Решение № 448 от 29.11.2023 г. на Административен съд - Добрич по дело № 547/2023 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК. Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК ••••• със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор С.К., срещу Решение № 197/04.07.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 944/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12/15.04.2022 г. на директора на РЗИ – Добрич, с което на касатора за нарушение по чл. 44 от Закона за здравето ( ЗЗ ), на основание чл. 212, ал. 3 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Не е съгласен с мотивите на съда, че при налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Прави възражения за липса на пълно описание на нарушението и за липса на материална компетентност на директора на РЗИ да издава наказателни постановления за изтичане на отпадъчни води. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и връчването на НП. Оспорва доказаността на нарушението. Твърди, че районният съд не е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка и не е обсъдил всички обстоятелства от значение за случая. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Отправя и искане за присъждане на сторените от него разноски за адвокат за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на РЗИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ОП - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 12/15.04.2022 г. на директора на РЗИ – Добрич, с което на „В и К - Добрич“ АД, гр. Добрич, на основание чл. 212, ал. 3 от ЗЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 44 от ЗЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание. За да постанови този резултат, районният съд е приел от фактическа страна, че с т. 1 от Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-01-397/15.11.2021 г., издадено от държавен здравен инспектор в РЗИ – Добрич, на дружеството е предписано да предприеме необходимите мерки за отстраняване на причините, довели до изтичане на отпадни води от спукана тръба, намираща се на гърба на колбасарски цех „Жар“, пред жилище № 19 на ул. „Балкан“, гр. Добрич, като е определен срок за изпълнение до 25.11.2021 г. Предписанието е надлежно връчено на адреса на управление на санкционираното лице на 15.11.2021 г. На 10.12.2021 г. е извършена насочена проверка от здравни инспектори към РЗИ – Добрич, при която е установено, че предписанието не е изпълнено, тъй като течът на отпадни води продължава и не са отстранени причините, довели до изтичане на отпадни води по пътното платно. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол от 10.12.2021 г. на РЗИ – Добрич. На 13.12.2022 г. до управителя на „В и К - Добрич“ АД е изпратена покана за съставяне на АУАН. На 21.12.2022 г. срещу дружеството е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 44 от ЗЗ. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и е надлежно връчен на упълномощено лице на дружеството. Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното НП. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че вмененото на дружеството нарушение е безспорно доказано и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. Направил е извод, че предписанието е влязло в сила и не е изпълнено в определения за това срок, поради което правилно е ангажирана отговорността на „В и К“ АД по реда на чл. 212, ал. 3 от ЗЗ. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя за неяснота относно датата на извършване на проверката с аргумента, че в АУАН е записано точно кога е констатирано неизпълнението на предписанието. Приел е за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за неправилна и неточна индивидуализация на мястото на нарушението по съображения, че навсякъде в материалите по преписката е посочено, че има изтичане на отпадни води по ул. „Балкан“, пред № 19. Изложил е мотиви, че съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗЗ директорът на регионалната здравна инспекция е оправомощен да налага наказания за нарушения по ЗЗ, поради което НП е издадено от компетентен орган. Приел е, че връчването на НП четири месеца след неговото издаване не обосновава извод за нарушаване на процесуалните правила, защото в ЗАНН не са предвидени срокове за връчване на издадените НП. Констатирал е, че имуществената санкция е наложена в минималния предвиден от закона размер, поради което не подлежи на преразглеждане. Преценил е, че нарушението не осъществява признаците на маловажен случай, тъй като липсват обстоятелства, обосноваващи по - ниската му степен на обществена опасност от типичните за този род нарушения. Приел е, че в случая се касае за неизпълнено предписание, имащо отношение към живота и здравето на неограничен брой хора, което изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на това е стигнал до крайния правен извод, че НП е правилно и законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така постановеното решение е правилно. При извършената служебна проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Районният съд е събрал и обсъдил всички допустими, относими и необходими доказателства по делото и въз основа на тях е установил правнорелевантните факти и обстоятелства по случая. По делото е безспорно, че касаторът не е изпълнил задължително предписание на държавен здравен инспектор в определения за това срок. В хода на съдебното производство не са събрани надлежни доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка районният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи, че дружеството е извършило административно нарушение по чл. 44 от ЗЗ, поради което подлежи на санкциониране по реда на чл. 212, ал. 3 от ЗЗ. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правните съображения на съда, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към мотивите на решението. Неоснователно е възражението на касатора за неспазване на изискванията по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От текста на АУАН и НП е видно, че те съдържат точно и ясно описание на нарушението, с посочване на датата и мястото на извършването му. Безспорно датата на нарушението съвпада с датата на проверката с оглед на естеството на нарушението, поради което не е налице липса на задължителен реквизит. Не се споделя оплакването на касатора, че е допуснато съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен, а само е представен за подпис на представителя на дружеството. Фактът, че съдържанието на АУАН е предварително изготвено, не е такъв сериозен порок, ограничаващ правото на защита на жалбоподателя. По – важното е, че актът е предявен и подписан от нарушителя. С това на наказаното лице е гарантирана възможността да се запознае със съдържанието на акта и да изложи своите обяснения и възражения срещу него както при подписването му, така и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до недоказаност на нарушението, тъй като контролните органи не са взели проби в съответствие с изискванията на Наредба № 25 от 06.06.2007 г., които с категоричност да установят, че това са отпадъчни, а не подземни или питейни води. Първо, конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и източникът на изтичане на водите показват ясно и недвусмислено какъв е произходът на водите. Второ, вземането на проби по реда и при условията на тази наредба касае главно факторите на жизнената среда по смисъла на § 1, т. 12, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗЗ, но не и отпадъчните води. Не се споделя доводът на касатора, че не е изяснена фактическата обстановка по спора, тъй като при извършване на проверката не е присъствало заинтересованото лице или негов представител, за да се установи откъде и дали изтичат водите. От показанията на контролните органи и на лицето, подало сигнала, безспорно се установява, че е имало изтичане на отпадъчни води с характерна миризма по ул. „Балкан“ пред имот с № 19 както при първата проверка, след която е издадено предписанието, така и при втората проверка, след която е съставен АУАН. Дали отпадъчните води са изтичали от шахтата, както е посочено в показанията на проверяващите служители, или от тръбите под настилката, както е посочено в показанията на св. Янко Якимов, не променя изводът, че и при двете проверки на място е имало изтичане на отпадъчни води от канализационната мрежа на улицата, отговорността за поддръжката на която е изцяло и само на санкционираното дружество в качеството му на В и К оператор, осъществяващ услугите по отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на канализационните системи съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. С процесното предписание жалбоподателят е задължен да предприеме необходимите мерки за отстраняване на причините, довели до изтичане на отпадни води по ул. „Балкан“ пред жилище № 19. Продължаващият теч пред имота в деня на проверката показва несъмнено, че практически причините за възникването му не са отстранени от дружеството в предписания срок, поради което съставомерността на деянието е безспорно доказана, както правилно е приел и районният съд. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за некомпетентност на наказващия орган. Предмет на нарушението е неизпълнение на предписание по чл. 44 от ЗЗ, което безспорно се санкционира от директора на регионалната здравна инспекция съгласно чл. 231, ал. 1 от ЗЗ, както правилно е приел и районният съд. Действително погрешно в мотивите към решението си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от ЗЗ, която се отнася за други вид нарушения, но това не се отразява на крайния му правен извод за валидност на НП. Предписанието е издадено на основание чл. 38, във вр. чл. 31 и чл. 68в от ЗЗ. В него изрично е посочено, че изтичането на отпадъчни води създава предпоставки за образуване на биотоп, поява и разпространение на заразни заболявания и повишава потенциалния риск за живущите в района. Следователно по своето естество и цел предписанието има пряко отношение към обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, контролът върху които се осъществява от регионалните здравни инспекции. С оглед на това правилно и законосъобразно е образувано административнонаказателно производство срещу оспорващото дружество за извършено нарушение по ЗЗ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушаване на чл. 34 от ЗАНН поради антидатиране на НП. Обстоятелството, че НП е връчено с няколко месеца закъснение, не е достатъчно, за да се направи извод, че то е издадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Ето защо, к ато е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение като краен правен резултат, което следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед на резултата от спора ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 2 7e от НЗПП. Водим от горното, Добричкият административен съд