Решение № 3451 от 24.7.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 9385/2022 г.

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК. Съдът е сезиран с искова молба от Д. С. Т., ЕГН ••••••••••, с която е предявен иск срещу Т. С. Т., ЕГН ••••••••••, с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на съсобствен недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••, подробно описан в исковата молба. В исковата молба и уточняваща молба от 25.07.2022 г. се твърди, че ищцата е собственик на 3/4 ид.ч. от имота, от които 1/4 ид.ч. била придобита по силата на наследствено правоприемство от бащата на страните – С.А.Т., починал на ••••, а 2/4 ид.ч. били придобити въз основа на дарение, обективирано в Нот.акт •••• по описа на СВ гр. П.. Ответницата била собственик на останалата 1/4 ид.ч. на основание наследствено правоприемство от техния баща. Имотът бил закупен от родителите на страните – С.А.Т. и И. С. Т., по време на брака им, с Договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 06.10.1975 г. Излагат се съображения, че предвид приложимата към смъртта на наследодателя правна уредба на семейните и наследствените правооотноШ.я по СК от 1968 г. (отм.) и ЗН, след смъртта на техния баща, страните /деца на наследодателя/ притежавали по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот на основание наследствено правоприемство, а майка им притежавала останалата 1/2 ид.ч., предвид прекратяване на имуществената общност, като на основание чл. 14 СК от 1968 г. (отм.) не получавала дял от частта на починалия съпруг. Твърди се, че с посочения договор за дарение, обективиран в Нот.акт •••• по описа на СВ гр. П., И. Т. се разпоредила със собствената си 1/2 ид.ч. в полза на дъщеря си Д. Т., като си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху даряваната ид.ч. Тъй като страните не можели доброволно да уредят отноШ.ята помежду си се моли за допускане до делба на процесния имот при посочените квоти – 3/4 ид.ч. за Д. Т. и 1/4 ид.ч. за Т. Т.. В исковата молба е инкорпорирана и покана по чл. 31, ал. 2 ЗС до ответницата. Представени са писмени доказателства по опис. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от Т. С. Т.. В първото по делото открито съдебно заседание ответницата релевира възражение по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението, обективиран в Нот.акт •••• по описа на СВ гр. П., извършено от нейната майка. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд Пловдив, VI състав, е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. С Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 06.10.1975 г., копие от който е представено по делото, С.А.Т. и И. С. Т. - родители на страните, са закупили жилище, апартамент ••••• в •••• в гр. П., с площ от 98, 30 кв.м., ведно с прилежащите му части – таванско помещение № ••••, избено помещение № •••и 1, 588 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Не се спори, а е и видно от представената кадастрална схема, че придобитият от двамата имот е идентичен на процесния Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••. Безспорно е и че С.Т. и И. Т. са били съпрузи към момента на сделката, поради което следва да се приеме, че на основание чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.), приложим в отноШ.ята помежду им, имотът е придобит в режим на СИО. От удостоверението за наследници на С.Т. се установява, че е починал на ••••, като е оставил наследници по закон преживялата си съпруга И. Т. и двете си деца - Д. Т. и Т. Т.. В тази връзка следва да се посочи, че възникналата върху имота семейна общност между С.Т. и И. Т. е била прекратена със смъртта на съпруга по арг. от 14, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.). На основание чл. 5 ЗН и чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. (отм.) частта на наследодателя С.Т. от прекратената СИО се наследява по равно от двете му дъщери Д. Т. и Т. Т., всяка от които получава по 1/4 ид.ч. Останалата 1/2 ид.ч. е останала за И. Т. на основание чл. 14, ал. 3 СК от 1968 г. (отм.). С договор за дарение, обективирано в Нот.акт •••• по описа на СВ гр. П., И. Т. е дарила притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от имота на дъщеря си Д. Т.. По този начин последната е станала собственик общо на 3/4 ид.ч. от процесния апартамент. За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответницата с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на посоченото дарение и възстановяване на запазена част на Т. Т. от наследството на И. Т. не се намира за основателно, а като иск би бил недопустим, с оглед твърденията на ответницата, поради което и не следва съдът да се произнася изрично по него с диспозитив. Това е така, доколкото нито се поддържа от някоя от страните, нито има данни по делото майката на страните И. Т. да е починала. В този смисъл наследството на същата все още не е открито, поради което и подобно искане с основание чл. 30 ЗН не може да бъде разгледано, а още по-молко уважено. С оглед на гореизложеното искът по чл. 34 ЗС ще се уважи, като се допусне между страните делба на процесния самостоятелен обект при квоти 3/4 ид.ч. за ищцата и 1/4 ид.ч. ответницата. Описанието на имота ще се извърши според актуалното му състояние по представената кадастрална схема. Така мотивиран, съдът