Решение № 1 от 27.12.2011 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 316/2011 г.
Окръжен съд - ВидинНаказателно27.12.2011 г.докладчик ИЛИЯ ТОДОРОВ ИЛИЕВ
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №524 от 27.09.2011г. постановена по НОХ дело №740 от 2011г. на Видински Районен Съд. ОСЪЖДА Г. В. П. ••• да заплати на “ОББ” гр.София с ЕИК по БУЛСТАТ разноските по делото в размер на 240 лева, както и сумата от 935 лева - юрисконсултско възнаграждение, за явяването на юрисконсулт М.по производството. ПОТВЪРЖДАВА Определение №477 от 05.10.2011г. по НОХ дело № 740 от 2011г. на Видински Районен Съд. Оставя без разглеждане, като недопустимо направеното искане от “ОББ” гр.София за допускане на обезпечение, чрез налагане на възбрана върху описания недвижим имот, представляващ ½ ид.част от дворно място намиращо се в гр.В.ул.”Т.Т. “№88, с площ 350 кв.м., заедно с ІІ етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 103 кв.м., заедно с ½ идеална част от сутерена от източната страна, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата. РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Мотиви
Производството по делото е по чл.318 и сл. НПК. Делото е образувано по въззивна жалба от Г. В. П. ••• с ЕГН: •••••••••• чрез адвокат С. И. ••• с адрес гр.В. ул.”К. Б.І”№11 а - срещу Присъда №524 от 27.09.2011г. по НОХ дело № 740 от 2011г. на Видински Районен Съд - с която е призната за виновна по обвинение по чл.212 ал.4 от НК във вр. с чл.212 ал.1 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК и и е наложено наказание “Лишаване от свобода “ за срок от 2 години - при условията на чл.66 ал.1 от НК, като и е определен изпитателен срок от 5 години, считано от влизането на присъдата в законна сила - за това, че на 19.06.2008г. в гр.Видин, чрез използване на неистински официален документ - нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №181/2008г., на който е придаден вид, че е подписан от посочените в него ипотекирани длъжници В. В. К. и Т.П.Д., схема на самостоятелен обект в сграда №1086 /10.06.2008г. и скица №534 от 10.06.2008г. на поземлен имот, които не са оригинали и им е придаден вид, че са подписани от В.П.Г. и М.С.Н. и подпечатани с печата на СГКК -Видин, пред търговска банка “ОББ”АД - клон Видин център, получила без правно основание чуждо движимо имущество -сумата от 73 600 лева, посредством Е.С.П. от гр.В. с ЕГН: ••••••••••, на който му били отпуснати, като ипотечен кредит и умуществото е в големи размери. Твърди се, че с присъдата е уважен и предявения от “ОББ”АД - клон Видин, център граждански иск в размер на 73 010 лева главница и 4 166.83 лева разноски по събиране на главницата. Твърди се, че присъдата по отношение на гражданския иск е незаконосъобразна и неправилна.Сочи се, че съдът е нарушил материалноправни законови разпоредби, тъй като е предоставил на ощетеното юридическо лице /ЮЛ/ второ правно основание да претендира една и съща сума. Твърди се, че при сключване на договора за заем, предоставената сума е била обезпечена, като в полза на банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот.Сочи се, че ипотеката е вписана в Имотния регистър на Агенцията по вписванията и не е била заличавана нито към момента на привличането и, като обвиняема, нито към момента на предявяването на гражданския иск и настоящия момент.Твърди се, че банката е обезпечила вземането си.Излагат се оплаквания, за това, че въпреки това Видинският Районен Съд е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск и го е уважил.Оплаквания срещу тази част е направена и за това, че присъдата в гражданската и част е немотивирана. Иска се с жалбата да бъде изменена присъдата, като бъде отменена в гражданската и част и бъде отхвърлен гражданския иск за сумата от 73010 лева главница и 4 166.83 лева разноски, както и бъде отменено определението с което е осъдена да заплати по сметка на ВСС гр.София сумата от 1 543.54 лева - държавна такса върху уважения граждански иск. Против въззивната жалба е подадено Възражение от “Обединена Българска Банка”АД гр.София по смисъла на чл.322 от НПК.В него се твърди, че с извършването на престъпното деяние от страна на подсъдимата, на банката е нанесена щета, за която е предявен гражданския иск и същия е уважен.С възражението е поискано налагането на възбрана от въззивния съд разглеждащ делото върху ½ идеална част от дворно място находящо се в гр.В. ул.”Т.Т.“№88, с площ 350 кв.м., заедно с втория етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 103 кв.м., заедно с ½ идеална част от сутерена от източната страна, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата. Сочи се, че не е правено такова искане пред Видински Районен Съд, във връзка с това, че подсъдимата е признала вината си и е заявила, че ще погасява на части щетата си.С възражението се претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.78а ал.1 от ГПК във въззивната инстанция /във вр. с чл.7 ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ бр.64 /2004г. Представителят на Окръжна Прокуратура гр.Видин е заявил в съдебното заседание на 24.11.2011г., че въззивната жалба е неоснователна, а Присъдата на Видински Районен Съд е законосъобразна и обоснована както в гражданската, така и в наказателната част и следва да бъде потвърдена, като такава. За гражданският ищец “ОББ” АД гр.София, се е явил представител, който е оспорил жалбата в съдебното заседание на 24.11.2011г., като е поискал потвърждаване на присъдата и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Подсъдимата се е явила лично и със служебния си защитник в съдебното заседание на 24.11.2011г. и е подържала жалбата. ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - след като разгледа жалбата, събраните по делото доказателства, взе в предвид атакувания съдебен акт и становището на страните – прие за установено следното: Въззивната жалба е подадена от надлежна страна /подсъдима, чрез защитника си / по НОХ дело №740 от 2011г. на Видинският Районен Съд, с право и интерес да обжалва, подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт /Осъдителна Присъда/-в законоустановения срок и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА - поради следното: За да постанови Присъда № 524 от 27.09.2011г. по НОХ дело № 740 от 2011г. Видинският Районен Съд и признае подсъдимата Г. В. П. ••• с ЕГН: •••••••••• за виновна в това, че на 19.06.2008г. в гр.Видин - чрез използване на неистински официален документ - нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №181 /2008г., на който е придаден вид, че е подписан от посочените в него ипотекирани длъжници В.В.К. и Т.П.Д., схема на самостоятелен обект в сграда № 1086 /10.06.2008г. и скица №534 /10.06.2008г. на поземлен имот, които не са оригинали и им е придаден вид, че са подписани от В.П.Г.и М.С.Н.и подпечатани с печата на СГКК –Видин, пред търговска банка “ОББ”АД - клон Видин център, получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 73 600 лева, посредством Е.С.П.с ЕГН: •••••••••• от гр.Видин, на който му били отпуснати, като ипотечен кредит, като имуществото е в големи размери - за което я осъди за извършеното, като престъпление по чл.212 ал.4 от НК във вр. с чл.212 ал.1 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК и и наложи наказание “Лишаване от свобода “ за срок от 2 години с приложение на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, считано от влизането на присъдата в законна сила - правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил закона. С тази присъда Видинският Районен Съд е осъдил Г. В. П. да заплати на “ОББ”АД -София - сумата от 73 010 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на извършеното деяние, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и сумата от 4 166.83 лева, представлаваща направените разноски по събиране на главницата. Видинският РС с присъдата е осъдил Г. В. П. да заплати по сметка на ВСС гр.София - сумата от 204.00 лева - разноски по делото за експертиза. С оглед на обстоятелството, че не се е произнесъл с присъдата относно дължимата държавна такса, върху уважената част на иска, го е направил с Определение №477 от 05.10.2011г. по настоящото производство и е осъдил Г. В. П. да заплати в полза на държавата по сметка на ВСС гр.София и сумата от 1 543.54 лева - представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск. Въззивната жалба на жалбоподателката е и ср e щу това определение, като е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, но неоснователна. Както в наказателната, така и в гражданската част присъдата е законосъобразна и обоснована.Атакуваното определение също е законосъобразно и обосновано. По делото е безспорно установено, че подсъдимата е извършила деянието предмет на обвинението.Това и деяние е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Г. В. П. е на 42 години, живее в гр.Видин, със средно образование, омъжена, безработна и неосъждана. Установено е, че св.В.К.е собственик на къща в гр.Видин, която се намира на ул.”Т. Т.№ 88 и при посещение на офиса на “ОББ” в централната част на гр.Видин, той разбрал от служител на банката, че той и съпругата му, която е починала през 2008г. са ипотекирали къщата в полза на лицето Е.С.П.от гр.Видин. Той е разбрал, че П.срещу ипотеката е взел 73 000 лева кредит от “ОББ” клон Видин. Установено е, че той веднага е отишъл при нотариус Л.Ц. при която е сключена ипотеката, прегледал ипотеката и установил, че подписите под нея не са нито неговия, нито пък на съпругата му. Той е заявил, пред Видински РС, че не е учредявал ипотека в полза на друго лице, както и че не е подписвал нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №181 /2008г. на нотариус Л.Ц.. По производството е установен по безспорен начин механизма на извършеното деяние от подсъдимата по настоящото производство. Св.Е.П. е заявил пред Видински РС в показанията си, че св.К.му е чичо по бащина линия, като познавал и съпругата му Т., която е починала.Заявил е, че през пролетта на 2008г., дъщерята на св.К., а именно подсъдимата П. го уведомила, че желае да изтегли кредит, като за това е готова да ипотекира къщата на баща си в гр.В. ул.”Т.Т. “№88.Подсъдимата тогава помолила св.Е.П.да изтегли кредита, като му обещала, че всички документи ще бъдат обработени. След известно време подсъдимата и св.П.отишли в кантората на нотариус Л.Ц. и той без да гледа документите подписал ипотеката.Нотириус Ц. му казала, че са във връзка с кредита на подсъдимата П.. При подписването на документите не са присъствали нито св.К. нито съпругата му Т.. Установено е по безспорен начин, че няколко дни по късно св.П.и подсъдимата отишли в клон на “ОББ” в центъра на гр.Видин, където св.П. подписал документите без да ги прочете.След това изтеглил сумата от 50 000 лева, които предал на подсъдимата и тя ги взела. Впеследствие били взети още 20 000 лева от П., като отново били предадени на подсъдимата и тя ги взела. При изтеглянето на паричните средства били подписани и нужните за това разписки за получаване на парите.Били представени и скици и схеми на имота. По делото е безспорно установено, че нито собственика на имота, нито съпругата му присъствали при учредяването на ипотеката и получаването на паричните средства при договора за кредит. След като подсъдимата не погасявала кредита, било разкрито извършеното от нея престъпно деяние. Видинският Районен Съд е постановил изцяло законосъобразна и обоснована присъда, която се споделя от въззивната инстанция. Видинският Окръжен Съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, като намира, че не следва да ги преповтаря, а да отговори на наведените с жалбата оплаквания. Производството е разгледано по реда на Глава ХХVІІ от НПК /съкратено съдебно следствие /, като по реда на чл.371 т.1 от НПК подсъдимата е признала изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявила желанието си да не се разпитват свидетелите и вещите лица.Заявила е, че съжалява за извършеното престъпно деяние, което обстоятелство е било взето в предвид при постановяване на присъдата. Видинският Районен Съд правилно е ценил събраните пред него доказателства и е постановил изцяло законосъобразен и обоснован съдебен акт. Правилно е приел, че деянието извършено от подсъдимата е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Наложеното наказание, така както е определил за извършеното от подсъдимата престъпление по чл.212 ал.4 от НК във вр. чл.212 ал.1 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК - а именно “Лишаване от свобода “ за срок от 2 години, при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизането на присъдата в законна сила е справедливо.Със същото ще се постигнат целите на наказанието, с оглед специалната и генерална превенции.Правилно е приложен чл.66 ал.1 от НК с оглед смекчаващите вината обстоятелства.Правилно е приложен и чл.55 ал.1 т.1 от НК - съобразно изложените към присъдата мотиви за това. При извършването на престъпното деяние е участвало и друго лице, но според Конституцията на Република България, която има непосредствено действие, само прокуратурата може да повдига обвинение за извършено престъпление срещу определено лице и само тя определя за какво престъпление.Това не е в прерогативите на съда, поради което той се произнася само, ако е сезиран за това. Въззивният съд намира, че присъдата на Видински Районен Съд е законосъобразна и обоснована и в гражданската част.При постановяването на присъдата не са нарушение съществени процесуални правила. Законосъобразно и обосновано Видинският Районен Съд е осъдил подсъдимата с присъдата си, да заплати на “ОББ”гр.София -сумата от 73 010 лева, представляваща имуществени вреди, вследствие на извършеното деяние, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, както и сумата 4 166.83 лева - представляваща направените разноски по събиране на главницата.Видинският Районен Съд правилно е приел, че вследствие извършеното деяние от подсъдимата, банката е претърпяла имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица именно от това деяние. Безспорно вследствие на деянието тази парична сума е напуснала патримониума на банката /на “ОББ” гр.София/ и е отишла в патримониума на подсъдимата, което е доказано от събраните в цялост доказателства, които се признават от подсъдимата. ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че неоснователно се твърди във въззивната жалба на жалбоподателката, че Видинският Районен Съд е нарушил материалноправни разпоредби, като е бил предоставил на банката второ правно основание да претендира една и съща сума.Това не отговаря на истината, тъй като е установено по безспорен начин извършването на престъпното деяние от страна на подсъдимата. Банката не може да се удовлетвори от ипотеката, тъй като е видно, че имота, който е ипотекиран пред нея, не е собственост на подсъдимата и тя никога не го е ипотекирала. Имота е собственост на бащата на подсъдимата, който не е ипотекирал този имот, не е подписвал договор за заем, за да може банката да го продава и да реализира вземането си. Подсъдимата наравно с лицето изтеглило заема следва да бъде отговорна и банката основателно е претендирала сумата и от подсъдимата, за да може да удовлетвори вземането си. По делото е представено Удостоверние за наследници на Т.П.Д. /майката на подсъдимата / издадено от Община Видин на 20.10.2011г. от което е видно, че същата е починала на 06.08.2008г. и оставила за наследници: подсъдимата Г. В. П. и В.В.К.. По делото са представени командировъчни заповеди на Г. М. - юрисконсулт на “ОББ” гр.Сифия и К.Я. - шофьор на “ОББ” гр.София за изплатени - сумата от 240 лева - разноски за явяване на юрисконсулт М. по настоящото производство. Неоснователни са оплакванията и за това, че в гражданската част на присъдата липсват мотиви. Видинският Районен Съд е изложил съображенията си, които са го съпътствали при постановяване на присъдата и в гражданската част и мотивите за това са правилни. Следва да се има в предвид, че направеното искане за обезпечение пред въззивния съд е недопустимо от страна на гражданският ищец, тъй като това искане е следвало да бъде направено пред първоинстанционния съд и същия да се произнесе /виж чл.73 ал.2 от НПК/.В случай на непроизнасяне или отхвърляне на молбата, това определение подлежи на въззивен контрол.При това положение молбата за обезпечение на “ОББ” гр.София - следва да бъде оставена без уважение. Видинският Районен Съд правилно е осъдил подсъдимата да заплати сумата от 204.00 лева разноски по делото за експертиза, както и правилно с Определение №477 от 05.10.2011г. по НОХ дело № 740 от 2011г. е осъдил подсъдимата да заплати на държавата по сметка на ВСС сумата от 1 543.54 лева държавна такса върху уважения граждански иск в производството. Това определение също следва да бъде потвърдено. При това положение Присъдата на Видинският Районен Съд следва да бъде потвърдена, като подсъдимата бъде осъдена да заплати на “ОББ” гр.София - разноските по делото в размер на 240 лева за явяване на юрисконсулт М. по настоящото производство, както и да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 935 /деветстотин и тридесет и пет / лева -на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр с чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл.7 ал.5 във вр. с чл.7 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн.ДВ бр.64 от 2004г. Явяването на М.е свързано именно с подадената от подсъдимата въззивна жалба, която е неоснователна. Видинският Окръжен Съд провери изцяло присъдата на основание чл.314 ал.1 от НПК - независимо от основанията посочени от страните, като намира същата за законосъобразна, обоснована и при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - при това положение намира, че следва да потвърди присъдата на Видински Районен Съд, като законосъобразна, обоснована и при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Не са налице оплакванията във въззивната жалба. С оглед на гореизложеното и на основание чл.338 от НПК във вр. с чл. 334 т.6 от НПК – ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД