Решение № 202 от 8.7.2025 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 265/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН. Внесена е административнонаказателна преписка от Директора на Регионална дирекция по горите София по издаден Акт за установяване на административно нарушение серия Р014 № 102160/28.11.2024 г. по компетентност за налагане на „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ на Ц. Г. К., с ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. Ботевград, •••••, бл. 15, вх. А, ап. 5, на основание чл. 266, ал. 3 ЗГ. Административнонаказващият орган – Директорът на РДГ София, редовно призован, не се явява. Нарушителят Ц. Г. К., редовно призован, се явява. В съдебното заседание нарушителят признава фактите, описани в акта. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, подкрепени изцяло от обясненията на нарушителя, депозирани непосредствено пред Съда, установи следното от фактическа страна: Ц. Г. К., с ЕГН: ••••••••••, и адрес гр. Ботевград, •••••, бл. 15, вх. А, ап. 5, е български гражданин, от ромски произход. Живее в град Ботевград със семейството си. Не работи по трудово правоотношение. Жена му не работи, гледа децата. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 28.11.2024 година, свид. П. П. – горски инспектор при РДГ София, съвместно с И. Й. - горски стражар при ТП „ДГС“ Ботевград, констатират, че нарушителят Ц. К. транспортира с каруца в района на ПИК пистата в посока към жк „Север“ в гр. Ботевград, дърва за огрев – от видовете цер и габър, немаркирани с контролна горска марка или производствена марка, и без превозен билет за тях. Дървата са измерени в присъствието на нарушителя от горските служители с рулетка и е установено количеството им – 1, 20 пр. куб. м. За така установеното е съставен Констативен протокол серия Р014 № 015609 от същата дата, който е подписан от горските служители. Свидетелят П. П. съставя срещу Ц. Г. К., АУАН серия Р014 № 102160/28.11.2024 година, а именно за това, че на 28.11.2024 г. лицето транспортира дърва за огрев – 1, 20 пр. куб. м. цер и габър, немаркирани с контролна горска марка или производствена марка и без превозен билет за тях. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, но той е отказал да го подпише, като отказът му е удостоверен с подпис на свидетеля И. Й.. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постилипо възражение. Директорът на РДГ София установил, че извършеното от Ц. Г. К. нарушение е повторно - извършено в едногодишния срок от влизане в сила на Наказателно постановление (НП) № 314/07.08.2024 г. на Директора на РДГ София, влязло в сила на 21.10.2024 г., с което на Ц. Г. К., за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 и т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева и административно наказание "Глоба" в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева. Предвид на това, че Ц. Г. К., е наказан за друго такова нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 и т. 2 ЗГ и въз основа на АУАН, адвминистративнонаказващият орган изпраща преписката в Районен съд Ботевград, който да се произнесе по наказанието на нарушителя за нарушението по чл. 266, ал. 3 ЗГ. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗГ, се доказва предвид факта, че П. И. П. заема длъжността "Главен специалист - Горски инспектор при РДГ София към Изпълнителна агенция по горите", и се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, действало при изпълнение на служебните си задължения. С правна преценка за достоверност, съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото. Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдътв настоящия си състав достига до следните правни изводи: Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи, че искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна Директорът на РДГ София. АНО е сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона. Разгледано по същество, искането на АНО, Съдът намира за основателно по следните съображения: Процесният АУАН е издаден в съответствие на процесуалните правила: деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя е квалифицирано по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗГ. Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 28.11.2024 година актосъставителят П. П. е заемал длъжността "Главен специалист - Горски инспектор при РДГ – София към Изпълнителна агенция по горите". Деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ София, тъй като тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските територии, т. е. тя е компетентна, на територията на Софийска област. При издаването на Акта е спазен предвиденият от разпоредбата на ал. 1, изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок. Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и която не е придружена с превозен билет. От събраните по делото доказателства безспорно се установи описаното в акта административно нарушение. Безспорно е установено от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 285.11.2024 година на ПИК пистата в посока към жк „Север“ в гр. Ботевград, нарушителят е транспортирал дърва за огрев – цер и габър 1, 20 пр. куб. м., немаркирани с контролна горска марска или производствена марка и без превозен билет. Кубатурата на дървата е измерена чрез използването на рулетка. Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото и при преглед в регистъра на Изпълнителната агенция по горите за превозните билети, който е публичен, че е издаден превозен билет за процесното количество. Ето защо съдът намира, че са налице обективните признаци от състава на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ, в което нарушителят е обвинен. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ забраняват се покупко- продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, както и на дървесина, непридружена с превозен билет като при неизпълнение на тези задължения се налагат съответните наказания по чл. 266 от ЗГ. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Алинея трета предвижда, че когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 10 000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото. Съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице се налага, когато нарушението от физическото лице е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая с влязло в сила на 21.10.2024 г. НП № 314/07.08.2024 г., изд. от директора на РДГ-София, е наложено наказание глоба за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от наказване по предходно административно обвинение за нарушение от същия състав – по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, което налага извода, че е извършено в условията на повторност. Съгласно чл. 266, ал. 3 ЗГ в този случай следва да се наложи едно от двете алтернативни наказания - глоба или безвъзмезден труд в полза на обществото. Съдът намира, че предходно наложените административни наказания "глоба" не са въздействали възпиращо и предупредително върху нарушителя и той въпреки санкционирането му за идентични нарушения, отново е осъществил такива деяния. Поради това съдът намира за основателно искането на административнонаказващия орган за налагане на административно наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото". С оглед целите на административните наказания, посочени в чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, съдът счита, че за извършеното от Ц. Г. К. нарушение следва да бъде наложено административно наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото", чиято продължителност следва е в размер на минимума, предвиден в чл. 16а, ал. 2 ЗАНН размер, а именно 40 часа за срок от 1 година. С оглед гореизложеното, съдът