Решение № 644 от 4.12.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 335/2023 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК. Предмет на подадената от името на ТПК “Младост “, с ЕИК 814169694, със седалище и адрес на управление: гр.Свищов, ул.“ Трети март“ № 1 чрез пълномощника й адвокат М. Д. от ВТАК, възвивна жалба е Решение № 3/06.01.2023 г. по гр.д. № 405/2022 г. на РС Свищов, в частта му, с която са отхвърлени исковете на кооперацията срещу 1/ С. С. Т., с ЕГН: ••••, от гр.С., ул.“•“ № за заплащане на сумата от 126 лева, представляваща наемна цена за м. октомври 2019 г., дължима за ползването на търговски обект в гр.С., ул.“••“ №, находящ се на партерен етаж, южна част на производствено административна сграда „Битов комбинат“, построена в УПИ XXXII, в кв. 84 по ПУП; сумата от 261, 87 лева – стойност на ползвана електрическа енергия за периода от 06.02.2018 г. до 14.11.2019 г. в това число и 9 лева такса за мрежова услуга „мощност“; срещу 2/ „Спектър –ССТ“ ЕООД, с ЕИК 205895220, със седалище и адрес на управление: гр.Свищов, ул.“Сава Пенев“ № 4 за заплащане на сумата от 347, 13 лева – стойност на ползвана електрическа енергия за периода от 15.11.2019 г. до 07.03.2022 г. и сумата 126 лева – обезщетение, претендирано на основание факта на неизпълнение на задължението на наемателя да отправи едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, с молба да бъде отменено, исковете – уважени, с присъждане на направените по производството разноски. Излага оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на решението поради нарушения на процесуалния закон / чл. 5, чл.8, чл.9, чл.10, чл. 12 и чл.235, ал.2 ГПК/ довели до погрешни фактически и правни изводи, противни на събраните доказателства, установяващи претендираните вземания по основание и размер. В с.з. поддържа жалбата. Ответниците в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и на устните състезания чрез пълномощника си адвокат М. К. от ВТАК оспорват жалбата с доводи за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон в резултат на спазване на процесуалните правила Моли да бъде потвърдено с присъждане на направените по производството разноски. Изложеното в жалбата налага повторно разглеждане на правния спор в неговата предметна цялост, включена в отхвърлителната част на решението - чл. 269, изр.2- ро от ГПК. Предявени са обективно и субективно съединени искове, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл. 232, ал.2, чл.79, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на сключен на 01.07.2007 г. в писмена форма договор за наем е предоставил за срок от 1 година на първия ответник/ заявил, че действа като ЕТ „Рекс 2007“/ ползването на търговски обект в гр.С., ул.“•“ №, находящ се на партерен етаж, южна част на производствено административна сграда „Битов комбинат“, построена в УПИ XXXII, в кв. 84 по ПУП, срещу заплащане на месечна наемна цена от 90 лева, увеличена на 126 лева с допълнително споразумение от 01.07.2009 г., платима на 10 то число на текущия месец в брой, заедно с разходите за електрическа енергия и други, като за плащането им се издава оригинална фактура / при внасяне на наема/, както и приходни касови ордери и съответния отрязък – талон за наемателя/ за консумативните разходи /. Договорът се е превърнал безсрочен поради осъществяване на предпоставките на чл.236, ал.1 от ЗЗД. Считано от 13.11.2019 г. по устна уговорка с председателя на кооперацията- наемодател, в наемател на помещението се превръща „Спектър –ССТ“ ЕООД, с ЕИК 205895220, със седалище и адрес на управление: гр.Свищов, ул.“Сава Пенев“ № 4, чийто едноличен собственик на капитала и управител е С. С. Т.. Първоначалният наемател не е заплатил дължимата за м. октомври 2019 г. наемна цена в размер на 126 лева, стойността на потребената в обекта електрическа енергия за времето от 06.02.2018 г. до 14.11.2019 г. в размер на 261, 87 лева, както и сумата от 9 лева, представляваща стойност на мрежова услуга „мощност“за м. октомври 2019 г., а дружеството – наемател не е заплатило стойността на потребената електрическа енергия за времето от 15.11.2019 г. до 07.03.2022 г. в размер на 347, 13 лева, сумата от 144 лева, представляваща стойност на мрежова услуга “мощност“ за същото време, както и наем за времето от 01.03.2022 г. до 07.03.2022 г. в размер на 25, 20 лева / извън предмета на обжалването /. Вместо да отправи дължимото едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, ответникът е напуснал обекта на 06.03.2022 г. след което е върнал ключа от него. Поканите и опитите за покани да бъдат доброволно платени сумите не дават резултат. Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят посочените суми, както и сумата от 126 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл.238 от ЗЗД, заедно с обезщетение за забава върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане и направените по производството разноски. Ответниците оспорват по основание исковете с възражения първият от тях да не е наемател по договора за наем от 01.07.2007 г., поради обстоятелството, че фирма „Рекс-2007“ посочена в документа е търговското име на едноличен търговец А. С. С. / негова майка/ и следователно наемател е едноличният търговец, докато ответникът е бил негов работник и в това си качество го е подписал; няма нито писмено, нито устно сключено допълнително споразумение; договорът за наем от 01.07. 2007 г. не обвързва „Спектър –ССТ“ ЕООД; претендираната наемна цена за м. октомври 2019 г. е платена, а доказателство за този факт е наличният фискален бон към издадената фактура, представен по делото от ищеца; не е установено с каквито и да било годни доказателства обстоятелството, че в обекта за времето от 06.02.2018 г. до 07.03.2022 г. е имало потребление на електрическа енергия в количество, възлизащо на 1741 квт/ч, чието остойностяване да покрива търсените суми, нито какво е било за всеки месец поотделно, нито е отчитано редовно от наемодателя и определяно на основата на действителните показания на електромера, а едностранно и произволно, без ясни правила; освен това за периода от 06.02.2018 г. до 31.12.2018 г. каквото е имало да се дължи за потребление на електрическа енергия е платено – факт, установен с ПКО от 31.12.2018 г.; недоказано е и основанието на което ищецът претендира суми, представени като стойност на мрежова слуга „мощност“; не се дължи обезщетение за неспазено предизвестие, тъй-като нито ответното дружество е прекратило едностранно договора за наем, нито е уговорено или предвидено в закона да се заплаща, още повече, че в случая е изнесло вещите си от обекта, за да извърши обновяването му, след което председателят на кооперацията го е лишил от възможността да продължи да го ползва, сменяйки заключващото устройство. Началният спор между страните е по материалноправния въпрос наемател ли е ответникът С. С. Т. по договора от 01.07.2007 г.? Отговорът е положителен. Той е подписал въпросния договорен документ, без каквото и да било изрично или тълкувателно подразбираемо указание, че го прави от името и за сметка на своята майка, вписана в търговския регистър в качеството на едноличен търговец с фирма „ Рекс 2007“, т.е. че действа като неин пълномощник по смисъла на чл. 36, ал.1 от ЗЗД, търговски пълномощник / чл.26, ал.1 от ТЗ/ или прокурист/ чл.21, чл.22 от ТЗ/. Обстоятелството, че е заявил себе си като ЕТ „ Рекс 2007“ с добавката „президент“ не е никакъв логически показател / доказателство / за такова правно действие, а тъкмо обратното – за едно образно казано безобидно „присвояване“ на официално регистрирано от майка му търговско име, използвано като добавка към името на страната наемател. Така че, нито е сключил договора с представителна власт, нито без представителна власт, за да са мислими във втория случай последиците на чл.42, ал.2 от ЗЗД, чл.301 от ТЗ. Фактът, че е положил подписа си на документа при тези обстоятелства, означава, че е направил изявление на наемна договорна воля, с която обвързва единствено себе си – чл. 180 от ГПК, чл. 21, ал.1, вр. с чл.20а, ал.1, чл.8, ал.1 от ЗЗД. Същият е упражнявал и му е била осигурена възможност да упражнява облигационното право на ползване на помещението по предназначение, съответстващо на професионалното му занятие на фотограф за времето от 01.07.2007 г. до 06.03.2022 г./ фото ателие /, т.е. изцяло в собствен стопански интерес, като е заплащал месечна наемна цена, която след юни 2009 г. е в размер на 126 лева/ представените по делото множество фактури с прикрепени към тях фискални бонове /. Бил е наемател по договора до 14.11.2019 г. / преобразуван в безсрочен на 01.07.2008 г. при условията на чл.236, ал.1 от ЗЗД/, от който момент нататък по устно постигнато съгласие със органния представител на кооперацията – ищец е заменен в това качество на страна по същия договор от ответното търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е той- замяна, която макар и неуредена изрично в облигационния закон, няма съмнение, че е позволена по аргумент от нормите на чл. 9, чл.20а, ал.2, чл. 102, ал.1 от ЗЗД. Затова от 14.11.2019 г. до 07.03.2023 г. от материалноправно гледище се счита, че е упражнявал облигационното право на ползване от името и за сметка на дружеството / чл. 147, ал.1 от ТЗ/, в чиято тежест е преминало задължението/ нему принадлежало до 14.11.2019 г. / да заплаща наемната цена и консумативните разходи, свързани с ползването на обекта- чл.232, ал.2 от ЗЗД. Съдбата на исковете обаче следва да бъде отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. От стриктно доказателствено гледище съдът не може да направи друг извод, освен този, че претендираната наемна цена за м. октомври 2019 г. трябва да се приеме за платена, като доказателство за това обстоятелство е наличният по делото фискален бон/ касова бележка/ с дата 27.11.2019 г. към издадената фактура №, 461/14.10.2019 г. / л.101, л.102/ доколкото противно на здравия разум/ нелогично / е да се издава такъв от касов апарат с фискална памет, ако няма плащане, тъй-като функцията му е да регистрира и установи именно получено плащане – чл. 118, ал.1 от ЗДДС, чл. 6, ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 6/28.07.1997 г. за реда на издаване на документ/ касова бележка/ от регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти. В т.5 на договора за наем е предвидено, че при внасянето в брой на наема в касата на кооперацията на наемателя се издава касов документ, т.е. придадено му е доказателствено значение в съответствие с нормативното. Вярно е, че у ответника би трябвало да се намира екземпляр от този вид първичен счетоводен документ, защото изпълнява функцията на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД, но това логично положение, съчетано с обстоятелството, че по делото е представен не от него, а от ищеца, не може да преодолее по достатъчно убедителен начин доказателственото му значение, защото съдът няма право да разрешава споровете по предположение, съмнение и някакво „вътрешно“ чувство за истина, когато срещу тях съществува нормативно указан доказателствен факт за противното. Разбира се, не е необорим, но в случая не е оборен, още повече, че датата на фискалния бон въобще не съвпада с датата на фактурата, за да е мислимо например, че издаването му е предварително и е сторено от предоверие в неминуемото изпълнение на задължението/ в добросъвестността на ответника /. Не се дължи плащане на претендираното обезщетение за неспазено предизвестие, тъй- като нито ответното дружество е прекратило едностранно договора за наем, нито е уговорено или предвидено в закона/ чл.238, ал.1 от ЗЗД/ в случай на напускане на обекта/ равнозначно на отказ от договора/ от наемателя без да е предупредил наемодателя един месец преди това. В гражданското и търговско право неправомерно прекратяване на договор няма и не може да има, защото ако не са налице онези факти / обстоятелства/ в действителността, предвидени като предпоставки в хипотезата на дадена договорна или законова правна норма за пораждане на субективното преобразуващо право на прекратяване/ терминът е употребен като родов, т.е. включва и развалянето/, то каквото и волеизявление да прави и действия да предприема страната, целящи постигане на такъв правен резултат, той няма да настъпи, а вместо това може да настъпи ефект на фактическо/ социално погиване на договора / за загуби житейското си съдържание /. За да бъдат присъдени претендираните вземания за парична / ценообразувана/ стойност на потребена електрическа енергия във връзка с ползването на наетия обект, представена като сбор от равното й разпределение по месеци от периодите, ищецът трябваше документално да докаже, че е съществувало основание да я начисли в тези сборни и отделни /помесечни / размери / които очевидно няма как да са еднакви!?/ Основанието не е само факта, че ответниците са разполагали с възможност да ползват обекта през цялото това време и най- вероятно /или поне естествено предполагаемо/ са го ползвали / този факт по начало не се оспорва с изключение на времето от 01.12.2020 г. до 01.02.2021 г. /, но най- вече факта, че реално е направен и съответно редовно отчитан и отчетен по конкретни показания на индивидуалния/ вторичния / електромер/ щом няма възражения относно изправността му / количествен разход на електрическа енергия, възлизащ общо на 1741 квт/ч. / съгласно твърдението в исковата молба, че е получен като разлика между показанията на електромера към 06.02.2018 г. и тези, снети веднага след 06.03.2022 г./. Нито едно уместно необходимо доказателство/ справката за сумите, изходяща от страната не е никакво доказателство, защото данните в нея нямат подкрепата на положението, че са точно отражение на изпълнението на изискванията на чл.182 от ГПК/ обаче няма събрано по делото по негов почин/ на ищеца /, определящ интереса му в тази предметна връзка на спора/ чл.154, ал.1 от ГПК/ и санкцията за това му доказателствено бездействие е отхвърлянето на тези претенции. Ако бе установил поне посоченото им основание, разгледано само дори като общо потребено количество, тогава съдът не би имал правото да ти отхвърли по причина, че размерът / остойностяването на потреблението/ им би се оказал недоказан – чл. 162 от ГПК. Казаното важи и за претенциите за заплащане на стойност на мрежова услуга „мощност“. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците плащане на сумата от по 250 лева за всеки от тях лева, представляваща направени по въззивното производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид горното, съдът