Решение № 12563 от 10.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно - процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителния директор на „Медицински надзор“ /ИАМН/, представляван от юрк. П., срещу Решение № 2841/16.06.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 8947/2023 г. на СРС, 96 състав, с което е отменено НП № 41/01.06.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ИАМН, с което на ответника по касация Ю. Г. М., са наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 100, 00 лв. за нарушения на чл. 10а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /НОПДМП/ и на чл. 92, ал. 1, т. 5 от Закона за здравето /ЗЗдр./. Касационната жалба съдържа подробни оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на закона. Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС и потвърди НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание, касаторът се представлява от юрк. П., който моли за уважаване на жалбата и отмяна на решението на СРС. Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът, в отговор на касационната жалба, представен чрез адв. П. и адв. Е., взима становище за нейната неоснователност с подробно изложени аргументи. Моли се за присъждане на разноски за касационната инстанция, за които представя списък. В съдебно заседание не се явява и не представлява. Представителят на Софийска градска прокуратура, взема становище за основателност на касационната жалба. Административна съд София-град, ІХ-ти касационен състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство пред ИА МН е започнала по повод подадена от М. И. и съпругата му С. В. В.-И. жалба на 20.02.2023 г. Въз основа на подадената жалба, със заповед № РД-13-304/22.03.2023 г. на и.д. на ИАМН, е наредено извършване на проверка от изпълнителния директор на ИАМН. Проверката приключила на 31.03.2023 г. В хода на проверката било установено, че на 10.08.2022 г. д-р Ю. Г. М. извършила първоначален преглед и консултация на М. Й. И. в лечебно заведение „М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“, находящо се в [населено място], [жк], бл. 384-партер. При извършване на прегледа, д-р М. попълнила документ, съдържащ плана на лечение на пациента, срокове, гаранции, цени и условия на плащане и други факти във връзка с предстоящото лечение, като за горна челюст е записано: „12 единици от цирконий, фиксирани върху естествени зъби и/или импланти…6000 лева перкрестален синус лифт/костно изграждане от ляво 1800 лева…Долна челюст – 1200 лева….Плащане тотал 9000 лв. Първо плащане 2000 лв…“. Д-р М. не попълнила документ, който да е именуван Амбулаторен лист и не предоставила такъв на пациента М. И.. В попълнения план за лечение, нито в друг документ, не били вписани имена на лекари, които участват в диагностично-лечебния процес и/или други информация по случая. На 12.08.2022 г. била извършена интервенция от д-р Б. по отношение поставяне на зъбни импланти на пациента М. И., като в лист с попълнено името на пациента от тази дата фигурирало единствено лекар – „д-р Б.“, без посочване на длъжност и специалност. Въз основа на направените констатации по време на проверката и липсата сред представените от „М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“ документи на амбулаторен лист и документ, който да удостоверява, че д-р М. е информирала пациента М. И. за имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес по поставяне на дентални импланти, е съставен от служители на ИАМН АУАН № А-98/03.05.2023 г. срещу Ю. Г. М. за извършени административни нарушения по чл. 10а от НОПДМП и чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗЗдр. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 10.08.2022 г. АУАН е съставен в присъствието на представител на нарушителя и е подписан без възражения. Възражения са направени в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, и.д. на ИАМН, е издал НП № НП-41/01.06.2023 г., с което на Ю. Г. М. са наложени две административни наказания „глоба“ в размер по 100 лева, за нарушения на чл. 10а от НОПДМП и чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗЗдр. НП е връчено на жалбоподателя на 02.06.2023 г. Жалбата в подадена на 16.06.2023 г. По делото са представени доказателства за компетентността на актосъставителя, а именно заповед № РД-01-32/27.02.2023 г. на и.д. на ИАМН; Удостоверение № 8626 от 19.12.2018 г. на директора на СРЗИ; Медицински въпросник и план за лечение на М. И.. Пред СРС са събрани и гласни доказателства, като са разпитани свидетели. Съобразявайки така описаната и възприета фактическа обстановка, СРС е постановил обжалваното Решение № 2841/16.06.2024 г. по НАХД № 8947/2023 г., с което е отменил НП № НП-41/01.06.2023 г., издадено от и.д. на ИАМН. За да достигне до извод за незаконосъобразност на отмененото НП съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в НП на санкционната норма, въз основа на която органът е индивидуализирал наложените две наказания. Освен това е достигнал до извод за неосъществяване на нарушението на чл. 92, ал.1, т.5 ЗЗдр. От обективна и субективнастрана. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства. При така установените факти, настоящия съдебен състав на АССГ, достигна до следните правни изводи: Предмет на разглеждане е решение № 2841/16.06.2024 г. по НАХД № 8947/2023 г. на СРС, с което е отменено НП № НП-41/01.06.2023 г., издадено от и.д. на ИАМН, с което на Ю. Г. М., са наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 100 лв. за нарушение на чл. 10а от НОПДМП и чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗЗдр. Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна и при спазване на преклузивния срок. Съдът намира подадената жалба за неоснователна, а решението на СРС за правилно, но поради други съображения. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените принципи. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд счита, че СРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, сезиран с подадена от Ю. Г. М., допустима жалба. В процесния случай, АУАН е издаден от компетентен орган – главен инспектор в ИАМН, упълномощен със заповед № РД-01-32/27.02.2023 г. на и.д. на ИАМН, а НП от и.д. на ИАМН, оправомощен съгласно разпоредбата на чл. 235 от ЗЗдр. да налага административни наказания, в предвидената от закона писмена форма. При издаването им е спазен процесуалния ред за това, като е налице редовна процедура по връчването и на двата акта. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /ТП № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/. За да отмени НП, съдът е възприел описаната от АНО фактическа обстановка, като е счел, че в процедурата по ангажиране на отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила. Посочена е дата на извършване на нарушението, налице е пълно, ясно и точно описание на нарушението в АУАН и НП. Същевременно правилно е прието, че административнонаказаващият орган не е посочил санкционната разпоредба, на която основава своето наказание, поради което е налице нарушаване на правото на защита на нарушителя. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от СРС относно съответствието на НП с материалния закон по отношение на нарушението по т. 1 от НП, като правилно е приел, че това по чл. 10а от НОПДМП е извършено от Ю. М. виновно при форма на вина непредпазливост, в хипотезата на небрежност, доколкото макар и последната да не е предвиждала общественоопасните последици на деянието си, е могла и е била длъжна съгласно посочена нормативна уредба да ги предвиди. Правилен е и извода на СРС за недоказаност на нарушението по чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗЗдр. И осъществяването от обективна и субективна страна на състава на вмененото й административно нарушение по т. 2 от НП. Настоящият касационен състав приема, че по безспорен начин е установено, че на 10.08.2022 г. Ю. М. е извършила първоначален преглед на М. Й. И., следвало е да попълни амбулаторен лист за извършения на пациента преглед със съответното съдържание по образец, като е следвало да връчи такъв на М. И.. Ю. М. не е попълнила и издала амбулаторен лист, респ. не е връчвала такъв на пациента, с което е осъществила състава на вмененото й административно нарушение по чл. 10а от НОПДМП. Същевременно са правилни изводите на СРС, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, което обуславя отмяната му, доколкото в същото не е посочена съответстващата санкционна разпоредба на всяко едно от процесните две административни нарушения, въз основа на която е определено наказанието за всяко от тях. В процесния случай, действително АУАН и НП не отговарят на изискването на ЗАНН, тъй като в тях липса санкционната разпоредба, която определя размера на наказанието, което следва да бъде наложено за всяко едно от нарушенията. Законодателят е предвидил изрична санкция за неизпълнението на законовото задължение по чл. 10а от НОПДМП. В процесния случай в НП не е посочена санкционната разпоредба, като основание за налагане на наказанието, съгласно която при извършване на вмененото нарушение, следва налагане на санкция. Липсата й създава пречка, както за наказаното лице, така препятства и съда, да провери дали наложената санкция е законосъобразна. Този порок безспорно рефлектира върху правото на защита на сочения за нарушител да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си в пълен обем. Посочването на санкционната разпоредба гарантира правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, както и възможността съда да провери относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на нарушението към приведената в действие санкционна норма, съответно правилно ли е определен вида и размера на наложеното наказание. Този порок от категорията на съществените, който във всички случаи е предпоставка за отмяна на НП. Поради това, правилни са изводите на СРС, че е налице нарушение на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. По тези доводи и аргументи, касационната инстанция приема, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице и основанията за касиране на съдебния акт по см. на чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК. По разноските: С оглед изхода на делото, на касатора не се дължат разноски. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител, на ответника по касация се дължат разноски на основание 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК. В случая съгласно списък и преводно нареждане е заплатена сумата от 1 800 лв. В договор за правна защита и съдействие, за осъществяваната правна помощ е посочено, че платената сума от 1 800 лв. се отнася за пред СРС, като е отразено и, че за явяване във всяко следващо открито съдебно заседание пред АССГ се дължи по 300 лв. Доколкото обаче, от една страна пред СРС е представен друг договор за правна защита и съдействие – от 06.06.2023 г., а от друга решението е постановено на16.06.2024 г., а договорът е от 13.12.2024 г., то вероятно се касае за техническа грешка в договора, като е посочено, че платената сума от 1800 лв. е за изготвяне на книжа и процесуално представителство пред СРС. Тъй като процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да съобрази правната и фактическа сложност на делото и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно цитираната разпоредба от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Поради което, направеното възражение за прекомерност е основателно и следва да се определи възнаграждение в размер на 500, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София – град, ІХ-ти касационен състав