Решение № 1016 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1157/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Е. Б. К., [ЕГН], подадена чрез адв. П. Г., срещу Решение с изх. № 1012-12-211#1 от 11.09.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 2139-12-3 от 07.06.2024 год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е оставено без разглеждане заявление № 1019-12-194 от 08.01.2024 год. за изменение на влязло в сила разпореждане № 39/прот. Y01099 от 19.10.2012 год. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт въз основа, на които се моли за отмяната му и присъждане на разноски по представен списък. Представят се доказателства, имащи отношение към трудовия стаж на жалбоподателката като „дружинен ръководител“ в НОУ „Георги С. Раковски“ – Пазарджик и VII НОУ „Христо Ботев“ – Пазарджик. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. П. Г. поддържа жалбата и в подкрепа на релевираните оплаквания представя писмени доказателства, свързани с трудовата дейност на К. като „дружинен ръководител“. Моли за отмяна на процесния акт и присъждане на разноски. Представя писмена защита. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт С., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. По отношение на представените от жалбоподателката доказателства счита, че не са относими към правния спор, който касае отказ за разглеждане на заявление по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд-Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното: С Разпореждане №11/ прот. №Y01077 от 08.08.2012 год. на Е. Б. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, считано от 25.07.2012 год. Пенсията е отпусната при зачетен стаж за периода от 15.09.1969 год. до 08.07.2012 год. с обща продължителност от трета категория труд 33 г. 08 м. 24 дни, от който 19 год., 11 м., 00 дни учителски стаж. Със заявление вх. № 1019-12-194 от 08.01.2024 год. Е. Б. К. е поискала пенсионният орган, на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, да измени Разпореждане №11/ прот. №Y01077 от 08.08.2012 год., като й бъде зачетен за учителски стажът към ОК на ДКМС гр. Пазарджик за периода от 01.02.1982 год. до 01.06.1990 год. (08 г. 04 м. 00 дни) и й бъде начислена учителска добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. С Разпореждане № 2139-12-3 от 07.06.2024 год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е оставило без разглеждане заявление № 1019-12-194 от 08.01.2024 год. на К. и е прекратил образуваното административно производство по цитираното заявление. Изложени са мотиви за пропускане на преклузивните срокове за обжалване на Разпореждане №11/ прот. №Y01077 от 08.08.2012 год., поради което правата й са се преклудирали. Подаденото заявление с вх. № 1019-12-194 от 08.01.2024 год. е съдържало искане да се измени на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО влязлото в сила разпореждане и да и се зачете за учителски стаж посоченият период. Органът, за да приеме искането за недопустимо се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, според която влязлото в сила разпореждане може да се отмени или измени от единствено по инициатива на органа и то само, ако се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Административният орган е посочил, че фактическата и правна обстановка по случая е една и съща. С жалба от 12.08.2024 год. К. е оспорила Разпореждане № 2139-12-3 от 07.06.2024 год. пред по-горестоящия административен орган. Издадено е Решение с изх. № 1012-12-211#1 от 11.09.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърден актът на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Въз основа на установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи: В разпоредбата на чл. 117 ал. 1 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ има правомощия да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 117 ал. 3 от КСО. В случая процесното разпореждане не попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл. 117 ал. 3 от КСО. При това положение обжалваното Разпореждане № 2139-12-3 от 07.06.2024 год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване подлежи на съдебен контрол по правилото на чл. 56, ал. 4 от АПК и съответно по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като с него се прегражда развитието на административното производство по подаденото второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което постановеният отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му. Предвид изведената правна рамка съдът намира, че Решение с изх. № 1012-12-211#1 от 11.09.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик представлява нищожен административен акт. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 99, ал. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по заявление на пенсионера или по инициатива на самия орган при наличие на разписаните в кодекса предпоставки. От цитираните правни норми не може да се направи извод, че Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е компетентен да се произнесе по жалбата, подадена от Е. Б. К. срещу Разпореждане № 2139-12-3 от 07.06.2024 год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е оставено без разглеждане заявление № 1019-12-194 от 08.01.2024 год. за изменение на влязло в сила разпореждане № 39/прот. Y01099 от 19.10.2012 год. Искането за изменение на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО разпореждане за зачитане на учителски стаж към ОК на ДКМС – Пазарджик за периода от 01.02/1982 год. до 01.06.1990 год. и да й бъде начислена учителска добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО е от компетентността на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Пазарджик съобразно изрично разписаната компетентност на специалния закон. Негова е и преценката за допустимост на отправеното искане, както е сторил в случая, но законодателят не е разписал правило това разпореждане да подлежи на обжалване пред по-горестоящия орган – Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Предвид горното обжалвания отказ е нищожен, поради което следва да бъде обявена неговата нищожност, за която съдът след служебно на осн. чл. 168, ал. 2 от АПК. При този изход на спора искането на жалбоподателката за присъждане на разноски по списък на л. 250 от делото – държавна такса от 10, 00 лева и адвокатски хонорар в размер на 1 000, 00 лева, общо в размер на 1010, 00 лева, е основателно. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), поради което разноските за адвокатския хонорар следва да се намалят на 500, 00 лева, т.е. в полза на жалбоподателката да се присъдят 510, 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът,