Решение № 194 от 16.12.2021 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 38/2021 г.

Производството е по реда на чл. 215 и чл. 225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е след проведен инстанционен контрол по повод Решение №1312 от 02.02.2021 година, постановено по адм.дело № 11073/2020г. на Върховния административен съд, с което решаващият състав на Второ отделение е обезсилил Решение № 150 от 30.07.2020 г. по адм.дело № 294 по описа за 2019 година на Административен съд Ловеч и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за конституиране на Кмет на Община Ловеч като ответник по делото. С Решение № 150 от 30.07.2020 г. по адм.дело № 294 по описа за 2019 година на Административен съд – Лловеч е отхвърлил жалбата на Ц.Й.К., с ЕГН ••••••••••, •••, против Заповед №З-908/13.06.2019 г. подписана „За кмет” на Община Ловеч. Административното дело е образувано по жалба вх.№2257/ 01.07.2019 г., подадена от Ц.Й.К., с ЕГН ••••••••••, •••, против Заповед №З-908/13.06.2019 г. на кмета на Община Ловеч, с която е наредено премахване на незаконен строеж „гараж” №7, изграден в УПИ №ІІ в кв. 42 по плана на гр. Ловеч, определен е срок 30 дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, и е посочено, че, при липса на доброволно изпълнение, ще бъде извършено принудително премахване. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, поради противоречие с материалните разпоредби и е издадена при съществено противоречие на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят излага доводи, че процесният гараж не е незаконно строителство, тъй като има издадена заповед, поставен е точно на мястото, където по предходен план е било предвиден строеж на гаражи. Дори да се установи, че не е налице разрешение за строеж, счита, че гаража се явява търпим строеж по смисъла на ЗУТ и не подлежи на принудително премахване. Като нарушение се сочи и неуведомяването на собственика за започване на производството. Оспорва се и материалната компетентност на органа, издал заповедта. Жалбоподателят моли да се отмени заповедта и да му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител адв.Н. поддържа жалбата. Твърди, че заповедта е издадена от лице без материална компетентност. Иска се отмяната й като незаконосъобразна, и претендира възстановяване на сторените деловодни разноски. Ответната страна Кмета на Община - Ловеч, редовно призован, чрез процесуалният си представител адв.Х. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя писмени бележки. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски, съгласно представен Списък на разноските. Съдът, след като прецени съдържащите се в административна преписка писмени доказателства, съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Заповед №3-908 от 13.06.2019 година, подписана „за Кмет“ на Община Ловеч, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.225а, ал.1 от ЗУТ, констативен акт № 14/04.06.2019г. и във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, с която е наредено премахване на незаконен строеж „гараж” №7, изграден в УПИ № II в кв. 42 по плана на гр. Ловеч, с неизвестен собственик, определен е срок 30 дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно изпълнение ще бъде извършено принудително премахване. Поземленият имот, в който се намира процесния гараж, по действащия застроителен и регулационен план на ЦГЧ гр. Ловеч (одобрен със Заповед № РД-02-14-67/24.02.1989г. на Председателя на КТСУ) е УПИ ІІ в кв.42, отреден за „Жилищно строителство и детски площадки” – скица на л.32. В този план гаражът не е нанесен. В КККР на гр. Ловеч поземленият имот е с идентификатор 43952.514.41.3 (скица на л.33), като в него е нанесена една обща сграда с площ 144 кв.м. и предназначение „хангар, депо, гараж“, и процесният гараж е част от тази сграда. Строежът е описан в заповедта като незаконен строеж „гараж №7, изграден в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч“. От комбинираната скица на л.44, изготвена от извършилите проверката служители, строежът е индивидуализиран като местоположение, като в скицата той също е отбелязан с №7. На 29.03.2019г. на обект „гараж №7“ е залепено съобщение, с което се изисква представяне на строителни книжа за изграждането му (л.24 и л.22) в срок до 31.05.2019г. Съобщение със същото съдържание е поставено и на 09.04.2019г. (л.23 и 21), като с него е определен срок до 16.04.2019г. за представяне на строителни книжа и документи за собственост в Община Ловеч. В горния срок такива документи не са представени, видно от Констативен протокол от 31.05.2019г. (л.18). На 04.06.2019г., след крайния предоставен срок до 31.05.2019г., въз основа на констатираното при проверката от комисията в поземлен имот, представляващ УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч, и с оглед липсата на представени в дадения срок документи за собственост и строителни книжа, е установено, че в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч е изграден строеж „гараж“, обозначен с №7 от общо съществуващи на място седем гаража към момента на проверката. Комисията е стигнала до извод, че сградата е изградена без строителни книжа и е с неустановен собственик. Изградена е в имот частна общинска собственост, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж и не съответства на предвижданията на действащия ПУП. За установеното при проверката е съставен Констативен акт №14/04.06.2019г. (л.14), с който е установено извършване на строеж в процесния имот в нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ от неизвестен извършител. В Констативния акт не се съдържа окомерна скица на строежа. В изпълнение на съдебно определение ответникът е представил изготвената при проверката схема на имота с местонахождението и номерацията на процесния гараж (л.44). При проверката жалбоподателят не е присъствал и не е представил доказателства за собственост и строителни книжа. Констативният акт е съобщен чрез обявление на информационното табло на Община Ловеч, публикуване на интернет страницата на Община Ловеч и залепване на гаражна клетка №7 в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч на 04.06.2019г. (л.19, 20). В констативния акт се съдържа изрично уведомление за започване на производство по чл.225а от ЗУТ. В резултат на проведеното производство, въз основа на констативният акт №14/04.06.2019г. и установеното с него Заповедта е издадена на 13.06.2019г. от кмета на общината, който е материално компетентния орган съгласно местонахождението на имота и разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като строежът е от пета категория, което съдът приема за безспорно установено съгласно характеристиките му и отговорите на вещите лица по допуснатите съдебни експертизи при изслушването им от съда. За изясняване на правния спор съдът е допуснал извършването на съдебно-технически експертизи от вещи лица архитект и инженер-конструктор. Заключенията са приети и приобщени към доказателствата по делото. Съдът ги кредитира, като компетентно изготвени, отговарящи изчерпателно на поставените въпроси и съответстващи и непротиворечащи на останалите писмени и гласни доказателства. За поставянето на гаража няма издадено разрешение за строеж. Вещото лице архитект не е установило и наличие на одобрен инвестиционен проект за поставяне на гаража, протокол за определяне на строителна линия и ниво, като е категорично, че така както е изграден, гаражът не съответства на представения от оспорващия проект за гаражи на ГСК „Осъм“. Гаражът не съответства на действащия ЗРП на ЦГЧ на гр. Ловеч от 1989г., като попада отчасти върху УПИ ІІ в кв.42 и отчасти върху паркинг, предвиден към вътрешно-обслужваща улица, който безспорно е общинска собственост. По действащия ЗРП от 1989г. няма отреждане на поземления имот за гаражи. Няма представени доказателства за проведено производство по установяване търпимост или узаконяване на гаража по реда на ЗУТ (§16 от ДР, §127 от ПЗР и §183 от ПР към ЗИДЗУТ). В КККР гаражът е отразен като част от една сграда с идентификатор 43952.514.41.3 с неустановен собственик, с обща площ от 144 кв.м. и предназначение „хангар, депо, гараж“. По искане на оспорващия са разпитани трима свидетели. От показанията им се установява, че гараж № 7 е бил поставен през есента на 1995 г. лично от жалбоподателят, заедно с останалите шест гаражни клетки от собствениците, че е плащано за отстъпено право на строеж, но и тримата не знаят да има издавани документи за такова отстъпено право, строителни книжа или разрешение за строеж. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото пресъздават свои непосредствени впечатления и допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Освен това показанията им не са противоречиви. Те не противоречат и на останалите доказателства по делото. От оспорващия е представен проект на Строителна кооперация за изграждане на гаражи „Осъм“ в кв.44 по плана на гр. Ловеч. Архитектурната част на проекта е одобрена от архитект към Градски народен съвет гр. Ловеч на 11.03.1985г. В него е предвидено изграждането на 24 бр. надземни гаражи в две части – едноредна и двуредна. Двете тела представляват самостоятелни масивни долепени сгради, с тухлени стени, покрити с плоски бетонни покриви. Конструктивната част и вертикалната планировка на проекта не са одобрявани, като броят и разположението на гаражите по вертикалната планировка не съответства на архитектурния проект. По този одобрен архитектурен проект не е издавано разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, което е удтановено и от вещото лице. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: В производство по проверка на допустимостта се установява, че Ж албата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда и в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ, пред местно компетентния съд, от лиц е с активна процесуална легитимация да го оспорва – твърдящо че е собственик и ползвател на гаража, на ко й то се засяга т законни права и интереси. Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: Съобразно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт. Видно от Заповед № З-908/13.06.2019г., същата е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото не е спорно, че в случая е налице строеж от пета категория съгласно класификацията в чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, а и това се установява от характеристиките му и изложеното от вещите лица по допуснатите съдебни експертизи при изслушването им от съда. Определената категория на строежа, местонахождението на имота и разпоредбата на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ обосновават компетентността на кмета на общината за издаване на оспорения акт – материална и териториална, представляващ индивидуален административен акт по определението в чл.214, т. 3 от ЗУТ. Заповедта е издадена от материално компетентен орган, овластен по реда на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, видно от представената по делото Заповед № 296/19.02.2018 г. на кмета на Община Ловеч /лист 113/ и с възможен предмет. Заповедта не е издадена при липса на материална компетентност поради това, че в заповедта е посочена като основание Заповед № 3-834/29.05.2019 г. на кмета на Община Ловеч, тъй като по време на издаване на заповедта кметът на Община Ловеч е отсъствал и е била налице издадена Заповед № 296/19.02.2018 г. на кмета на Община Ловеч, която не е с ограничен срок на действие. Безспорно по време на издаване на оспорената заповед Кметът на Община Ловеч е отсъствал поради служебно командироване и съгласно Заповед № 296/19.02.2018г. в този период той е делегирал правомощията си по реда на § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ на Заместник-Кмета, издал оспорената заповед. Съдът не счита липсата на изрично посочване на заповедта от 2018 г. за предоставяне на функциите по ЗУТ като основание в процесната заповед за съществен порок, водещ до нищожност или незаконосъобразност на административния акт. Валидността на овластяването не зависи от посочването на заповедта за предоставяне на функциите в издадената заповед, а от самата заповед за делегиране на функциите по ЗУТ, която е валидно издадена и не е ограничена с краен срок на действие, а е обвързана с периодите на отсъствие на Кмета на Общината. Налице с изрично овластяване на изпълняващия длъжността да замества кмета на общината при условията на чл.39, ал.2 от ЗМСМА. Упражняване на чужда компетентност е възможна при делегиране на правомощия при изрично нормативно овластяване или при заместване, при което по силата на служебното си положение заместникът действа вместо замествания. „Заместването“ се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, , „Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган“. Представена е изрична заповед в тази насока, заповед № 3 - 834/29.05.2019г., като не е налице упълномощаване, а заместване. В този смисъл довода на жалбоподателя за липса на компетентност се явява неоснователен и недоказан. Оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което липсва отменително основание по чл. 146, т.1 от АПК. Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и въз основа на изискуем по закон документ, с който се поставя началото на административната процедура - констативен акт. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Извършената от съда проверка не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, представляващо отменително основание по чл.146 т.3 от АПК. Съдът не констатира допуснато от административният орган съществено нарушение на административно-производствените правила. Възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен лично като собственик на гаража за започване на производството по чл.225а от ЗУТ и обектът е описан с неизвестен собственик е неоснователно според настоящия съдебен състав. Следва да се има предвид, че дори гаража да е деклариран по ЗМДТ, декларирането на недвижим имот и плащането на данъци сами по себе си не удостоверяват притежаването на право на собственост върху имота. В предоставения от органа срок преди съставяне на констативния акт, жалбоподателят не е представил в Община Ловеч документи за собственост. Няма спор по делото, че жалбоподателят не е приложил документ за собственост, нито гаражът е индивидуализиран. Няма спор по делото, че жалбоподателят не е представил доказателства за наличие на вписан документ в Агенция по вписванията, удостоверяващ право на собственост. Обстоятелството за издадено наказателно постановление за незаконно поставения гараж, което е било обжалвано и по повод на което е имало образувано дело не може да се изследва в настоящото производство предвид липсата на информация, видно от съдебно удостоверение на л.79 от делото. Видно от данните по делото (писмени и гласни доказателства) жалбоподателят безспорно владее и ползва процесния строеж, поради което същият има правен интерес да оспорва заповедта, но ответникът правилно и законосъобразно е издал обжалваната заповед против неизвестен собственик при липса на писмени данни и документи за собственост на строежа. Следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива. Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При издаването на оспорената в настоящото производство заповед административният орган се е позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, която предвижда премахване на строежи, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. За преценката дали процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от съществено значение е установяването именно на тези необорени факти. Според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, а според легалното определение на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Безспорно установено с доказателствата по делото е, че процесният строеж е бил изпълнен без необходимите строителни книжа. За поставянето на гаража няма издадено разрешение за строеж. Вещото лице архитект не е установило и наличие на одобрен инвестиционен проект, протокол за определяне на строителна линия и ниво. Гаражът не съответства на действащия ЗРП на ЦГЧ на гр.Ловеч, като попада отчасти върху УПИ II в кв. 42 и отчасти върху паркинг, предвиден към вътрешно-обслужваща улица, който безспорно е общинска собственост. По ЗРП няма отреждане на поземления имот за гаражи /лист 1 5 1/. Няма представени доказателства за проведено производство по узаконяване на гаража по реда на ЗУТ /§ 16 от ДР, §127 от ПЗР и §183 от ПР към ЗИДЗУТ/. В КККР гаражът е отразен като част от една сграда с идентификатор № 43952.514.41.3, с неизвестен собственик, с обща площ от 144 кв.м. и предназначение „хангар, депо, гараж“ /лист 4 3 /. Жалбоподателят поддържа пред съда и твърдението /лист 4 0 /, че гаражът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, защото е преместваем обект, тъй като не е прикрепен трайно към поземления имот, а е закупен като готова гаражна клетка и само е поставен върху имота. С поред чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти /т.1/, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности /т.2/ и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия 131.