Решение № 2977 от 7.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6432/2023 г.

производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – Х. Д. Б., срещу разпореждане от 25.04.2023г. на ЧСИ С.Я. по изпълнително дело № 20118440402944 от 2011г., постановено по молба вх. № 19••/27.03.2023г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство спрямо него (Х. Б.) на основание чл. 433. ал. 1, т.8 от ГПК.

Последното изпълнително действие спрямо него било от 10.11.2014г.

Взискателят – „АГЕНЦИЯ ЗА С. НА В." ЕАД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "••••, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, счита, че жалбата е неоснователна. Били искани действия спрямо всички солидарни длъжници.

Частен съдебен изпълнител С.Я., per. № 844 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие района на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, ул. „••••, счита, че жалбата е допустима, но неоснователна и излага аргументация в тази насока. Не ставало въпрос за давност, а за преклузивен срок. Ако той тече отделно имало проблем как взискателят ще са образува ново производство, ако не може да приложи издадения изпълнителен лист, останал в наличното изпълнително производство, което е не е прекратено по отношение на останалите длъжници.

Съдът намира следното:

Длъжниците могат да атакуват само определени действия на ЧСИ – посочени в нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение е предвиден изрично (ал. 2, т. 6). Това означава, че жалбата е допустима.

Производството е образувано по искане на банка, цедирала вземането си впоследствие в полза на взискателя (л. 1640), по отношение на ЮЛ и частния жалбоподател, които дължат при условията на солидарност (Молба от 03.09.2011г.).

Длъжникът е депозирал молба с искане да се прекрати производството (вх. № 27.03.2023г.), като във връзка с нея на 25.04.2023г. е постановен отказ. Мотивацията е че не е налице, визирания от заявителя, фактически състав.

Съответно жалбата е депозирана на 02.05.2023г. – т.е., тя е в срок.

1. Солидарните задължения са самостоятелни. Те са тясно свързани помежду си, което е последица от обезпечителната им същност. В изчерпателно посочени от законодателя случаи, както юридическият факт, пораждащ солидарността, така и допълнителни на него факти, които настъпват с оглед на едно (или повече) от солидарните задължения, пораждат едно и също действие за всички солидарни длъжници. Това явление може да бъде наречено „абсолютно действие“ на солидарността, съобразена неправилно в практиката, посочена от взискателя.

За да не бъдат увредени солидарните длъжници, абсолютното действие е допустимо, извън хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, само когато е в полза на всички съдлъжници. Законодателят е уредил няколко случая на абсолютно действие:

• обстоятелството, че солидарните длъжници дължат едно и също нещо на кредитора, е предпоставка последният да може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях (Р. 706-1955-I ГО). Той може да предяви правата си срещу един от длъжниците, срещу няколко от тях или срещу всички. На кредитора не могат да бъдат противопоставени нито възражение за разделяне на дълга, нито възражение за реда, по който съдлъжниците са се задължили (Р. 239-1976-I ГО). Солидарният длъжник не може да предявява установителен иск против кредитора, че и други лица са отговорни за същото задължение. Това правило е основното за солидарността. То е израз на нейната обезпечителна същност;

• задължението на солидарния длъжник, срещу който е предявен иск, да противопостави на кредитора всички общи за съдлъжниците възражения (арг. от чл. 122, ал. 3, чл. 127, ал. 3 от ЗЗД). Така например, ако кредиторът и длъжниците са страни по един и същ двустранен договор и кредиторът не изпълнява свое насрещно задължение, длъжникът, от който кредиторът е поискал изпълнение, трябва да направи възражение за неизпълнен договор (чл. 90, ал. 1 от ЗЗД). Неизвършването на това действие поражда неблагоприятни за съдлъжника последици - чл. 127, ал. 3 от ЗЗД. Това абсолютно действие на солидарността е уредено, за да бъде принуден длъжникът, от който кредиторът е поискал изпълнение, да полага грижи не само за собствения си, но и на останалите солидарни длъжници интерес.

Точното изпълнение на едно от солидарните задължения прекратява не само това задължение, но и останалите - чл. 123, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Без значение е дали изпълнението е извършено от един, от няколко или от всички съдлъжници. Ако кредиторът е получил от един съдлъжник само част от дължимата престация, той може да търси разликата от останалите.

1. Самостоятелният характер на правоотношенията е причина юридическите факти, пораждащи солидарността и повечето последващи юридически факти, които засягат едно или няколко от задълженията, да не оказват въздействие върху останалите задължения. Това явление се нарича „относително действие“ на солидарността, споменато и от ЧСИ в становището му. Превилата, които го уреждат са следните:

• изискуемостта на всяко задължение настъпва самостоятелно. Това положение не е легално уредено, но може да бъде изведено по тълкувателен път. Солидарните задължения могат да бъдат поети по различно време, някои от тях може да бъдат с модалитети, а други - не (чл. 123, ал. 2 от ЗЗД). Солидарните длъжници може да не знаят за съществуването на солидарността или за настъпването на факт, който прави едно от задълженията изискуемо. Длъжникът, чието задължение е станало изискуемо, няма задължение да уведоми останалите за изискуемостта, защото той също може да не знае за солидарността. Забавата на един от съдлъжниците не произвежда действие спрямо останалите (чл. 126, ал. 2 от ЗЗД);

• забавата се предпоставя от изискуемостта. След като действието на забавата е относително, същото трябва да важи и за изискуемостта. Забавата влошава положението на длъжника, затова поведението на един от съдлъжниците не следва да се отразява неблагоприятно върху патримониума на останалите;

• правилото на чл. 126, ал. 1 от ЗЗД, съгласно което, ако изпълнението на солидарните задължения стане невъзможно и само един (или няколко) от съдлъжниците е отговорен, кредиторът може да иска обезщетение за вредите само от лицето, което е при[1]чинило невъзможността. Останалите солидарни длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото;

Солидарният длъжник дължи обезщетение за претърпените от кредитора вреди, щом невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която може да му се вмени във вина. Тъй като невъзможността е причинена от един от съдлъжниците, а не от трето лице, законодателят се отклонява от разпореждането на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД с оглед на останалите солидарни длъжници. Той не разглежда невъзможността като причинена от случайно събитие, и съдлъжниците, макар че не са отговорни за невъзможността, не се освобождават. Те дължат заплащане на обезщетение с обем, равен на погиналата престация. Това правило е създадено в интерес на кредитора.

• относително е и действието на давността. Всяко задължение се погасява по давност самостоятелно. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарните длъжници, чиито задължения не са погасени, независимо че спрямо един или няколко от тях давността е вече изтекла. Спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите (чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД). Отказът на един от солидарните длъжници от давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

Относителното действие на давността може да бъде обяснено преди всичко с обстоятелството, че институтът на давността е уреден в полза на длъжника, а не на кредитора. Спирането и прекъсването на давността и отказът от давност обаче са факти, които са в интерес на кредитора, а не на длъжника. Балансът между интереса на длъжниците и кредитора е намерен в относителното действие на давността.

Спирането на давността е последица от изчерпателно изброени в закона основания, които препятстват кредитора да упражни правото си спрямо длъжника. Тези факти настъпват самостоятелно за всеки солидарен длъжник. Наличието на основание за спиране на давността спрямо един от съдлъжниците не е пречка кредиторът да упражни правата си срещу останалите.

Съобразно всичко изложено в т. 2, дали срокът е давностен или преклузивен е без значение. Всеки длъжник отговаря самостоятелно пред кредитора в отделно правоотношение. Това, че всички отговарят за едно и също, не означава, че действие спрямо един от тях има отношение спрямо останалите.

Това доктринално виждане относно солидарността е застъпено в практиката, цитирана от длъжника: предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници - Решение № 83 от 11.04.2018г. по гр.д. № 1667/2017г., г.к., ІV г.о. на ВКС; аналогично Решение № 48 от 14.07.2016г. по т.д. № 404/2015г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. На обратното разбиране (contra) е практиката, посочена от кредитора и ЧСИ, например: В контекста на изложеното СГС приема, че в разглеждания случай не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника И. П. Н.. И това е така, тъй като взискателят не е бездействал в продължение на 2 години. Предмет на принудително изпълнение са В., които се дължат от няколко длъжници при условията на солидарност /пасивната солидарност е вид лично обезпечение за кредитора/, като чрез своевременно и постоянно исканите в частност от взискателя различни изпълнителни способи са били осъществявани едни и същи притезания, за които отговарят всички длъжници, в т.ч. и длъжникът И. П. Н.. Тъй като солидарните длъжници дължат едно и също нещо на кредитора /единство на предмета на престацията/, то последният може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД, а съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници - смисълът на нормата е да се прекрати колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е обременително за съдлъжниците /т.нар. абсолютно действие на солидарността/. Следователно удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на някой от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на изпълнението /задълженията/ на останалите съдлъжници, поради което настоящият съдебен състав приема, че е ирелевантно обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано и срещу имущество на длъжника И. Н. - последният не би могъл да противопоставя възражение за разделяне на дълга, а и преклузивният срок, установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тече общо, а не самостоятелно, за солидарните длъжници /т.е. няма относително действие, за разлика от давността - виж чл. 125 ЗЗД/, с оглед общото действие на изпълнението - Решение № 6978 от 30.08.2016г. по в.гр.д. № 7950/2016г. на СГС. Останалата цитирана от ЧСИ и взискателя практика е изцяло на окръжни съдилища в същия смисъл. По разбиранията на този състав на СГС, тя е неправилна.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Б.. Пак там се сочи, че: Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за С. на парични В. може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество В. на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за С. или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. По нищо не личи от томовете на изп.д., представени по съдебното дело, по отношение на длъжника да има предприето действие, съобразно посоченото в ТР. Според ЧСИ се извършвали активни проучвателни действия, не е от категорията прекъсващи давността.

Доводът относно изпълнителния лист е неоснователен. Кредиторът може и да не сезира ЧСИ по отношение на всички солидарни длъжници. Може и впоследствие да прецени, че следва да инициира принудително изпълнение по отношение на тези, които по някаква причина е пропуснал. Фактическите трудности в тази ситуация не са аргумент, нито за ЧСИ, нито за съда.

Нито една от страните в изпълнителното производство не сочи конкретно действие, насочено срещу длъжника (за периода, описан в частната жалба), и това не е случайно. Това, че длъжникът няма секвестируемо имущество не е аргумент в полза на тезата, че срещу него били предприемани действия. по разноските:

Разноските следва да се претендират в изпълнителното производство.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ