Решение № 12788 от 20.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2305/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Делото е образувано по касационната жалба на председателя на ДАМТН, чрез гл.експерт Р. Ш., лице с юрид. образование против Решение № 166/ 14.07.2025 г., постановено по АНД 400/2024 г. по описа на РС – Девня, с което е отменено НП № КГ- 2563/ 21.10.2024 г. на председателя на ДАМТН, с което на ППЗК „С.“, [населено място], общ. Суворово, обл. Варна на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ и за нарушение на чл. 6, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и са възложени разноските за изпитване и вземане на проба в размер на 410 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че районният съд не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и не е анализирал обективно, всестранно и пълно релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи за материална незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна, при съответния изход от спора. В съдебно заседание, касатора, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – ППЗК"С.", чрез процесуалния си представител адв. З.Х., с приложен по делото отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита обжалвания съдебен акт за правилен, поради което моли да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на сторените в касационната инстанция разноски за адв. възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на касационна жалба, поради което счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Административен съд – Варна, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на обжалваното решение, приема следното: Касационната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 30.05.2024г. от служители в ДАМТН била извършена проверка на бензиностанция, находяща се в [населено място], общ.Суворово, стопанисвана от ППЗК „С.“. Бензиностанцията се намирала в стопански двор на кооперацията. При проверката служителите на ДАМТН иззели проба от бензиноколонка №1, предназначена за разпространяване на дизелово гориво/ в случая в АУАН е посочено гориво за извънпътна техника и трактори/.Била иззета проба и бил съставен протокол за вземане на проба от течно гориво №В-0064/30.05.2024г.При проверката било установено, че последната доставка на дизелово гориво в бензиностанцията е в количество 2000 литра, по нареждане за експедиция №0824212/ 13.05.2024г. и фактура № 1000019641/16.05.2024г. и с декларация за съответствие № 230/25.04.2024г.След изпитване на иззетата проба в стационарна акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ- ДАМТН София бил съставен констативен протокол, в който било посочено, че полученият резултат от изследването на горивото е извън стандарта по показател пламна температура който бил 53.5 градуса при норма над 58 градуса.За така установеното нарушение бил съставен АУАН.Административно – наказващия орган-председател на ДАМТН, след като се запознал със съдържанието на съставения АУАН, преценил че в действителност е извършено описаното там нарушение на ЗЧАВ и издал оспореното НП. От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е подадена на 05.11.2024г. в законово установения срок /НП е получено на 28.10.2024г/, поради което е приета от съда като допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - председател на ДАМТН, съгласно правомощията му по чл.43а ал.2 от ЗЧАВ. След извършена служебната проверка на въззивния съд е констатирал, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Нарушенията на процесуалните правила се изразяват основно в неспазване на разпоредбите на наредбата и на инструкцията за вземане на проби от течни горива.На първо място по делото няма данни лицето Х. Ч., описано като домакин на ППЗК „С.“ и присъствала при вземането на пробите да има качеството на представител на кооперацията.Такъв би следвало да бъде председателя на кооперацията въззивник или изрично упълномощен за това представител.Освен това в хода на проведеното съдебно следствие се установило, че Х. Ч. не е присъствала през цялото време при изземването на пробите, а само при вземането на проби от щуцера на колонката за гориво.В хода на съдебното следствие, от разпита на свидетелите е било установено, че при вземането на пробите от гориво не са спазени изискванията на чл.18 ал.1 от Наредбата, като накрайника на щуцера на помпата не е забърсван при всяко вземане на проба.Също така в АУАН е посочено, че минималната норма на пламната температура е 58 градуса, като обаче в Приложение №2 към чл.6 т.2 от НИКТГУРНТ, посочената минимална норма на пламна температура е 55 градуса. Допуснати са и нарушения на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, като в АУАН не описано какво несъответствие, по кой точно показател за качеството на горивото е установено. И в АУАН и НП е посочен термина разпространение на гориво за дизелови двигатели, но никъде не е описано действително какво представлява разпространението на гориво и от какви точно действия е съставено то. Въззивният съд е намерил, че не е установено по безспорен и категоричен начин извършването на твърдяното от АНО нарушение. Установило се по делото, че бензиностанцията има постоянна 24 часова връзка с НАП и всяка доставка на гориво се отчита от нивомерната система, поради което не е възможно да има нерегистрирана доставка на гориво, освен това което е установено.Следователно горивото в бензиностанцията е именно това, доставено по нареждане за експедиция №0824212/13.05.2024г. и фактура № 1000019641/16.05.2024г. и с декларация за съответствие № 230/25.04.2024г. В цялата АНП не се съдържат доказателства да е извършена проверка на горивото, касаеща неговият доставчик и възможността именно там да е допуснато някакво нарушение, довело до несъответствието на горивото по показател пламна температура. В цялата АНП липсвали доказателства за допуснати от ППЗК „С.“ нарушения на нормативните изисквания относно контрола на качеството на полученото гориво и не се установява нерегламентиран начин на доставка на гориво. Не е била обсъдена и възможността за замърсяване на горивото преди доставката му на ППЗК „С.“, а тази възможност е напълно реална. Възможно е било замърсяване и смесване на горивото по пътя от производителя до приемането му в бензиностанцията на кооперацията. Вероятно е замърсяването да е станало в тръбопровода от вагоните към резервоарите в ПБ Аспарухово. Въпросният тръбопровод е достатъчно дълъг и с достатъчен диаметър, че в него да има остатък от предходни партиди гориво, което пък би могло да промени параметрите на процесното гориво. Възможно е замърсяване да е станало и по време на транспортирането му с до кооперацията с автоцистерна в която би могло да има остатъци от предходно транспортирано гориво с влошени показатели.В тази насока е било и заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ. Тези съображения са мотивирали първоинстанционния съд да приеме обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, и да го отмени. Настоящата касационна инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, лице, което разпространява включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20000 лв., съответно имуществена санкция от 10000 до 100000 лв. По аргумент на § 1, т. 23 от ДР на ЗЧАВ, "Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5. От друга страна, "краен разпространител на течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства /арг. § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и § 1, т. 19 от НИКТГУРНТК /. Течните горива при пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване се придружават от декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, наричана по-нататък "декларация за съответствие" / чл. 8, ал. 5 от ЗЧАВ /. Наличието на изискуемата от действащите правни норми документация, в частност декларация за съответствие по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 4, ал. 2 от НИКТГУРНТК, не освобождава от задължение крайния разпространител на горива да следи за съответствието на разпространяваните от него горива с изискванията за качество. Това задължение е функция от задължението му да разпространява течни горива, които отговарят на всички изисквания за качество, определени в Наредбата, поради което се отъждествява с него по съдържание и предмет. Изискванията за качество на течните горива и процедурата по вземане на проби от тях, както и изследването им, са регламентирани подробно в НИКТГУРНТК. Нарушението – несъответствие на проверяваното течно гориво с изискванията в Приложение № 1 към чл. 6, т. 6 от НИКТГУРНТК, е установено след извършени изследвания, обективирани в различни по вид документи. Всички тези документи, изброени по-горе, са били съставени от длъжностни лица в нарушение на предвидения за това ред, поради което не притежават качеството "официален документ" за да се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства, както е приел въззивния съд. При тези данни следва да се приеме, че спорните по делото факти са недоказани от административно-наказващия орган, чиято е доказателствената тежест за това, поради което незаконосъобразно е ангажирана отговорността на кооперацията с предвидената в закона санкция, определена в минималния й размер. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН и с оглед отправеното искане, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за адв.възнаграждение. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер от 1300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнагражденията за адв. работа Воден от горното, касационният състав