Решение № 246 от 12.2.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 278/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО. Образувано е по жалба на Р. С. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: област Добрич, община Тервел, с. Орляк, [улица], подадена чрез адв. С. Н. от АК – Варна, срещу Решение № 11/26.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 5611087929/21.02.2024 г. (погрешно в жалбата е посочена датата 22.02.2024 г. вместо 21.02.2024 г.) на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Добрич, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е изменена пожизнено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС, считано от 08.11.2023 г., като е определен размер от 279, 44 лева, приравнен на минималния размер за този вид пенсия - 448, 58 лева. В жалбата се излагат общи доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Оспорват се изложените в решението констатации. Твърди се, длъжностните лица не са изпълнили всички вменени им правомощия за изясняване на обективната истина в административното производство. По тези съображения се иска отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, което се установява и от заключението на вещото лице. Сочи, че формулите за изчисляване на размера на пенсията се съдържат в програмен продукт, с което възможността за допускане на грешки е сведена до минимум. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита излага доводи, че пенсионният орган е взел предвид всички осигурителни периоди на лицето, както и удостоверяващите ги документи. По делото не се спори относно зачетения осигурителен стаж, нито се сочи друг допълнителен осигурителен стаж, който да не е бил зачетен при постановяване на оспореното решение. Административният съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по административната преписка се установява, че Р. С. Б. е подал в ТП на НОИ – Добрич Заявление с вх.№ 2113-24-424/15.04.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № 5611087929/10.05.2019 г. (л.22) на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Добрич му е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО при навършена възраст 62г 5м, с придобит осигурителен стаж: от втора категория труд – 18г 11м 06д, от трета категория труд – 18г 01м 09д, общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд – 41г 09м 09д. На основание чл. 70, ал. 12 от КСО ЛПОСВ на осигуреното лице е отпусната в минимален размер до определяне на реалния съгласно разпоредбите на чл. 70 от КСО. При извършена последваща проверка на осигурителя „РОКА България“ АД, гр. Каспичан е установено, че жалбоподателят не е работил в дружеството. Въз основа на резултатите от проверката е прието, че приложеното към заявлението от 15.04.2019 г. У. О.. УП-3 № 66/17.09.2003 г. (л.16) е неправомерно издадено (с невярно съдържание) и за периодите 04.07.1989 г. – 28.11.1990 г. (трета категория труд) и 29.11.1990 г. – 28.06.1999 г. (втора категория труд) не следва да се зачита осигурителен стаж на Р. С. Б.. След изключване на осигурителния стаж в „РОКА България“ АД лицето не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 от КСО за не по-малко от 15 години осигурителен стаж от втора категория труд (има 09г 02м 28д) и за сбор от 100 точки между стаж и възраст (има 92т 04м 23д), поради което и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е издадено Разпореждане № 5611087929/04.06.2019 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Добрич, с което е отменено Разпореждане № 5611087929/10.05.2019 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Добрич и е отказано отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Не се твърди, а и липсват доказателства по делото това разпореждане да е обжалвано по реда на КСО. На 08.11.2023 г. Р. С. Б. е подал ново заявление за отпускане на пенсия Обр.УП-1 с вх. №2113-24-1688/08.11.2023 г. Въз основа на документите за осигурителен стаж на лицето и данните по чл. 5, ал. 4 от НПОС пенсионният орган му е зачел осигурителен стаж от втора категория труд – 09г 00м 00д, трета категория – 22г 11м 00д, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО – 34г 02м 0д. Тъй като към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е имал навършени 67 години и повече от 15 години действителен осигурителен стаж, ръководителят на отдел „ПО“ в ТП на НОИ – Добрич е издал Разпореждане № 5611087929/11.12.2023 г. (л.62), с което му е отпуснал ЛПОСВ в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО до определяне на реалния размер на пенсията по реда на КСО. Не са налице данни това разпореждане да е обжалвано от заявителя. С Разпореждане № 5611087929/21.02.2024 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Добрич е изменена ЛПОСВ на лицето от 08.11.2023 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС, и е определена в месечен размер от 444, 58 лева. За да стигне до този извод органът е приел, че индивидуалният коефициент по чл. 70, ал. 9 от КСО е 0, 3335, а средномесечният осигурителен доход за страната за м.11.2022г. – м.10.2023 г. е 1423, 27 лв., при което доходът за изчисляване размера на пенсията е 474, 66 лева (1423, 27 х 0, 3335). По правилата на чл. 70, ал. 1 от КСО са определени следните проценти осигурителен стаж: за 32г 02м х 1, 35 % = 43, 43 %, за 02г 04м х 1, 2 % = 2, 80 %, общо 46, 23 % при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд – 34г 06м 09дни, от които 09г 02м 28дни от втора категория труд и 22г 11м 19дни от трета категория труд. Размерът на пенсията е изчислен като 46, 28 % от 474, 66 = 219, 44 лева. Към този размер е добавена сумата от 60 лева по §7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО, като окончателният размер от 279, 44 лева е приравнен на минималния размер за този вид пенсия съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО. Жалбоподателят е останал недоволен от определения размер на пенсията, поради което е оспорил разпореждането по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Добрич. С Решение № 11/26.04.2024 г. по-горестоящият орган е отхвърлил подадената жалба по съображения, че месечният размер на пенсията е правилно определен при спазване на приложимите правни норми. Решението на директора на ТП на НОИ - Добрич е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 10.05.2024 г. и в законоустановения срок (изпратено на 23.05.2024 г.) е оспорено пред Административен съд – Добрич. В хода на производството пред съда е изслушана съдебно-икономическа експертиза, според заключението по която доходът на жалбоподателя по чл. 70, ал. 3 от КСО е изчислен правилно. Правилно е изчислен и индивидуалният коефициент на лицето съгласно чл. 70, ал. 8 от КСО по алгоритъма, заложен в чл. 70, ал. 9 от КСО, а не в чл. 70, ал. 5 и ал. 6, във вр. с ал. 4, тъй като пенсията е отпусната след 1 януари 2019 г. Процентът на осигурителен стаж съответства на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя, като окончателният размер на пенсията е правилно изчислен съобразно въведените в КСО формули и показатели. Заключението е изготвено от вещо лице с необходимите специални познания и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира като обективно и компетентно. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни административни органи съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 98, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 99, ал. 1 от КСО, в необходимата писмена форма. И двата акта са мотивирани от фактическа и правна страна, като основания за издаването им се съдържат и в материалите по административната преписка. При издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Пенсионните органи са събрали служебно необходимите доказателства и са съобразили всички факти и обстоятелства от значение за случая. Решението и потвърденото с него разпореждане съответстват и на материалния закон, като действителният размер на пенсията е определен при отчитане на целия осигурителен стаж на лицето. Съгласно чл. 10, ал. 2 от НПОС пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент: 1. 1, 35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане; 2. 1, 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа без превръщане по т. 1. В ал. 3 е предвидено, че доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия на 08.11.2023 г. Следователно периодът от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на отпускане на пенсия, е м.11.2022 г. - м. 10.2023 г., за който средномесечният осигурителен доход за страната по данни от НСИ е 1423, 27 лева. Индивидуалният коефициент се изчислява по различни методики в зависимост от началната дата на пенсията. В случая приложимият ред за изчисляване на индивидуалния коефициент на лицето е регламентиран в чл. 70, ал. 8 – 11 и ал. 19 от КСО, както правилно са преценили и пенсионните органи. Съгласно чл. 70, ал. 8 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията. Според ал. 9 индивидуалният коефициент по ал. 8 се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната - за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент. Изчислен по този алгоритъм, индивидуалният коефициент на жалбоподателя за периода от 01.02.2005 г. до 07.11.2023 г. е 0, 3335, видно и от заключението на вещото лице. Така доходът за изчисляване размера на пенсията като произведение на сумите 1423, 27 лева и 0, 3335 възлиза на 474, 66 лева. Размерът на пенсията, определен съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, е 46, 23 % х 474, 66 лева = 219, 44 лева, където 46, 23 % (43, 43 % + 2, 8 %) е процентът на осигурителния стаж при зачетен осигурителен стаж без превръщане – втора категория труд 9г 02м 28дни и трета категория труд 22г 11м 19дни, общ сбор 32г 02м, от които 43, 43 % по чл. 70, ал. 1, т. 1 от КСО - 32г 02м, умножени с 1, 35 % за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж без превръщане, в т.ч. за всяка година осигурителен стаж – 32г х 1, 35 % = 43, 20 % и пропорционална част за 02м осигурителен стаж (1, 35 разделено на 12 месеца = 0, 113, умножено по 2 м) = 0, 23 %, съответно 2, 8 % по чл. 70, ал. 1, т. 2 от КСО (2, 4 % + 0, 4 %) – осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд – 34г 06м, и осигурителен стаж без превръщане – 32г 02м, разлика 02г 04м, или за всяка година осигурителен стаж – 02г х 1, 2 % = 2, 4 %, пропорционалната част за 04м осигурителен стаж (1, 2, разделено на 12 месеца = 0, 1, умножено по 04м ) = 0, 4 %. При пенсиите, свързани с трудова дейност, с начална дата от 01 юли 2022 г., след изчисляване на размера им по КСО се включва и допълнителна сума в размер на 60 лева на основание § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО (в сила от 01.07.2022 г.), във връзка с ПМС № 479/30.12.2021 г. С оглед на това към размера от 219, 44 лева следва да се добавят и 60 лева, в резултат на което се получава сумата от 279, 44 лева. Тъй като получената сума е по-малка от минималния размер на пенсията, отпусната при непълен осигурителен стаж, действителният размер на пенсията за ОСВ на жалбоподателя трябва да се приравни на този размер по силата на чл. 70, ал. 13 от КСО. Съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО минималният размер на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО е 85 % от минималния размер на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО, определен със ЗБДОО. Минималният размер на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО за периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г. съгласно чл. 10 от ЗБДОО за 2023 г. е 523, 04 лева, 85 % от които са равни на 444, 58 лева. Именно в този размер е определена и пенсията на Р. С. Б., поради което не са допуснати нарушения на материалния закон при нейното изчисляване. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергават констатациите в оспореното решение. Административните органи са определили месечния размер на пенсията му при спазване на изискванията на КСО. Приложените от тях стойности и величини са правилно изчислени, което се потвърждава и от неоспорената по делото експертиза. Зачетеният осигурителен стаж на лицето е съобразен с всички документи по преписката и с предходните разпореждания на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Добрич, които не са оспорени и са влезли в законна сила. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, е изменено от органа, който го е издал, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, както е предвидено и в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС. По тези съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от НЗПП. Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът