Решение № 112 от 28.4.2025 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 87/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 26972/29.11.2024 г. – п.к. 28.11.2024 г., подадена от Ц. Н. П. от •••, с ЕГН: •••••••••• срещу решение № 960/07.11.2024 г., постановено по гр. дело № 1992/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за признаване за установено, че Адвокатско дружество „А. и В.“ и адв. А. А. дължат солидарно на жалбоподателя сума в размер на 1 800 лева - дадено на отпаднало основание по договор за правна помощ № •••, сключен между Адвокатско дружество „А. и В.“ и „Еврохид“ ЕООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч. гр. дело № 4838/2023 г. по описа на Районен съд – Перник като неоснователен; жалбоподателят е осъден да заплати на адвокатско дружество „А. и В.“ сума в размер на 600 лева - разноски пред Районен съд – Перник, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на адвокат К. Б. сума в размер на 480 лева за оказаната безплатна помощ на адв. А. А.. Жалбоподателят счита решението за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че първоинстанционният съд ограничил правото му на защита като не зачел депозираната молба с искане да не се дава ход на делото в открито съдебно заседание на 17.10.2024 г., при което не се съобразил с последната редакция на чл. 142, ал. 2 ГПК. Поради това моли окръжния съд да отмени решението и върне делото на районния съд в съдебно заседание, за да може жалбоподателят да вземе становище по изготвения проектодоклад, както и да прави възражения съгласно депозирания отговор и да иска събиране на доказателства. Прави и оплаквания по същество на спора като излага доводи, че неправилни били изводите на съда, че било налице оттегляне на поръчката, а не разваляне на договора. От договора за правна помощ било видно заплащането на възнаграждение за изготвяне на искова молба и образуване на дело. Като било спорно само изготвянето на исковата молба, а безспорно било, че нямало образувано дело и не било осъществено процесуално представителство, поради което не се дължали възнаграждение и не се претендирали направени разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите: Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“ и А. Ц. А., не са подали отговор. В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. Въззиваемите А. Ц. А. и Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“ чрез адвокат К. Б. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят окръжния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения: Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС № 26972/29.11.2024 г., уточнена и допълнена с молби от 05.06.2024 г. и 24.07.2024 г., подадени от Ц. Н. П. срещу А. Ц. А. и Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“. Ищецът твърди, че в полза на „Еврохид“ ЕООД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4838/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, съгласно която ответниците били осъдени да заплатят солидарно на дружеството сумата от 1 800 лв. Сумата се дължала въз основа на сключен между „Еврохид“ ЕООД и Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“ договор за правна помощ, съгласно който търговското дружество възлагало, а адвокатското се задължавало да изготви искова молба и предяви иск срещу „Евроекопродукт МВ“ ООД. В делегираните правомощия било изрично записано, че адвокат А. Ц. А. следвало лично да се заеме с възложената работа. „Еврохид“ ЕООД било изправна страна по договора като било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 1 800 лв., а ответниците не изпълнили задълженията си. Претенцията била на договорно основание, че неизпълнението се изразявало в неизвършване в цялост на възложената работа, тъй като изготвената искова молба от ответниците не съдържала изложение и петитум. Договорът бил сключен с Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“, сумата била заплатена по негова сметка, но съгласно пълномощното адвокат А. Ц. А. следвало да извърши поетите задължения. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска въз основа на договор за цесия от 20.02.2024 г. и уведомления по чл. 99, ал. 4 ЗЗД до солидарните длъжници. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане солидарно срещу ответниците за сумата, предмет на заповедното производство – 1 800 лв., заплатени като възнаграждение по договор за правна помощ № •••, сключен между Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“ чрез представляващия го адвокат А. Ц. А. от една страна и от друга „Еврохид“ ЕООД с предмет изготвяне на искова молба и образуване на дело срещу „Евроекопродукт МВ“ ООД, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.10.2023 г.) до окончателно изплащане на задължението. Претендира и присъждане на разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците чрез адвокат К. Б. са депозирали отговор на исковата молба, с който изразяват становище за нередовност на исковата молба, а по същество оспорват исковете като неоснователни. Признават за сключването на процесния договор за правна помощ и че са получили въз основа на него сумата от 1 800 лв. като уточняват, че възнаграждението било в размер на 1 500 лв. без ДДС, а разликата от 300 лв. (ДДС) била внесена по сметка на бюджета и която била приспадната от „Еврохид“ ЕООД за други негови данъчни задължения. Оспорват да било налице неизпълнение на поетите задължения, а на отделно основание оспорват претенцията за солидарна отговорност и на адвокат А., тъй като тя не била страна по договора. Посочват, че при предварителните разговори между „Еврохид“ ЕООД и Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“ по повод образуване на дело срещу „Евроекопродукт МВ“ ООД, на „Еврохид“ ЕООД било разяснено, че за успешното провеждане на съдебното производство било необходимо да представи протокол за приемане на извършените от него СМР, тъй като съгласно договора за СМР и приложимото право възнаграждение се дължало едва след приемането на работата. Представеният договор и издадената фактура не били достатъчни за успешно провеждане на делото. Била изготвена искова молба, която била предадена на „Еврохид“ ЕООД с указание, че следвало да приложи протокол за приети СМР. „Еврохид“ ЕООД представило протокол, но той бил по друг договор и за друг обект с дата, предхождаща възлагането по договор за СМР от 11.12.2018 г. От „Еврохид“ ЕООД се поддържало, че това било така, защото работата била извършена и приета преди да се сключи договора. Впоследствие било заявено, че разполагат и с протокол за приети СМР по договора от 11.12.2018 г., но такъв не бил представен. Представени били други протоколи, вкл. и неподписани от възложителя. При среща с ищеца (08.09.2023 г.), в качеството му на нов управител на „Еврохид“ ЕООД, ищецът заявил, че представената от него и издадена от „Еврохид“ ЕООД фактура № ••• била достатъчна за успешното повеждане на бъдещото дело и че протокол за приемане на СМР по друг договор било относимо доказателство. Ответниците считат, че предвид поведението на „Еврохид“ ЕООД, липсата на съдействие от негова страна за непредоставяне на необходимите доказателства била налице хипотезата по чл. 35, ал. 2 ЗА – отказ от поетата защита. Твърдят, че искова молба била изготвена и представена на „Еврохид“ ЕООД, вкл. изпратена на електронния адрес на дружеството, обявен в търговски регистър. Същата не била депозирана в съда, тъй като се изчаквало „Еврохид“ ЕООД да представи протокол за приети СМР по договор от 11.12.2018 г. Предвид изложеното считат, че предявените искове били неоснователни, тъй като задълженията по договора за правна помощ били изпълнени, като единствено не била депозирана искова молба поради неоказано съдействие от страна на „Еврохид“ ЕООД, поради което молят съда да ги отхвърли. Претендират и присъждане на разноски. Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в каквато връзка следва да бъде отбелязано следното: От писмените доказателства по приложеното ч. гр. дело № 4838/2023 г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че това заповедно производство е образувано по заявление от 13.10.2023 г. на „Еврохид“ ЕООД срещу Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“ и А. Ц. А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е било уважено като по делото е издадена заповед № 39/09.01.2024 г., съгласно която длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на заявителя сумата от 1 800 лв., представляваща неизпълнен договор за правна защита и съдействие № •••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подавате на заявлението – 13.10.2023 г. до окончателното издължаване, както и разноски в размер на 36 лв. – държавна такса. Заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжниците, които са подали възражения в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, въз основа на което заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК за предявяване на иск в едномесечен срок от съобщението. Настоящата искова молба е подадена именно в така указания срок и предмет на същата е вземането по заповедта за изпълнение. Същевременно, ищецът обоснова активната си процесуалноправна легитимация с приложените към исковата молба договор за цесия от 20.02.2024 г. между „Еврохид“ ЕООД като цедент и Ц. Н. П. като цесионер, по силата на който дружеството е прехвърлило на ищеца вземането си, предмет на така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Поради това, така предявените положителни установителни искове са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, а относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: Най-напред следва да се отбележи, че неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд ограничил правото му на защита като не зачел депозираната молба с искане да не се дава ход на делото в открито съдебно заседание на 17.10.2024 г., при което не се съобразил с последната редакция на чл. 142, ал. 2 ГПК. Видно от приложената в първоинстанционното дело разписка за връчена призовка, ищецът Ц. Н. П. е бил редовно призован за проведеното съдебно заседание на 17.10.2024 г., при което е имал възможност да се яви и участва в производството. Действително, същият е подал молба от 17.10.2024 г., че не може да се яви на заседанието по здравословно причини, но правилно същата е била оставена без уважение от първоинстанционния съд, тъй като с нея не са конкретизирани какви са тези здравословни причини и не са представени каквито и да било надлежни доказателства, които да ги удостоверяват. Такива доказателства не са представени и впоследствие, включително и с молба на жалбоподателя до ПОС с вх. № 1643/13.03.2025 г. Приложените към нея епикриза, издадена от УМБАЛ „•••“ ЕАД и амбулаторен лист от ••• не отговарят на изискванията по чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (обн. ДВ. бр.51 от 27 юни 2017 г.), съгласно която разпоредба, при невъзможност за явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт лицето следва да представи за това „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Отделно от това, така представените медицински документи не са относими към датата 17.10.2024 г., т.е. от тях не може да се приеме за установено, че към момента на провеждане на съдебното заседание, жалбоподателят е бил в невъзможност да се яви и участва поради заболяване. При разглеждане спора по същество, настоящият съдебен състав намира от фактическа страна следното: От събраните по делото писмени доказателства се установява, което не и спорно между страните, че между „Еврохид“ ЕООД и Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“ чрез представляващия го адвокат А. Ц. А. е сключен договор за правна защита и съдействие № •••, с предмет изготвяне на искова молба и образуване на дело срещу „Евроекопродукт МВ“ ООД за заплащане на дължима сума по договор за СМР, сключен на 11.12.2018 г. между „Евроекопродукт МВ“ ООД като възложител и „Еврохид“ ЕООД като изпълнител, както и че „Еврохид“ ЕООД е заплатило уговореното възнаграждение в полза на адвокатското дружество в размер на 1 800 лв. с ДДС. От писмените доказателства се установява и това, че към договора за правна защита и съдействие е изготвено и пълномощно, с което адвокатското дружество е упълномощено да изпълни дейностите по договора, включително и чрез адвокат А. Ц. А. – адвокат от адвокатското дружество. На 20.02.2024 г. между „Еврохид“ ЕООД като цедент и Ц. Н. П. като цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който (чл. 1) цедентът прехвърля на цесионера процесното вземане в размер на 1 800 лв., което е предмет на издадената по ч. гр. дело № 4838/2023 г. по описа на Районен съд – Перник заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 39/09.01.2024 г. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че преди образуването на настоящото исково производство уведомленията за цесията са достигнали до длъжниците, но тъй като към исковата молба са приложени такива уведомления, следва да се приеме, че ответниците са надлежно уведомени за прехвърляне на процесното вземане най-късно с връчване на препис от исковата молба. Във връзка с процесния договор, между страните по него е налице електронна кореспонденция, видно от която, Едноличното адвокатско дружество „А. и В.“ и адвокат А. Ц. А. са уведомили „Еврохид“ ЕООД, че оттеглят така даденото им пълномощно за образувано на дело, за което излагат конкретни причини (основно изразяващи се в разногласие между адвокатите на адвокатското дружество и техния клиент относно това какви документи са необходими са представянето им пред съда и съответно непредставяне на такива от страна на „Еврохид“ ЕООД), както и предоставят на търговското дружество искова молба, изготвена съобразно процесния договор. Тези обстоятелства не се оспорват от ищеца, който сам е представил към исковата си молба въпросните имейли. По делото са събрани и гласни доказателства – като свидетел е разпитана М.Л.Е. (••• г.), чийто показания настоящият съдебен състав възприема като достоверни, логични и последователни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката твърди, че работела по договор в Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“ като ••• от 15 години. През 2022 г. представител на „Еврохид“ ЕООД (••• на дружеството - К.К.) посетил адвокатската кантора с искане за завеждане на дело. Сключен бил договор за правна защита и съдействие между адвокатското и търговското дружество, при което адвокат А. започнала работа по изготвяне на исковата молба. Трябвало да се свържат с „Еврохид“ ЕООД, тъй като адвокат А. искала да се представят конкретни протоколи, които да се приложат към исковата молба срещу ответното дружество. Лицето К.К. идвало няколко пъти, включително и управителят В., като адвокат А. разяснявала и на двамата, какви документи и защо следвало да й бъдат представени за бъдещото дело. В крайна сметка те не представили протокола, който адвокат А. изисквала, за да го приложи към исковата молба. Представени били други протоколи, включително и неподписани с някакви други СМР, които били извършвани от „Еврохид“ ЕООД. Тези протоколи не касаели конкретния обект, по който възникнал спор между „Еврохид“ ЕООД и „Евроекопродукт МВ“ ООД. Адвокат А. изготвила исковата молба малко след сключването на договора и започнала кореспонденцията по телефона, за да донесат необходимите протоколи. Тази кореспонденция продължила доста дълго време като представили на дружеството се появявали периодично. От адвокатското дружество им звънели по телефона като имало случай, когато те се появявали месец по-късно. Протоколът, който адвокат А. искали бил за обекта, за който трябвало да се води дело и за който била издадена фактура. Протоколът така и не бил донесен. Свидетелката твърди и това, че познавала Ц. Н. П., който сега бил ••• на „Еврохид“ ЕООД. Той веднъж посетил кантората като се държал доста арогантно като още с влизането в кантората започнал да говори на висок глас. Поискал всички документи, които адвокат А. била изготвила и получила от дружеството. Поискали да се разпише за предаването им, което той сторил. След това той не се появявал в кантората, нито пък се обаждал или писал по електронна поща. Адвокат А. изпратила електронно писмо на „Еврохид“ ЕООД и обяснила защо прекратява взаимоотношенията си с тях. Никой от дружеството не се появявал. С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира предявените искове за неоснователни и недоказани. За да се приеме за установено наличието на вземане в полза на ищеца срещу ответниците въз основа на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. III-то ЗЗД, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи по делото престиране на претендираната сума на налично основание (договор) – в случая договор за правна защита и съдействие № •••, което основание впоследствие е отпаднало поради надлежно упражнено право на разваляне на договора и че за настъпване на правното действие на волеизявлението за разваляне на същия са налице законовите предпоставки по чл. 87 ЗЗД – виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжниците-ответници, за което те носят отговорност, както и изправност на кредитора-ищец. Само при надлежно упражнено право за разваляне на договора би могло да се иска реституция на даденото по него, в какъвто смисъл е константата практика на ВКС. В случая такова доказване не е проведено от страна на ищеца. Действително, по делото се установи по безспорен начин, че „Еврохид“ ЕООД е заплатило адвокатското възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС въз основа на процесния договор и същото е получено от Едноличното адвокатско дружество „А. и В.“. Не се установява обаче твърдяното от ищеца неизпълнение на договора от страна на ответниците, въз основа на което ищецът да е отправял до тях изявление за разваляне на процесния договор, каквото не се прави и с исковата молба. От представената от самия ищец електронна кореспонденция между страните, както и от показанията на свидетелката М.Л.Е. е видно, че търговското дружество е получило изготвена искова молба, а възражението на ищеца, че същата била непълна (без петитум) не е подкрепено с каквито и да било доказателства и поради това е напълно необосновано. Същевременно, възражението на ответниците за забава на кредитора „Еврохид“ ЕООД поради непредставяне от негова страна на необходими документи за завеждане на дело съобразно процесния договор, се явява основателно и доказано. По делото се установи, че многократно ответниците са разяснявали на представляващите „Еврохид“ ЕООД, че за успешното провеждане на бъдещото съдебно производство (както съгласно клаузите на сключения договор за СМР между „Европродукт MB" ООД като възложител и „Еврохид“ ЕООД като изпълнител, така и с оглед разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, разпоредбите на ЗУТ и изискванията на Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи) е необходимо да се представи протокол, подписан от „Евроекопродукт МВ“ ООД, че работата по договора за изработка от 11.12.2018 г. е приета, какъвто обаче протокол не е бил представен. Именно неоказаното съдействие от страна на „Еврохид“ ЕООД е възпрепятствало извършването от страна на ответниците на така възложената им с процесния договор работа, в частност завежданото на дело и съответно процесуално представителство по него (останалата част от възложеното се установи да е извършена от ответниците – изготвяне на искова молба и предаването й на „Еврохид“ ЕООД). Предвид гореизложеното, след като ответниците не са неизправна страна, то и за ищецът не е възникнало правото да развали процесния договор за правна защита и съдействие, съответно и няма право да получи даденото по него, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, което важи и за акцесорното вземане за лихва, дължимостта на което е обусловено от дължимостта на главницата, каквато хипотеза не е налице в случая. По така изложените съображения и при съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение на Районен съд – Перник следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „А. и В.“ сумата от 400 лв., представляваща направени разноски в настоящото въззивно производство – заплатено адвокатско възнаграждение, а на адвокат К. Б. – сумата от 480 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ на въззиваемата А. Ц. А.. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник