Решение № 2051 от 9.10.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2397/2024 г.

Производството е образувано по повод жалбата на Потребителна кооперация „С.“ гр. К. против Решение № 9561/30.11.1995г. на Поземлена комисия гр. Камено. Моли да бъде обявено за нищожно Решение № 9561/30.11.1995г. на Поземлена комисия гр. Камено и да бъде върната преписката по заявление № 249/28.02.1992г. и № 1391/28.02.1992г. (записан в решение № 9561/30.11.1995г.), депозирана от Всестранна кооперация „Д.“ с. К., на Общинска служба „Земеделие“ гр. Камено с указание за ново произнасяне в законен състав. Твърди се, че решението съдържа недостатъци, които го правят нищожен административен акт. Решението е нищожно, поради това, че административният орган постановил решението е с незаконен състав. Сочи се, че от решението е видно, че Общинската поземлена комисия при постановяването на решението е заседавала в състав от председател, секретар и четен брой членове (двама), видно от подписите в решението, т. е. съгласно чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ съставът на комисията не е бил конституиран в съответствие с изискванията на закона. Нечетния брой членове, съгласно чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, може да е най-малко седем, по аргумент на чл. 60, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Също така в комисията не са били включени юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на частните земеделски стопани, каквото е изискването на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ, което е още едно основание да се счита, че при постановяването на обжалваното решение ПК-Камено е действала в незаконен състав. Твърди се, че Всестранна кооперация „Д.“ с. К., •••, на 01.02.1958г. се е вляла в Потребителна кооперация „С.“, гр. К., със седалище и адрес на управление- гр. К., •••, ЕИК по БУЛСТАТ ••••••••• и е правоприемник на същата, видно от Удостоверение на РКС „Черноморие“ гр. Бургас. Със заявление № 249/28.02.1992г. Всестранна кооперация „Д.“ с. К. е поискала възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с. К., общ. К., обл. Б.. На основание същото била образувана преписка № 1391/28.02.1992г. По същата преписка на основание протокол № 1356/06.07.1992г. е постановено решение № 9561/30.11.1995г., с което е признато правото на собственост върху заявените земеделски земи описани в решението. Решението е нищожно, поради това, че административният орган постановил решението е с незаконен състав. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с това, че не може да се легитимира с валидно решение при спор за имота. За жалбоподателя се явява процесуален представител в съдебно заседание, който поддържа жалбата. Ответната ОСЗ-Камено не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, редовно призована. Депозирано е становище по жалбата и е представено изисканото от съда копие на преписката по издаване на обжалвания акт. Така предявената жалба е с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като предвид заявеното искане за прогласяване нищожност на административния акт и на осн. чл. 149, ал. 5 от АПК съдът намира, че същата е допустима. След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление №249/28.02.1992г. Всестранна кооперация „Д.“ с. К. е поискала възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с. К., общ. К., обл. Б., въз основа на което е образувана преписка № 1391/28.02.1992г. По делото е приложено копие на реституционна преписка на ОСЗ- Камено, образувана по заявление с вх. №249/28.02.1992г. Всестранна кооперация „Д.“ с. К.. Видно от представеното по делото удостоверение на РКС „Черноморие“ гр. Бургас, Всестранна кооперация „Д.“ с. К., общ. К., се е вляла в Потребителна кооперация „С.“ гр. К., със седалище и адрес на управление - гр. К., •••, обл. Бургас, ЕИК по БУЛСТАТ-•••••••••. Към жалбата и в преписката е приложено Решение № 9561/30.11.1995г., с което Поземлена комисия гр. Камено, възстановява правото на собственост на Всестранна кооперация Д., село К., общ. К., съгласно плана за земеразделяне в землището на село К., както следва: 1. Лозе от 1.791 дка (един дка и седемстотин деветдесет и един кв.м), четвърта категория, местност Л.Д., имот № 5240 по плана за земеразделяне; 2. Нива от 27.202 дка (двадесет и седем дка и двеста и два кв.м), трета категория, местност Б., имот № 8031 по плана за земеразделяне; 3. Нива от 25.005 дка (двадесет и пет дка и пет кв.м), трета категория, местност П., имот № 20004 по плана за земеразделяне. От решението е видно, че при постановяването му поземлената комисия е заседавала в състав от председател, секретар и нечетен брой членове. Съгласно действалата към онзи момент норма на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм.) в редакцията й към ДВ, бр. 34 от 1992 г., поземлените комисии е следвало да се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. Действително от съдържанието на решението е видно, че то не е подписано от всички посочени в протокола членове от състава на комисията, а именно липсва един подпис на един от членовете, но съдът счита, че това обстоятелство не представлява съществен порок на акта и не води до неговата нищожност, тъй като съгласно действалата към онзи момент норма на чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗАП (отм.) издадените от колективен административен орган актове е следвало да бъдат подписани от председателя и секретаря на този орган, което изискване в случая е изпълнено. Съгласно чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.), в редакцията й към ДВ, бр. 34 от 1992г., в комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер- земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. По делото липсват доказателства в комисията да са били включени юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, каквото е било императивното изискване на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.) в редакцията му към 30.11.1995г., т.е. съставът на комисията не е бил конституиран в съответствие с изискванията на закона, което е основание да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение ПК-Камено е действала в незаконен състав. С оглед на горното и при така констатираните нарушения на действалата към момента на постановяване на решението императивна разпоредба на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.) съдът намира, че атакуваното решение страда от съществени пороци, които водят до неговата нищожност. С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че процесното Решение № 9561/30.11.1995г. на Поземлена комисия гр. Камено е порочно до степен на нищожност, поради което същата следва да бъде прогласена от съда и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд