Решение № 2000 от 7.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 12786/2022 г.

производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват и на ТР № 2 от 13.07.2020 г., постановено по тълк. дело № 2/2018 г. на ВКС, ОСТК, относно приложението на нормата при прекратяване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Възразява, че с прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаването на дружеството главният дълг по договора за кредит е погасен, поради което и отговорността на поръчителя е погасена, предвид нейния акцесорен характер. Посочва, че правилото по чл. 739, ал. 2 ТЗ, представляващо изключение от въведеното с чл. 739, ал. 1 ТЗ правило за погасяване на задълженията, обхваща единствено учредени обезпечения като ипотека и залог, но не и поръчителството. На следващо място, възразява, че отговорността на поръчителя е отпаднала и поради непредявяване на иска в рамките на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Доколкото уведомленията за предсрочна изискуемост били нередовно връчени, то срокът започнал да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг – 25.10.2019 г., а настоящото производство било образувано през 2022 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. С уточняваща молба от 07.12.2022 г. ищецът посочва, че не е предявил своите вземания в производството по несъстоятелност спрямо кредитополучателя и излага съображения, че същите не са погасени по отношение на ответника. Посочва, че невъзможността на кредитора да се удовлетвори в несъстоятелността спрямо кредитополучателя поради прекратяване на производството по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ и заличаването му от ТР не е пречка да упражни правата си по отношение на солидарните длъжници. Счита, че отговорността не била погасена на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ, тъй като на това основание се погасявали вземанията само срещу дружеството в несъстоятелност, но не и срещу останалите солидарно отговорни лица. Твърди, че само изпълнението от един солидарен длъжник води до освобождаване от отговорност на всички съдлъжници, каквито твърдения не били наведени, а освобождаване не настъпвало при изгубване правосубектността на някой от солидарните длъжници. Със становище от 19.12.2022 г. ответникът посочва, че отношенията между страните се уреждат от правните норми за поръчителството, независимо че се е задължил да отговаря солидарно с главния длъжник за изпълнение на задълженията по договора за кредит. Прави разграничение между различни хипотези на солидарна отговорност, като посочва, че при поръчителството отговорността е акцесорна и зависи от съществуването на действително главно задължение, каквото в настоящия случай не съществува поради погасяването му с прекратяване на производството по несъстоятелност. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ответната страна- адв. И. К. в писмена защита. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното: Със заповед № •••• за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК от 06.06.2019г., издадена по ч.гр.д. № ••••/2019г. по описа на Пловдивския районен съд, 3-ти гр. състав е разпоредено длъжникът „МАРТРАНС-07“ ЕООД с ЕИК: 104697479 в качеството на кредитополучател и П. И. М. с ЕГН: •••••••••• в качеството му на поръчител да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 18 750 лева – главница; 1504, 18 лева – договорна лихва за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; 622, 41 лева – лихвена надбавка за забава за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; такси в размер на 289, 50 лева; 14, 60 лева – обезщетение за забава за периода 28.05.2019 г. – 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.06.2019 г. до окончателното погасяване, както и направените по делото разноски. В срок поръчителят – ответник е подал възражение за недължимост, поради което и в изпълнение на указанията на заповеедния съд, ищецът е предявил настоящите установителни искове, което обуславя и тяхната допустимост. Като писмени доказателства по делото са приети заверено копие от Договор за кредит-овърдрафт от •••• г., ведно с погасителен план към него, заверено копие на договор за поръчителство от •••• г., извлечение от счетоводни книги, уведомление за предсрочна изискуемост- 2 броя, молба за образуване на изпълнително дело в заверено копие, Решение № ••••/03.02.2021г. постановено по т.д. № 516/2022г. по описа на ОС-Пловдив, Решение № 260045, постановено по т.д. № 516/2022г. по описа на ОС-П. и извлечение от Търговския регистър. Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между „Банка ДСК“ АД и ответната страна П. М. е сключен договор за поръчителство от •••• г. за обезпечаване на задълженията по договор за кредит- овърдрафт •••• сключен между ищеца и „Мартранс 07“ ЕООД. От приетите по делото писмени доказателства се установи факта, че с Решение №••••/03.02.2021г., постановено по т.д. № •••/2020г. по описа на Окръжен съд-П., дружеството- длъжник по процесния договор за кредит-овърдрафт – „МАРТРАНС-07“ ЕООД е обявен в неплатежоспособност, като е открито производство по несъстоятелност и заедно с това главния длъжник е обявен в несъстоятелност поради липса на достатъчно имущество. Съдът по несъстоятелността е определил първоначални разноски по несъстоятелността в размер на 6000 лева, които в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не са внесени от кредиторите на несъстоятелността с цел възобновяване на производството. От приетото по делото Решение № ••••••, постановено по същото т.д. № 516/2020г. по описа на ОС-П. се установява, че образуваното производство по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на главния длъжник -„МАРТРАНС-07“ ЕООД. От приложеното като писмено доказателство по делото актуално състояние от ТР е видно, че заличаването на главния длъжник по процесния договор за кредит е вписано по партидата на „МАРТРАНС-07“ ЕООД с ЕИК: 104997479. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на вземанията си и техния размер, в това число-наличието на валидно правоотношение по договор за кредит сключен с „МАРТРАНС-07“ ЕООД, съдържанието му, правата и задълженията на страните по него, предоставянето на съответната парична сума, която е усвоена от кредитополучателя по него, валиден договор за поръчителство с ответника, с който е поета солидарна отговорност за заплащане на задълженията по договора за кредит, валидно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимостта на претендираните вземания и техните размери. Въпреки предоставената му възможност посредством допускане от съда на съдебно- счетоводна експертиза /за която страната не внесе депозит/ ищецът не ангажира каквито и да е доказателства за установяване на твърденията си, че е предоставил кредит в посочения размер, както и за дължимостта на сумите, предмет на установителните искове. Доколкото ищецът не установи дължимостта на главното вземане, а отговорността на ответника П. М. в качеството му на поръчител е обусловена от съществуването на главния дълг, то дори само на това основание исковете следва да се отхвърлят като недоказани по основание и размер. Дори да се приеме, че главния дълг е възникнал, то съдът споделя съображенията на ответната страна за погасяването му по аргумент от чл. 739, ал. 1 от ТЗ поради заличаване на главния длъжник в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Съгласно ТР № 2 от 13.07.2020г., постановено по т.д. № 2/2018г. на ВКС, ОСТК е прието, че „Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационнната форма на длъжника“. Ищецът основава своята претенция на сключен с ответника договор за поръчителство. Поръчителството обаче е функция на друг главен дълг и не може да съществува самостоятелно, а само във връзка с главното задължение. Именно поради акцесорния му характер, предпоставка за действието на договора за поръчителство е съществуването на главен дълг. Съгласно чл. 142 от ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. От това следва и извод, че в процесния случай ответника в качеството му на поръчител може да направи и възражение за недължимост на претендираното от кредитора вземане поради погасяването му на основание чл. 739, ал. 2 от ТЗ спрямо главния длъжник. С оглед гореизложените мотиви предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, същите се констатираха в размер на 2800 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, като са налице и доказателства за реалната им направа. Мотивиран от изложеното, съдът