъчни ревизии на дружеството за установяване на задължения за ДДС. В периода 01.03.2009г. – 31.12.2013г. по отношение на извършените от дружеството покупки са осъществени ревизионни производства във връзка с начисляването и приспадането на ДДС. Установено е, че ДДС е начисляван от доставчика на стоките, на които дружеството е получател, а същото при продажбата им на други контрагенти е начислявало ДДС и същевременно е реализирало правото си на данъчен кредит, като е приспадало стойността на ДДС. Ревизионните производства завършват с ревизионни актове, в които органите по приходите приемат, че закупените суровини представляват отпадъци, поради което дружеството е било длъжно да самоначисли ДДС по покупките си чрез механизма на обратно начисляване на основание чл. 82, ал 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл. 163а от ЗДДС. Така, с ревизионните актове органите по приходите начисляват в тежест на дружеството ДДС по покупките на слънчогледови люспи, употребявани гуми и месокостно брашно, но същевременно отказват да признаят правото на данъчен кредит по самоначислението.

След процедура по обжалване, три от ревизионните актове са потвърдени с влезли в сила решения на ВАС, а именно:

• Ревизионен акт № 06/1102718 от 23.01.2012 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № 1206804 от 06.02.2012 г., с които е установен размер на допълнителни задължения по ЗДДС и лихви за просрочие. При обжалване по административен ред с Решение №251/11.05.2012г. актовете са потвърдени за начисляване на ДДС /в размер на 202 724.01 лв./, в частта, в която е отказано приспадане на данъчен кредит от 4577.72лв. и по отношение на определените лихви за просрочие /в размер на 27 211.74 лв. В потвърдената от горестоящия административен орган част ревизионните актове са обжалвани пред АдмС- Велико Търново, който с Решение №175/24.04.2013г. по адм.д. №561/2012г. е отхвърлил жалбата. Това решение е оставено в сила с Решение №3232/03.06.2014г. на ВАС, постановено по адм.дело №8184/2013г.„ - Ревизионен акт № 06/1202831 от 07.03.2013 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № 1317081 от 10.06.2013 г., с които е установено задължение за довнасяне на данък в размер на 105 538.53 лв. и лихва за просрочие от 7707.78 лв. Актовете са оспорени по административен ред и са потвърдени с Решение №259/11.06.2013г. на горестоящия административен орган. Ревизионните актове са обжалвани пред АдмС- Велико Търново, който с Решение №600/29.11.2013г. по адм.д. №626/2013г. ги е потвърдил. Това решение е оставено в сила с Решение №15009/12.11.2014г. по адм.дело №1117/2014г. на ВАС.

• Ревизионен акт № Р-06-1302556-091-001/05.05.2015 г., потвърден с Решение №310/24.07.2015г. на директора на Дирекция“ОДОП“ В.Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м.05, 06, 07, и 08/2013г. е начислен ДДС в размер на 41 262, 98 лв. и лихви в размер на 4 959, 72 лева, вследствие потвърден с Решение №442/12.11.2015г., постановено по адм.дело №569/2015г. по описа на АдмС-Велико Търново и оставен в сила с Решение № 2592 от 01.03.2017 г. по административно дело № 14300/2015 г. на ВАС.

Размерът на начисления с посочените три ревизионни акта ДДС е 393 636, 89 лева. С ревизионните актове на дружеството не е признато правото на данъчен кредит по самоначислението.

На база горепосочените актове ищецът е заплатил лихва за забава в размер на: - сумата от 41 007. 84 лв. по Ревизионен акт № 06/1102718 от 23.01.2012г., поправен с Ревизионен акт за поправка № 1206804 от 06.02.2012 г., потвърден с Решение № 3232 от 03.06.2014г. по административно дело № 8184/2013 г. на ВАС;

• сумата от 7 693. 24 лв. по Ревизионен акт № 06/1202831 от 07.03.201 Зг., поправен с Ревизионен акт за поправка № 1317081 от 10.06.2013 г., потвърден с Решение № 15009 от 11.12.2014 г. по административно дело № 1117/2014 г. на ВАС;

• сумата от 4 959. 72 лв. по Ревизионен акт № Р-06-1302556-091 -001 /05.05.2015г., потвърден с Решение № 2592 от 01.03.2017г. по административно дело № 14300/2015 г. на ВАС.

След постановяване на решенията на ВАС по въпросните три ревизионни акта, в процедурата по обжалване на друг ревизионен акт № П-04000615091361-003-001/04.05.2015г., поправен с РА П-04000615091361-003-001/19.05.2015г., издаден на дружеството идентичен с предходните, но за друг период на 22.05.2017 г. ВАС е отправил преюдициално запитване до СЕС. По него СЕС образува дело № С-314/17 и се произнася с Определение от 23 ноември 2017 г. С преюдициалното запитване ВАС се допитва до СЕС дали принципът на данъчен неутралитет се нарушава, когато една и съща доставка е обложена с ДДС и от доставчика, и от получателя, но на получателя се отказва право на данъчен кредит по самоначислението. В Определението СЕС е дал тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. В определението е прието, че принципите на данъчен неутралитет и на ефективност на общата система на ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава-членка да откаже на получател по доставка правото да приспадне платения за получената доставка ДДС, когато за една и съща доставка ДДС е събран веднъж от доставчика, при положение, че същият го е посочил във фактурата, която е издал и втори път от получателя, в случай че националното законодателство не предвижда възможност за коригиране на ДДС при наличие на ревизионен акт.

След постановяването на това определение и на базата на насоките на СЕС, ВАС с Решение № 10118 от 25.07.2018 г. по административно дело № 14596/2015 г. отменя обжалвания в конкретното производство ревизионен акт № П-04000615091361-003-001/04.05.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, поправен с РА № П-04000615091361-003-001/19.05.2015г. и потвърден в обжалваната част от директора на Дирекция “ОДОП“-Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество по ЗДДС за данъчни периоди м.11 и м.12.2012г. е начислен ДДС в размер на 12 645.20 лв. ведно с прилежащите лихви.

Въз основа на Определението на СЕС, през 2018г. Ищецът подава искане по реда на чл.129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С искането е заявено възстановяване на сума в общ размер 679 126, 68 лева, от която 393 636, 89 лева е размерът на данъчния кредит, който е дължим във връзка със самоначислението по горецитираните три ревизионни акта /потвърдени от Административния съд и оставени в сила от ВАС/ и 285 489, 79 лева размерът на претендпраните с искането лихви за забава.

Въз основа на искането с Акт за прихващане и възстановяване № П-04000618116907-004-001/09.07.2018г. (АПВ), издаден от Национална агенция по приходите, ТД на НАП - Велико Търново възстановяването на сумата от 679 126, 68 лева е отказано. АПВ е потвърден с Решение № 188/01.10.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ - Велико Търново и впоследствие с Решение № 72 от 28.02.2019 г. по административно дело № 594/2018 г. на Административен съд Враца. Последното е оставено в сила с Решение № 17161 от 16.12.2019г. по административно дело № 4579/2019г. на ВАС.

С Решение № 17161 от 16.12.2019г. по административно дело № 4579/2019г. на ВАС е прието, че обжалваното решение е правилно. Прието е, че законосъобразно е отказано възстановяване на търсената сума, тъй като същата не попада в хипотезата на чл.129, ал.5, т.1 ДОПК-не е налице влязъл в сила административен или съдебен акт, с което е признато правото на заявителя да получи исканите суми за възстановяване. Не е такъв съдебен акт, който да установява неправилно или недължимо платени суми и постановеното определение от 23 ноември 2017г. по дело С-314/17 на СЕС по преюдициално запитване в съдебно производство по обжалване на друг ревизионен акт. Поради различие в производствата –настоящото и главното, по което е постановено определението на СЕС не обосновава възстановяване на ДДС и лихвите по влезли в сила РА, с които същите са установени. Не може да се приеме, че заплатените данъци чието възстановяване се иска са недължимо платени, тъй като това е сторено въз основа на влезли в сила ревизионни актове, които не са оборени и се ползват със стабилитет. Обсъдени са и посочените от страна на касатора и ответника решения на СЕС по съответните дела. Изложени са подробни мотиви в решението.

По отношение на искането на касатора по делото за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с поставените въпроси в решението е прието, че е неоснователно и следва да се остави без уважение, за което са изложени мотиви.

Приложени са по преписката платежни нареждания и фактури във вр. с извършени плащания по услуги за процесуално представителство по делата, както и за извършено плащане от дружеството към бюджета.

Във вр. с претендираната лихва са приложени и изчисления от сайта calculator.bg.

Също така по отношение на претендираната законна лихва по искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно счетоводна експертиза с ВЛ. В заключението ВЛ е дало подробно изчисление на размера на дължимата мораторна лихва за всяка една от главниците и базата на която е извършено изчислението. В заключение на база направени от него изчисления ВЛ посочва, че размерът на дължимата мораторна лихва върху всяка една от главниците е сума в размер на 233 120, 56 лева, с 7, 77 лева разлика от претендираната.

В с.з. ВЛ поддържа заключението и дава пояснения относно изготвеното заключение. Заключението на ВЛ не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено.

При така установената фактическа обстановка, която не е спорна по делото и по която страните не спорят, съдът намира от правна страна следното:

Според чл.203, ал.3 АПК държавата отговаря за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на Правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. От своя страна разпоредба на чл.2в ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение на Правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове по реда на АПК за вреди по чл.1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Искът с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ е процесуално допустим, предявен е от надлежна страна, която твърди настъпване на вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, срещу процесуално легитимиран ответник по смисъла на посочената разпоредба – Върховен административен съд на Република България.

Предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на вреди, настъпили от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на административна дейност се извличат от практика на СЕС /Решение от 19.11.1991г. по съединени дела С-6/90 и С-9/90, Решение от 05.03.1996 г. по съединени дела С-46/96 и С-48/93, Решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01/, която съгласно чл.19 ДЕС е задължителна за националните съдилища. Според нея отговорността на държавите членки по чл.4, §3 ДЕС може да бъде ангажирана независимо от това кой е органът, чието действие или бездействие е причинило вредите на частноправния субект, като такъв орган би могъл да бъде както административен така и съдът, натоварен от държавата с правораздавателни функции, когато при осъществяване на правосъдната си дейност е нарушил правото на ЕС и от това са настъпили вреди.

Материално правните предпоставки за възникване на отговорността по чл.2в ЗОДОВ се определят от СЕС в неговите решения в условията на кумулативност и те са: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2. нарушението на нормата да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (решения на СЕС по дела С-429/09, С-568/08 и С-420/11). Условията следва да са налице кумулативно, като при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Преценката за това, дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки ( решение на СЕС по дело С-446/04). При всички положения едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение.

В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат горните предпоставки по отношение на всяка една от тях, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника. Тоест, отговорността на държавата се реализира при доказано достатъчно съществено нарушение на право на ищеца, произтичащо директно от правна норма на Съюза и на практиката на СЕС, на което нарушение се твърди, че се дължи вредата. При липса дори само на един от елементите на фактическия състав, отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана.

В случая ищецът претендира имуществени вреди от правораздавателната дейност на ВАС при постановяване на Решение № 17161/16.12.2019г. по адм.дело № 4579/2019г., с което ВАС отказва възстановяване на сумата от 679 126, 68 лв., вследствие на което ищецът твърди, че претърпява имуществени вреди, които претендира с исковата молба. Поддържа извършено нарушение относно неправилно тълкуване и прилагане на чл.168 ДДС Директивата и Определение на СЕС по дело С-314/17/Джиосайкъл/, неправилно тълкуване на чл.267, §3 ДФЕС, нарушение на чл.17 и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС/ХОПЕС/.

Съдът не установи при разглеждане на делото от ВАС под № 4579/2019г., въз основа на което се претендират имуществените вреди, решението му да противоречи на правна норма и на установената практика на СЕС, относима към случаи като процесния, нито съставът на ВАС необосновано да е отхвърлил искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Установено е, че отказаното възстановяване на търсената сума не попада в хипотезата на чл. 129, ал. 5, т. 1 ДОПК - не е налице влязъл в сила административен или съдебен акт, с което да е признато правото на заявителя да получи исканите суми за възстановяване. Не е такъв съдебен акт, който да установява неправилно или недължимо платени суми и постановеното Определение от 23 ноември 2017 г. по дело С-314/17 на СЕС по преюдициално запитване в съдебно производство по обжалване на друг ревизионен акт. Поради различието в производствата – настоящото и главното, по което е постановено Определение от 23 ноември 2017 г. по дело С-314/17 на СЕС е прието, че са различни спорните въпроси, поради което разрешението, дадено с Определение от 23 ноември 2017 г. по дело С-314/17, не обосновава възстановяване на ДДС и лихви по влезлите в сила РА, с които същите са установени. Обсъдена е и приложимата по случая практика на СЕС, за което в решението са изложени подробни мотиви. Отхвърлено е и направеното искане от ищеца за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

В случая не е установено и доказано достатъчно съществено и явно нарушение на ПЕС, осъществено от ВАС, изразяващо се в несъобразяване с основни принципи на ПЕС, с относимите разпоредби от ДДС Директивата и неспазване на утвърдената практика на СЕС в областта на данъчното облагане, както и с Определение на СЕС по дело С-314/17/Д./. Не е налице очевидно несъобразяване с практиката на ЕС в съответната област на обществени отношения. Тълкуването, което СЕС дава в определението по преюдициално запитване, не е абстрактно, а е съобразено с конкретна фактическата обстановка. Съответно решенията на СЕС по преюдициални запитвания имат задължителна сила за националната юрисдикция, когато преюдициалният въпрос, по който СЕС се е произнесъл, е идентичен с въпроса, поставен за разрешаване пред националния съд. В исковата молба се посочва, че ВАС не се е съобразил с това определение на СЕС и неправомерно е отказано възстановяването, което е противоречие с практика на СЕС, без да държи сметка за фактическата обстановка, въз основа на която СЕС е постановил това определение и направеното искане от дружеството по реда на чл.129 ДОПК. Видно е, че се касае за различни спорни въпроси и при различна фактическа обстановка. В мотивите на решението на ВАС е даден ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, приложимата практика на СЕС в тази област. Съответният състав на ВАС при постановяване на решението си е изложил конкретни мотиви с които се отказва възстановяване на данъчен кредит на ищеца по чл.129, ал.5, т.1 ДОПК, потвърждавайки изводите на органите по приходите. Не се констатира при постановяване на решението на ВАС неправилно да е приложен чл.168 ДДС Директивата, практиката на СЕС и да не е съобразено Определение по дело С-314/17 на СЕС. В тази насока и твърденията на ищеца са неоснователни.

По отношение на твърдяното неправилно тълкуване и прилагане на чл.267, §3 ДФЕС, ВАС като последна инстанция не е направено преюдициално запитване. Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Поставеният за разглеждане правен спор не предполага и не поставя никакви спорни с общностното право правни въпроси, които изискват тълкуване на общностна разпоредба от съда на ЕС.

Неоснователно е и позоваването на разпоредбите на чл.17 и чл. 47 от ХОПЕС, уреждащи правото на собственост и на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. От доказателствата по делото, не се установява в производството по адм.дело на ВАС №4579/2019г. ищецът да е бил лишен както от ефективни правни средства за защита пред съд, така и от справедлив съдебен процес. В производството ищецът е участвал активно, като всички негови искания са били обсъдени. Със съдебния акт е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на дружеството. Обстоятелството, че със съдебното решение е постановен резултат, от който ищецът не е останал доволен, както и че искането му за преюдициално запитване е оставено без уважение, не може да се счете за съществено нарушаване на правото на Европейския съюз. Не е нарушен и чл.17 от ХОПЕС, в каквато насока се навеждат доводи. Следва да се посочи, че оплаквания на ищеца са досежно материалната законосъобразност на постановените административни актове и правилността на съдебните актове, с които са потвърдени РА, което е недопустимо в настоящото производство.

При съобразяване на изложеното, според настоящият състав не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на предявените от дружеството искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди като последица на извършени от ВАС нарушения на ПЕС с Решение №17161/16.12.2019г. по адм.дело № 4579/2019г., релевирани с исковата молба, още по-малко такова, което да се определи като толкова съществено.Тоест не се установи елемент от фактическия състав на отговорността съгласно разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ -нарушена правна норма на правото на Европейския съюз която да предоставя права на частноправните субекти или несъобразяване с практиката на ПЕС. Следователно и след като не се установи първият елемент от сложния фактически състав за възникване на отговорността по ЗОДОВ, безпредметно е да се обсъждат останалите предпоставки за реализирането на тази отговорност.

Исковете са изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят. Следва да се посочи, че исковете за присъждане на имуществени вреди за направени съдебни разноски, не представляват права на частноправни субекти, свързани и произтичащи от разпоредби на ПЕС и не могат да бъдат предмет на обезщетение по реда на чл.2в ЗОДОВ. Предвид неоснователността на главните искове, не е основателна и акцесорната претенция за присъждане на лихви.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. В този смисъл основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото по делото има данни за извършени процесуални действия. Съобразно нормата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ това възнаграждение е от 100. 00 до 360. 00 лв. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая, предвид обема на осъществената правна дейност по защита от ответника същият следва да бъде определен в минимален размер от 100. 00/сто/ лева.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът