Решение № 374 от 26.10.2023 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 627/2023 г.

Производството е по чл.437 във вр. с чл.435 ал.1 т.3 от ГПК. Обжалва се постановление от 26.05.2022 г. на ПП, рег.№ ••• на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-гр.Плевен, постановено по ИД № 18/2017 г. по описа на същия ЧСИ, с което е било прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК. В жалба с вх.№ 11747 от 06.07.2022 г., подадена чрез куриер, Н. Х. М., представлявана от адв.И. А. от АК-Плевен, поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Жалбоподателката сочи, че има качеството на присъединен взискател по ИД № 18/2017 г. по описа на ЧСИ рег.№ ••• на КЧСИ, въз основа на удостоверение по чл.456 ал.3 от ГПК, издадено по ИД № 654/2020 г. по описа на ЧСИ ВС, последният участващ в ДЗЗД съвместно с ЧСИ ПП. Твърди, че по искане на първоначалния взискател- ЧСИ Ц Н., чието вземане било удовлетворено, ЧСИ ПП прекратил изцяло производството пред себе си на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК. Счита, действието за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител, при липса на привилегии, следвало да извърши разпределение на постъпилите от длъжника суми според квотата на вземанията. Жалбоподателката намира, че прекратяването е възможно, само ако са удовлетворени всички присъединени взискатели и по-специално ТД на НАП. Н. Х. МИ сочи, че има успешно проведен иск по чл.135 ал.2 от ЗЗД по отношение на имота, описан и оценен в хода на изпълнителното дело. В срока по чл.436 ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения срещу жалбата от страна на двамата длъжници- Д. В. Н. и В. Н. Н.. Считат жалбата за неоснователна. В мотивите си към обжалваното изпълнително действие ЧСИ ПП поддържа довод за неоснователност на жалбата, доколкото изпълнителното производство е било прекратено по искане на първоначалния взискател- ЧСИ Ц Н., който единствен може да се разпорежда с предмета на делото.Изложени са доводи, че по последното са постъпвали суми само от лицето Д. В. Н., която не е длъжник по присъединеното вземане на жалбоподателката. ЧСИ ПП намира за неотносимо към случая обстоятелството, че заедно с ЧСИ ВС действат съвместно ДЗЗД съгласно чл.30 от ЗЧСИ. За да се произнесе, съставът на Окръжен съд-Русе взе предвид следното: Изпълнително дело № 2017•••0400018 по описа на ЧСИ ПП, рег.№ •••, с район на действие Окръжен съд-гр.Плевен, е образувано на 05.01.2017 г. по искане на ЧСИ Ц. Н. срещу длъжника В. Н. Н., за принудително събиране на парично вземане от 200 лв., представляващи деловодни разноски по гр.дело № 78/2007 г. по описа на ОС-Плевен, за което е бил представен изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя.Последният оправомощил ЧСИ рег.№ ••• на КЧСИ с правата по чл.18 от ЗЧСИ. На 14.02.2017 г., на основание чл.191 от ДОПК във връзка с чл.458 от ГПК, Национална агенция по приходите била присъединена като взискател по изпълнителното дело. С молба от 09.08.2021 г. ЧСИ Ц. Н. Н. представил издаден в негова полза изпълнителен лист срещу В. Н. Н. и Д. В. Н. за сумата от 723, 64 лв., представляваща направени от него разноски по гр.дело № 2859/2017 г. по описа на РС-Плевен. Поискал на основание чл.456 от ГПК да бъде присъединен като взискател по изп.дело № 18/2017 г. По последното бил насрочен опис и оценка на имот, находящ се в гр.Плевен, собственост на Д. В. Н., предмет на спор по чл.135 от ЗЗД по гр.дело № 2859/2017 г. по описа на РС-Плевен. С молба от 01.04.2022 г. Н. Х. М. поискала на основание чл.456 от ГПК да бъде присъединена като взискател по образуваното срещу В. Н. Н. изп.дело № 18/2017 г. по описа на ЧСИ рег.№ ••• на КЧСИ, за което представила удостоверение, издадено от ЧСИ ВС по изп.дело № 654/2020 г.В документа е посочено, че в полза на лицето има издадени изпълнителни листи по ч.гр.дела №№ 12, 22, 23, 26 и 27/2006 г., и гр.дело № 5343/ 2015 г., всички по описа на РС-Плевен. През м.май 2022 г. длъжникът Д. В. Н. внесла по изп.дело № 18/2017 г. следващите се суми на първоначалния взискател, както и съответните такси на ЧСИ рег.№ ••• на КЧСИ. На 26.05.2022 г. ЧСИ Ц. Н. подал молба, предвид доброволното изплащане на дълга, производството по изп.дело № 18/2017 г. по описа на ЧСИ рег.№ ••• на КЧСИ да бъде прекратено. В този смисъл има произнасяне от ЧСИ ПП. Актът е надлежно връчен на жалбоподателката. При тези данни, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от страна в изпълнителното производство, имаща качеството на присъединен взискател и против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, с който се прекратява изцяло изпълнението по искане на първоначалния взискател, в предвидения от закона срок и след внасяне на следващата се държавна такса по обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.Институтът на присъединения взискател е регламентиран в разпоредбите на Глава Четиридесет и първа от ГПК-чл.456-чл.464 от ГПК. Съгласно чл.456 ал.1 от ГПК през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъденият и други кредитори на същия длъжник. Присъединяването може да се извърши по право- за вземания на държавата-чл.458 от ГПК, за присъединяване по право на кредитор с обезпечен иск, ипотекарният и заложният кредитор, както и кредитор с право на задържане /чл.459 от ГПК/. Другата категория кредитори се присъединяват с подаването на писмена молба до съдебния изпълнител, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.Правомощията на всички присъединени кредитора са регламентирани в разпоредбата на чл.457 ал.1-ал.4 от ГПК, като в алинея първа е предвидено, че присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалния взискател, при запазено ползване от присъединения кредитор на извършените до присъединяването изпълнителни действия. Режимът на правата на първоначалния и на присъединения взискател обаче не е еднакъв от гледна точка правото да се иска спиране на изпълнението, правото да се иска приключване или да се прекратява изпълнението, правото да се иска да бъде препратено изпълнителното дело след налагането на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. Касае се за права на първоначалния взискател, свързани с действия по разпореждането с изпълнението, които не попадат в правата и правомощията на присъединения взискател.Това е така, защото първоначалният взискател е този, който е инициирал принудителното изпълнение за удовлетворяване на свое вземане срещу длъжника, той е този който иска от съдебния изпълнител да предприеме следващите се изпълнителни действия.В този смисъл единствено от първоначалния взискател зависи как ще се развива изпълнението. Присъединеният взискател може само да се ползва от предприетите и извършени изпълнителни действия, като участва в разпределението на събраната по това изпълнително дело сума за удовлетворяване евентуално и на своето вземане което има към същите длъжници. Движещата сила на изпълнението е именно първоначалния взискател. Следователно върху него пада отговорността и тежестта да иска извършване на изпълнителни действия, чрез които да удовлетвори вземането си, респективно да бъдат по възможност удовлетворени вземанията на другите присъединени взискатели. Приоритет на изпълнението е обаче вземането на първоначалния взискател. В момента в който негово вземане бъде погасено поради плащане той има право да поиска изпълнението да бъде прекратено. Това изпълнително може да бъде инициирано дори длъжникът да не е превел нужната сума за удовлетворяване на кредитора. Във всички посочени хипотези съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнението по искане на първоначалния взискател, независимо от това какво е становището на присъединения взискател и дали вземането на останалите присъединени по право или с молба взискатели, е погасено. В случая жалбоподателката има на разположение висящо друго изпълнително производство, в което тя има качеството на основен (първоначален) взискател.В този смисъл с факта на прекратяване на изпълнението по никакъв начин не са нарушени правата на Н. Х. М.. Възприемането на обратното виждане би означавало всеки първоначален взискател да бъде зависим от всеки присъединен към изпълнителното дело взискател и да доведе до невъзможност да бъде приключено изпълнителното дело до момента, до който бъде погасено задължението не само към първоначалния взискател, но и по отношение на всички присъединени взискатели. Това би довело до ситуация на „вечния длъжник по изпълнението“ и незачитане правата на кредитора, който пръв е инициирал изпълнителния процес, за сметка зачитане правата на присъединените взискатели, които при това имат право да инициират отделни изпълнителни производства по издадените им изпълнителни листове. Рискът на присъединения взискател е, че той може само да се ползва от изпълнителните действия и от разпределението, но не може да иска да бъдат извършвани такива от ЧСИ, респективно не може по никакъв начин да влияе върху спирането, прекратяването или приключването на изпълнението, поискано от първоначалния взискател. Позицията на присъединения взискател в тези случаи е без значение, като меродавно е искането такова каквото е отправено до съдебния изпълнител от страна на първоначалния взискател.Следва да бъде отчетено още и обстоятелството, че погасяването на дълга по изп.дело № 18/2017 г. на ЧСИ рег.№ ••• на КЧСИ е било извършено от длъжник, по отношение на когото липсват данни жалбоподателката да се явява кредитор.Ирелевантен за случая е фактът, че двамата съдебни изпълнители действат в съвместно ДЗЗД. Предвид изложеното, съдът намира, че ще следва да остави жалбата без уважение и да се потвърди постановлението на ЧСИ ПП за прекратяване на изпълнението. По изложените съображения, Окръжен съд-Русе