Решение № 10679 от 2.12.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1995/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.13 от Закона за социално подпомагане. Жалбоподател е Р. П., гражданин на Украйна, роден на [дата]., с национален документ за самоличност с № [рег. номер], притежаващ карта на чужденец с предоставена временна закрила в България № 825241411, с [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], [жк], [адрес], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1. В производството жалбоподателката участва чрез пълномощник – адвокат Д. О. от АК Бургас. Ответник по жалбата е началник отдел в дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Бургас. Предмет на оспорване е заповед № ЗСПД/Д-А/16595/01.10.2025г., издадена от началник отдел в ДСП Бургас, с която на жалбоподателя е отказана месечна помощ на родители, отглеждащи деца, записани като ученици в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а ал.1 от ЗСПД. В жалбата се правят доводи за нарушение на материалния закон при издаването на оспорения акт. Обосновават се и доводи за постановяване на оспорения административен акт в противоречие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и постановения с нея отказ за отпускане на помощ и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Сочат се доказателства. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован. Представено е становище на директора на ДСП Бургас, който няма качеството на страна или пълномощник по делото. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Представено е копие от паспорт № [рег. номер], издаден в Украйна, от който се установиха самоличност, дата на раждане и гражданството на жалбоподателката Прокопенко. Представена е регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825291071, от която се установи, че на Прокопенко е предоставена такава закрила по реда на ЗУБ, от Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, със срок до 04.03.2026г. От регистрационната карта се установи, че жалбоподателя е придружаван от две деца под [възраст] възраст (към момента на издаване на картата) – И., роден на [дата]., [ЛНЧ] и М., роден на [дата]., [ЛНЧ]. Заповедта е издадена по отношение на детето М.. За детето по делото е представено удостоверение за раждане, от което се установи, че Р. П. е негов баща. Представена е служебна бележка, от която се установи, че детето М. е записано в дневна форма на обучение за учебната 2025-2026 година, трети клас, в СУ „Епископ Константин Преславски“ Бургас. Приложено е заявление-декларация с вх. № 6595/25.09.2025г. на ДСП Бургас, подадена от Р. П.. Със заявлението е поискано отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година за детето на П. М., записан като ученик. В заявлението са декларирани изложените по-горе обстоятелства относно самоличността на майката и детето, хуманитарния им статут, материалното състояние. Заявено е желание помощта да бъде получена в брой. Въз основана заявлението е образувано административното производство по издаване на оспорената заповед. Изложената по-горе фактическа обстановка като цяло е безспорна между страните и се установява по несъмнен начин от събраните доказателства. Въз основа на така установените факти съдът прие следните правни изводи. Съгласно чл.10 ал.4 от ЗСПД и чл.2 ал.2 от ППЗСПД компетентния за издаване на процесната заповед орган е директора на ДСП или упълномощено от него лице. В случая заповедта е издадена от началник отдел в ДСП Бургас. Представена е заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024г., с която директора на ДСП Бургас е упълномощила началник отдел К. К. да издава заповедите от категорията на процесната. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК. Административното производство е проведено по реда на чл.10 от ЗСП Д и чл.2 и сл. от ППЗСП Д, като е надлежно образувано въз основа на заявление-декларация по утвърден образец. Преди да се произнесе решаващият орган е извършил преценка на всички данни и обстоятелства по преписката. Постановеният отказ за отпускане на социални помощи е мотивиран и заповедта отговаря на изискванията по чл.59 от АПК. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК. Налице е основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК – при правилно установяване на фактите е неправилно приложен материалния закон. Съгласно приложимата разпоредба на чл.10а ал.1 от ЗСП Д на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Няма спор, че предпоставките по посочената разпоредба са налице. Жалбоподателят е родител, който отглежда ненавършилото [възраст] възраст свое дете, записано като редовен ученик в първи клас, което живее постоянно в България и не е настанено за отглеждане извън семейството. Спорно е дали жалбоподателя е включен в кръга лица, имащи право на семейни помощи за деца при условията на чл.10а ал.1 от ЗСПД, като крайния извод на ответника по този въпрос е неправилен. Правилно в заповедта е посочено, че жалбоподателя не е включен в кръга на правоимащите лица по чл.3 т.5 от ЗСПД. Съгласно тази разпоредба право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Доколкото жалбоподателя е гражданин на Украйна и с тази държава България няма сключен международен договор, уреждащ получаването на процесната социална помощ, то независимо, че жалбоподателя живее в България и отглежда свои деца, редовни ученици в първи-трети клас, той не е в кръга на правоимащите лица по чл.3 т.5 от ЗСПД. Въпреки това следва да се има предвид, че няма нормативна пречка законодателят да определи в друг закон и други категории лица, имащи право на семейни помощи за деца. Такава е разпоредбата на чл.39 ал.1 т.4 от Закона за убежището и бежанците, съгласно която чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Доколкото семейното подпомагане за деца е част от цялостната система за социално подпомагане в България, то на основание цитираната разпоредба на ЗУБ жалбоподателя се явява правоимащ по ЗСПД, съответно има право на еднократна помощ по чл.10а ал.1 от ЗСПД. Разпоредбата на чл.39 ал.1 т.4 от ЗУБ не следва да се разглежда като стояща в противоречие с тази на чл.3 т.5 от ЗСПД, тъй като единствено допълва кръга на правоимащите лица. Подобно тълкуване и прилагане на закона е в съответствие и с разпоредбата на чл.29, §1 от Директива 2004/83, съгласно който държавите членки на ЕС са длъжни по отношение на лица с предоставена международна закрила да предоставят социално подпомагане, равностойно на предвиденото за своите граждани. Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбоподателя има качеството на правоимащо лице по ЗСПД и спрямо него са налице предпоставките по чл.10а ал.1 от същия закон, което обосновава извод за основателност на подаденото заявление по образец. Постановеният отказ е незаконосъобразен. Предвид изложеното, по повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК, оспорената заповед следва да бъде отменена от съда. С оглед обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва на основание чл.173 ал.2 от АПК да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. По повод направеното искане и на основание чл.38 ал.2, вр. с ал.1 т.2 от АПК ответникът следва да заплати на адвокат Д. О. дължимото адвокатско възнаграждение. Размерът на претендираната от жалбоподателя еднократна помощ е нормативно определен с чл.63 ал.19 от ЗДБРБ за 2024г. и е 300лв., т.е. интереса по жалбата е оценяем. Затова следва размера на адвокатското възнаграждение да се определи по чл.8 ал.1, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400лв. Разноски по делото не са били направени от жалбоподателя и от него не е било заплащано адвокатско възнаграждение, поради което не стои въпроса за намаляване на разноските поради прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас