РЕШЕНИЕ

№ 101

гр. гр. Д., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. М. Каменски Членове: Деница Кр., Петрова Калиптен, Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. А. в присъствието на прокурора Р. Г. Б. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243200600391 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора срещу присъда № 15/17.07.2024г. по НОХД № 172/2020 година на Районен съд – град К.. С атакуваната присъда подсъдимата Д. Й. М. е била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че през периода от 25.03.2009г. до 25.09.2009г. в град К. при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – директор на И. – град К. е присвоила пари – 3 606.00 лева, собственост на И. – град К. (предоставени като финансиране от Община – град К.), поверени й да ги управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване е извършила други престъпления, подробно описани в обстоятелствената и в диспозитивната части на обвинителния акт, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание – такива по чл.310, ал.1 от НК във вр. с чл.309, ал.1 от НК, като в кръга на службата си сама или чрез другиго е съставила неистински частни документи – граждански договори и ги е употребила, за да докаже, че съществува някое правно отношение, както и такива по чл.311, ал.1 от НК, като в кръга на службата е съставила официални документи – констативни протоколи – Приложение № 1 към граждански договори, разходни касови ордери и сметки за изплатени суми, в които са удостоверени неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства.

Недоволен от присъдата, прокурорът е протестирал акта в срока по чл.319, ал.1 от НПК с искане за отмяната й като незаконосъобразна, необоснована и неправилна и за постановяване на решение, с което да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради «допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в ограничаване на процесуалните права на страните, постановяване на присъдата от незаконен състав и нарушване на тайната на съвещанието по време на постановяване на присъдата».

Представителят на Окръжна прокуратура – Д. не поддържа протеста.

Изразява становище, че следва да бъде прекратено наказателното производство, доколкото е изтекъл визираният в чл.81, ал.3 от НК във вр. с чл.80, ал.1, т.3 от НК абсолютен давностен срок в размер на 15 години.

В съдебно заседание защитникът също релевира възражение относно продължаване на производството предвид изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване. В тази връзка подсъдимата прави изявление, че не иска наказателното производство да продължи.

След като обсъди и прецени събраните в хода на разследването материали, становищата и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

Независимо от наличието на констатирано допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизведствените правила от първоинстанционния съд от категорията на абсолютните – постановяване на крайния съдебен акт от незаконен състав (поради участието в съвещанието и на резервния съдебен заседател), настоящият съдебен състав намира, че поднадзорната присъда следва да бъде отменена, като производството бъде прекратено по следните съображения:

Видно от обвинителния диспозитив е, че престъпното деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата Д. Й. М. – Й. е довършено на 25.09.2009г. Съгласно нормата на чл.80, ал.1, т.3 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години, каквато е и настоящата хипотеза - за процесното деяние, квалифицирано по чл.202, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.201 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години. Доколкото в разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността с предприетите от надлежните органи действия срещу дееца, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора горевизирания срок, се преклудира възможността за продължаване на наказателното преследване. В конкретния случай този срок е 15-годишен и е изтекъл на 15.09.2024г., считано от довършване на процесното престъпно посегателство.

Извън посоченото материалноправно основание, по аргумент от чл.289, ал.2 от НПК, е налице и кумулативно предвиденото процесуалноправно основание за прекратяване на производството - не е направено искане от страна на подсъдимата производството да продължи.

По изложените съображения и на основание чл.335, т.4 от НПК във вр. с чл. чл.81, ал.3 от НК във вр. с чл.80, ал.1, т.3 от НК, съдът