Решение № 287 от 2.8.2019 г. на Софийски окръжен съд по дело № 603/2017 г.

производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на поземлен имот с идентификатор 05815.105.17.

От друга страна, промяната на делбената маса обуславя неправилност на обжалваното съдебно решение в неговата цялост, доколкото с него не само е допуснат до делба несобствен на страните имот, но и включването му в делбената маса е повлияло върху формиране на дяловете и определяне на сумите за уравняване, които са мотивирали първоинстанционния съд да извърши делбата по определен начин. Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а вместо него – да се постанови друго такова, с което делбата се извършва без участието на този имот.

Основен критерий за избор на конкретен способ за извършване на делбата е съотношението между броя на реалните дялове и броя на съделителите, във връзка със съотношението между стойностите на реалните дялове и стойностите на квотите на съделителите. Освен това, от значение е и възможността за обособяване на повече реални дялове от един или повече от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите за начина на нейното извършване (напр. за възлагане на жилищен имот, за разпределение на имотите по колена, за наличие на предпоставки за поставяне на конкретен имот в дял на конкретен съделител и др.).

При това, съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 5, буква „б” от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, „ невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни.” В случая е налице именно такава хипотеза, тъй като до делба са допуснати тринадесет различни по площ и стойност имота (респ. дванадесет – след изключването на поземлен имот с идентификатор 05815.105.17), а от влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата се установява, че квотите на съсобствениците са различни, като част от тях не са съсобственици на всички допуснати до делба имоти. Поради това извършването на делбата чрез теглене на жребий е невъзможно.

Следва да се съобрази освен това, че процесните делбени имоти не са жилищни, а и не са налице предпоставките по чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, поради което няма основание за извършване на делбата по реда, регламентиран в така цитираните нормативни текстове.

Същата не следва да се извършва и чрез публична продан, тъй като в делбената маса има достатъчно имоти, от които всеки съделител да получи реален дял. Независимо че те са различни по стойност, а квотите на съделителите също са различни, това не е пречка пред извършване на делбата по друг начин и, по- конкретно – чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК ( арг. от Решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 634 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1378 /2009 г., I г. о., ГК). При това следва да се има предвид, че, когато са налице условията за извършването му, разпределението на имотите е с приоритет пред другите способи за извършване на делбата ( арг. от Решение № 285 от 9.05. 2001 г. на ВКС по гр. д. № 760/2000 г., I г. о.).

С оглед гореизложеното, съдът намира, че делбата следва да бъде извършена именно чрез разпределение на дванадесетте оставащи делбени имота по реда на чл. 353 от ГПК.

Спорните въпроси по делото са, каква е оценката на тези имоти, както и кои конкретни имоти да се поставят в дял на отделни съделители.

По първия от горните въпроси съдът намира, че следва да бъде съобразена оценката на имотите съгласно заключението на в.л. П., тъй като същата е най- близка по време до момента на постановяване на настоящото решение, поради което отразява актуалната стойност на тези имоти. Освен това, крайната оценка по това заключение е формирана в резултат от съпоставяне на оценки по два метода (метод на пазарните аналози и нормативен метод). Според настоящия съдебен състав, с това тя превъзхожда оценката определена със заключението по тройната СТЕ (л. 64 от делото), в която вещите лица са използвали само един метод, както оценката, дадена от в.л. Пешо Пешев по единичната СТЕ в първоинстнационното производство. Не следва да бъдат споделени възраженията на съделителя Л.В. срещу така определените оценки, доколкото в открито съдебно заседание в.л. П. аргументирано е обосновал избора на корекционни коефициенти. Освен това, съдът намира, че за определяне на стойността на един земеделски имот е без значение, дали в даден момент той се обработва или не.

За да се произнесе по втория спорен въпрос, съдът взе предвид, че не може да ползва нито един от предложените от вещите лица варианти на разпределение на имотите поради следните съображения:

• Вариантите, съдържащи се в заключенията на в.л. Пешев, както и на в.л. Г., Д. и Р., са изготвени при предположението, че в делбата участва и имот с идентификатор 05815.105.17. Както се обоснова по- горе, този имот не може да бъде част от делбената маса, тъй като понастоящем не е съсобствен между съделителите. Тва води до ситуация, в която вариантите на ТСТЕ и на единичната СТЕ пред БРС не съответстват на действителния брой делбени имоти, поради което са практически неизползваеми. Още повече, че съгласно варианта, предложен от ТСТЕ, дяловете са образувани по такъв начин, че един от съделителите (Ц.Д.) неизбежно ще получи имот, на който не е съсобственик.

• Поради същата причина (включване в делбената маса на имот с идентификатор 05815.105.17) не може да се извърши разпределение на имотите по варианти № І.1 и № І.2 от заключението на в.л. П.. - Варианти № ІІ.1 и № ІІІ.1 от заключението на в.л. П. съдържат разпределение на действително подлежащите на делба имоти. Независимо от това, и в тези два варианта е предвидено, съделителката Ц.Д. да заплаща парични суми за уравнение на дяловете на съделителите А.Д. и Д. Д.. С оглед обстоятелството, че тези трима съделители не са съсобственици помежду си на нито един от делбените имоти, е недопустимо всякакво уравняване на дяловете между някои от тях (по аналогия с недопустимостта на поставяне на имот в дял на несобственик). В противен случай би се стигнало до житейски и юридически неприемливия резултат, едно лице да получи имот (или парична сума за уравнение на дела си от имот), в който не притежава никакви идеални части, респ. да трябва да заплати сума за уравнение на дела на друг участник в делбата, с когото не са съсобственици в нито един от делбените имоти. Така съдебната делба би се превърнала в принудителна покупко - продажба на идеални части от имоти между външни за съсобствеността лица, което противоречи на същността й на съдебно производство, специално предназначено за ликвидиране на съществуваща съсобственост.

По тези съображения, съдът е изправен пред необходимостта да извърши разпределение на делбените имоти по друг начин, използвайки оценките на делбените имоти и стойностите на дяловете на съделителите съгласно вариант № ІІ.1 или № ІІІ.1 от заключението на в.л. П.. При това, съдът намира, че следва да се използват данните от вариант № ІІІ.1 (л. 176 от делото), тъй като при него са отчетени извършените в един от делбените имоти подобрения и е взета предвид тяхната стойност. Във връзка с това, основателен е аргументът, изтъкнат от процесуалния представител на съделителката С.Б., че в делбените производства имотите се оценяват във вида и състоянието им към момента на оценката, т.е. вкл. подобренията, ако има такива. По този въпрос съдът не споделя изразеното от в.л. П. становище, че трайни насаждения не могат да бъдат подобрение в нива. След като вещото лице е преценило (макар и с препращане към оценката на в.л. Пешев), че тези насаждения обективно увеличават стойността на имота, те следва да се квалифицират именно като подобрения ( арг. от т. 6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). Наистина, видът на насажденията (овощни и декоративни дървета, лози, малинови и арониеви храсти и др.) не съответства на определения начин на трайно ползване на имота (нива), но, доколкото към момента не се твърди и не се доказва да има предписание за премахването им, тяхната стойност следва да се включи в оценката на имота.

На последно място, съдът констатира, че, с влязлото в сила решение по допускане на делбата (Решение № 319/28.12.2012г. по гр.д. № 1020/2009г. на БРС), е определена обща квота от 1/3 ид.ч. от имоти с номера 074001, 026031, 062028, 105029, 003016, 000330 и 035028 за съделителите П.В., Л.В. и Й.В.. Следва да се има предвид, обаче, съдебната практика, обективирана в Решение № 29 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5613/2013 г., II г. о., ГК, съгласно която „всеки наследник /съсобственик/ може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако имотите са поделяеми - на обособените дялове от тях. Преценката се извършва единствено с оглед броя на съделителите и броя на обособените дялове от делбеното имущество“. С това решение изрично е обявено за противоречащо на съдебната практика становището, че определянето на обща квота в съсобствеността за част от съделителите задължава съда да им възложи общ реален дял при извършването на делбата. Поради това съдът намира, че всеки от съделителите П.В., Л.В. и Й.В. следва да получи самостоятелен реален дял от съсобствените имоти, доколкото те не са изразили желание да получат общ дял, а – точно обратното – имат претенции да получат различни имоти.

При така очертаните предварителни и ограничителни условия, изборът на конкретно разпределение на имотите между съделителите се обуславя от следните съображения:

Основен принцип при делбата е получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството, припадащ се на съответния съделител. Този принцип произтича непосредствено от разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и се поддържа от съдебната практика.

От друга страна, обаче, в Решение № 353 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 455/2011 г., I г. о., ГК, е прието, че „съотношението между стойността на имотите и стойността на дяловете е само едно от обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при извършване на разпределението, но това съотношение не е решаващо и се преценява наред с установения начин на ползване на имотите, извършените в тях подобрения, близост до други притежавани от съделителите имоти, вида, характера и предназначението на имотите и други установени по делото обстоятелства с правно значение“. В същия смисъл е и Решение № 300 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което „щом направата на подобрения е критерий за избор на способа, по който следва да се извърши делбата, това е критерий и относно това как следва да се разпределят имотите между съделителите. …… разпределението по чл. 292 от ГПК /отм./ се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. Извършването на подобрения в някой от дяловете от част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях е критерий за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК /отм./, защото прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения“.

В конкретния случай, съдът намира, че по делото не се доказаха твърденията на съделителя Л.В., че той ползва поземлен имот с идентификатор 05815.62.28, както и че е автор на извършените в него подобрения. Представените в подкрепа на тези твърдения доказателства не обуславят такъв извод, тъй като:

• Жалбата на Л.В. ••• във връзка с водоснабдяването на този имот, както и изготвената от него скица относно разпределението на ползването на имота, са негови едностранни изявления, чиято достоверност не може да бъде проверена, и които на свой ред подлежат на доказване. Освен това, от представения екземпляр на жалбата не може да се направи извод, че тя действително е била подадена до кмета на общ. Б.. - Нотариално заверените декларации от Ц. К. и от Б.Г. по същество представляват свидетелски показания в писмен вид, поради което същите са недопустими и не следва да се вземат предвид при формиране на вътрешното убеждение на съда.

Същевременно, никой от останалите съделители не е изтъкнал и не е доказал наличието на обстоятелства, които биха обусловили поставянето на конкретен имот в дял на конкретен съделител.

С оглед гореизложеното, критериите, с които съдът следва да се съобразява при разпределянето на имотите в конкретния случай, са:

• Недопускане на уравняване на дяловете между съделители, които не са съсобственици на едни и същи имоти.

• Максимално съответствие между стойността на поставените в дял имоти и стойностното изражение на квотата на съответния съделител в съсобствеността.

• Максимално съобразяване със заявените желания от съделителите за получаване на конкретни имоти.

При отчитане на тези критерии, съдът намира, че:

• В дял на съделителката С.И.Б. с квота в съсобствеността 31410, 88 лв. следва да се разпределят поземлени имоти с идентификатори 05815.32.29, 05815.85.65 и 05815.26.31 (съответстващи на имоти с номера по предходен план 032029, 000330 и 026031) на обща стойност 24735 лв.

• В дял на съделителя Д.Ц.Д. с квота в съсобствеността 20065, 54 лв. следва да се разпределят поземлени имоти с идентификатори 05815.3.16, 05815.105.29 и северната част от имот с идентификатор 05815.74.1, очертана по буквения контур А-Б-В-Г-А от заверената от СГКК скица към заключението на в.л. П. на л. 271 от делото (съответстващи на имоти с номера по предходен план 003016, 105029 и 074001) на обща стойност 20127, 33 лв.

• В дял на съделителя П.Г.В. с квота в съсобствеността 10470, 28 лв. следва да се разпределят поземлени имоти с идентификатори 05815.3.17 и 05815.35.28 (съответстващи на имоти с номера по предходен план 003017 и 035028) на обща стойност 7421 лв.

• В дял на съделителя Л.Г.В. с квота в съсобствеността 10470, 28 лв. следва да се разпредели поземлен имот с идентификатор 05815.62.28 (съответстващ на имот с номер по предходен план 062028) на стойност 18446 лв.

• В дял на съделителката Й.Г.В. с квота в съсобствеността 10470, 28 лв. следва да се разпределят средната и южната част от имот с идентификатор 05815.74.1, очертани по буквения контур В-Г-З-Ж-В от заверената от СГКК скица към заключението на в.л. П. на л. 271 от делото (съответстващ на имот с номер по предходен план 074001) на обща стойност 7998, 67 лв.

• В дял на съделителката Ц.Д. Д. с квота в съсобствеността 2857 лв. следва да се разпредели имот с идентификатор 05815.54.103 (съответстващ на имот с номера по предходен план 054103) на обща стойност 8571 лв.

• В дял на съделителя А.Д. Д. с квота в съсобствеността 8488, 34 лв. следва да се разпределят поземлени имоти с идентификатори 05815.54.49 и 05815.31.4 (съответстващи на имоти с номер по предходен план 054049 и 031004) на обща стойност 7421 лв.

При това разпределение всеки съделител получава дял, чиято стойност е относително близка до квотата му в съсобствеността, и се предотвратява уравняване на дяловете между съделители, които не са съсобственици на едни и същи имоти, а самите суми за уравняване са минимизирани, доколкото това е възможно. Освен това, разпределението съответства най- пълно на обективните възможности за извършването му, на квотите на страните в съсобствеността, както и на изразените от тях желания, както следва:

• Два от трите имота, поставени в дял на съделителката С.Б., са имоти с идентификатори 05815.32.29, 05815.85.65, които тя е пожелала да получи, съгласно изявленията й пред БРС и предпоследната колона от таблиците в молбата й на л. 191 – 192 от делото.

• Два от трите имота, поставени в дял на съделителя Д. Д., са имоти с идентификатори 05815.3.16, 05815.105.29, които той е пожелал да получи, съгласно изявленията му в молбата на л. 235 от първоинстанционното дело.

• В дял на П.В. са поставени: имот с идентификатор 05815.3.17, който фигурира под № 3 (в действителност - № 4) сред изрично пожеланите от него имоти с молба от 12. 12.2018г. (л. 194 от делото); и имот с идентификатор 05815.35.28, който фигурира във варианти ІІ, V, VІ, ІХ и Х от същата молба. Поради това съдът приема, че това са желани от него имоти.

• В дял на Л.В. е поставен единственият имот, към който този съделител е изразил предпочитание. Наистина, при това се получава голяма сума за уравняване на дела му, но това е неизбежно, с оглед разликата между квотата му в съсобствеността и стойността на имота, който се поставя в негов дял.

• В дял на Й.В. е поставена част от имот с идентификатор 05815.74.1, който тя е пожелала да получи, съгласно изявлението на процесуалния й представител в хода на устните състезания пред БРС (л. 234 от първоинстанционното дело).

• В дял на Ц.Д. Д. е поставен единственият недвижим имот, от който тя притежава някаква идеална част, тъй като това е единствената възможност, тя да получи реален дял от делбената маса съгласно изискването на чл. 69, ал. 2 от ЗН. Наистина, при това се получава голяма сума за уравняване на дела й, но това е неизбежно, с оглед разликата между квотата й в съсобствеността и стойността на имота, който се поставя в неин дял.

• В дял на А.Д. са поставени имоти с идентификатори 05815.54.49 и 05815.31.4, които той е пожелал със становището си на л. 188``` от делото.

При това разпределение, съделителите дължат помежду си следните суми за уравняване на дяловете:

• Ц.Д. следва да заплати на С.Б. сумата 5714 лв.;

• Л.В. следва да заплати на С.Б. сумата 899, 49 лв.;

• Д. Д. следва да заплати на С.Б. сумата 61, 79 лв.;

• Л.В. следва да заплати на П.В. сумата 3049, 28 лв.

• Л.В. следва да заплати на Й.В. сумата 2471, 61 лв.

• Л.В. следва да заплати на А.Д. сумата 1555, 34 лв.

ІV. По разноските Разноски не са претендирани от страните. Поради това, както и с оглед спецификата на делбеното производство и разпоредбата на чл. 355 от ГПК, а също и липсата на присъединени искове, съдът намира, че разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство следва да останат в тежест на направилите ги страни, а съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

На основание чл. 355 от ГПК, страните следва да заплатят държавни такси съобразно остойностените им квоти в съсобствеността, както следва:

• С.Б. дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 31410, 88 лв. в размер на 1256, 44 лв.;

• Д. Д. дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 20065, 54 лв. в размер на 802, 62 лв.;

• П.В. дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 10470, 28 лв. в размер на 418, 81 лв.;

• Л.В. дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 10470, 28 лв. в размер на 418, 81 лв.;

• Й.В. дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 10470, 28 лв. в размер на 418, 81 лв.;

• Ц.Д. дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 2857 лв. в размер на 114, 28 лв.;

• А.Д. дължи държавна такса от 4% върху стойността на дела си от 8488, 34 лв. в размер на 339, 53лв.;

Така мотивиран, съдът