РЕШЕНИЕ

№ 228

гр. К., 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510103079 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК. Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на ••• г. в •••, който е първи за двамата и имат едно дете А.В. В. с ЛНЧ-•••, родена на ••• г. в гр.К.. С детето пристигнала в Б. на ••• г., заради •••та и заживели в гр.К. при нейната майка и съпругът й, български гражданин, когото чувствала като свой баща. Преди това, със съпругът и и детето живели при неговите родители в с.М., близо до К., но къщата била разрушена вследствие на бойните действия и това наложило да се приберат с детето при майка и в гр. К., където тя живее и е омъжена от много години. Сочи, че нейният съпруг, който им съдейства да се приберат в Б., останал да работи в К.. Той бил наясно с намерението и да се разведат, съгласен бил с това и дал нотариално заверени пълномощия вкл. и за прекратяване на брака им по взаимно съгласие на пълномощник, който да го представлява пред Районният съд -К.. С ответника били разделени повече от девет месеца, откакто се прибрала в гр.К. с детето като всеки преустроил живота си по начин, несвързан с този на другия. Дъщеря им посещавала детска градина ••• в гр.К., а тя работела като машинен оператор в ••• с.Е.. Причините да заживеят отделно вили за това, че се появили много преди началото на •••та различия, които нарушили дълбоко и непоправимо брачния им живот били наслоените отношения на студЕ. и отчужденост и на недоверие помежду им. Отсъствали взаимност и топли чувства. Повече от девет месеца били във фактическа раздяла. В Б., при нейните близки с детето се чувствали спокойни и сигурни. Заявява, че ще остане в Б., а съпругът й нееднократно заявявал, че дори да има възможност, няма да дойде в Б.. Краят на •••та по всичко изглеждало, че няма да е скоро, а и в ••• вече нямало къде да живеят, тъй като семейното им жилище в с.М., близо до гр.К. било напълно унищожено. Моли съда да постанови решение, с което бракът и с ответника да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината упражняването на родителските права спрямо детето им А.В. В. с ЛНЧ-•••, родена на ••• г. в гр.К. да бъдат предоставени на ищцата, да бъде постановено детето да живее при нея като майка в гр.К., •••, да се определи режим на лични контакти на бащата с детето и бащата В. М. В. да бъде осъден да за плаща месечна издръжка на детето А.В. В. с ЛНЧ-•••, родена на ••• г. в размер на 200 лева, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с пощенски запис, на посочения горе адрес. Тъй като семейното им жилище в с.М., близо до гр.К. било собственост на родителите на съпругът и напълно унищожено, няма претенции за ползване. Желае след прекратяване на брака да запази брачната си фамилия В.. В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника си заявява, че исковете са допустими и основателни, а обстоятелствата, на които се основавали били верни, коректно посочени. Сочи, че е изразил съгласие в изричното адвокатско пълномощно, пълномощникът му да сключи с ищцата споразумение за прекратяване на брак по взаимно съгласие като същият да го потвърди на съдебното заседание и го подпише вместо него. Заявява, че няма възможност, поради обясними причини- •••та да се яви пред съда, но е убеден, че бракът им следва да бъде прекратен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Страните сключили граждански брак на ••• г. пред • на •••, от който имат едно дете А.В. В., родена на ••• г. с ЛНЧ-••• /на украински език удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №••• г. и заверено копие на акт за раждане, с превод на български език/.

От показанията на свидетеля Н.П.П. се установява, че през последните години ищцата споделяла на майка си, че между нея и ответника съществували противоречия и неразбирателство, че ответникът я отпращал казвайки й: „Отивай при майка си“, че била постоянно с детето вкъщи, че се срещал с момичета. През м.март 2022г. с майка й получила от Посолството на ••• коридор за извеждане семейството на ищцата от •••. С осигурен транспорт тя влязла за 12 часа в •••, отишли в с.М., намиращо се в близост до гр.К., където страните и детето живеели. Ответникът В. В. дал съгласието си детето да замине за Б. за да е в безопасност предвид започналата •••. От ••• г. ищцата и детето А. живеят в жилището на нейната майка гр.К., общ.К.. След пристигането на ищцата в Б., В. В. й се обаждал почти всеки ден, а след това рядко, но поддържал редовно връзка с детето по телефона. Ищцата започнала работа и установила връзка с друг мъж и очаква дете. Страните са категорични, че бракът им следва да бъде прекратен. /… Съпруг съм на майката на Ю. от 2011г., а майката на Ю. е в Б. от 2014г. и живее с мен в гр.К. на •••… Тя е за трети път тук в Б.. Първият и вторият път идваха на почивка и оставаха за по десетина дни. След това един път идва с малката за месец поради семейни проблеми със съпруга си…Познавам съпругът й В. В., почти всяка година сме ходили в •••…..Аз ходих в консулският отдел в гр.П., за да подадем документи за развода, за пълномощното, което трябва да изпрати той и трябваше след това документите да се заверят в консулският отдел на ••• в гр.П.…“св.П./.

Съгласно представените удостоверение изх.№••• г. и удостоверение изх.

№•••г. ищцата работи по трудово правоотношение в • и за една година е получила средно месечен брутен доход в размер на 1067.22 лв.

Видно от служебна бележка №••• детето А. посещава ••• в гр.К. от 18.05.2022 г. Представено е заверено копие на регистрационна на чужденец №••• с предоставена временна закрила на Ю. В.. Съгласно социален доклад на ДСП-К., от 23.02.2022 г. грижите по отглеждане, възпитание и задоволяване на нуждите на детето А. В. се полагат от майката Ю. В. на територията на Р. Б.. Майката отглежда детето на адрес гр.К., общ.К., •••, което е собственост на съпруга на майка й Н. П.. Ю. В. работи от 18.05.2022 г. в ••• като машинен оператор с работно време 08: 10- 16: 40 часа. В грижите за детето съдействие й оказват нейната майка Н.А. и съпруга Детето е включено в образователната система, разбира и говори, много добре български език. Записано е в пациентска листа на д-р Я.Е.. Ю. В. осигурява за детето добра среда за неговото физическо, психическо, емоционално и социално развитие и е в състояние и в бъдеще да продължи да полага грижи за дъщеря си. По отношение на бащата, е налице съхранена емоционална връзка с детето, която се поддържа посредством провеждане на телефонни разговори помежду им.

За да се произнесе съдът взе предвид следното: Съгласно чл.3 от КМЧП разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Р. Б. или в друг закон. Безспорно страните и малолетното им дете А. са украински граждани. Към настоящия момент ••• не е член на Европейския съюз и поради това не намират приложение приетите регламенти, уреждащи отношенията между съпрузи с гражданство на една държава-членка и пребиваващи на територията на друга държава-членка. След обявяването на независимостта на ••• на 24.08.1991 и излизането й от състава на С., по отношение на гражданите на Р. ••• престава да действа Договорът между НРБ и С. за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ на Държавния съвет №784/15.04.1975г /ДВ бр.ЗЗ/1975г, в сила от 18.01.1976, обн. ДВ. бр.12/10.02.1976 г. Договорът е обновен и действието му е продължено след поправка, обнародвана в ДВ бр.17/28.02.2014, спрямо гражданите на Р. Б. и Р. федерация. При това положение приложение следва да намери двустранният Договор за правна помощ по граждански дела между Р.Б. и •••, обнародван ДВ бр.104/27.12.2005г, в сила от 29.12.2005г, ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 4.11.2004г /ДВ, бр.102/19.11.2004 г./, но в него не се съдържат разпоредби, свързани с прекратяване на брака. Поради това и предвид липсата на специални разпоредби, приложими са общите правила, установени в КМЧП. Нормата на чл.4 от КМЧП урежда общата компетентност на българските съдилища, чл.7 от КМЧП съдържа специална такава по брачни искове, когато единия от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Р.Б., нормата на чл.8 от КМЧП уреждаща компетентност по дела за лични отношения между съпрузи препраща към чл.7, а по делата за издръжка чл.11 се съдържа също такава възможност. Нормата на чл.48, ал.7 от КМЧП дава легална дефиниция на понятието обичайно местопребиваване на физическо лице- мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива. В случая установените по делото обстоятелства определят Р.Б. като обичайно местопребиваване на ищцата и малолетното дете А. по смисъла на чл.48, ал.7 от КМЧП.

По предявеният иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК. От събраните по делото доказателства и неоспорените обстоятелства съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Установи се, че от една година съпрузите са във фактическа раздяла. Те не живея заедно, не поддържат връзка, нямат както общо домакинство и семеен бюджет, така и грижа един към друг като всеки устроил живота си самостоятелно. Различията във вижданията им за брака, несходството в характерите и недоверието, както и липсата на ежедневни съпружески духовни и интимни контакти са довели до отчужденост и срив на брачните отношения. И двамата съпрузи желаят прекратяването на брака, от което следва, че дезинтересоваността им е трайно установена, което доказва, че те не желаят запазването на брака. Бракът между страните съществува само формално, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, поради което следва да бъде прекратен.

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая съпрузите не желаят произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и в тази връзка не са събирани доказателства поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Въпросите за местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото от брака ненавършили пълнолетие деца представляват спорна съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-добрия интерес на детето и вземайки предвид възможностите на родителите да полагат грижи за него, битовите условия, при които ще бъде отглеждано детето и социалното му обкръжение, възможността за помощ от трети лица при отглеждането на детето, доходите и имуществото, с които родителите разполагат за осигуряване на жизнения стандарт на детето, моралните им качества и привързаността към детето и други обстоятелства от значение за отглеждането. В случая се установи, че детето А.В. В. живее с ищцата, която е родителят, полагащ ежедневните преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Майката разполага с добри битови условия, задоволява базисните потребности на малолетното дете, осигурила е здравните и образователните му нужди, както и подходяща среда. Между майката и детето А.В. В. е изградена силна емоционална връзка предвид грижите и обичта, която детето получава от нея и роднините й. Съдът като взе предвид заявената от ищцата претенция и установените по делото обстоятелства счита, че в интерес на малолетната А.В. В. е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката, която е доказала, че притежава необходимите качества и отговорност за правилното развитие на детето. Предвид това местоживеенето на детето следва да се определи на адреса на ищцата в гр.К., общ.К., •••.

Иманентна черта на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима на лични контакти с другия родител. Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Поддържането на лични отношения с родителя, при когото детето не живее е важен момент в развитието му, защото позволява то да се осъществи при условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители. Безспорно детето има нужда от редовни срещи и с бащата, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Затова съдът счита, че както за правилното развитие на малолетната А., така и за създаване на възможност чрез общуването с ответника, тя да развива чувство на обич, привързаност и доверие към родителя, и за да развива стабилна емоционална връзката между тях, следва да се определи режим на лични контакти, който да се осъществява от бащата всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 10: 00 часа в събота до 18: 30 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.Така определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им /арг. чл.143, ал.2 от СК/, като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по- малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2023 г. е 780 лв. В случая детето А. е на пет години и е с обичайно местопребиваване в страната. Ищцата работи по трудово правоотношение и реализира доходи над минималната работна заплата. По делото няма доказателства за доходите на ответника, който живее в Р.•••. Предвид характера на задължението за издръжка, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи, при съобразяване възрастта и нуждите на детето съдът намира, че ответникът следва да заплаща на малолетната А.В. В., родена на ••• г. с ЛНЧ-••• месечна издръжка в размер на 195 лв., считано от постановяване на решението до настъпване на основания на нейното изменение или прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от майката. Искът за издръжка в частта над уважения размер до претендираните 200 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът не дължи произнасяне относно ползването на семейно жилище, което се намира извън територията на р.Б.. Нормата на чл.326 от ГПК изисква в решението, с което се допуска разводът съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще. В случая ищцата е приела да носи фамилното име на ответника и с оглед претенцията й, след прекратяване на брака тя ще следва да запази брачното фамилно име В.. Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. Такъв е настоящия случай затова, ищцата и ответникът следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. по 25 лв. окончателна държавна такса. Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. 280.80 лв. държавна такса за постановената издръжка.

Водим от гореизложеното съдът