Решение № 1879 от 31.10.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 3/2024 г.

Производството е по реда на чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Образувано по жалба от М. С. Ц. от [населено място], общ.Враца, депозирана чрез адв. Д. Д. и адв. М. М. от АК - Враца, против Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 473/22.03.2023 г. на Кмета на Община Враца, обективирано в Констативен протокол от 12.10.2023 г. и Писмо с изх. № 9100-1599/21.11.2023 г., в частта на определеното парично обезщетение по т. 1 от писмото, отнасящо се за имот с № 73119.23.89, в размер на 943, 39 лева за учредяване право на строеж и на безсрочно сервитутно право върху 3, 193 дка от собствения на жалбоподателя имот с № 73119.23.89, с площ от 4, 250 дка, в землището на [населено място], представляващ „Ливада“ в местността „Ливагето“, попадащи в сервитута на трасето на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Иска се изменение на решението на комисията, в частта, с която е определена пазарната оценка на сервитута, по съображение за неправилно приложение на материалния закон и определяне на по-високо справедливо обезщетение, което да съответства на пазарната цена на имота, а именно 5 121, 40 лева. Претендират се разноските по производството Ответната страна – Община Враца, редовно призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., ангажира становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - „Булгартрансгаз“ ЕАД [населено място], чрез процесуален представител оспорва жалба. Счита, че следва да се съобрази заключението на комисията, назначена по чл. 210 от ЗУТ. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема следното: Съгласно Експертна оценка за определяне размера на обезщетение при възникване на ограничено вещно право върху конкретния поземлен имот земеделска територия, засегнат от одобрен ПУП – парцеларен план за Обект „Преносни газопроводи високо налягане с АГРС от ПГХ „Чирен“ до [населено място] и [населено място] и план-схема за ел. захранване на ЛКВ „Манастирище“ с цел ползването му за обект: „Газопровод свързващ ПГХ „Чирен“ със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД в района на с.Бутан“, пазарната стойност за учредяване на безсрочно сервитутно право на части от поземлени имоти е определена като са спазени следните критерии – засегната площ от сервитута, вида на ограничението и срок на ограничението (безсрочно) при използването на три метода за оценка на земеделската земя – пазарен метод, метод на приходната стойност и нормативен метод. Размерът на предложеното обезщетение за засегнатата част от собствения на жалбоподателя имот е определен на 943, 39 лева. На 12.10.2023 г., комисия, назначена със заповед Заповед № 473/22.03.2023 г. на Кмета на Община Враца, като е разгледала проекта на новопредвиденото трасе, регистъра на засегнатите имоти и изготвените 186 броя доклади за определяне на пазарната стойност на равностойно обезщетение за учредяване на сервитутни права е счела, че оценките са съобразени в максимална степен с пазарната конюктура и отразяват обективно пазарната цена на поземлените имоти и на основание чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. чл. 210, ал. 1 е ал. 2 от ЗУТ е приела и одобрила пазарните оценки за обезщетенията на поземлените имоти – частна собственост, находящи се в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], общ.Враца за учредяване на сервитути по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗЕ за обект: „Газопровод свързващ ПГХ „Чирен“ със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД в района на с.Бутан“. С писмо с изх. № 9100-1599/21.11.2023 г., Община Враца е уведомила жалбоподателя за реда, по който може да получи одобреното от комисията обезщетение. За изясняване на въпроси от значение за спорното право по делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза. В заключението, при използването на три метода за оценка на земеделската земя – пазарен метод (при прилагане на пазарни аналози на сделки за покупко-продажба, по местонахождението на имота), метод на приходната стойност и нормативен метод, вещото лице е определило справедлива пазарна цена на обезщетението в размер на 5121, 41 лева за земеделска територия, Трета категория и начин на трайно ползване – Нива и обезщетение в размер на 1347, 00 лева за земеделска територия, Трета категория и начин на трайно ползване – Ливада, за засегнатата от сервитута част от 3, 193 дка от имот с № 73119.23.89, целият с площ от 4, 250 дка. Със Заповед № РД-02-15-51/01.04.2015 г. на зам. Министъра на МРРБ е одобрен ПУП – ПП за обект: „Преносни газопроводи високо налягане с АГРС от ПГХ „Чирен“ до [населено място] и [населено място]“ на територията на област Враца, землища [населено място], [населено място] и [населено място], общ.Враца. С Решение № 279/08.05.2013 г. на МС, енергиен обект: „Преносни газопроводи високо налягане с АГРС от ПГХ „Чирен“ до [населено място] и [населено място]“ е определен за национален обект и за обект с национално значение. При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3. С оглед цитираните посочените разпоредби, съдът приема, че несъмнено по делото се оспорва акт на комисия, назначена от кмета на общината на основание чл. 210 ал. 1 от ЗУТ. Възможността за оспорване на тези актове е изрично предвидена в чл. 210, ал. 3 от ЗУТ. Поради горното, съдът приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че той е издаден от компетентен орган, назначен със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в нужната форма. Относно съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби, съдът приема следното: Съгласно чл. 64 ал. 1 от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Според даденото в & 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение, „Енергиен обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите. От своя страна чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1. В чл. 210, ал. 1 от ЗУТ се посочва, че изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - Кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. С оглед на посочените разпоредби, се налага извод, че посочените в чл. 210, ал. 1 от ЗУТ пазарни цени на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се образуват като функция на площта на сервитута и срока, за който същия се учредява, като се вземат предвид и видовете ограничения на ползването. От представената по делото преписка се установява, че площта от имота на жалбоподателя, попадаща в границите на сервитута е 3, 193 дка от общо 4, 250 дка и за да се определи цената на дължимото обезщетение, е необходимо да бъде изчислена пазарната цена. При изчисляване на пазарната цена на сервитутната площ от процесния имот, в експертната оценка, на която се е позовала Комисията, е посочено, че след направени изчисления на база три метода и прилагайки теглови коефициенти, размерът на средната пазарна стойност за сервитутната площ за декар е 295, 00 лева, а паричното обезщетение за учреденото безсрочно сервитутно право е 943, 39 лева. В хода на съдебното оспорване е допусната нова експертиза със задачи – идентични на задачите на експерта в административното производство.При изготвянето на заключението от възложената съдебно-техническа експертиза, вещото лице, при използването на три метода за оценка на земеделската земя – пазарен метод (при прилагане на пазарни аналози на сделки за покупко-продажба, по местонахождението на имота), метод на приходната стойност и нормативен метод, вещото лице е определило справедлива пазарна цена на обезщетението в размер на 1347, 00 лева или 421, 86 лева на декар, при теглови коефициенти, идентични с приетата от К. Е. оценка. Съдът кредитира заключението на вещото лице в съдебното производство като компетентно, безпристрастно и изцяло в съответствие с обстоятелствата по делото. Счита, че предложената експертна оценка съдържа достатъчно обективни данни за определяне на средна пазарна цена. Вещото лице е взело предвид пазарни аналози на сделки със земя от същата категория в района, предназначението и цената на сделката. Вещото лице е отчело високата категорията на имота; площ му и площта на сервитута; влиянието върху засегнатата от сервитута площ, съотношението между последната и цялата площ на имота и срока на сервитута – безсрочен. Спорът между страните се свежда до това, че Комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила обезщетение за имота съобразно НТП, а именно – Ливада, докато жалбоподателя претендира обезщетение за имот с НТП Нива. Видно от доказателствата по делото – нот. акт, скица на имота и Протокол № 8/14.12.2023 г. – л. 70, 71 и 8, към датата да постановяване на оспореният административен акт - 12.10.2023 г., имота на жалбоподателката е с НТП Ливада. След тази дата, едва на 14.12.2023 г. същата е инициирала производство за промяна на НТП на имота от ливада на нива, като доказателства за финализиране на процедурата и промяна НТП на имота до приключване на устните състезания по делото не са представени. По изложените съображения съдът намира, че като е приела, че справедливата пазарна оценка за правото на прокарване през имота на жалбоподателя на обект: „Газопровод свързващ ПГХ „Чирен“ със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД в района на с.Бутан“ в размер на 943, 39 лева, комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Враца е определила неправилно стойността на правото на прокарване. Обжалваното решение следва да се измени в частта, относно размера на определената стойност на правото на прокарване, като същата се увеличи от 943, 39 лева на 1347, 00 лева. Присъждането на разноските е материалният израз на изхода на делото и целù да възмезди страната за извършените разноски, съответстващи на този изход. С жалбата е претендирано присъждане на обезщетение в размер на 4 178, 01 лева, представляващо разликата от исканата от жалбоподателя цена на обезщетението 5121, 40 лева и определеното от АО обезщетение от 943, 39 лева. В случая, изходът на делото сочи отхвърляне на жалбата за част от претендираната сума в размер на 3774, 40 лева и уважаване на претенцията за 403, 61 лева, при което се дължи присъждане на разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на 116, 56 лева, от претендираните общо 1090, 00 лева. Предвид изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от жалбата на заинтересованата страна, в размер на 230, 00 лева, в т. ч. депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, както и на ответника в размер на 80, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът