РЕШЕНИЕ

№ 13

гр. гр. Лом, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20211620200586 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, ЕИК: 175070632, адрес: гр. София, ж. к. „Сердика“, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от •, обжалва издаденото от Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП •, упълномощена със Заповед № 677/21.08.2019 г. на председателя на КЗП Наказателно постановление № К-028996 от 15.10.2021 г., с което на осн. чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12, т. 21 и т. 26 във вр. с чл. 27, ал. 4 от ЗПК.

В с. з. административнонаказаното дружество не се представлява. От адв. •от САК е постъпила писмена защита, в която моли да бъде отменено издаденото НП, поради допуснати процесуални нарушения и липса на извършено нарушение, алтернативно – при приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от старши юрисконсулт •, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото НП като правилно и законосъобразно.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С НП № К-028996 от 15.10.2021 г. на Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК е наложена „имуществена санкция“ от 3000 лв. за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 12, т. 21 и т. 26 във вр. с чл. 27, ал. 4 от ЗПК, за това, че е сключил с потребителя Р. Б. • договор за стоков кредит № 4496059 от 02.03.2021 г., който не съдържа всички необходими реквизити съобразно изискванията на ЗПК:

• не е налична информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК - че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи;

• не е налична информацията по чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК - правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 от ЗПК;

• не е налична информацията по чл. 11, ал. 1, т. 26 ЗПК - адресът на Комисия за защита на потребителите като контролен орган по спазване на изискванията на ЗПК.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка:

На 02.03.2021 г. потребителят • закупил от търговеца „•“ ЕООД в магазин в гр. Лом, у•мотофреза на стойност 599.00 лв., като за придобиването й сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Договор за стоков кредит № 4496059. На следващия ден при започване на работа с мотофрезата, тя проявила три дефекта и потребителят предявил рекламация пред търговеца в обекта, който отказал да я удовлетвори. На 05.03.2021 г. •подал до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД заявление за отказ от договора за стоков кредит. На 28.05.2021 г. кредиторът го уведомил, че няма да прекрати договора, поради което на 22.06.2021 г. •подал молба до КЗП с искане за извършване на проверка по случая.

На 30.06.2021 г. е извършена проверка от служителите на КЗП РД – Монтана – К.И. и •И. в офис на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в гр. Монтана, магазин „•“, • За проверката е съставен констативен протокол № К-2728133/08.07.2021 г., с който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ е изискан договора за стоков кредит. След получаването на договора по ел. поща, е установено, че същият не съдържа всички необходими реквизити, съобразно ЗПК, както следва:

• липсва информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК - че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи;

• липсва информацията по чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК - правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 от ЗПК;

• липсва информацията по чл. 11, ал. 1, т. 26 ЗПК - адресът на КЗП като контролен орган по ЗПК.

Затова до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ е изпратена покана за съставяне на АУАН. На 18.08.2021 г. бил съставен и АУАН от св. К.И. и в присъствието на св. В.Ц. и Ж.М.. Актът е връчен на преупълномощено лице – •. В законоустановения 3-дневен срок от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ е постъпило възражение против съставения АУАН с подробно изложени съображения. АНО обаче го оставил без уважение и на 15.10.2021 г. издал Наказателно постановление № К-028996, с което наложил на дружеството съответната имуществена санкция.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП.

Както АУАН, така и издаденото впоследствие НП притежават всички изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Посочени са както датата на извършване на нарушението – 02.03.2021 г., така и мястото му – магазин на „•“ ЕООД в гр. Лом, ул. „•. Мястото на сключване на договора, в който липсват определени реквизити е именно и мястото на извършване на нарушението. Затова и първоначално образуваното пред РС – Монтана производство е прекратено и делото е изпратено по компетентност на РС – Лом. Фактът, че проверката във връзка с така сключения договор е извършена в магазин „Зора“ в гр. Монтана, не е пречка да бъде констатирано нарушението, което е извършено в гр. Лом. Както в АУАН, така и в НП ясно са посочени дата, място и обстоятелства на извършеното нарушение. Не е нарушено правото на защита на дружеството, което е подало възражение срещу АУАН, но АНО не е възприел изложените аргументи и е наложил съответното административно наказание. Спазени са всички, уредени в ЗАНН срокове – нарушението е извършено на 02.03.2021 год., на 30.06.2021 г. е извършена проверка и е изискан въпросния договор, след получаването му на 06.07.2021 г. и установяването на съответните пропуски, АУАН е съставен на 18.08.2021 г., а НП е издадено на 15.10.2021 г. Затова и неоснователни се явяват наведените с жалбата аргументи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.

По същество съдът намира, че от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е извършено описаното нарушение. Според чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа определена информация – „планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; “ Разпоредбата е императивна – в самия договор за потребителски кредит трябва да бъде включена тази информация. Видно от представения договор обаче, същата липсва. Ирелевантен е фактът, че една част от информацията, посочена в т. 12 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК е предоставена, защото очевидно друга част, а именно горецитираната не е включена. Затова и тази разпоредба се явява нарушена.

По същия начин стоят нещата и с посочения като нарушен чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК. Според този текст договорът за потребителски кредит трябва задължително да съдържа и „информация за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28, както и условията за упражняване на тези права“, каквато информация няма в процесния договор. Вярно, чл. 27, ал. 4 ЗПК урежда отношенията между продавача на стоката и потребителя, като по договора между тях кредиторът не е страна. Но тази норма предоставя на продавача възможност да действа, в зависимост от действията на кредитора – „не е длъжен да достави стоката на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит“. Ето защо неслучайно в чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК се предвижда, че в договора трябва да се съдържа и информация за правата на потребителя по чл. 27 ЗПК. Тя обаче също липсва, поради което и от административнонаказаното дружество е допуснато нарушение на тази разпоредба.

Освен гореописаната информация, в договора, сключен между Райчо Димитров и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ не се съдържа и действителният адрес на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК. Като адрес на КЗП в договора е посочено „гр. София П.К. 1000, •“. Към датата на сключване на договора обаче адресът на КЗП е в гр. София, у•. Ето защо и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 26 ЗПК също се явява нарушена от дружеството – кредитодател. Дори да се приеме, че това нарушение е маловажно, то кумулативното му съществуване заедно с другите две описани нарушения на чл. 11 ЗПК по отношение на процесния договор, води до отпадане на възможността в конкретния случай да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. АНО правилно е преценил, че не е налице „маловажност“, тъй като се касае за приложение на норми, които безспорно са създадени, за да гарантират правото на потребителя по сключените договори за кредит. А в случая в договора за стоков кредит липсва задължителната информация не само по една, а по три от точките на чл. 11 ЗПК. Както правилно се отбелязва в становището на ст. юрк. •, договорите трябва да съдържат пълната задължителна информация, попълнена от кредитора, която е необходима на потребителите не само за да се запознаят с възникналите правни последици от клаузите им, но и благоприятства създаването на равноправни условия по обезпечаване на тяхното изпълнение. В правоотношенията, възникващи при сключването на договори по ЗПК потребителят е по-уязвимата страна. Затова е предвидена възможността при нарушаване на правата му да се обръща към контролния орган по спазването на ЗПК – Комисията за защита на потребителите. Именно това е сторено и в настоящия казус – потребителят Димитров се е обърнал към КЗП за извършване на проверка, при която се е установило, че в сключения от него договор липсва важна информация относно неговите права и възможностите му за действие, в случай, че те са накърнени.

От „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 12, т. 21 и т. 22 от ЗПК, поради което и правилно, обосновано и законосъобразно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството, на осн. чл. 45, ал. 1 ЗПК. Наложената „имуществена санкция“ е в минималния размер, предвиден в чл. 45, ал. 1 ЗПК - 3000 лв. и не може да се приеме за несправедливо административно наказание, а за съда не съществува възможност да я намалява.

Водим от горното, съдът намира, че депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, за това и на осн. чл. 63 от ЗАНН