Решение № 412 от 12.6.2023 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 565/2023 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от В. И. И. от гр. Г. Оряховица против Прокуратура на Р. България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 7 от ЗОДОВ за сумата 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното изплащане. Ищецът В. И. И. твърди, че от действията на Прокуратура на Република България е претърпял неимуществени вреди, вследствие на образуваното срещу него ДП № ЗМ – ••• г. по описа на РУ-Г. Оряховица, пр. пр. № ••• г. по описа на ВТРП. Посочва, че със заповед за задържане за срок до 24 часа по ЗМВР бил задържан вечерта на 04.10.2022 г. по повод образуваната преписка и освободен на следващия ден. На сутринта на 05.10.2022 г. било извършено претърсване и изземване в собственото му жилище, находящо се в гр. Г. О. ул. •••. Посочва, че наказателното производство било прекратено на 02.11.2022 г. основание чл. 24, ал. 1, пр. 1 от НПК – т.к. деянието не съставлявало престъпление. Счита, че макар, че не бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство, било ясно, че досъдебното производство се води срещу него. Поради задържането му и извършените процесуално следствени действия претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес за него и семейството му. Това довело до безпокойство, стрес, напрежение, страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство. Съседите му разбрали за извършваното претърсване, което опозорило доброто му име. Иззетата парична сума от 950 лв. лишило семейството му от финансова обезпеченост, което наложило да вземе заем от приятели. Счита, че има право на обезщетение, което се извеждало от общите правила на чл. 51 ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ. За претърпените неимуществените вреди иска от съда да му присъди обезщетение в размер на 2000 лева, както и законната лихва върху сумата от 10.11.2022 г. до окончателното плащане. Ответникът - Прокуратура на Р. България, оспорва предявените искове. Счита, че ищецът не е претърпял вреди, разследването е приключило за по – малко от месец, веществените доказателства иззети от домът му, били върнати в най-кратък срок. Счита, че ищецът не ангажира доказателства за претърпени вреди. В случай на основателност на иска, намира, че размерът на претендираното обезщетение е изключително завишен и несъответстваш на принципа на справедливостта. Иска от съда да отхвърли исковете. Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от образувано досъдебното производство, което е било прекратено. Основателността им е предпоставена от установяване от ищеца, че прекратеното досъдебно производство № ••• г. по описа на РУ на МВР – Горна Оряховица, прокурорска преписка № ••• г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново е било образувано за извършено деяние; че бил призоваван за разпити от органите на досъдебното производство; че е бил задържан; че това му причинило емоционално и психическо напрежение. Ищецът счита, че макар и срещу него да не е имало реално привличане като обвиняем, било ясно, че досъдебното производство се водело срещу него, поради което намира, че е претърпял вреди. Използваният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление" следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно-процесуален смисъл. Така обвинение в извършване на престъпление е налице и в случаите, когато ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, но досъдебното производство е образувано срещу него (така Решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ІІІ Г. О. на ВКС) или когато е образувано полицейско производство по реда на чл. 409 НПК (отм.), без уличеното лице да е било привлечено като обвиняем (така Решение № 341/05.10.12 г. по гр. д. № 1310/2011, на IV Г. О. на ВКС и Решение № 35/16.02.2016 г. по гр. д. № 5215/2015 г. на III Г. О. на ВКС). Дори в хипотезата, в която досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди привличането, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи се приема, че ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши (вж. Решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ІV Г. О. на ВКС). Именно поради посоченото, този момент, предхождащ привличането на лицето като обвиняем, се приема за начало на производството и в практиката по приложението на чл. 6, § 1 КЗПЧОС относно понятието "разумен срок". Изложеното е основание за обобщен извод, че за да е налице обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва по делото да е установено, че надлежен орган е вменил на ищеца извършване на конкретно престъпление и ищецът знае това. Съдът намира, че в случая липсва основание да се счете, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление. От материалите по приложеното досъдебно производство № ••• г. по описа на РУ на МВР – Горна Оряховица, прокурорска преписка № ••• г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново се установява, че същото е образувано на 05.10.2022 г. за разследване на престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК, ЗА ТОВА ЧЕ: от неустановена дата в края на м. септември 2022 г. до 04.10.2022 г. в гр. Г. О. в жилище на ул. „•••, И.С.М. е бил противозаконно лишен от свобода. Досъдебното производство било образувано по реда на чл. 212, ал. 1 НПК – с постановление на прокурор, а по-късно на същата дата били проведени разпити и на жалбоподателя, а в последствие пострадал от извършеното деяние И.С.М., Р.Б.М., Г.В.А. и други. Била назначена експертиза, извършен обиск на лицето В. И. И., както и други процесуално-следствени действия. Ищецът бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за времето от вечерта на 04.10.2022 г. до 05.10.2022 г. На 05.10. 2022 г. било извършено претърсване и изземване в домът му, находящ се в гр. Г. О. ул. •••, където била иззета парична сума. С постановление от 02.11.2022 г. досъдебно производство № ••• г. по описа на РУ на МВР – Горна Оряховица, прокурорска преписка № 6997/2020 г. по описа на Районна прокуратура – В. Търново било прекратено. Постановлението било връчено на ищеца лично на 04.11.2022 г. Нито едно от извършените в хода на досъдебното производство действия не дава основание да се счете, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление – той не само не е бил привлечен като обвиняем, но липсва и обвинение в относимия за приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и очертан по-горе широк смисъл. Досъдебното производство не е било образувано срещу конкретно лице, поради което не може да се счете, че с това е вменено обвинение на ищеца. Вярно, че данните – основание за образуване на досъдебно производство, задържането на ищеца и извършените впоследствие неотложни процесуално следствени действия, са такива обстоятелства, сочещи, че престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК предвид естеството му, биха могли да се извършат единствено от ищеца, но самостоятелно и без последващото му привличане като обвиняем, това не може да съставлява обвинение в посочения вече смисъл. Действията, извършени от разследващите полицаи, са били насочени за пълното, всестранно и обективно разследване и изясняване на фактическата обстановка по случая по подадения от И.С.М. сигнал за извършено престъпление. Разследването, видно от представените материали по № ••• г. по описа на РУ на МВР – Горна Оряховица, е водено, както към събиране на обвиняващи, така и към оневиняващи доказателства, което в последствие е довело и до прекратяване на образуваното досъдебно производство. Освен изложеното, твърденията на ищеца за причинени му неимуществени вреди, останаха недоказани. Разпитания по делото свидетел Й.П.С. живее на семейни начала с ищеца, което дава основание на съда на основание чл. 172 ГПК да приеме, че е налице заинтересованост, поради което не ги цени. На следващо място, видно от материалите по досъдебното производство, ищецът е разпитван само в качество на свидетел. Ищецът, нито е бил обвинен в извършване на престъпление, нито е търпял имуществени или неимуществени вреди от прекратеното досъдебно производство. Иззетата при претърсването сума и мобилен телефон са му били върнати своевременно в рамките на месец. Следва да се посочи, че предварителната проверка, а в последствие и досъдебното производство, са били образувани по сигнал И.С.М. подаден пред надлежен орган на власт. Ако ищецът счита, че е бил набеден в извършване на престъпление, то може да реализира правата си по друг процесуален ред. В случая не може да се отрече правото на Държавата, в лицето на Прокуратурата и разследващите органи, при подаден сигнал за извършено престъпление, съдържащ данни за лицето, от което изхожда(чл.209, ал. 1 от НПК), да е законен повод за започване на разследване. Започването на разследването и разглеждането му в разумен срок, а в случая едномесечен, не може да обоснове отговорност за заплащане на обезщетение за причинени имуществени или неимуществени вреди. Липсата на материалноправните предпоставки на специалната отговорност обуславя неоснователност на иска и налага неговото отхвърляне. По присъждане на направените разноски: С оглед изхода на спора и съгласно чл. 10, ал. 2 и ал. 4 ЗОДОВ ищецът дължи заплащане на съдебните и направените от ответника разноски, но в производството не са сторени разноски, нито ответникът е бил представляван от адвокат или юрисконсулт, поради което отговорност за разноски не следва да се разпределя. Мотивиран така, съдът