Решение № 320 от 21.10.2011 г. на Районен съд - Велинград по дело № 588/2011 г.

Р Е Ш Е Н И Е по чл.238, ал.1 от Гражданския процесуалния кодекс № 21 октомври 2011 година г рад Велинград В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в о т к р и т о заседание на двадесет и и девети септември Октомври през двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от районния съдия Георгиева гражд.дело № 588 по описа на съда за 2011 година, и за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са обективно съединени искове по чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл.288 от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. С исковата си молба ищецът “ФЕНИКС КОМЕРС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Харманли, ул. “Стара планина” № 6, представлявано от управителя Т.Л.К. твърди против ответника “ВЕЛИНТРАНС-В” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. “Петър Берон” №43, представлявано от управителя Н.Г. Б., че на 13.05.2009 г. ответното дружество е закупило от тях гръцки тухли, описани в съставената за фактура № 194/13.05.2009 г. на стойност 2 692, 80 лв. с ДДС. Сумата по фактурата е следвало да им бъде преведена с платежно нареждане по банкова сметка •••, но до настоящия момент от страна на ответното дружество не са преведени никакви суми, които да погасяват задължението им. С нотариална покана, получена от ответника на 15.01.2010 г. ответното дружество било поканено да изплати дължимата сума, но не направило никакви плащания, което обуславя интереса му от предявяване на исковете пред съда. ИСКАНЕТО е съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът „ВЕЛИТРАНС-В”ЕООД, да заплати на „ФЕНИКС КОМЕРС” ЕООД сумата от 2 692, 80 лева, представляваща неплатена цена на получените стоки-тухли, ведно със законната лихва от датата на издаване на фактурата 13.05.2009 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 590 лева, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на цялата сума, както и всички направени по делото разноски. Сочи доказателства. Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не дава писмен отговор по иска, не сочи доказателства. Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК прие от фактическа и правна страна следното: По делото е представена и приета като доказателство фактура №0000000194 от 13.05.2009 г., от която е видно, че ищцовото дружество е доставило на ответника 4 896 бр. гръцки тухли с единична цена от 0, 4583 лв., без ДДС, всички на обща стойност 2 692, 81 лв. с ДДС, колкото е сега исковата сума.От фактурата и извлечението от сметка на дружеството към 25.05.2011 г. е видно, че тя е издадена на 13.05.2009 г. и е осчетоводена по сметка 41101 по партида на ответника на същата дата.С нотариална покана, връчена на 15.01.2010 г. на представител на ответника, ищецът го е поканил да му заплати сумата по фактурата в срок от три дни от получаването й. От изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установява, че размерът на мораторната лихва върху тази сума за периода, от този момент до предявяване на иска е 596, 53 лв.Ответникът не оспорва тези обстоятелства, установени от посочените по-горе писмени доказателства, нито самите тях.В първото съдебно заседание по делото на 29.09.2011 г. ответникът › не се явява, въпреки че е редовно призован, освен това › не е представил отговор на исковата молба и › не е направил искане за разглеждане на делото в него отсъствие, след като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, а ищецът-чрез представителя си направи › искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, и с оглед събраните по делото доказателства-писмени и гласни, които подкрепят обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че искът е › вероятно основателен, поради което са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване неприсъствено съдебно решение, с което предявените искове да бъдат уважени в изцяло, без да се излагат мотиви по същество.Следва да се отбележи само, че е предявен пряк иск по чл. 327 ТЗ на продавача, като се претендира цената на доставената стока спрямо купувача, за което е съставена и представената по делото фактура между страните по сключения договор за търговска продажба.В случая продавачът е изпълнил задълженията си и затова има право да получи насрещна престация, той е издал фактура за продадената стока - чл. 321 ТЗ, и купувачът е бил длъжен да плати цената при предаване на стоката, респ.документите, които му дават право да я получи (чл.327, ал.1 от ТЗ).Съгласно приложимата разпоредба на чл.86 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане, считано от момента на забавата.Това е моментът на падежа на задължението, установен в случая с документа за предаването на стоката-фактурата.Ето защо и като съобрази заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че този иск е основателен в претендирания размер и като такъв следва да се уважи. Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 128, 00 лв. разноски за ДТ, 350 лв. разноски за адвокатски хонорар и 100 лв. разноски за вещо лице. Предвид гореизложеното, Велинградският районен съд