Решение № 8749 от 16.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 226/2024 г.

Производството е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д.Т.Д., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. ••••, чрез пълномощника си адвокат Я. П., със съдебен адрес: гр. •••• против Отказ № 345/06.12.2023 год. на гл. архитект на Община Асеновград за одобряване на технически инвестиционен проект и издаване на Разрешение за строеж, за обект: “Жилищна сграда“ в УПИ 24.1256, 00702.24.1256 по КККР на град Асеновград, постановен по заявление с вх.№ 94-Д-539/29.11.2023 година. По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен обжалвания административен акт като неправилен и незаконосъобразен.Представя се писмена защита и се претендират разноски по делото. Ответникът – главен архитект на Община Асеновград, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и я намира за неоснователна, като иска същата да бъде отхвърлена. Представя подробни писмени съображения и претендира разноски по делото. По допустимостта на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, тъй като административният акт е съобщен на 03.01.2024г. /л.72 по делото/, а жалбата е депозирана в деловодството на община Асеновград на 16.01.2024г. и подадена от лице, притежаващо правен интерес. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по повод подадено заявление вх. № 94-Д-539/29.11.2023 г. от Д. Т. Д., с което е внесен технически инвестиционен проект за обект: „ЖИЛИЩНА СГРАДА" в УПИ 24.1256, жил. застр., в землището на град Асеновград, със заявено искане за одобряване и издаване на разрешение за строеж. Със заявлението е представена пълната проектна документация и други документи: Скица на поземлен имот №15-313797-24.03.2022г. от СГКК- Пловдив; Комбинирана скица - виза № 85 за проектиране на основание чл.140 от ЗУТ изд. на 06.04.2022г.; Нотариален акт за делба на недвижим имот № 109, т.2, вх.рег. №4159/2018г. на С8 Асеновград; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, т.З, вх.рег. №817/2022г. на СВ Асеновград; Становище № 4518097/07.06.2022г. на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД; Техническо задание на „ВиК" ЕООД гр. Пловдив с изх. № 30310/13.07.2022г.; Решение на МОСВ-София, РИОСВ-Пловдив № ОВОС-2140-1/ 23.09.2022г.; Разрешение за строеж №14/13 01.2021г. за „Ограда"; Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура от 06 12.202Зг.; комплексен доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания за строежите, изготвен от „Акорд проект" ООД, представлявано от инж. М. Г.. За да обоснове своя отказ, административният орган е установил, че по КККР ПИ 00702.24.1256, област Пловдив, община Асеновград, гр.Асеновград, м.Чакъла, е частна собственост, вид територия земеделска, НТП ниско застрояване/до 10 м/, площ 350 кв.м., представляващ УПИ 24.1256, жил.застрояване. За процесния поземлен имот е в сила ПУП-ПРЗ за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, одобрен със Заповед № А-1608/12.10.2017г. на кмета на община Асеновград.Съгласно графичната и текстовата част на проекта с ПУП-ПРЗ от ПИ 00702.24.242 и ПИ 00702.24.243/стари номера по КК/ се образуват четири нови урегулирани имота -УПИ 24.1255, жил. застр., УПИ 24.1256, жил застр., УПИ 24.1257, жил. застр. УПИ 24.1258, жил. застр. с нови номера по КК и улица. С Решение № 1 от 5 януари 2018 година Комисията по земеделските земи на ОД „Земеделие"- Пловдив към МЗХ променя предназначението на 1595 кв.м, земеделска земя, а именно ПИ 00702.24.242 и ПИ 00702.24.243, град Асеновград за изграждане на обект: ЖИЛИЩНО ЗАСТРОЯВАНЕ. Последващи изменения на действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № А-1608/12.10.2017г. на кмета на община Асеновград не са процедирани. По искане на възложителите главният архитект на община Асеновград е издал разрешения за строеж № 314/11.12 2020г. на обект: „ПЛЪТНА И АЖУРНА ОГРАДА" в УПИ 24.1258, жил. застр. и № 14/13 01.2021Г. за обект: „ПЛЪТНА ОГРАДА в УПИ 24.1256, жил. застр., С Протокол от 06.12.2023г. е открита строителна линия и ниво на строежа. Административният орган е установил, че няма данни в сроковете по чл. 24 ал. 5 от ЗОЗЗ, респ. чл. 64а, ал. 1 от ППЗОЗЗ, да е поискано издаване на разрешение за строеж на обекта: „ЖИЛИЩНО ЗАСТРОЯВАНЕ". В оспорения административен акт е посочено, че внесеният проект не съдържа валидно и действащо решение на КЗЗ към Министерство на земеделието и храните /сега МЗм/ или на КЗЗ към ОД „Земеделие"- Пловдив за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди на ПИ 00702.24.242 и ПИ 00702.24.243 /стари номера по КК/ Органът е направил констатация, че към датата на заявеното искане за издаване на разрешение за строеж за обекта решение № 1 от 5 януари 2018 година Комисията по земеделските земи на ОД „Земеделие"-Пловдив към МЗХ е загубило своето правно действие. Ответната страна представи и е прието като доказателство указателно писмо с изх. № 66-3910/29.09.2021г. на МЗХГ/ л.88 от делото/ По делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорения административен акт, както и административните преписки по издаване на Разрешение за строеж №14/13.01.2021г. и Скица виза от 06.04.2022г., както и внесения от жалбоподателя инвестиционен проект за обект: “жилищна сграда“. По искане на жалбоподателя е допусната СТЕ, която съдът изцяло кредитира като компетентно, обективно изготвена и неоспорена от страните. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Спорът в настоящото производство се концентрира върху това дали Решение № 1/05.01.2018г. на Комисията за земеделските земи - Пловдив е загубило правното си действие.Установява се, че същото е влязло в сила на 24.01.2018г. Безспорно се установява, че процесният поземлен е земеделска земя с променено предназначение. За него е бил одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № А-1608/12.10.2017г. на Кмета на община Асеновград. Съгласно графичната и текстовата част на заповедта с одобрения ПУП-ПРЗ от ПИ 00702.24.242 и ПИ 00702.24.243 (стари номера по КК) се образуват четири нови урегулирани поземлени имота, както следва: УПИ 24.1255, жил. застр., УПИ 24.1256, жил. застр., УПИ 24.1257, жил. застр. и УПИ 24.1258, жил. застр. в землището на гр. Асеновград. Проведена е била и процедура по промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, а именно за изграждане на обект: „Жилищно застрояване“, която е приключила с Решение № 1/05.01.2018г. на Комисията за земеделските земи - Пловдив. Съгласно чл. 26 от ЗОЗЗ и чл. 43 от ППЗОЗЗ разрешение за строеж се издава само при влязло в сила решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 за промяна на предназначението на земеделската земя. Следователно предпоставка за издаване на разрешението за строеж е действащо решение за промяна на предназначението на земеделската земя. Промяната на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди е уредена в Глава пета от ЗОЗЗ. Съгласно чл.24, ал.5 от ЗОЗЗ (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: 1. в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или 2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или 3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. В процесната хипотеза в тригодишния срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта. Видно от отбелязването върху самото решение то е влязло в сила на 24.01.2018г. и тригодишният срок по чл. 24, ал. 5, т. 2 от 3033 е изтекъл на 24.01.2021 г. В този срок жалбоподателят не е поискал издаване на разрешение за строеж за обекта, за изграждане на който е била разрешена промяната на предназначението, а именно за изграждане на обект: „Жилищно застрояване“.Този факт е и безспорен. Следва да бъде прието, че процесното Решение № 1/05.01.2018г. за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 от ЗОЗЗ и чл. 64а, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗОЗЗ е загубило правното си действие по силата на закона (ех lege). Безспорно се установява по делото, че за процесния имот е било издадено Разрешение за строеж № 14/13.01.2021г. за обект: „ПЛЪТНА ОГРАДА в УПИ 24.1256. Оградата обаче не е съставлява обектът, за който е издадено решението за промяна на предназначението на земеделската земя, а именно - „Жилищно застрояване“. Под обект, за който се издава решението за промяна на предназначението се има предвид обект на „основното застрояване“, а оградата не е обект на основаното застрояване по аргумент от мястото на законовата и регламентация - раздел VII „Допълващо застрояване и огради“ от Глава 3 от ЗУТ. Оградата не може да се квалифицира, като „техническа инфраструктура“. Този извод следва от легалната дефиниция на понятието, дадена с § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. съгласно която "Техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Изводът, че оградата не представлява техническа инфраструктура следва и от систематичното място на тяхната регламентация в ЗУТ, а именно в глава трета, раздел VII „Допълващо застрояване, огради“, а не в Глава четвърта „Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“. Горната констатация се потвърждава и от приетата по делото СТЕ, която в последния абзац на стр. 7 вещото лице сочи, че оградите нямат самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, поради което те не са обект на кадастъра, поради което не попадат в обхвата на понятието обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. В този смисъл е и указателно писмо с изх. № 66-3910/29.09.2021г. на МЗХГ, представено и прието като доказателство по делото. В административното производство се е извършила и проверка за това дали са налице предпоставките за приложението на специалната норма на чл. 64а, ал. 3 от ППЗОЗЗ, която постановява, че когато в рамките на един ПУП има повече от един урегулиран поземлен имот, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са налице условията по ал. 2 за един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура. Съгласно т. 6 от мотивната част на обжалвания отказ при обследването във връзка с нормата на чл. 64а, ал. 3 от 11113033 безспорно се установи, че за образуваните със Заповед № А-1608/12.10.2017г. на Кмета на община Асеновград четири урегулирани поземлени имота, както следва: УПИ 24.1255, жил. застр., УПИ 24.1256, жил. застр., УПИ 24.1257, жил. застр. и УПИ 24.1258, жил. застр. в землището на гр. Асеновград няма заявено искане за издаване на разрешение за строеж на обект: „жилищно застрояване. Съгласно т. 5 от мотивната част на обжалвания отказ за тези четири УПИ гл. арх. на община Асеновград е издал само две разрешения за строеж, както следва: разрешение за строеж № 314/11.12.2020г. за обект: „ПЛЪТНА И АЖУРНА ОГРАДА“ в УПИ 24.1258, жил. застр. и горепосоченото Разрешение за строеж № 14/13.01.202Н. за обект: „ПЛЪТНА ОГРАДА в УПИ 24.1256. Тази констатация не е била оспорена от жалбоподателя в съдебното производство. Съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава, не разглежда съдържанието на понятието разрешение за строеж на обекта по смисъла на чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ, а разглежда дали оградите съставляват строежи по смисъла на ЗУТ, което обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като изричното изискване на нормата на чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ е разрешението за строеж да е за обекта, за изграждането на който е доказана необходимостта от промяна на предназначението на земеделската земя в рамките на процедурата по ЗОЗЗ. Във връзка с представеното от жалбоподателя Решение по адм. д. № 1867/2022г. на ПАдмС, VI с., потвърдено с решение по адм. д. № 1015/2023г. на ВАС следва да се посочи, че в тях липсва произнасяне по същество на поставения за разрешаване правен въпрос и след връщането на преписката на административния орган за изпълнение на дадените указания е постановен повторен отказ, който е потвърден, като законосъобразен с горепосоченото Решение № 2946/29.03.2024г. по адм. д. № 1773/2023г. на ПАдмС, XVIII с. (невлязло в сила). Ето защо следва да се приеме за установено по делото, че не са налице предпоставките по чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ за запазване действието на Решение № 1/05.01.2018г. за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди и същото е загубило своето правно действие. Съдът намира, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Същият е законосъобразен и отговаря на целта на закона. При този изход на правния спор разноски се дължат от жалбоподателя в полза на ответника, които се установиха в доказан размер на 1500лв. изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2024г. Воден от изложеното и на основание чл. 219, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, съдът