Решение № 12133 от 8.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 110/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от А. П. К. /АПК/ във връзка с чл.40 от ЗДОИ. Образувано е по жалба на Сдружение на собствениците на блок 103, вх.А и вх.Б, [жк]срещу Решение № РСТ23-РИ09-27 от 9.08.2023г на кмета на район Студентски, СО, в ЧАСТТА по т.5 с искане за прогласяване неговата нищожност. Обосновава съображения за нищожност на решението в обжалваната му част по арг. от чл. 177 ал.2 АПК, тъй като ответникът не бил изпълнил задължителните указания дадени с влязлото в сила съдебно решение. Моли да се прогласи нищожността на решението в обжалваната му част по т.5 и да се задължи ответника да предостави исканата информация. Ответникът – Кмет на район Студентски чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.Претендира юриск.възнаграждение. Софийска градска прокуратура, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище. Съдът, като прецени събраните по делото относими доказателства, доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното: С влязло в законна сила съдебно решение № 5056 от 25.07.2023г по адм д 4465/ 2023г на АССГ, 31 състав е ОТМЕНЕНО Решение №РСТ23-09-11/18.04.2023г. на кмета на район „Студентски“-СО, в частта му по т.5; и преписката е изпратена на кмета на район „Студентски“-СО за произнасяне по т.5 от заявление за достъп до обществена информация, регистрирано в СО – район „Студентски“ с рег.№РСТ23-ОИ94-15/24.03.2023г., съобразно дадените в мотивите в решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от съобщаването му. За да отмени Решение №РСТ23-09-11/18.04.2023г. на кмета на район „Студентски“-СО, в частта му по т.5, съдът е изложил, че информацията по търсеният по т.5 от заявлението Приемно-предавателен протокол по чл.5, ал.1 от Договор №РСТ19-ДГ55-1/13.03.2019г. дава възможност на заявителя да направи извода си относно възложените от Общината по работния проект СМР, съответно тяхното изпълнение, и осъществения в тази връзка контрол от възложителя. В този смисъл информацията дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на органа и представлява обществена информация по смисъла на чл.2 ЗДОИ. Дори да се приеме тази информация за служебна, достъпът до която е ограничен съгласно чл.13, ал.2 ЗДОИ, това ограничение не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на информацията, който срок с оглед датата на подписване на договора и срока за изпълнение по него е изтекъл. Въз основа на цитираното съдебно решение е издадено процесното Решение № РСТ23-РИ09-27 от 9.08.2023г на Кмета на район Студентски с което по т.5 от заявление рег.№РСТ23-ОИ94-15/24.03.2023г, а именно да се предостави копие от приемо-предавателен протокол, изготвен на основание чл.5, ал.1 от Договор №РСТ19-ДГ55-1/13.03.2019г. е постановен отказ по съображения, че след извършена служебна справка в архива на СО, район Студентски търсения приемо-предавателен протокол, изготвен на основание чл.5, ал.1 от Договор №РСТ19-ДГ55-1/13.03.2019г. не е открит. При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна с правен интерес да иска прогласяване нищожност на Решение № РСТ23-РИ09-27 от 9.08.2023г на кмета на район Студентски, СО, в ЧАСТТА по т.5. Търсената от жалбоподателя нищожност на административния акт не се ограничава във времето. Преклузивният срок за оспорване /проверка/ на процесното решение в частта му по т.5 по отношение законосъобразността му е изтекъл, поради което не следва да бъде обсъждана в рамките на настоящото производство. Предмет на настоящото производство е проверка единствено дали процесното решение в частта му по т.5 противоречи на задължителните указания на съда по адм. дело 4465/ 2023 което би било основание за обявяване на неговата нищожност – чл. 177, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона. Оспореното в частта по т.5 решение е издадено от компетентен орган- Кметът на район Студентски който се явява „задължен субект" по смисъла на чл. 3, ал.1, пр.3 от ЗДОИ, като орган на изпълнителната власт в общината и е в законово регламентираната форма за произнасяне на задължения субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ - писмена форма. За да постанови решението в обжалваната му част ответникът е посочил, че търсения приемо-предавателен протокол, изготвен на основание чл.5, ал.1 от Договор №РСТ19-ДГ55-1/13.03.2019г. не е открит. Във връзка с наведените в жалбата доводи за нищожност на решението в оспорената му част по арг. от чл.177 ал.2 АПК като издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение, то обхватът на проверка за нищожност на оспореното в частта по т.5 в настоящото производство решение се свежда до това дали при постановяването му са спазени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с цитираното съдебно решение. По арг. от чл. 177, ал.2 АПК при неспазване на съдебното решение, актовете и действията на органа, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни. В съдържанието на мотивите законодателят не е включил задължителните указания, които съдът, в изпълнение на правомощията си по чл. 173, ал.2 от АПК, трябва да даде, когато отмени акта или го върне на органа за ново произнасяне, но в практиката е безспорно, че именно в мотивите на съдебното решение съдът трябва да включи тези задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Въпросът, който намира различно значение в практиката, е за това, кои указания на съда са "задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона" и за правното значение на факта на неизпълнение от органа на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Мотивите на акта не се ползват със сила на присъдено нещо/СПН/, но съобразно чл. 173, ал.2 от АПК, със задължителна за административния орган сила се ползват съдържащите се в мотивите указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. След връщане преписката съобразно цитираното по- горе влязло в сила съдебно решение по адм д 4465 / 2023г, Кметът на район Студентски е разгледал заявлението от 24.03.2023г в частта му по т.5 и е отказал достъпа до търсения приемо-предавателен протокол, изготвен на основание чл.5, ал.1 от Договор №РСТ19-ДГ55-1/13.03.2019г., тъй като не е открит. Тоест приел е, че информацията не е налична. Процесният отказ по т.5 се основава на нови фактически основания, тоест установени след постановяване на 25.07.2023г на съдебното решение по адм д № 4465 / 2023г на АССГ. Основанието, че информацията не е налична не е взето предвид и не е обсъждано от съда, постановил отмяна на т.5 от Решението № РСТ 23-09-11 от 18.04.2023г. Съдът за да отмени решението от 18.04.2023г по т.5 е изложил други правни основания, а именно, че търсената информация представлява обществена такава по см на чл. 2 от ЗДОИ, като дори да се приеме тази информация за служебна, достъпът до която е ограничен съгласно чл.13, ал.2 ЗДОИ, това ограничение не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на информацията, който срок с оглед датата на подписване на договора и срока за изпълнение по него е изтекъл. Следователно не е налице идентичност във фактическите и правните основания на процесният акт в частта му по т.5 и отмененото частично в т.5 по съдебен ред Решение № РСТ 23 09-11 от 18.04.2023г на кмета на район Студентски. Последният е издал процесния отказ в частта по т.5 на основание фактически констатации, които не са идентични на тези въз основа на които е постановено отмененото частично от съда решение от 18.04.2023г и съобразени от съда при постановяване на съдебния акт. Позовал се е на други факти, поради което е извел правни изводи на друго правно основание, различни от тези в отмененото частично Решение РСТ 23-09-11 от 18.04.2023г При издаване на процесния отказ по т.5 адм. орган се е позовал на други фактически установявания които не са взети предвид от съда при постановяване на съдебното решение по адм д 4465 / 2023г на АССГ. При новото произнасяне по спорния въпрос административният орган е извел правни изводи на база нови фактически констатации, че търсената информация не е открита /не е налична/, тоест след постановяване на съдебното решение и не взети предвид от съда. Несъмнено, адм. орган при новото произнасяне може да достигне до същия извод относно фактическия състав на заявеното право, но преди това следва да изпълни задължителните указания дадени с влязло в законна сила съдебно решение. В съдебното решение по адм д 4465/ 2023г на АССГ се съдържат конкретни указания за съдържанието на волеизявлението, без обаче да се обсъжда дали търсената информация е налична. Това е така, тъй като предходният отказ не се основава на това фактическо основание, а е по съображения, че търсената информация е извън обхвата на ЗДОИ, няма самостоятелно значение и е във връзка с оперативната подготовка на предстоящи строителни и монтажни работи. Административният орган при новото произнасяне е издал процесния акт в частта по т.5 като се е ръководил от нови фактически основания, различни от тези в отменения частично акт, тоест посочил е нови фактически и правни основания за отказ да предостави търсената информация. Фактът, че е постановен отново отказ по т.5 от заявлението от 24.03.2023г не означава, че адм орган не е изпълнил задължителните указания дадени с влязло в законна сила съдебно решение. Това е така, тъй като в съдебното решение по адм. д № 4465/ 2023г на АССГ липсват конкретни указания за това дали информацията е налична и дали се съхранява в район Студентски. Този въпрос въобще не е бил обсъждан в мотивите на съдебното решение. С това и противно на доводите в жалбата не може да се приеме, че не са изпълнени указанията на съда дадени с влязло в законна сила съдебно решение. Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и в частност в настоящият случай. Кметът на район Студентски действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда./ Решение № 7762 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 748/2015 г., [Наименование]отд/. Отменителното решение на АССГ по адм д 4465/ 2023г на АССГ е задължително и за решаващия съдебен състав, който се произнася за това дали административният акт е нищожен предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Органът може да достигне до същия извод, но преди това следва да изпълни задължителните указания дадени с влязлото в сила съдебно решение. Такава хипотеза би била отмяната на акта поради порок в дейността по установяване на фактите, т.е. на процесуално основание, и формиране на нов извод относно фактическия състав на заявеното право след отстраняването му в изпълнение на съдебното решение. Значение има само настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който може да преодолее установения от съда материалноправен порок. / Р № 8866 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2018 г., [Наименование]отд/. Такъв в случая е заявения отрицателен факт, че информацията не е налична. Процесното решение в частта по т.5 се основава на нови фактически установявания, не взети предвид при издаване на предходното Решение от 18.04.2023г на кмета на район Студентски и необсъдени от съда в решението по адм д 4465/ 2023г, поради което е неприложима санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК, която е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно решението в оспорената му част не е нищожно по см на чл.177 ал.2 АПК. На следващо място, във връзка с доводите, че адм орган може да предостави информацията като се снабди с нея от областния управител или използва върнатия при него оригинал от изпълнителя, то това са все доводи свързани с преценка законосъобразността на отказа, което би могло да обуславя извод за нарушение на административно производствените правила, респ нарушение на материалния закон, водещи до унищожаемост, но не и до нищожност, обулавящи отмяна на акта, не и обявяването му за нищожен. Както се посочи обаче, преклузивният срок за оспорване /проверка/ на процесното решение в частта му по т.5 по отношение законосъобразността му е изтекъл, поради което не следва да бъде обсъждана в рамките на настоящото производство. Относно разноските: С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски. С оглед направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на разноски, на същата се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 143 ал.3 от АПК, вр чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, съдът