Решение № 162 от 5.6.2023 г. на Районен съд - Хасково по дело № 217/2023 г.

Продавачът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица рекламации на стоки във всяко едно от местата, посочени в ал. 3.

При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията.

Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката, или на интернет сайта на продавача, на който е поръчана стоката, и на адреса на управление на продавача. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на продавача на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.

Когато продавачът удовлетвори рекламацията, той издава за това акт, който се съставя в два екземпляра, и предоставя задължително един екземпляр на потребителя. Разпоредбата на чл.72 от ЗПЦСЦУПС предвижда - Чл. 72. За нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 2, чл. 46 и 47 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Следователно, деянието, за които е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. На първо място, съдът счита, че видно от заповед № 10/06.01.2023г. и заповед № 397 ЛС/22.04.2015г., както АУАН, така и НП изхождат от компетентен орган в кръга на правомощията му. Според настоящият състав АУАН и НП са съставени и съответно издадени съгласно изискванията и съдържат реквизитите изискващи се от ЗАНН. Описанието в АУАН и НП на нарушението е точното, като са описани и обстоятелствата при които е извършено и най-вече точната дата и място на извършване на нарушението. Правилно с оглед констатациите описани в АУАН и НП нарушението е било квалифицирано по чл. 47, ал. 1 във връзка с чл. 47, ал. 3 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/. В НП е възприета същата фактическа обстановка и същото нарушение, както и същата правна квалификация. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, осигуряващи правата на двете страни в сделката по реда за предявяване на рекламации и водене на регистър за тях. Ето защо и съдът намира, че липсва съществено процесуално нарушение което води до отмяна на НП. Касателно твърденията, че работещата в обекта И. Р. С. не е имала правомощия да участва в проверки на КЗП и да представя исканите от тях документи, съдът намира тези твърдения за неоснователни. При положение, че лицето е продавач в магазина, то тя е длъжна да предоставя при проверките на КЗП документите и да съдейства за извършването на съответна проверка. От обективна страна на нарушението се установиха всички съставомерни негови признаци в поведението на дружеството жалбоподател, чрез неговите ръководни и представителни органи. Безспорно преди всичко е, че той представлява търговец, който предлага своите услуги с цел реализиране на печалба. Работата му е в сферата на продажба на мебели. Като всеки един търговец съгласно чл.47, ал.3 от ЗПЦСЦУПС следва да поддържа в търговския обект, или на интернет сайта на продавача за поръчка на стоки и на адреса на управление на продавача регистър на предявените рекламации. В конкретния случай се установява, че в обекта на дружеството жалбоподател не е имало такъв регистър, т. е. не се поддържа непосредствено в обекта такъв регистър. Последното се потвърждава от разпита на св.А. К. и св.Ю. Ш., които показания както вече бе отбелязано по-горе съдът кредитира изцяло. Същите са еднопосочни и непротиворечиви. Съдът не кредитира показанията на св.Г. Й., тъй като същата не е присъствала на проверката, а и твърденията на същата, че продавачката която е била в магазина в момента на проверката не е знаела, че е там са дадени „Про кауза“. Това е така защото съгласно разпоредбата на същият този чл.47, ал.

от ЗПЦСЦУПС - При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Тоест служителите в търговският обект следва да са наясно с това има ли и къде се намира регистърът за рекламациите, тъй като именно те са хората които от името на търговеца следва да въведат предявените рекламации. Тоест това е част от техните задължения и не може да се приеме, че не знае продавача дали има или не регистър на рекламациите. На следващо место горното кореспондира и с представените и приети по делото заверени извадки от заглавната страница на регистъра за рекламации на „МЕБЕЛИ ВИДЕНОВ" ЕООД започнат на 01.09.2021г. и завършен на 31.12.2022г. и от вътрешната страница на регистъра на която се вижда, че липсват нанесени каквито и да са рекламации. Тук на първо место следва да се отбележи, че според съда този регистър така както е представен с жалбата е създаден за нуждите на това производство. Това е така защото на първо место видно от заглавната страница не е посочен за кой обект е този регистър, същият е завършен на 31.12.2022г., а същевременно в него липсват каквито и да са отбелязани рекламации. Тук следва да се отбележи, че потребителят е посетил магазина на 03.10.2022г. но в представеният регистър ракламация не е отразена и не се доказа на потребителя да е издаден документ съобразно изискванията на чл.47, ал.2 от ЗПЦСЦУПС и да е направено съответстващото вписване в регистъра на рекламациите. Последният явно е празен. Не е ясно поради каква причина е завършен този регистър при положение, че липсват каквито е да са отбелязвания. Поради това и съдът не кредитира показаниятна на св. Г. Й., че в обекта е имало регистър, тъй като според съда регистърът е изготвен след проверката за да се представи при проверката по документи в КЗП, но видът в който е регистъра и това което е попълнено в него, тоест липсата на данни, потвърждава извода на съда. Относно това, че съдът приема, че нарушението е извършено в случая от основно значение е отговора на въпроса дали в обекта следва да има и хартиен носител като регистър за рекламации или единният електронен регистър който дружеството поддържа е достатъчен да осъществява тази роля. Според съда отговора на този въпрос е даден в разпоредбата на чл.47, ал.3 от ЗПЦСЦУПС – чл.47, ал.

Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката, или на интернет сайта на продавача, на който е поръчана стоката, и на адреса на управление на продавача. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на продавача на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. Именно тук е формулирано от законодателя, че рекламацията може да се предяви на всяко едно от описаните в този текст места, което от своя страна предполага наличието и поддържането на регистри за рекламациите във всеки обект на търговеца, в интернет сайта за продажби и на адреса на управление на дружеството, тъй като това са и местата на които потребителят може да подаде рекламация. Именно към тези места в които следва да има регистър препраща и разпоредбата на чл.47, ал.1 от ЗПЦСЦУПС. Да действително в закона, не е посочено дали регистърът следа да е само хартиен или само електронен, а по-скоро става въпрос за различни регистри в търговските обекти и в интернет сайта за продажби. В случая в магазина на дружеството в гр.Хасково е нямало регистър за рекламациите при извършената проверка. Затова и съдът намира, че правилно е санкционирано дрежуството за извършено нарушение по чл.47, ал.1, вр.ал.3 от ЗПЦСЦУПС. Правилно е приложен жалбоподателят е санкциониран с имуществена санкция в размер на 500 лева на осн.чл.72 от ЗПЦСЦУПС, като санкцията е определена в минимален размер. Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът