Решение № 33 от 23.2.2024 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 899/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия И. Т. М. срещу присъда по НОХД № 1589/2023г., по описа на Районен съд – гр.Русе. Твърди се, че е необоснована и незаконосъобразна. Излагат се доводи за несъставомерност на деянието, алтернативно за наложено несправедливо наказание. Иска се отмЯ. на присъдата или намаляване на размера на наказанието. В съдебното заседание на въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – гр.Русе счита, че престъплението е доказано по несъмнен начин, но тъй като са налице основания за квалифицирането му като извършено в условията на опасен рецидив, а това не е сторено, пледира за отмЯ. на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд. Защитникът поддържа жалбата на посочените в нея основания и доводи. Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитата. В последна си дума иска размера на наложеното му наказание да бъде намален. Окръжен съд – гр.Русе, втори наказателен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт в писмен вид и в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), намери за установено следното: В съдебния протокол от проведеното на 17.10.2023 г. последно заседание по НОХД № 1589 / 2023 г., по описа на Районен съд – гр.Русе, е отбелязано, че след изслушване на последната дума на подсъдимия, съдът се оттеглил на съвещание, за да постанови присъдата си и на същата дата в 11: 30 часа при същия състав на съда, в присъствието на страните, председателят обявил присъдата на основание чл. 310 от НПК. В ЕИСС съществуват два варианта на присъдата - с № 115 от 17.10.2023 г. и с № 116 от 17.10.2023 г., с едно и също съдържание на диспозитива, от които е видно, че подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.07.2022г. в гр.Русе, в съучастие като извършител с Г.Х.М. от гр.Русе, отнел чужди движими вещи – 1 бр. велосипед марка и модел “ CROSS DEXTER 26”, 1 бр. заключващо устройство (проволка) – спирала за велосипед и 6 бр. неонови сламки за спици, всичко на обща стойност 826.60 лв., от владението на С.А.Х. от гр.Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 и чл.54 от НК, Районен съд – гр.Русе му наложил наказание лишаване от свобода в размер на три години. На основание чл.58а от НК така определеното наказание било редуцирано за срок от две години и съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС било постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бил осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Русе, направените разноски за експертизи в общ размер на 164.94 лв. Присъда № 115 била подписана с квалифициран електронен подпис (КЕП) в ЕИСС на 17.10.2023 г. в 11: 46 часа, само от председателя на състава, като в нея не са отразени останалите членове на състава, съответно липсва и техен подпис. В изготвената в ЕИСС Присъда № 116, съдебните заседатели Н.С. и П..П. вече са посочени. Този вариант на съдебният акт е подписан с КЕП на 17.10.2023 г. от председателя на състава в 12: 00 ч., от С. в 15: 39 ч. и от П. в 15: 42 ч. По делото присъдата е приложена в писмен вид с № 116 от 17.10.2023 г., със същите съдебни заседатели и подписана от целия състав с химикалка. Същевременно от нея е видно, че е възпроизведена на хартиения носител, след като е подписана с квалифициран електронен подпис от председателя на състава, но преди съдебните заседатели да я подпишат с КЕП. Това налага извода, че подписите с мастило върху този носител на присъдата са положени след 12: 00 часа на 17.10.2023 г. С оглед изложеното за хронологията на описаните съдебни действия не се установява законосъобразно обявяване на крайния съдебен акт. Категорично е, че към 11: 30 часа - момента на обявяване на присъдата, според съдебния протокол от 17.10.2023 г. и към 11: 35 часа, когато според същия протокол е приключило съдебното заседание, нито един от вариантите на присъдата в ЕИСС и този на хартиен носител не е бил подписан от всички членове на съдебния състав, респективно те не са били изготвени. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от НПК, тъй като присъдата следва да бъде обявена едва след нейното подписване в ЕИСС от всички членове на съдебния състав. Нарушението на това изискване е съществено, тъй като води до ограничаване процесуалните права на страните, защото не е извършено съответното процесуално действие. Допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, което налага отмЯ.та на присъдата във всичките й варианти. Предвид тези съображения, изложените от страните доводи срещу съдебния акт на районния съд няма как да бъдат обсъдени. Така мотивиран и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 вр. с ал.1, т.2, въззивният съд