Решение № 27 от 7.3.2024 г. на Районен съд - Крумовград по дело № 191/2022 г.

Производство е по реда на чл. 250 и следващите от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 249/20.02.2022 г., по описа на Районен съд - Крумовград, от адв. Г. К. от АК - ••••, процесуален представител на ищцата А. Х. М., с искане за допълване на решение №4/12.01.2024 г., постановено по гр.д.№191/2022 г. по описа на Районен съд – Крумовград, тъй като счита, че на основание член 14 от Правилника за вписванията и съдебната практика (Решение № 82 от 4.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6798/2013 г., II г. о., ГК), влязлото в сила решение по настоящето дело подлежи на служебно вписване. В молбата представя и диспозитив на решението в следния смисъл: „След влизане в сила на решението, изпраща служебен препис от него на съдията по вписванията към Районен съд - Момчилград за вписването му”. В предоставеният му срок ответника А. Л. А., чрез процесуалния си представител адв. М. Ч. представя отговор, в който сочи, че молбата е недопустима и неоснователна.Относно недопустимостта на молбата в отговора сочи, че не са налице предпоставките посочени в закона, при наличието на които съдебното решение да бъде допълнено с искането посочено в молбата. Още в отговора си сочи, че молбата за допълване е допустима само при хипотезата, при която съдът в общото производство не се е произнесъл по цялото и искане, а такова искане в съдържанието на исковата молба относно посоченото в молбата за допълване - липсва. Не на последно място в отговора си сочи, че съгласно правилника за вписванията и ЗС, решенията, които касаят недвижими имоти, подлежат на вписване, но това е изцяло в задължение на страната, в чиято полза е съдебния акт и съдът не е задължен да извършва вписвания от този род, тъй като исковата молба, както и решението се вписват по инициатива на страната. След това в отговора сочи, че е недопустимо съдът да се произнася с „разпореждане“, така както се сочи в молбата за допълване в диспозитива на съдебно решение и че съдът допълва съдебното си решение само когато не се е произнесъл по предмета на спора в пълен обем и то съгласно заявеното с исковата молба. Накрая в отговора си моли молбата за допълване на решението да бъде отхвърлена, като недопустима, а при хипотезата на допустимост като неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо делото по чл.250 от ГПК да се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание, поради липса на доказателства, които да се събират, а също така и с оглед доводите, изложени в молбата на ищцата, както и тези в отговора на ответника, а също така и с оглед на това, че липсва искане в този смисъл от страна на молителя и в отговора на ответника. Съдът, като взе предвид молбата с правно основание чл. 250 ГПК и съобрази събраните по делото доказателства, отговора на ответника и постановеното съдебно решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно нормата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Решението на Районен съд – Крумовград е било постановно на 12.01.2024 г. Съобщението до ищеца, ведно с решението му е връчено на 23.01. 2024 г., а на ответника на 23.01. 2024 г. и от тази дата започва да тече едномесечния срок по чл. 250 от ГПК. Молбата на ищеца за допълване на решението е постъпила в Крумовградския районен съд на 20.02. 2024 г., поради което съдът намира, че същата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок от връчване на съдебното решение съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК. Разглеждайки по същество молбата за допълване на решение №4/12.01.2024 г., постановено по гр.д.№191/2022 г. по описа на Районен съд – Крумовград, настоящия съдебен състав намира, че се явява неоснователна. Непълнота на решението би била налице ако съдът не се е произнесъл по така формулираното пълно искане на страната. Съдът намира, че в настоящия случай се е произнесъл по цялото искане на страната. Действително по настоящото дело ако има влязло в сила решение, то следва да бъде вписано в шестмесечен срок от влизането му в сила в Службата по вписванията при Районен съд - Момчилград по местонахождението на процесния имот, но това не е вменено като задължение на решаващия съд, който пък в случая е Районен съд - Крумовград. Съгласно препращащата норма на чл. 116 от ЗС подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването, се уреждат в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет. Съобразявайки това, се вижда, че според действащата разпоредба на чл. 4, буква „а“ от Правилника за вписванията се вписват всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползуване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон). В разпоредбата на чл. 4, буква „з“ от същия правилник пък изрично е указано, че се вписват влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви; Според нормата на чл. 8, ал. 1, предложение второ от Правилника за вписванията вписването на всички други актове или преписи от тях по чл. 4 от него става по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. Следователно в нито една от горепосочените разпоредби касаещи вписването на влезли в сила съдебни решения по искове идентични с този по настоящото дело няма изрична разпоредба, която да задължава съда като правоприлагащ орган да ги вписва служебно Съдът единствено като правоприлагащ орган е длъжен с оглед разпоредбите на ТР№3/2009 г. на ОСГК на ВКС, според които изискването за вписване по чл. 114 ал.1 б.”в” от ЗС във вр. с чл. 112 б.”з” от ЗС и чл. 114 ал.2 от ЗС макар и имащо за цел оповестително - защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица – приобретатели на спорното вещно право, от гледна точка на обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот, като защитим по-висш интерес, да следи служебно в рамките на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл. 130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл. 114 ЗС (в т.ч. и по искове за съдебна делба), но разгледано по същество настоящото искане за допълване на решението не попада в този обхват. Предвид изложеното, съдът намира, че решението на съда от 12.01.2024 г. по настоящото дело не е непълно - със същото е бил обхванат целия спорен предмет, такъв, какъвто е бил формулиран в петитума на исковата молба с вх.№ 887/21.04.2022 г. по описа на Районен съд - Момчилград. Ето защо, искането за допълване на решение №4/12.01.2024 г., постановено по гр.д. №191/2022 г. по описа на Районен съд – Крумовград, да бъде постановено допълнително решение на основание чл.250 от ГПК, с което съдът да се произнесе по същество, че то подлежи на служебно вписване и с допълнителен диспозитив, съгласно който след влизане в сила на решението, да се изпрати служебен препис от него на съдията по вписванията към Районен съд – Момчилград, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Мотивиран от горното, и на осн.чл.250, ал.3 от ГПК, съдът