Решение № 8 от 6.1.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 1488/2021 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „О.“ ЕООД /предишно наименование „С.” ЕООД/, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1303, р-н ••• срещу ЗП Т. Ж. К., ЕГН: ••••••••••, регистриран земеделски производител, с peг. карта от 10.02.2012г., ЕКАТТЕ на регистрация: 68850, с постоянен адрес: гр. С.З., п.к. ••• и „П.“ ООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., п.к. •••.

В исковата молба се твърди, че на 01.12.2017г. ЗП Т. Ж. К., ЕГН:

••••••••••, е издал в полза на „О.“ ЕООД /тогава „С.“ ЕООД/, ЕИК: •••, запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължило при предявяването му, в срок до 51 месеца от датата на издаване, да плати на или на заповед на „О.“ ЕООД сумата от 142 962, 42 EUR. Записът на заповед е авалиран от „П.“ ООД, ЕИК: •••, в полза на „О.“ ЕООД, при посочените по- горе условия.

С Нотариална покана с peг. № 5260, том 1, акт № 169 на нотариус Д., с район на действие PC - гр. С.З., peг. № 181 на НК, „О.“ ЕООД е предявило за плащане на ЗП Т. Ж. К. Запис на заповед от 01.12.2017г. Поканата е връчена на длъжника на 10.05.2021г. и с нея ЗП Т. Ж. К. е приканен незабавно след получаването й да заплати дължимата по горецитирания запис на заповед сума.

С Нотариална покана с peг. № 5261, том 1, акт № 170 на нотариус Д., с район на действие PC - гр. С.З., per. № 181 на НК, „О.“ ЕООД е предявило за плащане на „П.“ ООД Запис на заповед от 01.12.2017г. Поканата е връчена на длъжника на 10.05.2021г. и с нея „П.“ ООД е приканено незабавно след получаването й да заплати дължимата по горецитирания запис на заповед сума.

С оглед неизпълнението на паричните задължения „О.“ ЕООД предявило претенциите си пред съда чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ТПК срещу ЗП Т. Ж. К. и „П.“ ООД за част от вземанията си, произтичащи от горепосочения запис на заповед, а именно за 33 378, 79 EUR.

На база заявлението и приложените към него документи са издадени Заповед № 534 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК от 08.06.2021г. по ч. гр. д. № 2580/2021г. на Районен съд – С.З., Разпореждане № 756 от 08.06.2021г. за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист № 207 от 08.06.2021г. по същото дело, с който Районен съд - С.З. осъдил ЗП Т. Ж. К. и „П.“ ООД и да заплатят солидарно на „О.“ ЕООД сумата от 33 378, 79 EUR, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1305, 67 лв., представляваща платената държавна такса и сумата от 960 лв.- адвокатско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист „О.“ ЕООД подало молба за образуване на изпълнително дело срещу „П.“ ООД и ЗП Т. Ж. К., въз основа на която е образувано изпълнително дело № 2852/2021г. на ЧСИ Г.Д.И., peг. № 765 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд - С.З.. Предвид гореизложеното, моли да се установи по отношение на ответниците ЗП Т. Ж. К., ЕГН: ••••••••••, регистриран земеделски производител, ЕКАТТЕ на регистрация: 68850, с постоянен адрес: гр. С.З., п.к. ••• и „П.“ ООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., п.к. •••, че солидарно дължат на „О.“ ЕООД, ЕИК: •••, сумата в размер на 33 378, 79 EUR по Запис на заповед от 01.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2021г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.Претендират се направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът ЗП Т. Ж. К. оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Посочва се, че при внимателен прочит на процесния запис на заповед от 01.12.2017 г., издаден от ЗП Т. К. и авалиран от „П.” ООД г., приложен като доказателство към исковата молба, може да се установи, че е налице съмнение относно съгласието на ответника за издаването му.

На следващо място се посочва, че по принцип записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта.

Независимо от това абстрактният характер на менителничния ефект не трябва да се абсолютизира, тъй като обикновено причината за неговото издаване са каузални правоотношения. Когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното правоотношение влияе върху менителничното задължение.

Посочва се, че в случая между ищеца и ответника ЗП Т. К. е сключен Договор за финансов лизинг № 27672/ 01.12.2017 г. Процесният запис на заповед е издаден на същата дата - 01.12.2017 г., с обезпечителна функция за лизингодателя-ищец. Наличието на каузално отношение между страните се потвърждава от наличните двустранно подписани документи за предсрочно прекратяване на това правоотношение.

Навеждат се твърдения, че въпросният договор за финансов лизинг между страните бил предсрочно прекратен от ищеца конкретно на 29.01.2020г., което се потвърждава от наличните двустранно подписани два броя приемо-предавателни протоколи от 29.01.2020 г. за обратно получаване на лизинговите вещи от лизингодателя, като след връщането на лизинговите вещи от ответника К. на ищеца по-нататъшно изпълнение на договора за финансов лизинг е очевидно невъзможно. Посочва се, че в протоколите изрично е посочен Договор за финансов лизинг № 27672/ 01.12.2017 г. между ищеца и ответника К., който е формата на каузалното правоотношение между тях. Самите протоколи са елемент от изпълнението (прекратяването) на този договор.

В заключение ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди се, че претендираната главница в размер на 33 378, 79 евро не се дължи от ответника нито по менителничното правоотношение с ищеца, нито по каузалното правоотношение. Оспорват се всички претенции на ищеца за дължими плащания след 29.01.2020 г. към ответника К. по договор за финансов лизинг № 27672/01.12.2017 г. като неоснователни.

Поддържа се, че съществуването и развитието на каузално правоотношение между страните по повод и във връзка, с което е издаден записът на заповед от 01.12.2017 г. изключва като единствено действително основание за плащане менителничното отношение по процесния запис на заповед от 01.12.2017 г. без аргументи от каузалното правоотношение.

Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.

С допълнителната искова молба ищецът не оспорва, че процесният запис на заповед обезпечава задължения по каузално правоотношение, а именно задължения по Договор за финансов лизинг № 173095727672 от 01.12.2017г., сключен на 01.12.2017г. между „О.“ ЕООД (с предишно наименование „С.” ЕООД), в качеството му на Лизингодател, от една страна, ЗП Т. Ж. К., ЕГН: ••••••••••, в качеството му на лизингополучател, и „П.“ ООД, ЕИК: •••, в качеството му на съдлъжник. По силата на договора лизингодателят поел задължението да придобие от трето лице Трактор марка NEW HOLLAND Т8.320, Шаси № ZFRE03180 и Сеялка MA/AG MODEL PRECISA, Сериен № 2160105 и да ги предостави за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение, платимо на месечни вноски за срок от 45 месеца, съгласно погасителен план - Приложение А. Съгласно т.21.1 от Част ІІ от Договора за лизинг, като обезпечение за вземанията на лизингодателя по договора за лизинг, лизингополучателят издава в полза на лизингодателя запис на заповед. „П.“ ООД, ЕИК: ••• представлявано от управителя си, подписало договора в качеството на съдлъжник, с което се задължило да отговаря солидарно с лизингополучателя за изпълнението на задълженията по договора за лизинг, като дружеството е авалирало записа на заповед.

Лизингодателят изпълнил точно задълженията си по договора и предал гореописаните лизингови вещи за ползване на лизингополучателя, видно от Приемо- предавателен протокол от 14.12.2017 г. Посочва, че този факт, не се оспорва от ответника и се установява и посредством обстоятелството, че са извършвани плащания на част от лизинговите вноски. През месец април 2019г. лизингополучателят спрял да плаща регулярно вноските по погасителния план.

Въпреки предоставената възможност на лизингополучателя да се издължи без лизингодателя да прекрати договора за лизинг, той продължил да не изпълнява задълженията си по него. Така, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т.2. от договора, в който е договорено правото на лизингодателя едностранно да прекрати договора с изпращане на уведомление до лизингополучателя и доколкото не е предвидено автоматично прекратяване на същия, на 02.06.2020г., „О.“ ЕООД изпратило нарочно уведомление изх. № 996, което е получено от лизингополучателя лично на 03.06.2020г. С него лизингодателят уведомил лизингополучателя за дължимите от него и незаплатени суми по лизинговия договор към 01.06.2020г. и предоставил 10 /десет/ дневен срок за доброволно плащане, като на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 отправил изявление за прекратяване на действието на договора за лизинг, считано от деня, следващ срока за доброволно изпълнение. Така, като се има предвид датата на получаване на уведомлението, считано от 14.06.2020г. процесният договор за лизинг е прекратен. Според посочения чл. 8, ал. 1, т. 2 от договора за лизинг, при прекратяване на договора, лизингополучателят е длъжен да заплати на лизингодателя освен всички свои дължими до момента на прекратяването задължения и всички дължими в резултат на прекратяването суми, в това число обезщетения и неустойки за неизпълнение. Така на основания чл. 8, ал. 3 от договора, с посоченото Уведомление „О.“ ЕООД напомнило на лизингополучателя, че дължи неустойка в размер на 10% /десет процента/ от цената на придобиване на лизинговите вещи. С посоченото уведомление за прекратяване е поискано и връщането на лизинговите вещи.

На 22.07.2020г. „О.“ ЕООД изпратило до ЗП Т. Ж. К. Изявление за прихващане с изх. № 1124, с което на основание чл. 103-105 от ЗЗД извършва прихващане на вземането си към него, като посочените в изявлението вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях и така след извършеното прихващане, ЗП Т. Ж. К. е уведомен, че дължимата сума за лизингови вноски и неустойка по чл. 8, ал. 3 от прекратения Договор за финансов лизинг № 27672/01.12.2017г. е в размер на 60 165, 50 лева. Към посоченото Изявление за прихващане е приложена Счетоводна справка за размера и основанието на изискуемите парични задължения.

Оставали дължими редица задължения по процесния договор за лизинг, като предвид наличието на каузално правоотношение, правят уточнение на дължимите и претендирани от ответниците суми по заповедното, респ. по настоящото дело, както следва:

1. Сума в общ размер на 14 663, 94 EUR, представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски по погасителен план, както следва:

1.1. Част от Лизингова вноска № 21 с падеж 05.09.2019г., която част е на стойност 4 907, 24 EUR, с левова равностойност 9 597, 73 лв., съгласно Известие за плащане № 9000400878 /03.09.2019г.

1.2. Лизингова вноска № 22 с падеж 05.10.2019г., на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231, 79 лв., съгласно Известие за плащане № 9000409472 /02.10.2019г.;

1.3. Лизингова вноска № 23 с падеж 05.11.2019г., на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231, 79 лв., съгласно Известие за плащане № 9000418881 /05.11.2019г.;

1.4. Лизингова вноска № 24 с падеж 05.12.2019г„ на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231, 79 лв., съгласно Известие за плащане № 9000427749 /03.12.2019г.;

1.5. Лизингова вноска № 25 с падеж 05.01.2020г., на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231.79 лв., съгласно Известие за плащане № 9000436928 /06.01.2020г.;

1.6. Лизингова вноска № 26 с падеж 05.02.2020г., на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231, 79 лв., съгласно Известие за плащане № 9000446459 /05.02.2020г.;

1.7. Лизингова вноска № 27 с падеж 05.03.2020г., на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231, 79 лв., съгласно Известие за плащане № •••••••••• /04.03.2020г.;

1.8. Лизингова вноска № 28 с падеж 05.04.2020г., на стойност 8 847, 90 EUR, с левова равностойност 17 304, 99 лв., съгласно Известие за плащане № 9000464594 /02.04.2020г.;

1.9. Лизингова вноска № 29 с падеж 05.05.2020г., на стойност 98, 87 EUR, с левова равностойност 193, 37 лв., съгласно Известие за плащане № 9000473879 /05.05.2020г.;

1.10. Лизингова вноска № 30 с падеж 05.06.2020г., на стойност 98, 87 EUR, с левова равностойност 193, 37 лв., съгласно Известие за плащане № 9000482325 /02.06.2020г.;

Ищецът твърди, че лизингополучателят и солидарния длъжник се намират в забава за плащането на парични задължения по лизинговия договор и същите дължат съответни договорни неустойки за забава. По силата на чл.8, ал. 1 от Договора за лизинг, размерът на неустойката е 0.1% /нула цяло и една десети върху сто/ върху дължимата сума за всеки ден забава. Така, за просрочване плащането на задълженията по т. 2 от настоящата допълнителна искова молба същите дължат на Лизингодателя неустойки за забава общо в размер на 5117.74 лв., които се претендират и които за съответните периоди и главници, са както следва:

2.1. Неустойка в размер на 4 108, 99 лв. за просрочие на лизингова вноска № 21 с падеж 05.09.2019г., която неустойка се формира като сбор от неустойката за просрочие върху цялата стойност на лизинговата вноска в размер на 8 847, 90 EUR, с левова равностойност 17304, 99 лв. за периода от 06.09.2019г. до датата на частичното погасяване чрез прихващане и неустойката за просрочие върху неплатения остатък от лизинговата вноска, който остатък е в размер на 4 907, 24 EUR, с левова равностойност 9 597, 73 лв., за периода от датата на частично погасяване до 14.06.2020г.;

2.2. Неустойка в размер на 47, 98 лв. за просрочие за периода 06.10.2019г. - 14.06.2020г. - за просрочие на лизингова вноска № 22 с падеж 05.10.2019г., 118, 51 EUR, с левова равностойност 231, 79 лв.;

2.3. Неустойка в размер на 40, 08 лв. за просрочие за периода 06.11.2019г. - 14.06.2020г. - за просрочие на лизингова вноска № 23 с падеж 05.11.2019г., на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231, 79 лв.;

2.4. Неустойка в размер на 33, 84 лв. за просрочие за периода 06.12.2019г. - 14.06.2020г. - за просрочие на лизингова вноска № 24 с падеж 05.12.2019г., на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231, 79 лв.;

2.5. Неустойка в размер на 26, 66 лв. за просрочие за периода 06.01.2020г. - 14.06.2020г. - за просрочие на лизингова вноска № 25 с падеж 05.01.2020г., на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231.79 лв.;

2.6. Неустойка в размер на 19, 47 лв. за просрочие за периода 06.02.2020г. - 14.06.2020г. - за просрочие на лизингова вноска № 26 с падеж 05.02.2020г., на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231, 79 лв.;

2.7. Неустойка в размер на 12, 75 лв. за просрочие за периода 06.03.2020г. - 14.06.2020г. - за просрочие на лизингова вноска № 27 с падеж 05.03.2020г., на стойност 118, 51 EUR, с левова равностойност 231, 79 лв.;

2.8. Неустойка в размер на 813, 33 лв. за просрочие за периода 06.04.2020г. - 14.06.2020г. - за просрочие на лизингова вноска № 28 с падеж 05.04.2020г., на стойност 8 847, 90 EUR, с левова равностойност 17 304, 99 лв.;

2.9. Неустойка в размер на 9, 09 лв. за просрочие за периода 06.05.2020г.

• 14.06.2020г. - за просрочие на лизингова вноска № 29 с падеж 05.05.2020г., на стойност 98, 87 EUR, с левова равностойност 193, 37 лв.;

2.10. Неустойка в размер на 4, 83 лв. за просрочие за периода 06.06.2020г. - 14.06.2020г. - за просрочие на лизингова вноска № 30 с падеж 05.06.2020г., на стойност 98, 87 EUR, с левова равностойност 193, 37 лв.;

1. Сума в размер на 16 098.18 EUR, с левова равностойност 31 485, 30 лева, за която е било издадено Известие за плащане № 9000516195/ 10.07.2020г., представляваща неустойка в размер на 10% /десет процента/ от цената на придобиване на лизинговите вещи, дължима на основание чл. 8, ал.3 процесния договор за лизинг.

Така общият размер на задълженията на ответниците е 33 378, 79 евро равняващи се на 65 283, 23 лв., изчисл. по фиксирания курс на БНБ за 1 евро = 1, 95583 лв.

Предвид изложената фактическа обстановка се излага следното относно наведените от ответника ЗП Т. Ж. К. в отговора на исковата молба твърдения и оспорвания:

1. Относно наведеното от ответника твърдение за съмнение относно съгласието на ответника за издаването на Записа на заповед и относно твърдението, че било налице недействителност на записът на заповед по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.

Счита се, че твърдения на ответника, че е налице съмнение относно съгласието на ответника за издаването му, са напълно несъстоятелни. Твърди се, че се касае за несъществени и неотносими към действителността на Записа на заповед обстоятелства с единствената цел да шиканира процеса и да се измъкне от плащането на процесиите задължения. Поддържа се, че процесният Запис на заповед разполага с всички изискуеми от закона реквизити. Липсва съмнение относно съгласието на издателя, тъй като той е подробно индивидуализиран с необходимите белези/ данни, а местоимението, което е използвано не е сред задължителните реквизити на Записа на заповед и липсата или наличието му, както неточното му използване /ако има такова/ не могат да се отразят на действителността на Записа на заповед. Посочва се, че е налице несъмнено съгласие за издаване на процесната Запис на заповед, което е видно и от текста на процесния Договор за финансов лизинг №173095727672 от 01.12.2017г., в който изрично е предвидено, като обезпечение на вземанията на лизингодателя по договора за лизинг издаването на Запис на заповед, който следва да бъде издаден от Лизингополучателя в полза на Лизингодателя, с уговорка „без разноски и без протест“ и да е платим на предявяване / т. 21.1 от част II от Договора за лизинг/. С подписването на самия Договор за лизинг Лизингополучателя се съгласил с така договореното обезпечение, поради което не може да става дума за каквото и да било несъгласие от негова страна, като е без правно значение е използването на множествено число на някои думи в текста на записа на заповед, доколкото те не внасят неяснота в текста, а предявяването на Записа на заповед не може да стане на „неизвестен кръг издатели“, доколкото е пределно ясна личността на издателя за процесната Запис на заповед, а и записа на заповед е предявен. За пълнота се отбелязва, че съдебната практика, че предявяването на Записа на заповед не е свързано с изискванията за редовност на ценната книга. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. Това разбиране е в съответствие с изрично разпореденото в чл. 514, ал. 1 ТЗ. Излагат се съображения, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителнично задължение, което не е свързано с изискванията за редовност на ценната книга, тъй като непредявяването й за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя и неговите авалисти. В тази връзка се посочва, че е достатъчно да е налице редовен от външна страна документ с реквизитите по чл. 535 и чл. 536 ГПК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по чл. 417, ал. 1 ГПК, независимо дали записът на заповед е предявен за плащане.

Относно наведеното твърдение за наличието на двустранно подписани документи за предсрочно прекратяване на каузалното правоотношение.

Оспорва се твърдението на ответника ЗП Т. Ж. К., че между страните били подписани документи за предсрочно прекратяване на правоотношението по Договора за лизинг, като не е вярно твърдението, че били подписани два броя Приемо-предавателни протоколи с дата 29.01.2020г. за обратно получаване на лизинговите вещи, което потвърждавало твърдението на ответника, че договорът бил прекратен на 29.01.2020г.

Посочва се, че процесният договор за лизинг е прекратен считано от 14.06.2020г. на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от него с Уведомление изх. № 996, което е получено от Лизингополучателя лично на 03.06.2020г./ и с което Лизингодателят е отправил изявление за прекратяване на действието на договора за лизинг, считано от деня, следващ срока за доброволно изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.2. от договора, Лизингодателят има право едностранно да прекрати договора с изпращане на уведомление до Лизингополучателя. В Договора за лизинг не е договорено, че е възможно прекратяване на същия с подписването на протокол, още по-малко с представените от ответника протоколи, видно от които са съставени на друго основание и в текста на които изрично е посочено и е подчертано, че в случая Лизингодателят без да прекратява договора, отнема на Лизингополучателя възможността да управлява и ползва лизинговите вещи за срок от един месец, като временна санкция за неизпълнението.

Заявява се, че не е вярно твърдението на ответника, че подписаните протоколи свидетелствали за връщането на лизинговите вещи. Лизинговите вещи не са върнати, при подписването на тези протоколи на 29.01.2020г., което е видно и от текста на самите протоколи по образец на Лизингодателя.

В тях изрично е подчертано, че Лизингополучателя не е предал на Лизингодателя документите на лизинговите вещи / в това число сервизна книжка, регистрационен талон, талон за преминат годишен преглед, застраховка „Гражданска отговорност“/, както и не е предал ключовете/дистанционно управление. В действителност Лизингополучателят бил предупреден за неизпълнението му, като му се предоставя възможност да плати доброволно задълженията си по договора, след което да продължи да ползва лизинговите вещи. Доказателства за тези твърдения били обстоятелствата, че Договорът за лизинг е прекратен едва на 14.06.2020г. с посоченото по-горе уведомление и съобразно разпоредбите на договора, като в самото уведомление е посочено, че на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 8, ал. 6 от Договора Лизингополучателя следва да върне в седемдневен срок лизинговите активи, като изрично са описани процесиите лизингови активи.

Оспорва се твърдението на ответника, че претенциите на ищеца възникнали след 29.01.2020г. са неоснователни. Поддържа се, че процесният договор за лизинг е прекратен едва на 14.06.2020г. Претенциите на „О.“ ЕООД за лизингови вноски и лихви по тях са до тази дата.

Лизингополучателя е ползвал лизинговите вещи в процесния период, като те са върнати едва след получаването от Лизингополучателя на 03.06.2020г. на Уведомление изх. № 996 за прекратяване на договора и инкорпорираната в него покана за връщане на лизинговите вещи. а именно на 04.06.2020г. Дори и да се приеме, че лизинговите вещи са върнати преди тази дата /а това не е така/, ищецът счита, че следва да се има предвид, че съгласно чл. 8. ал. 1. т. 1 от договора за лизинг лизингодателят има право да изиска връщането/ да изземе лизинговите вещи до пълното погасяване на просрочените задължения, без това да се отразява на договора за лизинг, изискуемостта и падежа на лизинговите вноски, както и на задължението на Лизингополучателя да ги заплаща.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява, че клаузите на чл.8, ал.1, т.1 от процесния договор са недействителни поради противоречия с материалния закон.

Посочва се, че след връщането на лизинговите вещи от ответника К. на ищеца по-нататъшно изпълнение на договора за финансов лизинг е очевидно невъзможно (противоречие по см. на чл.26 от ЗЗД). Отнетото ползване на вещите от патримониума на ответника противоречи на законно дефинирания предмет на договора. Налице е противоречие с разпоредбите на чл. 342, ал.1 и ал.2, чл.344 от ТЗ, във вр. с чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, както и с разпоредбите на чл.20, ал. 1 от ЗПК, във вр.26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД.

.

Заявява се, че клаузата на чл.8, ал.З от ДФЛ също е недействителна на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като уговорената неустойка е прекомерна по размер съгласно предвидения начин на изчисляване. Неустойката е предвидена да се начислява върху цялата стойност на договора, независимо от размера на неизпълнението. Това компрометира напълно обезщетителната функция на уговорената неустойка.

Поради гореизложеното се поддържа, че всички претенции на ищеца за възникнали дължими плащания след 29.01.2020 г. към ответника К. по Договор за финансов лизинг № 27672/ 01.12.2017 г. са неоснователни и незаконосъобразни.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр с чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ и чл.483 ТЗ срещу първия ответник Т. Ж. К., като издател на запис на заповед и срещу втория ответник „П.“ ООД, като авалист на задължението по същия, с акцесорно искане с правно основание чл. 86 ЗЗД относно законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.

В хода на производството се установява, че на 01.12.2017г. ЗП Т. Ж. К., ЕГН: ••••••••••, е издал в полза на „О.“ ЕООД /тогава „С.“ ЕООД/, ЕИК: •••, запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължило при предявяването му, в срок до 51 месеца от датата на издаване, да плати на или на заповед на „О.“ ЕООД сумата от 142 962, 42 EUR. Записът на заповед е авалиран от „П.“ ООД, ЕИК: •••, в полза на „О.“ ЕООД.

С Нотариална покана с peг. № 5260, том 1, акт № 169 на нотариус Д., с район на действие PC - гр. С.З., peг. № 181 на НК, „О.“ ЕООД е предявило за плащане на ЗП Т. Ж. К. Запис на заповед от 01.12.2017г. Поканата е връчена на длъжника на 10.05.2021г. и с нея ЗП Т. Ж. К. е приканен незабавно след получаването й да заплати дължимата по горецитирания запис на заповед сума.

С Нотариална покана с peг. № 5261, том 1, акт № 170 на нотариус Д., с район на действие PC - гр. С.З., per. № 181 на НК, „О.“ ЕООД е предявило за плащане на „П.“ ООД Запис на заповед от 01.12.2017г. Поканата е връчена на длъжника на 10.05.2021г. и с нея „П.“ ООД е приканено незабавно след получаването й да заплати дължимата по горецитирания запис на заповед сума.

Издадена е Заповед № 534 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК от 08.06.2021г. по ч. гр. д. № 2580/2021г. на Районен съд – С.З., Разпореждане № 756 от 08.06.2021г. за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист № 207 от 08.06.2021г. по същото дело, с който Районен съд - С.З. осъдил ЗП Т. Ж. К. и „П.“ ООД и да заплатят солидарно на „О.“ ЕООД сумата от 33 378, 79 EUR, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1305, 67 лв., представляваща платената държавна такса и сумата от 960 лв.- адвокатско възнаграждение.

Между страните е сключен договор за финансов лизинг № 27672/ 01.12.2017 г. като процесният запис на заповед е издаден на същата дата - 01.12.2017 г., с обезпечителна функция за лизингодателя-ищец. По силата на договора лизингодателят поел задължението да придобие от трето лице Трактор марка NEW HOLLAND Т8.320, Шаси № ZFRE03180 и Сеялка MA/AG MODEL PRECISA, Сериен № 2160105 и да ги предостави за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение, платимо на месечни вноски за срок от 45 месеца, съгласно погасителен план - Приложение А. Съгласно т.21.1 от Част ІІ от Договора за лизинг, като обезпечение за вземанията на лизингодателя по договора за лизинг, лизингополучателят издава в полза на лизингодателя запис на заповед. „П.“ ООД, ЕИК: ••• представлявано от управителя си, подписало договора в качеството на съдлъжник, с което се задължило да отговаря солидарно с лизингополучателя за изпълнението на задълженията по договора за лизинг, като дружеството е авалирало записа на заповед.

Лизингодателят изпълнил точно задълженията си по договора и предал гореописаните лизингови вещи за ползване на лизингополучателя, видно от Приемо- предавателен протокол от 14.12.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т.2. от договора, в който е договорено правото на лизингодателя едностранно да прекрати договора с изпращане на уведомление до лизингополучателя и доколкото не е предвидено автоматично прекратяване на същия, на 02.06.2020г., „О.“ ЕООД изпратило нарочно уведомление изх. № 996, което е получено от лизингополучателя лично на 03.06.2020г. С него лизингодателят уведомил лизингополучателя за дължимите от него и незаплатени суми по лизинговия договор към 01.06.2020г. и предоставил 10 /десет/ дневен срок за доброволно плащане, като на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 отправил изявление за прекратяване на действието на договора за лизинг, считано от деня, следващ срока за доброволно изпълнение. Според посочения чл. 8, ал. 1, т. 2 от договора за лизинг, при прекратяване на договора, лизингополучателят е длъжен да заплати на лизингодателя освен всички свои дължими до момента на прекратяването задължения и всички дължими в резултат на прекратяването суми, в това число обезщетения и неустойки за неизпълнение.

Съдът намира, че в конкретния случай, основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е издадения от ответника в полза на ищеца запис на заповед. Представеният запис на заповед съдържа задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ и следователно е редовен от външна страна. Съдът не възприема доводите на процесуалния представител на ответника, че същият е нередовен, тъй като издателят бил един, а в текста било използвано множествено число. Допуснатата стилистична грешка при определяне на формата за единствено или множествено число не се отразява на действителността му, още повече че ответникът не само не оспорва, че той е издал записа на заповед, но и навежда твърдение, че същият е издаден за обезпечаване вземания на ищеца по сключен между тях договор за финансов лизинг.

С оглед на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че договора за финансов лизинг между страните е предсрочно прекратен от ищеца конкретно на 29.01.2020г.Този извод се потвърждава от наличните двустранно подписани два броя приемо-предавателни протоколи от 29.01.2020 г. за обратно получаване на лизинговите вещи от лизингодателя, като след връщането на лизинговите вещи от ответника К. на ищеца по- нататъшно изпълнение на договора за финансов лизинг е очевидно невъзможно. Претенциите на ищеца за дължими плащания след 29.01.2020 г. към ответника К. по договор за финансов лизинг № 27672/01.12.2017 г. са неоснователни.

Основателно е възражението на ответната страна, че клаузата на чл.8 ал.1 и ал.З от ДФЛ са недействителна на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като уговорената неустойка е прекомерна по размер. Неустойката е предвидена да се начислява върху цялата стойност на договора, независимо от размера на неизпълнението.

Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а според ал. 2, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Неустойка има обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.Неустойката следва да се приеме за нищожна и ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция (Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай. Уговорената неустойка надхвърля многократно очакваните вреди от неизпълнението като клаузата за неустойка и следва да се приеме за нищожна.

Събрани са гласни доказателства по делото.Съгласно показанията на свидетеля Н. С. П., след като в качеството си на служител на „О.“ ЕООД на 29.01.2020 г., заедно със свидетеля Б.П.М. е посетил адреса на осъществяване на дейността на ЗП Т. К. с готовност да бъде извършено изземване на лизинговите активи, до такова изземване не се е стигнало, след като г-н К. и семейството му са помолили да им бъде даден още един шанс за плащане. Молбата е била уважена и процесиите активи са били оставени на съхранение в стопанския двор на ЗП Т. К.. След като до плащане не се е стигнало в първоначално предоставения срок и след допълнително изчакване от 2 месеца, „О.“ ЕООД се е принудило да прекрати договора, като до реално изземване на част от активите се е стигнало на 04.06.2022г., а останалите два актива са били иззети през м. ноември 2020 г. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля Б.П.М.. Съгласно същите, свидетелят Б.П.М., заедно със свидетелят Н. С. П., са посетили адреса на осъществяване на дейността на ЗП Т. К. в с. П., като при посещението им са били съставени приемо-предавателните протоколи от 29.01.2020г. До подписване на приемо-предавателните протоколи се стигнало по искане и настояване на ЗП Т. К., като същият е твърдял че има временни затруднения. След като обещаното плащане не е било извършено, през м. юни 2020 г. служители на „О.“ ЕООД са посетили отново лизингополучателя, като тогава договорите са били прекратени и се е пристъпило към действителното им изземване, като последното изземване е било през месец ноември.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че показанията на свидетелите не променят направените правни изводи.

В хода на производството е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение настоящата инстанция приема като компетентно и добросъвестно изготвено.Посочените в счетоводните документи изходящи от ищеца вземания по процесния договор за финансов лизинг за периода след прекратяването му на 29.01.2020 г. са незаконосъобразно формирани и начислени, поради това са недължими от ответника. Следва да се направи извода, че сумата от 49 640, 61 лв.е недължима. Позицията с № 13 е недължима поради обстоятелството, че неустоечната клауза в процесния договор, формирана от клаузите по чл.8, ал.1 и чл.8, ал.З, е недействителна.Остава дължима сума по исковата претенция съгласно позиции № 1 до 6 - общо 18 232, 15 лв.

Предвид недействителността на неустоечната клауза по процесния ДФЛ, извършените плащания от ответника по процесния договор, като плащания по дължими неустойки съгласно т.2.2 от ССЕ са в размер общо 22 362, 31 лв.

Предвид изложеното съдът намира за основателно приетото възражение за прихващане, направено от ответника за сумата от 22 799, 28лв., представляваща платени неустойки по процесния договор за финансов лизинг.Предявеният установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен ведно със законните последици.